Годишно в страната се обработват над 50 хил. тона дрехи втора ръка
Севдалин Спасов: Над 70% от събрания текстил е кадърен за повторна приложимост
[АПТДВУ] Още по тематиката
Държавата готви екотакса за облекла и обувки, което ще ги оскъпи
Предложенията са част от измененията в Закона за ръководство на отпадъците. Те не са обсъждани с бизнеса, като секторът е срещу
16 авг 2018
Втората ръка на пазара
При магазините за използвани облекла сложен е не стартът, а задържането на пазара
7 авг 2009 Годишно в страната се обработват над 50 хиляди тона облекла втора употреба. Те са най-вече вносни, като най-големият пазар, от който идват, е Германия. Повече от половината от тези количества се изнасят по-късно в страни отвън Европейски Съюз, заяви на конференция Севдалин Спасов, ръководител на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка.
Пазар
По света използваните облекла се другар в специфични контейнери, след което има два метода за оползотворяването им. Първият – облеклата се сортират на място и се продават в Източна Европа, Азия, Африка като артикул, а не като текстилен боклук. Вторият – изнасят се в занемарен тип (придружени със специфичен документ, че са дезинфекцирани) най-вече в Източна Европа, където се сортират и още веднъж се изнасят или се продават на съответния вътрешен пазар, изясни Севдалин Спасов. Около 70% от събраните облекла се сортират в страните от Източна Европа, като най-големият сортировач е Полша. Там единствено една фабрика сортира 350 тона облекла дневно, даде образец той.
Над 70% от събрания текстил е кадърен за повторна приложимост. За преработване отиват 15%, за памучни парцали за индустрията – 10%, а за депониране – до 3%, демонстрират изследванията на асоциацията.
По данни на браншовата организация магазините за продажба на облекла втора употреба в страната са към 3000. До 2008 година те са били над 4000, само че възходът на онлайн продажбите и рецесията са довели до понижение. Заетите в сектора са над 8000, които се занимават със подбиране и продажба на облеклата, а неотдавна и със събирането им.
Потребителски привички
През последната една година 50% от българите най-малко един път са пазарували във физически магазини, базари или онлайн облекла втора ръка. Този % е подобен в цялата страна, като изключение прави само София, където покупките са с към 8% по-ниски. Това демонстрира представително изследване на организация " Естат " по поръчка на браншовата асоциация, извършено от 4 до 18 септември т.г. с 801 участници.
Българите пазарят по нещо ново за дрешника си при промяната на всеки сезон, а към 40% купуват облекло един път месечно или даже по-често. Дрехи втора употреба също се купуват най-често на всеки 2-3 месеца, а над 27% от всички интервюирани пазарят от магазини втора ръка минимум един път в месеца, регистрира проучването.
Обикновено купувачите харчат сред 21 и 50 лева на месец за облекла, като бюджетът за облекло понижава с повишаване на възрастта. Половината от пазаруващите в магазини за облекла втора употреба заплащат за това сред 1 и 20 лева на месец, регистрира " Естат ".
Очаквано, ниските цени, спрямо тези на новите дрехи, са водещият мотив при закупуването на облекла втора ръка. Но за над 30% от купувачите претекстът са " качествените, разнородни и маркови артикули ", които се оферират в тези магазини. За 2.6% от интервюираните съществена причина за покупка на облекла втора употреба е грижата за околната среда.
Нагласи към преработването
Шестдесет и два % от българите подаряват ненужните си облекла на близки и познати, а 37% оставят облеклата до контейнерите за боклук. У дома/в мазето " за всеки случай " държат облекла близо 32% от запитаните. Мъжете доста по-често спрямо дамите пазят старите си облекла у дома даже да нямат проекти да ги носят повече.
Дарения за домове и църкви вършат близо 24% от интервюираните, а 18% ги предават в контейнери за текстил. Девет от 10 души декларират, че биха предавали непотребните облекла в специфични контейнери, в случай че облеклата се подаряват или употребяват наново. Продуктова такса
Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка възразяват против предлагането на Министерството на околната среда и водите да се вкара продуктова такса за облекла и обувки. " Предложенията, свързани с продуктовата такса, са антиекологични, тъй като не извършват задачите на Рамковата инструкция за отпадъците, съгласно която повторната приложимост следва да бъде насърчавана ", споделя Севдалин Спасов.
Според него предлагането е и антиевропейско. " Продуктовата такса за използвани дрехи е казус в Европейски Съюз. " Единствената страна в границите на Европейския съюз, която постанова продуктова такса върху текстилни материали, е Франция, само че тя се дължи единствено за новите дрехи, обувки и спално долни дрехи. Събраните суми се употребяват за субсидиране на сортирането и преработването на боклуци с текстилен генезис ", разяснява Спасов.
Освен това, в случай че предложенията бъдат признати, облеклата втора употреба ще нарастнат доста, а преобладаващата част от техните консуматори са ценово най-чувствителната група от обществото, акцентират от асоциацията.
[АПТДВУ] Още по тематиката
Държавата готви екотакса за облекла и обувки, което ще ги оскъпи
Предложенията са част от измененията в Закона за ръководство на отпадъците. Те не са обсъждани с бизнеса, като секторът е срещу
16 авг 2018
Втората ръка на пазара
При магазините за използвани облекла сложен е не стартът, а задържането на пазара
7 авг 2009 Годишно в страната се обработват над 50 хиляди тона облекла втора употреба. Те са най-вече вносни, като най-големият пазар, от който идват, е Германия. Повече от половината от тези количества се изнасят по-късно в страни отвън Европейски Съюз, заяви на конференция Севдалин Спасов, ръководител на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка.
Пазар
По света използваните облекла се другар в специфични контейнери, след което има два метода за оползотворяването им. Първият – облеклата се сортират на място и се продават в Източна Европа, Азия, Африка като артикул, а не като текстилен боклук. Вторият – изнасят се в занемарен тип (придружени със специфичен документ, че са дезинфекцирани) най-вече в Източна Европа, където се сортират и още веднъж се изнасят или се продават на съответния вътрешен пазар, изясни Севдалин Спасов. Около 70% от събраните облекла се сортират в страните от Източна Европа, като най-големият сортировач е Полша. Там единствено една фабрика сортира 350 тона облекла дневно, даде образец той.
Над 70% от събрания текстил е кадърен за повторна приложимост. За преработване отиват 15%, за памучни парцали за индустрията – 10%, а за депониране – до 3%, демонстрират изследванията на асоциацията.
По данни на браншовата организация магазините за продажба на облекла втора употреба в страната са към 3000. До 2008 година те са били над 4000, само че възходът на онлайн продажбите и рецесията са довели до понижение. Заетите в сектора са над 8000, които се занимават със подбиране и продажба на облеклата, а неотдавна и със събирането им.
Потребителски привички
През последната една година 50% от българите най-малко един път са пазарували във физически магазини, базари или онлайн облекла втора ръка. Този % е подобен в цялата страна, като изключение прави само София, където покупките са с към 8% по-ниски. Това демонстрира представително изследване на организация " Естат " по поръчка на браншовата асоциация, извършено от 4 до 18 септември т.г. с 801 участници.
Българите пазарят по нещо ново за дрешника си при промяната на всеки сезон, а към 40% купуват облекло един път месечно или даже по-често. Дрехи втора употреба също се купуват най-често на всеки 2-3 месеца, а над 27% от всички интервюирани пазарят от магазини втора ръка минимум един път в месеца, регистрира проучването.
Обикновено купувачите харчат сред 21 и 50 лева на месец за облекла, като бюджетът за облекло понижава с повишаване на възрастта. Половината от пазаруващите в магазини за облекла втора употреба заплащат за това сред 1 и 20 лева на месец, регистрира " Естат ".
Очаквано, ниските цени, спрямо тези на новите дрехи, са водещият мотив при закупуването на облекла втора ръка. Но за над 30% от купувачите претекстът са " качествените, разнородни и маркови артикули ", които се оферират в тези магазини. За 2.6% от интервюираните съществена причина за покупка на облекла втора употреба е грижата за околната среда.
Нагласи към преработването
Шестдесет и два % от българите подаряват ненужните си облекла на близки и познати, а 37% оставят облеклата до контейнерите за боклук. У дома/в мазето " за всеки случай " държат облекла близо 32% от запитаните. Мъжете доста по-често спрямо дамите пазят старите си облекла у дома даже да нямат проекти да ги носят повече.
Дарения за домове и църкви вършат близо 24% от интервюираните, а 18% ги предават в контейнери за текстил. Девет от 10 души декларират, че биха предавали непотребните облекла в специфични контейнери, в случай че облеклата се подаряват или употребяват наново. Продуктова такса
Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка възразяват против предлагането на Министерството на околната среда и водите да се вкара продуктова такса за облекла и обувки. " Предложенията, свързани с продуктовата такса, са антиекологични, тъй като не извършват задачите на Рамковата инструкция за отпадъците, съгласно която повторната приложимост следва да бъде насърчавана ", споделя Севдалин Спасов.
Според него предлагането е и антиевропейско. " Продуктовата такса за използвани дрехи е казус в Европейски Съюз. " Единствената страна в границите на Европейския съюз, която постанова продуктова такса върху текстилни материали, е Франция, само че тя се дължи единствено за новите дрехи, обувки и спално долни дрехи. Събраните суми се употребяват за субсидиране на сортирането и преработването на боклуци с текстилен генезис ", разяснява Спасов.
Освен това, в случай че предложенията бъдат признати, облеклата втора употреба ще нарастнат доста, а преобладаващата част от техните консуматори са ценово най-чувствителната група от обществото, акцентират от асоциацията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ