Руската вътрешна криза далеч не е приключила, а е оставила твърде много въпросителни
Серия от събития съпътстваха последните дни, чиято кулминационна точка беше в така наречен „ бунт на Пригожин “. Частната войска „ Вагнер “, която до този миг воюваше на територията на Украйна, мина държавната граница с Русия, взе в свои ръце контрола върху основния град Ростов-на-Дон, а по-късно с бърз марш измина съвсем хиляда километра до границите на московска област. И до момента в който мнозина чакаха, че това ще е началото на революция в Руската федерация и началото на края на режима на Путин, намесата на белоруския президент Лукашенко по формалната версия докара до това Пригожин да спре своя „ марш на справедливостта “, както го назовава, и да се реализиран договорености сред него и съветските управляващи в лицето на режима на Владимир Путин. Въпросите обаче остават – за какво, по какъв начин, какво ще последва оттук нататък?
Първо следва да се означи, че самото разбиране „ частна войска “ звучи като оксиморон. Армията, правораздаването и гарантирането на вътрешна сигурност са трите съществени начала на всяка една страна и изпълват нейните три водещи функционалности – да подсигурява вътрешната сигурност на своите жители, да ги пази от външни закани и да открива правдивост посредством реализирането на правосъдие. И „ Вагнер “ не е елементарна „ частна войска “. През последните години наемниците на Пригожин изплуваха в редица „ горещи точки “ по разнообразни краища на земното кълбо – в Сирия в поддръжка на Башар Асад, в Либия, в Централна и Западна Африка, в Донбас. След пълномащабното съветско настъпление против Украйна „ вагнеровците “ се трансфораха в основен състезател в настъпателните старания на Кремъл. Ако погледнем обстановката от последните месеци, ще забележим, че до момента в който постоянната съветска войска води най-вече отбранителна и отбранителна война, то „ Вагнер “ настъпват. Последните две значими победи на съветската войска, завладяването на Соледар и по-късно на Бахмут, са донесени точно от наемниците на Пригожин. Това трансформира така наречен „ готвач на Путин “ и сегашен олигарх в прям освен боен, само че и политически състезател, който стартира да издига поредна рецензия против висшето съветско военно управление в лицето на военния министър Сергей Шойгу и шеф на Генералния щаб военачалник Валерий Герасимов.
Сега да си представим по какъв начин една 25 000-а калена в бойни дейности, въоръжена, стимулирана и проведена войска поеме на поход против столицата на своята страна. В нещо, което висшето държавно управление на тази страна назовава „ бунт “. И освен, че не срещне съвсем никаква опозиция в посока столица, само че и съумява да нанесе провали на тези войскови елементи, които са изпратени против нея – тук приказваме за свалени армейски хеликоптери и аероплан. По всички стандарти, даже и този бунт да се окаже несполучлив, както се разви настоящата обстановка, самата властова конструкция стартира да демонстрира признаци на пропукване. А в Русия властта постоянно, изключително през последните тридесет години, е била построена върху една самобитна „ вертикала на властта “, където всичко е подчинено на основното настоящо в лице, в този случай на президента на Руската федерация. Кризата с „ Вагнер “ и Пригожин, без значение че наподобява решена на този стадий, демонстрира задоволително на брой пукнатини и недостатъци – които могат да бъдат експлоатирани както от вътрешни, по този начин и от външни фактори.
Още при започване на съветската експанзия против Украйна, почнала на 24 февруари 2022 година със старта на войната, се разви хипотезата, че при неподходящ излаз на военните дейности за Руската федерация, може да се стигне до разнообразни сюжети, включващи както рухването на режима на Владимир Путин, по този начин и териториалната дезинтеграция на модерна Русия. Историческите образци демонстрират, че за съветската власт в никакъв случай не е имало нещо по-пагубно от военните неуспехи. А войната против Украйна е всичко друго, само че не и сполучлива за съветската страна, без значение всички бомбастични изказвания на формалната власт, че всичко „ върви по проект “. Истината е, че нищо не върви по проект. Русия търпи големи загуби в жива мощ и техника, които се простират от елементарни танкове до потопяването на флагмана на Черноморския флот в лицето на крайцера „ Москва “. Териториалните ѝ завоевания в Украйна са мощно лимитирани на фона на първичната концепция да бъде окупирана цялата страна. Украинските контраофанзиви са мощно ефикасни, а съветските отбранителни линии са посочили слаба устойчивост до този миг. Предстои да забележим по какъв начин ще се развие настоящото украинско контранастъпление. Всичко това сигурно е доста надалеч от победа на режима в Кремъл, а над главата на Путин се вият напълно действителни облаци от военно проваляне и загуба на политическата власт.
В този смисъл ЧВК „ Вагнер “ и метежът на Пригожин могат да бъдат на първо място признак на началото на доста по-големи процеси в сърцевината на Руската федерация. Диктаторските режими градят своята вътрешна легитимност на персоналната мощ на диктатора в обществото. Хвърлената ръкавица от „ вагнеровците “ могат да открият още доста съпротивителни фронтове против режима на Путин и неговата пагубна до този миг украинска случка. И в действителност могат да доведа до революция в Русия. Сценарият за пълномащабна революция може да направи Руската федерация втора Сирия, само че многократно по-голяма. Тук следва да се подсети, че това е страна, която има над 5 000 нуклеарни бойни глави, големи оръжейни арсенали и голям военно-промишлен комплекс, население от над 146 милиона души (с опцията за големи бежански талази към Европа) и съставлява такава част от международната стопанска система, която може да преобърне веригата на доставки в световен проект и да изправи света пред продължителна и тежка икономическа рецесия. Възможна революция в Руската федерация би означавалото политическа, икономическа, обществена и военна злополука в световен проект с доста дълготрайни последствия за целия свят. Да си представим най-малкото, че избрана част от съветския нуклеарен боеприпас в хода на евентуална революция се окаже в ръцете на някой локален „ водач на мнение “ или „ warlord “ и той реши да го употребява по страна отвън рамките на РФ.
Отговорите какво тъкмо се случи към дейностите на Евгений Пригожин и на частната му войска „ Вагнер “ следва да бъдат дадени в обозримо бъдеще. Както и какъв ще бъде техния по-дългосрочен резултат върху държанието на режима на Путин, съветската държавна машина и експанзията на Кремъл против украинската страна. Но на първо място би трябвало да се знае, че това не е събитие, което следва да се отминава с лека ръка и да се мисли за завършило, тъй като то има историческия сан на метежа на военачалник Корнилов от лятото на 1917 година и на така наречен „ августовски пуч “ на ГКЧП от лятото на 1991 година (да, летата в Русия нормално са „ политически горещи “. И неговите последствия може да са по-големи в сравнение с въобще допускаме – в това число и в посока разпад на путинската конструкция на властта.
Димитър Стоянов, коментар за
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Първо следва да се означи, че самото разбиране „ частна войска “ звучи като оксиморон. Армията, правораздаването и гарантирането на вътрешна сигурност са трите съществени начала на всяка една страна и изпълват нейните три водещи функционалности – да подсигурява вътрешната сигурност на своите жители, да ги пази от външни закани и да открива правдивост посредством реализирането на правосъдие. И „ Вагнер “ не е елементарна „ частна войска “. През последните години наемниците на Пригожин изплуваха в редица „ горещи точки “ по разнообразни краища на земното кълбо – в Сирия в поддръжка на Башар Асад, в Либия, в Централна и Западна Африка, в Донбас. След пълномащабното съветско настъпление против Украйна „ вагнеровците “ се трансфораха в основен състезател в настъпателните старания на Кремъл. Ако погледнем обстановката от последните месеци, ще забележим, че до момента в който постоянната съветска войска води най-вече отбранителна и отбранителна война, то „ Вагнер “ настъпват. Последните две значими победи на съветската войска, завладяването на Соледар и по-късно на Бахмут, са донесени точно от наемниците на Пригожин. Това трансформира така наречен „ готвач на Путин “ и сегашен олигарх в прям освен боен, само че и политически състезател, който стартира да издига поредна рецензия против висшето съветско военно управление в лицето на военния министър Сергей Шойгу и шеф на Генералния щаб военачалник Валерий Герасимов.
Сега да си представим по какъв начин една 25 000-а калена в бойни дейности, въоръжена, стимулирана и проведена войска поеме на поход против столицата на своята страна. В нещо, което висшето държавно управление на тази страна назовава „ бунт “. И освен, че не срещне съвсем никаква опозиция в посока столица, само че и съумява да нанесе провали на тези войскови елементи, които са изпратени против нея – тук приказваме за свалени армейски хеликоптери и аероплан. По всички стандарти, даже и този бунт да се окаже несполучлив, както се разви настоящата обстановка, самата властова конструкция стартира да демонстрира признаци на пропукване. А в Русия властта постоянно, изключително през последните тридесет години, е била построена върху една самобитна „ вертикала на властта “, където всичко е подчинено на основното настоящо в лице, в този случай на президента на Руската федерация. Кризата с „ Вагнер “ и Пригожин, без значение че наподобява решена на този стадий, демонстрира задоволително на брой пукнатини и недостатъци – които могат да бъдат експлоатирани както от вътрешни, по този начин и от външни фактори.
Още при започване на съветската експанзия против Украйна, почнала на 24 февруари 2022 година със старта на войната, се разви хипотезата, че при неподходящ излаз на военните дейности за Руската федерация, може да се стигне до разнообразни сюжети, включващи както рухването на режима на Владимир Путин, по този начин и териториалната дезинтеграция на модерна Русия. Историческите образци демонстрират, че за съветската власт в никакъв случай не е имало нещо по-пагубно от военните неуспехи. А войната против Украйна е всичко друго, само че не и сполучлива за съветската страна, без значение всички бомбастични изказвания на формалната власт, че всичко „ върви по проект “. Истината е, че нищо не върви по проект. Русия търпи големи загуби в жива мощ и техника, които се простират от елементарни танкове до потопяването на флагмана на Черноморския флот в лицето на крайцера „ Москва “. Териториалните ѝ завоевания в Украйна са мощно лимитирани на фона на първичната концепция да бъде окупирана цялата страна. Украинските контраофанзиви са мощно ефикасни, а съветските отбранителни линии са посочили слаба устойчивост до този миг. Предстои да забележим по какъв начин ще се развие настоящото украинско контранастъпление. Всичко това сигурно е доста надалеч от победа на режима в Кремъл, а над главата на Путин се вият напълно действителни облаци от военно проваляне и загуба на политическата власт.
В този смисъл ЧВК „ Вагнер “ и метежът на Пригожин могат да бъдат на първо място признак на началото на доста по-големи процеси в сърцевината на Руската федерация. Диктаторските режими градят своята вътрешна легитимност на персоналната мощ на диктатора в обществото. Хвърлената ръкавица от „ вагнеровците “ могат да открият още доста съпротивителни фронтове против режима на Путин и неговата пагубна до този миг украинска случка. И в действителност могат да доведа до революция в Русия. Сценарият за пълномащабна революция може да направи Руската федерация втора Сирия, само че многократно по-голяма. Тук следва да се подсети, че това е страна, която има над 5 000 нуклеарни бойни глави, големи оръжейни арсенали и голям военно-промишлен комплекс, население от над 146 милиона души (с опцията за големи бежански талази към Европа) и съставлява такава част от международната стопанска система, която може да преобърне веригата на доставки в световен проект и да изправи света пред продължителна и тежка икономическа рецесия. Възможна революция в Руската федерация би означавалото политическа, икономическа, обществена и военна злополука в световен проект с доста дълготрайни последствия за целия свят. Да си представим най-малкото, че избрана част от съветския нуклеарен боеприпас в хода на евентуална революция се окаже в ръцете на някой локален „ водач на мнение “ или „ warlord “ и той реши да го употребява по страна отвън рамките на РФ.
Отговорите какво тъкмо се случи към дейностите на Евгений Пригожин и на частната му войска „ Вагнер “ следва да бъдат дадени в обозримо бъдеще. Както и какъв ще бъде техния по-дългосрочен резултат върху държанието на режима на Путин, съветската държавна машина и експанзията на Кремъл против украинската страна. Но на първо място би трябвало да се знае, че това не е събитие, което следва да се отминава с лека ръка и да се мисли за завършило, тъй като то има историческия сан на метежа на военачалник Корнилов от лятото на 1917 година и на така наречен „ августовски пуч “ на ГКЧП от лятото на 1991 година (да, летата в Русия нормално са „ политически горещи “. И неговите последствия може да са по-големи в сравнение с въобще допускаме – в това число и в посока разпад на путинската конструкция на властта.
Димитър Стоянов, коментар за
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ