Сержант Лео Мажор е единственият канадец получил медала за храброст

Сержант Лео Мажор е единственият канадец получил медала за смелост на кралицата два пъти в две обособени войни. В нощта на 13 април 1945г той собственоръчно освобождава холандския град Зволе от немска окупация. По време на Корейската война пък Мажор води първокласен екип от снайперисти и завладява основен рид, следен от китайците.

Десантът в Нормандия

По време на разследваща задача в деня на десанта, Мажор самичък завладява немска бронирана машина, в която открива информационна техника и секрети немски кодове.

Няколко дни по-късно, при среща с SS патрул, той убива четирима противников бойци, само че един от тях съумява да взриви граната. При детонацията Мажор губи едното си око, само че все пак продължава да се бие. Остава в армията като шпионин и снайперист, настоявайки, че за задачата му трябвало единствено едно око.

Битката при Шелд

Мажор собственоръчно пленява 93 германци в Битката при Шелд в Холандия. По време на разузнаване, той вижда двама германци да патрулират. Успява да залови единия и се пробва да го употребява като жив щит, само че втория подвига оръжието си и Мажор го убива. След това пленява командира им и го принуждава да се съобщи.

След като Мажор прострелва още трима, немският гарнизон се предава. В близкото село, откъдето SS бойци виждат свои да бъдат ескортирани от някакъв канадец, стартират да стрелят на пакост, ранявайки неколцина и убивайки седем. Мажор продължава, макар стрелбата, и води пленниците си до канадския фронт, след което подрежда на един танк да открие огън към врага.

За завръщането си с съвсем 100 военнопленници, Мажор е определен да получи орден за смелост, само че отхвърля, тъй като съгласно него генералът, който щял да му го връчи, бил „ незапознат “ и не трябвало да раздава медали.

Първи орден

През февруари 1945г, Мажор оказва помощ на боен духовник да натовари трупове от погубен танк в друга бронирана машина. След като завършват, свещеникът и водачът сядат начело, а Мажор скача откъм гърба. Возилото потегля, само че скоро се натъква на мина.

От гърмежа Мажор е изхвърлен високо във въздуха и пада по тил, от което губи схващане. Свестен е от двама лекари, опитващи се да дефинират положението му, след което е откаран в болница на 50км.

Скоро излиза наяве, че е счупил гърба си на три места, както и четири ребра и двата си глезена. За следващ път споделят на Мажор, че това е края на войната за него. И за следващ път той не се съгласява. Само седмица по-късно съумява да избяга, качвайки се неусетно в джип, пътуващ за Неймеген. Там отсяда при познато семейство за месец, след което се завръща още веднъж в частта си. Не е ясно по какъв начин тъкмо съумява да избегне наказване за това, че е избягал.

В началото на април 1945г, канадците доближават град Зволе, който се оказва грубо бранен от германците. Командващият офицер търси двама доброволци за разузнаване преди разкриване на артилерийски огън към града. Редник Мажор и неговия другар ефрейтор Уили Арсено одобряват задачата. За да опазят града, двамата вземат решение да завладяват Зволе сами, въпреки задачата им да е единствено да преброят вражеските бойци.

Снимка: wikimedia.org

Около среднощ Арсено е погубен, откакто инцидентно издава позицията си. Разярен, Мажор убива двама германци, а останалите от групата съумяват да избягат. Тогава той взема решение да продължи задачата самичък. Когато влиза в Зволе се натъква на автомобил. Успява да плени водача, след което го води в бар, където някакъв офицер си пийва. За негов шанс и двамата можели да приказват френски и Мажор му споделя, че в 6:00ч сутринта канадската артилерия ще стартира обстрел на града, убивайки доста германци и цивилни. В знак на благосклонност даже връща револвера на офицера.

Следващият ход на Мажор е да тича като оглупял през града, до момента в който стреля с картечница във въздуха и мята гранати на пакост. Целият звук съумява да заблуди германците, че канадската войска нахлува в града. В суматохата, Мажор по-късно атакува и пленява немски елементи. Всичко това се повтаря 10 пъти през нощта, като всякога той пленява групи от по 8-10 германци, които ескортира отвън града. В един миг даже се натъква на щабквартирата на Гестапо и я подпалва. След това попада и на щабквартирата на Секретен сътрудник, където влиза в контакт с осем нацистки офицера – четирима убива, а другите едвам съумяват да избягат.

Към 4:30ч сутринта изтощеният Мажор схваща, че германците са се отдръпнали и Зволе е освободен. За дейностите си през тази нощ е награден с орден за смелост.

Корейската война и втори орден

Лео Мажор се бори и в Корейската война, за което е награден с втори орден за смелост, откакто открива надзор на основен рид (хълм 355).

Въпросната позиция е следена от трета американска пехотна дивизия (около 10 000 мъже), когато 64-та китайска войска (около 40 000 мъже) стоварва целия пъкъл от горната страна им. В продължение на два дни американците са изблъсквани от китайците.

Правят опит да завладяват още веднъж хълма, само че несполучливо, а китайците се откриват и на близкия рид 226, на процедура обкръжавайки ги. За да освободи малко от напрежението, командващият офицер на 2-ри батальон вика първокласен екип от скаути и снайперисти, управителен от Лео Мажор. Въоръжени с картечници, Мажор и 18 от неговите мъже безшумно се прокрадват по хълма. Когато е даден сигнал, те откриват огън, всявайки суматоха измежду китайците, които се пробват да схванат за какво стрелбата идва от всред тях, вместо извън. До 12:45 Мажор към този момент е завладял хълма.

Час по-късно обаче две китайски дивизии (около 14 000 мъже) вършат контранападение. Мажор получава заповеди да се отдръпна, само че отхвърля и намира прикритие за хората си. От там те се борят с врага през цялата нощ.

Цели три дни частта на Мажор отблъсква противников офанзиви, до момента в който най-после идва подкрепление.

Лео Мажор умира в Квебек през 2008г, на 87 години.