Хакери източиха лични данни на служители на Европейската комисия
Серия от офанзиви против Европейска инвестиционна банка и Шенгенската система разкрива тежки дефицити в киберсигурността на Брюксел
В края на януари 2026 година Европейската комисия стана жертва на огромна хакерска атака, при която бе компрометирана сигурността на нейни чиновници. Инцидентът, доказан от Брюксел със доста забавяне, е единствено част от невиждана вълна от удари против основни европейски институции, в това число Европейската капиталова банка (ЕИБ) и организацията, ръководеща Шенгенската осведомителна система.
Според информация на Bloomberg, пробивът е засегнал централната инфраструктура на Комисията. Въпреки опитите на администрацията да омаловажи вредите, признанието е обезпокоително – нападателите са получили достъп до имената и мобилните номера на незнаен брой чиновници.
Пробивът в " крепостта "
Атаката е била открита на 30 януари, като от Европейска комисия настояват, че са " изчистили " системата в границите на 9 часа. Липсва обаче изясненост за какво институцията, която претендира да е поръчител за цифровите права на жителите, оповестява за пробива седмица по-късно.
Откраднатите контактни данни съставляват сериозен риск за националната сигурност на страните членки. В ръцете на враждебни служби, мобилните номера на еврочиновниците са идеално оръжие за акуратен шпионаж, следене на локация и така наречен " spear-phishing " офанзиви. Макар от Комисията да твърдят, че няма доказателства за изтекло наличие от самите мобилни устройства, специалистите по киберсигурност предизвестяват, че " неналичието на доказателства " не значи липса на пробив.
Хроника на един предупреден срив
Началото на 2026 година се трансформира в призрачен сън за цифровата сигурност на Европейски Съюз. Инцидентът с Комисията не е изолиран случай, а част от систематичен неуспех:
15 януари 2026 година: Европейската капиталова банка (ЕИБ) бе парализирана за 24 часа след масирана DDoS офанзива. Отговорност пое хакерската група " Anonymous Sudan ", като претекстът бе привързан с финансирането на военни планове от Европейски Съюз.
Началото на януари: Пробив в eu-LISA – организацията, която държи " ключовете " за границите на Европа, в това число Шенгенската осведомителна система (SIS). Хакерите са проникнали в тестова среда, евентуално за разузнаване на новата система за влизане и излизане (EES).
3 февруари 2026 година: Германското министерство на защитата рапортува за офанзива с потребление на " deepfake " аудио – фалшифицирани гласове на генерали, генерирани от изкуствен интелект. Следите водят към групата APT28 (Fancy Bear), свързвана с съветското военно разузнаване ГРУ.
Реакцията: Повече пари за " Щит "
В характерен бюрократичен жанр, отговорът на Европейската комисия е заричане за нов план. Брюксел разгласи ускорение на внедряването на " Европейски кибер щит " (European Cyber Shield). Инициативата планува засилена съгласуваност сред страните членки и нови вложения в технологии за ранно предизвестие.
Критиците обаче означават, че основаването на нови структури и отпущането на спомагателни бюджети не взема решение фундаменталния проблем – бавната реакция и уязвимостта на човешкия фактор в европейските институции. Докато Брюксел възнамерява бъдещи щитове, хакерите към този момент са вътре в системата.
Разследването на офанзивата е поверено на CERT-EU (Екипът за неотложно реагиране при компютърни инциденти), който занапред ще открива дали зад удара стои държавно спонсориран шпионаж или престъпна формация.
В края на януари 2026 година Европейската комисия стана жертва на огромна хакерска атака, при която бе компрометирана сигурността на нейни чиновници. Инцидентът, доказан от Брюксел със доста забавяне, е единствено част от невиждана вълна от удари против основни европейски институции, в това число Европейската капиталова банка (ЕИБ) и организацията, ръководеща Шенгенската осведомителна система.
Според информация на Bloomberg, пробивът е засегнал централната инфраструктура на Комисията. Въпреки опитите на администрацията да омаловажи вредите, признанието е обезпокоително – нападателите са получили достъп до имената и мобилните номера на незнаен брой чиновници.
Пробивът в " крепостта "
Атаката е била открита на 30 януари, като от Европейска комисия настояват, че са " изчистили " системата в границите на 9 часа. Липсва обаче изясненост за какво институцията, която претендира да е поръчител за цифровите права на жителите, оповестява за пробива седмица по-късно.
Откраднатите контактни данни съставляват сериозен риск за националната сигурност на страните членки. В ръцете на враждебни служби, мобилните номера на еврочиновниците са идеално оръжие за акуратен шпионаж, следене на локация и така наречен " spear-phishing " офанзиви. Макар от Комисията да твърдят, че няма доказателства за изтекло наличие от самите мобилни устройства, специалистите по киберсигурност предизвестяват, че " неналичието на доказателства " не значи липса на пробив.
Хроника на един предупреден срив
Началото на 2026 година се трансформира в призрачен сън за цифровата сигурност на Европейски Съюз. Инцидентът с Комисията не е изолиран случай, а част от систематичен неуспех:
15 януари 2026 година: Европейската капиталова банка (ЕИБ) бе парализирана за 24 часа след масирана DDoS офанзива. Отговорност пое хакерската група " Anonymous Sudan ", като претекстът бе привързан с финансирането на военни планове от Европейски Съюз.
Началото на януари: Пробив в eu-LISA – организацията, която държи " ключовете " за границите на Европа, в това число Шенгенската осведомителна система (SIS). Хакерите са проникнали в тестова среда, евентуално за разузнаване на новата система за влизане и излизане (EES).
3 февруари 2026 година: Германското министерство на защитата рапортува за офанзива с потребление на " deepfake " аудио – фалшифицирани гласове на генерали, генерирани от изкуствен интелект. Следите водят към групата APT28 (Fancy Bear), свързвана с съветското военно разузнаване ГРУ.
Реакцията: Повече пари за " Щит "
В характерен бюрократичен жанр, отговорът на Европейската комисия е заричане за нов план. Брюксел разгласи ускорение на внедряването на " Европейски кибер щит " (European Cyber Shield). Инициативата планува засилена съгласуваност сред страните членки и нови вложения в технологии за ранно предизвестие.
Критиците обаче означават, че основаването на нови структури и отпущането на спомагателни бюджети не взема решение фундаменталния проблем – бавната реакция и уязвимостта на човешкия фактор в европейските институции. Докато Брюксел възнамерява бъдещи щитове, хакерите към този момент са вътре в системата.
Разследването на офанзивата е поверено на CERT-EU (Екипът за неотложно реагиране при компютърни инциденти), който занапред ще открива дали зад удара стои държавно спонсориран шпионаж или престъпна формация.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ