Сещате ли се за хората, за които казваме, че са

Сещате ли се за хората, за които споделяме, че са безусловно скарани с модата и стила? Онези, които купуват облекла по нужда, водени само от критерии като цена и улеснение. Приятелката, която в никакъв случай не сортира подобаващите облекла по отношение на фигурата си, сътрудника, който е кадърен да се появи с маратонки и на най-официалното събитие или съседката, за която наподобява, че спортният екип е единствената допустима алтернатива за облекло. Не съблюдават никакви правила на положителния усет. Според общоприетия усет.

За някои хора очевидно външният тип несъмнено не е приоритет. Не че да се обличаш съвременно е от толкоз огромно значение, изключително в голямото море от причудливи трендове, само че пък неналичието на даже дребна нотка персонален жанр, най-малко на мен ми наподобява като неявяване на усет към живота. Но времената и нравите се менят и ето, че отсъствието на жанр към този момент единствено по себе си се трансформира в жанр. И освен – това е цяло ново течение, към което от ден на ден хора напълно умишлено желаят да се причислят.

Наричат го „ нормкор “ или просто „ да осъзнаеш, че си един от всички 7 милиарда “. Тенденция в модата, която придобива известност безусловно през последната година, в началото в Щатите, само че към този момент и по целия свят.

Последователите ѝ настояват, че не са лишени от нюх за жанр, а просто, че задачата им е да не употребяват облеклото, с цел да се разграничават и изпъкват пред останалите хора. Затова избират да се обличат в евтини, комфортни и непретенциозни дънки, тениски, суитчъри и маратонки. Някои биха споделили, че тази мода е прослава на " демоде " -то, " ретро " -то от 80'те и 90'те години. Други ще кажат, че тя е с превес на изчистените, едноцветни, елементарни кройки, които не подчертават на сексапила и не се стремят да крият нещо от тялото или да го оформят в нещо, което то не е. С две думи - на модата са й отнети съществени заслуги.

За да придобиете по-ясна визия за средностатистическия „ нормкор “, ще дам за образец иконата на това течение – Стив Джобс. Покойният основател на едни от най-популярните технологии в връзките, визионер и идеалист, беше прочут със семплия си и неосезаем външен тип, непроменяемо включващ черно поло, дънки и маратонки.



Модата си е мода, само че тя постоянно ни слага редица съществени въпроси, над които си коства да се замислим. А наклонността „ нормкор “ на собствен ред буди у нас размишления по най-малко няколко значими тематики:

“Има ли смисъл непрекъснато да следваш бързо менящите се фешън трендове, да пръскаш купища пари за поддържането на персонален жанр и да хабиш тонове сила, с цел да градиш точно посредством облеклата си своя имидж в обществото? ”

В консуматорското общество, в което живеем, модата се мени всеки сезон, подканвайки те да обновяваш дрешника си безусловно ежемесечно, единствено и единствено, с цел да бъдеш в крайник с трендовете. И да пазаруваш. Едва ли това би трябвало да е цел номер едно в живота ти обаче. Нито едната прекаленост не е потребна, само че очевидно, че светът е пренаситен от прекомерната показност и суетност и напълно предстоящо, течения, отричащи значимостта на външния тип, ще стават все известни.

“Къде е границата сред семплия и изчистен жанр, целеустремено търсения нехаен тип и това да си лишен от възприятие за хармония? ”

На пръв взор, човек може да сбърка концепцията на „ нормкор “ с това да изглеждаш повърхностно или с това да се обличаш семпло, само че изтънчено. Само че разлика сред трите категории е от небето до земята. Има една порода хора, които въпреки постоянно да са облечени в бяла риза и дънки да вземем за пример, са го създали по метод и с усет, които не може да бъде оспорен, а типът им излъчва същинска класа и премереност. Другата порода са „ небрежните “, които въпреки видимо да наподобяват много неглиже, поставят в действителност огромни старания за този си имидж.



Последователите на нормкор не се вписват в нито една от по-горните групи. Тях рядко ще ги забележите измежду тълпата, тъкмо тъй като тяхната цел е да останат незабележими – облечени без никаква рекламация и постоянно без усет. Звучи налудничаво, само че зад това се крие цяла житейска философия и тя надалеч не е за занемаряване.

“Защо да останеш неосезаем в свят, в който всеки се стреми да изпъкне? ”

Факт е, че през днешния ден хората поставят неимоверни старания, с цел да изпъкнат измежду останалите – било посредством облекло, държание или достижения. Това обаче черпи от силата ни и най-после просто не ни остават сили и опция да се съсредоточим върху същински значимите неща в живота.

Оправданието на немарливците. От друга страна, наклонност като нормкор-а е парадайс за хората, които в действителност са лишени от усет и персонален жанр и се явява отлично опрощение за неналичието им на предпочитание и умеене да се приведат в допустим тип. Това надали някой ще си го признае, тъй като от устата на такива хора е доста евентуално да чуете думи като: „ Чувствам се добре в кожата си и ми е все едно с какво съм облечен “ или пък: „ Наистина избирам да изпъквам с персонални качества и достижения, а не с външен тип “. Да, по този начин звучи и класическият конформизъм.

А в действителност – не е ли задоволително просто да се чувстваш добре в кожата си, без непотребна рекламация и суетност? Несъмнено по този начин животът би бил една концепция по-лесен и една концепция по-равнопоставен, тъй като ще отличава хората не по това по какъв начин наподобяват, а по-това какви са и какво умеят.

Звучи прекомерно идеалистично, само че е изцяло допустимо. Зависи само и единствено от нас.