Интервюто със Сеск: Намерих щастието, щом обърнах гръб на хорските приказки
Сеск Фабрегас е още младеж, а към този момент има толкоз доста насъбран опит, че всеки диалог с него си коства отделеното време. Полузащитникът на Челси се завръща в Испания, с цел да играе на новия стадион на Атлетико Мадрид „ Уанда Метрополитано” в завладяващ дуел от груповата фаза на Шампионската лига. Вестник „ АС” употребява случая, с цел да разиска със Сеск сегашното на неговия клубен тим и уроците от всичко случило се в кариерата му до момента.
- Кой е за Вас идеалният ден?
- Случи ми се напълно неотдавна. Имахме мач, само че не прекарахме нощта в хотел. Събудих се вкъщи в сряда сутринта, заведох щерка си на учебно заведение, върнах се у дома да закусвам с жена си и дребния си наследник, след това взех щерката по обед от школото и отидох да хапвам в хотела. После подготвихме мача, изиграхме го, върнах се вкъщи и вечерях със фамилията си.
- Какво е останало от оня 16-годишен Сеск с кичето, който малко по-рано бе дошъл в Лондон, изпълнен с толкоз огромно предпочитание да успее?
- Много неща. Разбира се, всички се променяме, подобряваме се и се учим, трупаме нов опит, само че си оставам с все същото предпочитание, пристрастеност и жадност за победи.
- В началото Ви болеше от рецензиите. Как приемате в този момент това, което хората мислят за Вас?
- Мисля, че открих щастието, когато престанах да чета какво приказват хората за мен. Когато си млад и си новината на деня, обръщаш внимание, тревожиш се, губиш успокоение от хорските приказки. С минаването на годините обаче си даваш сметка, че единствено в границите на 90 минути можеш да се превърнеш от най-слабия в най-силния футболист на света. Единственото значително е всекидневният труд, отдадеността.
- Не оставате ли с чувството, че в родината Ви не Ви ценят колкото в Англия?
- Всъщност не ме интересува изключително. Разбира се, на всички би ни се желало да сме оценени, но би трябвало да не спирам със здравия труд, пък най-после да спрягат името ми, както сметнат за добре.
- Кого желаете да впечатлите? Винаги има такава фигура: било бащата, било майката, било съпругата…
- Зависи от това на какъв стадий в живота си. Днес желая да впечатлявам моя треньор и моите съотборници, да ми имат доверие – това е най-важното за мен. Останалото става все по-маловажно.
- Бихте ли споделил, че в последната година сте научил повече за себе си от когато и да било преди?
- За благополучие през цялото време на кариерата ми, която започнах на 16 години, в нея постоянно е имало доста повече позитивни от негативни неща. Но аз съм мощен. В който и тим да съм бил, все съм бил с значима роля. Помня обаче когато се трансфорах от титуляр на европейско състезание и фундаментална фигура при Жозе Моуриньо и Хуус Хидинк в Челси в част от периферията. Това, несъмнено, удря по духа, по сърцето, по гордостта ти. Тогава има два пътя: да помислиш „ това е добър миг да смениш обстановката” или „ не, знаеш, че си най-хубавият, че имаш гений и мощ да играеш в този тим, по тази причина ще го докажеш”. Аз се стопирах на втория, въпреки да съзнавах, че е сложният. Имах лека травма, а тимът играеше доста добре. Започнах да влизам в игра в седмия мач от серията от 13 победи. Имаше дни на голямо отчаяние, в които се прибираш у дома, а ти е мъчно да си даже и със личното си семейство. Работих както в никакъв случай преди. Пропуснах единствено един от идващите 40 мача, и то поради наказване. Да, всичко това промени ненапълно кариерата ми и даже живота ми, тъй като има моменти, в които работиш извънредно старателно, но не знаеш дали в действителност най-после ще имаш чакания от теб резултат.
- Какво променихте, с цел да убедите своя управител Антонио Конте да Ви има доверие?
- Не са доста неща. Играя, както желае от мен. Може би той е треньорът, който ти дава най-вече тактически разновидности, по тази причина тренировките са нещо фундаментално. Ако не си на 200% там, няма и да играеш. Всички трябваше да се пригодим към новия футбол и ни се получи доста добре. Когато се връщах към игрови темп, трябваше постоянно да упражнявам с юношите, а щом започнах да го намирам, взех да ги изяждам с парцалите – зная, че бяха момчета на по 16-17 години, само че отново ги изяждах с парцалите. В деня, в който към този момент не съм гладен за футбол, ще би трябвало да мисля за смяна на кариерата. Но още съм доста надалеч от това.
- След хиляди тренировки зад тила си какво си казвате след следващата: „ мале, по какъв начин се изцедихме!” или „ леле, какъв брой добре си прекарах!”?
- Първото. Истината е, че в никакъв случай не съм упражнявал толкоз интензивно в живота си, както в последната година. Физически се усещам чудесно. Този сезон не започнахме върхово поради травми, закъснели трансфери… Това единствено направи предсезонната подготовка по-тежка, но към този момент започваме да виждаме резултатите. Вече виждаме себе си като огромния тим от предишния сезон, растем непрестанно.
- Какви разлики намирате сред Алваро Мората и предшественика му Диего Коща?
- Диего е нападателят, с който най-добре съм се разбирал на терена и който най-добре е съумявал да разчита моята игра. И като споделям „ нападател”, не считам да вземем за пример Лионел Меси за подобен. Да, с Лео имахме брутална взаимовръзка. Ако приказваме обаче за чиста „ деветка”, се колебая да има някого, с който да съм се наслаждавал повече от взаимоотношението от Диего. Той има онази брутална заостреност в празното пространство, бори се за всяка топка до дъно. Алваро е повече лисица в наказателното поле: нападна доста добре първата греда и има мощен голов усет. Изумително е да играя паралелно до него.
- На Коща му влезе в главата бръмбарът да се завърне в Мадрид и най-после го постигна…
- Не зная от какъв брой време е желал да си тръгне, това единствено той си го знае. Единственото, което мога да кажа, е това, че откогато пристигна в Челси, постоянно е давал всичко от себе си, че и от горната страна на това всичко. Имаше някои моменти, в които може да му е било зле, да не се е чувствал правилно третиран от някои британски медии, само че сподели мощ и продължи да се труди старателно, постоянно подтикван от почитателите на Челси. Това той ще носи постоянно в сърцето си и ми го е казвал: „ Обожавах всяка от трите си години тук.” Работата е там, че в последна сметка всеки човек самичък избира своя път в живота, а тъкмо в този момент той избра завръщане в Мадрид, където бе доста благополучен. Завърна се, с цел да напише история за Атлетико.
- Учудвате ли се, че Маркос Алонсо не е викан в националния тим на Испания?
- Аз не мисля, че Юлен Лопетеги не разчита нему, просто в Испания понастоящем има велики бекове. Маркос прави чудесна работа в Челси – както първоначално си като характерен ляв бек, по този начин и след това в ролята на ляв бек крило. Дано да продължи в същата линия и Юлен да го повика!
- Но и Вие излизахте от състава му…
- Не помагаше това, че не играех доста при започване на предишния сезон, само че в този момент още веднъж открих себе си и се усещам чудесно. Ла Роха играе отново на суперниво, но човек в никакъв случай не трябва да губи вярата, желанието и силата си в преследването на завръщането в състава. Дано един ден отново да мога да изпитам щастието от онази велика премия да обличаш екипа на националния си тим.
- Ако не бяхте футболист, какъв бихте бил? Рисувате ли? Пишете ли?
- Не, не, не, забравете – нямам време за това. Когато си млад, си играеш или си прекарваш времето с приятелчетата. Но откогато навърших 25 години и съм към този момент с деца, нещата се трансформират: хотели и пътувания, мачове на всеки три дни… Вече имам съвсем 800 мача, в случай че не се неистина. Нямаме спирка! Предпочитам да се насладя на това до дъно, а когато пристигна денят да не мога повече, ще преценява какво бих могъл да открия по-нататък в живота си.
- Планирате взаимен бизнес с Жерард Пике…
- Наченали сме нещо, следва да го обявим публични. Говорим за планове, които ни вълнуват мощно.
- Атлетико и Челси наподобяват тимове като братя във връзка с своя жанр на игра…
- Подобни сме. Гоним като кучета до дъно. Ще е един доста подравнен мач сред две огромни сили. Тежка работа.
Гийем Балаге, „ АС”
Премиър лийг 6 кръг, събота 23 септември
Стоук Сити 0:4краен резулат 
Челси
- Кой е за Вас идеалният ден?
- Случи ми се напълно неотдавна. Имахме мач, само че не прекарахме нощта в хотел. Събудих се вкъщи в сряда сутринта, заведох щерка си на учебно заведение, върнах се у дома да закусвам с жена си и дребния си наследник, след това взех щерката по обед от школото и отидох да хапвам в хотела. После подготвихме мача, изиграхме го, върнах се вкъщи и вечерях със фамилията си.
- Какво е останало от оня 16-годишен Сеск с кичето, който малко по-рано бе дошъл в Лондон, изпълнен с толкоз огромно предпочитание да успее?
- Много неща. Разбира се, всички се променяме, подобряваме се и се учим, трупаме нов опит, само че си оставам с все същото предпочитание, пристрастеност и жадност за победи.
- В началото Ви болеше от рецензиите. Как приемате в този момент това, което хората мислят за Вас?
- Мисля, че открих щастието, когато престанах да чета какво приказват хората за мен. Когато си млад и си новината на деня, обръщаш внимание, тревожиш се, губиш успокоение от хорските приказки. С минаването на годините обаче си даваш сметка, че единствено в границите на 90 минути можеш да се превърнеш от най-слабия в най-силния футболист на света. Единственото значително е всекидневният труд, отдадеността.
- Не оставате ли с чувството, че в родината Ви не Ви ценят колкото в Англия?
- Всъщност не ме интересува изключително. Разбира се, на всички би ни се желало да сме оценени, но би трябвало да не спирам със здравия труд, пък най-после да спрягат името ми, както сметнат за добре.
- Кого желаете да впечатлите? Винаги има такава фигура: било бащата, било майката, било съпругата…
- Зависи от това на какъв стадий в живота си. Днес желая да впечатлявам моя треньор и моите съотборници, да ми имат доверие – това е най-важното за мен. Останалото става все по-маловажно.
- Бихте ли споделил, че в последната година сте научил повече за себе си от когато и да било преди?
- За благополучие през цялото време на кариерата ми, която започнах на 16 години, в нея постоянно е имало доста повече позитивни от негативни неща. Но аз съм мощен. В който и тим да съм бил, все съм бил с значима роля. Помня обаче когато се трансфорах от титуляр на европейско състезание и фундаментална фигура при Жозе Моуриньо и Хуус Хидинк в Челси в част от периферията. Това, несъмнено, удря по духа, по сърцето, по гордостта ти. Тогава има два пътя: да помислиш „ това е добър миг да смениш обстановката” или „ не, знаеш, че си най-хубавият, че имаш гений и мощ да играеш в този тим, по тази причина ще го докажеш”. Аз се стопирах на втория, въпреки да съзнавах, че е сложният. Имах лека травма, а тимът играеше доста добре. Започнах да влизам в игра в седмия мач от серията от 13 победи. Имаше дни на голямо отчаяние, в които се прибираш у дома, а ти е мъчно да си даже и със личното си семейство. Работих както в никакъв случай преди. Пропуснах единствено един от идващите 40 мача, и то поради наказване. Да, всичко това промени ненапълно кариерата ми и даже живота ми, тъй като има моменти, в които работиш извънредно старателно, но не знаеш дали в действителност най-после ще имаш чакания от теб резултат.
- Какво променихте, с цел да убедите своя управител Антонио Конте да Ви има доверие?
- Не са доста неща. Играя, както желае от мен. Може би той е треньорът, който ти дава най-вече тактически разновидности, по тази причина тренировките са нещо фундаментално. Ако не си на 200% там, няма и да играеш. Всички трябваше да се пригодим към новия футбол и ни се получи доста добре. Когато се връщах към игрови темп, трябваше постоянно да упражнявам с юношите, а щом започнах да го намирам, взех да ги изяждам с парцалите – зная, че бяха момчета на по 16-17 години, само че отново ги изяждах с парцалите. В деня, в който към този момент не съм гладен за футбол, ще би трябвало да мисля за смяна на кариерата. Но още съм доста надалеч от това.
- След хиляди тренировки зад тила си какво си казвате след следващата: „ мале, по какъв начин се изцедихме!” или „ леле, какъв брой добре си прекарах!”?
- Първото. Истината е, че в никакъв случай не съм упражнявал толкоз интензивно в живота си, както в последната година. Физически се усещам чудесно. Този сезон не започнахме върхово поради травми, закъснели трансфери… Това единствено направи предсезонната подготовка по-тежка, но към този момент започваме да виждаме резултатите. Вече виждаме себе си като огромния тим от предишния сезон, растем непрестанно.
- Какви разлики намирате сред Алваро Мората и предшественика му Диего Коща?
- Диего е нападателят, с който най-добре съм се разбирал на терена и който най-добре е съумявал да разчита моята игра. И като споделям „ нападател”, не считам да вземем за пример Лионел Меси за подобен. Да, с Лео имахме брутална взаимовръзка. Ако приказваме обаче за чиста „ деветка”, се колебая да има някого, с който да съм се наслаждавал повече от взаимоотношението от Диего. Той има онази брутална заостреност в празното пространство, бори се за всяка топка до дъно. Алваро е повече лисица в наказателното поле: нападна доста добре първата греда и има мощен голов усет. Изумително е да играя паралелно до него.
- На Коща му влезе в главата бръмбарът да се завърне в Мадрид и най-после го постигна…
- Не зная от какъв брой време е желал да си тръгне, това единствено той си го знае. Единственото, което мога да кажа, е това, че откогато пристигна в Челси, постоянно е давал всичко от себе си, че и от горната страна на това всичко. Имаше някои моменти, в които може да му е било зле, да не се е чувствал правилно третиран от някои британски медии, само че сподели мощ и продължи да се труди старателно, постоянно подтикван от почитателите на Челси. Това той ще носи постоянно в сърцето си и ми го е казвал: „ Обожавах всяка от трите си години тук.” Работата е там, че в последна сметка всеки човек самичък избира своя път в живота, а тъкмо в този момент той избра завръщане в Мадрид, където бе доста благополучен. Завърна се, с цел да напише история за Атлетико.
- Учудвате ли се, че Маркос Алонсо не е викан в националния тим на Испания?
- Аз не мисля, че Юлен Лопетеги не разчита нему, просто в Испания понастоящем има велики бекове. Маркос прави чудесна работа в Челси – както първоначално си като характерен ляв бек, по този начин и след това в ролята на ляв бек крило. Дано да продължи в същата линия и Юлен да го повика!
- Но и Вие излизахте от състава му…
- Не помагаше това, че не играех доста при започване на предишния сезон, само че в този момент още веднъж открих себе си и се усещам чудесно. Ла Роха играе отново на суперниво, но човек в никакъв случай не трябва да губи вярата, желанието и силата си в преследването на завръщането в състава. Дано един ден отново да мога да изпитам щастието от онази велика премия да обличаш екипа на националния си тим.
- Ако не бяхте футболист, какъв бихте бил? Рисувате ли? Пишете ли?
- Не, не, не, забравете – нямам време за това. Когато си млад, си играеш или си прекарваш времето с приятелчетата. Но откогато навърших 25 години и съм към този момент с деца, нещата се трансформират: хотели и пътувания, мачове на всеки три дни… Вече имам съвсем 800 мача, в случай че не се неистина. Нямаме спирка! Предпочитам да се насладя на това до дъно, а когато пристигна денят да не мога повече, ще преценява какво бих могъл да открия по-нататък в живота си.
- Планирате взаимен бизнес с Жерард Пике…
- Наченали сме нещо, следва да го обявим публични. Говорим за планове, които ни вълнуват мощно.
- Атлетико и Челси наподобяват тимове като братя във връзка с своя жанр на игра…
- Подобни сме. Гоним като кучета до дъно. Ще е един доста подравнен мач сред две огромни сили. Тежка работа.
Гийем Балаге, „ АС”
Премиър лийг 6 кръг, събота 23 септември
Стоук Сити 0:4краен резулат Челси Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ