Сестрата на убития на пътя 18-годишен Евгени Викторов от Козлодуй

Сестрата на убития на пътя 18-годишен Евгени Викторов от Козлодуй разплака фейсбук, видя организация BulNews. 





Момичето разгласява „ кърваво писмо “ до съда, освободил виновника за гибелта на брат ѝ против 3000 лв.. 



Момичето дефинира правосъдното решение като насмешка и пита толкоз ли коства един млад човешки живот. 



Вижте позицията на Виктория Викторова без редакторска интервенция:

Моята реакция като сестра на Евгени - 18-годишното момче от Козлодуй, убито на пътя  
Днес прочетох „ позицията “ на Окръжен съд – Враца.  
И се запитах – от по кое време съдът стартира да се оправдава пред обществото за решения, които още не са влезнали в действие?
От по кое време институция, която би трябвало да приказва посредством делата и закона, стартира да написа обяснителни писма, вместо да пази достолепието и независимостта си?
Прочетох я няколко пъти, пробвайки се да намеря в нея най-малко капка човещина.
Вместо това открих единствено оправдания. Обяснения какво „ не е било потвърдено “, по какъв начин „ нямало учредения “, по какъв начин „ съдът не можел да се управлява от страсти “.
Но дано ви кажа нещо – за нас това не са страсти, а животът на брат ми. 18-годишен юноша, който в никакъв случай повече няма да се прибере вкъщи, няма да се обади, няма да мечтае, няма да живее. 
Обичаше моторите – не поради скоростта, а поради свободата, която му даваха. Караше деликатно, почиташе пътя и хората по него. 
И навръх пътя, който толкоз обичаше, неговият живот бе пресечен от непозната безнаказаност.
Съдът приказва за „ баланс “, за „ пропорция “, за „ обосновано съмнение “.
А ние приказваме за човешка болежка, празен стол вкъщи и тишина, която никой закон не може да поправи.
Да, знаем какво значи „ мярка за неотклонение “. Знаем, че това не е присъда.
Но знаем и какво значи да дадеш сигнал на обществото, че откакто отнемеш човешки живот и избягаш, може да си свободен против 3000 лв..
Наричате това „ възпиращо деяние “?!
За нас това е насмешка.
Подигравка с Евгени. 
Подигравка с всички фамилии, които чакат правдивост от система, която им приказва с членове и алинеи, вместо с човешко достолепие.
Никой не желае от съда да съди по усеща.
Но ние желаеме съдиите да не не помнят, че зад всяко дело има хора.
Има майка, която не спи нощем.
Има сестра, която чете правосъдни избрания, вместо да чува гласа на брат си.
Има татко, който всеки ден гледа вратата и чака синът му да се прибере, въпреки да знае, че това в никакъв случай няма да се случи.
…Има живот, който към този момент го няма…
Наричате нашата реакция „ конфигуриране на обществото “.
Не, това е зов за правдивост.
Не тъй като желаеме отплата, а тъй като желаеме да имаме вяра, че човешкият живот в България коства повече от 3000 лв..
И в случай че вашият закон не може да види това – тогава казусът не е в нашите страсти.
Проблемът е в системата, която е не запомнила какво значи човещина.
Справедливост за Евгени.  
Не в цифри. Не в алинеи. А в истина и отговорност.