КНСБ: Дългите болнични увеличават разходите на работодателите
Сериозно увеличени са разноските за болничните за интервала 2011 - 2018 година Това демонстрира разбор на данните на КНСБ, съгласно който доминират разноските за болничните с по-голяма дълготрайност, написа news.bg.
Според КНСБ късите болнични до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за злоупотреби, са малко на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло.
Мнението на синдиката е, че множеството болнични, които натоварват работодателите са не късите, а по-дългите болнични. Те цитират данни на Национален осигурителен институт.
Според данните на Националния застрахователен институт (НОИ) има нарастване с съвсем 7 млн. дни болнични за осем години.
Броят на дните във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 година нараства до 17,8 млн. дни (или с 49 на 100 повече) през 2018 година Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите се усилва от 4 млн. (2011 г.) на 5,7 млн. (ръст 42 на сто), плащайки първите три дни на всеки болничен лист, без значение от неговата дълготрайност, демонстрират данните на Национален осигурителен институт.
" За същия интервал междинната дълготрайност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни (2011 г.) до 8,36 дни (2018 г.), т.е. с 0,18 дни ", демонстрира статистиката.
Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. От 21,58 лева през 2011 година този размер доближава до 31,22 лева през 2018 година (или с 44,7 на 100 за 8 г.).
Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали (между 15-30 дни) усилва разхода на служащ с обезщетение през годината. Стойностите на този индикатор за 2011 година са 384,36 лева, до момента в който през 2018 година те нарастват до 619,19 лева (ръст с 61 на сто).
Тези индикатори образуват общия годишен разход за парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност по болесте, който от 256,4 млн. лева (2011 г.) доближава до 556,6 млн. лева (2018 г.) или нарастването е над 2,1 пъти.
По мнението на синдиката е значимо да се проучват аргументите, както и някои елементи, които изясняват несъстоятелността на изказванията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с дълготрайност до 7 дни са подправени и се употребяват за удължение на почивката преди или след празници, за туризъм.
Издадените болнични листове с дълготрайност от 4 до 7 дни през 2018 година е 766,9 хиляди (37,0 на 100 от общия брой), изплатените дни с дълготрайност от 4 до 7 дни (от които първите три дни се заплащат от работодателя, а от четвъртия ден - от ДОО) са 1 573,1 хиляди дни (9,0 на 100 от общо изплатените дни заради общо заболяване).
Разходите - 53,9 млн. лева (9,9% от общите разноски за парични компенсации заради общо заболяване).
Най-голямо въздействие върху общото повишаване на разноските за болнични оказват все по-големия брой болнични листове с дълготрайност от 15 до 30 календарни дни (58,5% от общото повишаване на болничните за 2014-2018 г.).
След тях са болничните с дълготрайност сред 8 и 14 дни календарни дни (19,7 на сто). Това е главната причина за нараствания брой изплатени дни във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване (само през 2018 година са изплатени 9 763,3 хиляди дни за болничните листове с дълготрайност от 15 до 30 дни, при 8 050,9 хиляди дни през 2014 година, както и 3 191,6 хиляди дни за болнични листове с дълготрайност сред 8-14 дни (2018 г.) по отношение на 2 616,1 хиляди дни (2014 г.).
Относителният дял на посочените нагоре продължителни болнични листове през 2018 година са надлежно 54,9 и 17,9% от общо изплатените дни за този риск.
До 899 000 души са употребили болнични за общо заболяване от 782,4 хиляди през 2014 година До 2018 година този брой е станал до 899 хиляди души (или с 14,9 %).
От тях към 430 хиляди са употребили болничен сред 15-30 дни (47,8% от общия брой) и към 275 хиляди са употребили болничен лист сред 8 и 14 дни (30,6%).
При нарастване на разноските за болнични има и икономическите фактори и политиката по приходите, а точно:
- повишаването на междинния застрахователен приход за страната, в това число на приходите, от които зависи неговият размер (минималната работна заплата, минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, оптималният застрахователен доход). Ръстът на междинния застрахователен приход за 2011-2018 година е 49,8%, а на минималната работна заплата повишаването за същия интервал е 206%;
- увеличение на каузи на обезпечените лица с по-високи осигурителни приходи измежду получателите на парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване;
- повишаване и на средномесечния застрахователен приход на самоосигуряващите се лица, които по избор се обезпечават и за общо заболяване и майчинство.
Според КНСБ тези фактори са измежду аргументите за нарастване на среднодневния размер на паричното обезщетение при краткотрайна нетрудоспособност.
В последните години е налице и нарастване на каузи на получателите точно от най-високодоходните групи.
Ако през 2014 година относителният дял на получателите на компенсации съгласно размера на осигурителния им приход в групата от 1,5 до двукратния размер на междинния застрахователен приход (СОД) е бил 29,5%, то през 2018 година този дял се е нараснал до 34,2% от общия брой. Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база приход над двукратния размер на СОД от 25,2% през 2014 година са се нараснали до 27,0% през 2018 г, обобщават от КНСБ.
Припомняме, концепцията първият ден от болничните да не се заплаща беше показана след среща сред ГЕРБ и Обединените патриоти в лицето на Каракачанов и Симеонов.
На 19 ноември министър председателят Бойко Борисов съобщи, че първият ден от болничните остава заплатен от работодателя. Въпреки обещанието му обаче КТ " Подкрепа " и КНСБ бяха безапелационни, че няма да се откажат от митинга.
От синдикатите оферират работодателите да заплащат първите пет дни на болничния. Правителството предлага работодателите да заплащат не повече от 15 дни болнични в годината.
Междувременно работодателите излязоха с позиция, че не желаят да заплащат първите три дни от болничния. Според тях държавното управление цели да резервира статуквото.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> &n
Според КНСБ късите болнични до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за злоупотреби, са малко на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло.
Мнението на синдиката е, че множеството болнични, които натоварват работодателите са не късите, а по-дългите болнични. Те цитират данни на Национален осигурителен институт.
Според данните на Националния застрахователен институт (НОИ) има нарастване с съвсем 7 млн. дни болнични за осем години.
Броят на дните във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 година нараства до 17,8 млн. дни (или с 49 на 100 повече) през 2018 година Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите се усилва от 4 млн. (2011 г.) на 5,7 млн. (ръст 42 на сто), плащайки първите три дни на всеки болничен лист, без значение от неговата дълготрайност, демонстрират данните на Национален осигурителен институт.
" За същия интервал междинната дълготрайност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни (2011 г.) до 8,36 дни (2018 г.), т.е. с 0,18 дни ", демонстрира статистиката.
Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. От 21,58 лева през 2011 година този размер доближава до 31,22 лева през 2018 година (или с 44,7 на 100 за 8 г.).
Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали (между 15-30 дни) усилва разхода на служащ с обезщетение през годината. Стойностите на този индикатор за 2011 година са 384,36 лева, до момента в който през 2018 година те нарастват до 619,19 лева (ръст с 61 на сто).
Тези индикатори образуват общия годишен разход за парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност по болесте, който от 256,4 млн. лева (2011 г.) доближава до 556,6 млн. лева (2018 г.) или нарастването е над 2,1 пъти.
По мнението на синдиката е значимо да се проучват аргументите, както и някои елементи, които изясняват несъстоятелността на изказванията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с дълготрайност до 7 дни са подправени и се употребяват за удължение на почивката преди или след празници, за туризъм.
Издадените болнични листове с дълготрайност от 4 до 7 дни през 2018 година е 766,9 хиляди (37,0 на 100 от общия брой), изплатените дни с дълготрайност от 4 до 7 дни (от които първите три дни се заплащат от работодателя, а от четвъртия ден - от ДОО) са 1 573,1 хиляди дни (9,0 на 100 от общо изплатените дни заради общо заболяване).
Разходите - 53,9 млн. лева (9,9% от общите разноски за парични компенсации заради общо заболяване).
Най-голямо въздействие върху общото повишаване на разноските за болнични оказват все по-големия брой болнични листове с дълготрайност от 15 до 30 календарни дни (58,5% от общото повишаване на болничните за 2014-2018 г.).
След тях са болничните с дълготрайност сред 8 и 14 дни календарни дни (19,7 на сто). Това е главната причина за нараствания брой изплатени дни във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване (само през 2018 година са изплатени 9 763,3 хиляди дни за болничните листове с дълготрайност от 15 до 30 дни, при 8 050,9 хиляди дни през 2014 година, както и 3 191,6 хиляди дни за болнични листове с дълготрайност сред 8-14 дни (2018 г.) по отношение на 2 616,1 хиляди дни (2014 г.).
Относителният дял на посочените нагоре продължителни болнични листове през 2018 година са надлежно 54,9 и 17,9% от общо изплатените дни за този риск.
До 899 000 души са употребили болнични за общо заболяване от 782,4 хиляди през 2014 година До 2018 година този брой е станал до 899 хиляди души (или с 14,9 %).
От тях към 430 хиляди са употребили болничен сред 15-30 дни (47,8% от общия брой) и към 275 хиляди са употребили болничен лист сред 8 и 14 дни (30,6%).
При нарастване на разноските за болнични има и икономическите фактори и политиката по приходите, а точно:
- повишаването на междинния застрахователен приход за страната, в това число на приходите, от които зависи неговият размер (минималната работна заплата, минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, оптималният застрахователен доход). Ръстът на междинния застрахователен приход за 2011-2018 година е 49,8%, а на минималната работна заплата повишаването за същия интервал е 206%;
- увеличение на каузи на обезпечените лица с по-високи осигурителни приходи измежду получателите на парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване;
- повишаване и на средномесечния застрахователен приход на самоосигуряващите се лица, които по избор се обезпечават и за общо заболяване и майчинство.
Според КНСБ тези фактори са измежду аргументите за нарастване на среднодневния размер на паричното обезщетение при краткотрайна нетрудоспособност.
В последните години е налице и нарастване на каузи на получателите точно от най-високодоходните групи.
Ако през 2014 година относителният дял на получателите на компенсации съгласно размера на осигурителния им приход в групата от 1,5 до двукратния размер на междинния застрахователен приход (СОД) е бил 29,5%, то през 2018 година този дял се е нараснал до 34,2% от общия брой. Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база приход над двукратния размер на СОД от 25,2% през 2014 година са се нараснали до 27,0% през 2018 г, обобщават от КНСБ.
Припомняме, концепцията първият ден от болничните да не се заплаща беше показана след среща сред ГЕРБ и Обединените патриоти в лицето на Каракачанов и Симеонов.
На 19 ноември министър председателят Бойко Борисов съобщи, че първият ден от болничните остава заплатен от работодателя. Въпреки обещанието му обаче КТ " Подкрепа " и КНСБ бяха безапелационни, че няма да се откажат от митинга.
От синдикатите оферират работодателите да заплащат първите пет дни на болничния. Правителството предлага работодателите да заплащат не повече от 15 дни болнични в годината.
Междувременно работодателите излязоха с позиция, че не желаят да заплащат първите три дни от болничния. Според тях държавното управление цели да резервира статуквото.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ