Ръст на кибератаките по време на пандемията
Сериозен растеж на хакерските атаки и загуби за милиони по време на пандемията. Доклад на една от най-големите софтуерни компании регистрира 49 % растеж на потреблението на злотворен програмен продукт през 2020-а. На този декор у нас известност набират по този начин наречените киберзастраховки за бизнеса. Засечени са съществени офанзиви към едрия бизнес и то от страна на български хакери.
Преди няколко месеца един отворен имейл слага на тестване репутацията на дългогодишна адвокатска адвокатска фирма. На пръв взор писмото не будело съмнение - уловката, обаче, била скрита в атачмънта.
" Няколко часа по-късно всички файлове на компютъра ми бяха недостъпни. Хакерите твърдяха, че информацията е открадната и ще я разпространят и всички мои клиенти ще узнаят за това какво се е случило ", споделя пострадалият.
За да бъдат върнати активите, хакерите поискали откуп, който да бъде заплатен в криптовалута. Причината - сходен превод е непроследим при следствие. Това, което избавило адвокатската фирма, бил съветът на IT експерти всеки месец информацията да се архивира.
" На мен ми желаеха сумата от 15 хиляди евро. Загубихме информацията единствено за последните две седмици. Успяхме да възстановим по-голямата част от информацията ", изяснява още пострадалият.
Проучвания демонстрират, че към 70 % от фирмите, които са били хакнати сполучливо, излизат от бизнеса поради загуба на известност и доверие измежду клиентите.
Оказва се, че история като тази не е казус. За 2020-а наклонността демонстрира повишаване на фишинг измамите с над 700 % по отношение на 2019-та.
Хакерите употребяват два съществени метода. Първият - придобиване на цифрови данни от съответна компания. Вторият са всеобщите фишинг офанзиви - това са подправени имейли от името на банкова институция или пък платформа за онлайн търговия.
" За последната една година финансовите загуби разследване на хакерска атака на компании възлизат сред 2 и 3 милиона $. В България таргетираните или целенасочени офанзиви към едрия бизнес в по-голямата си част са причинители от България. За масираните фишинг офанзиви, които се появяват посредством служебна или частна преписка от имейла, отново в по-голямата част недобросъвестни българи седят откъм гърба ", изяснява Александър Господинов, началник на отдел " Киберзастаховане ".
През последната година у нас от ден на ден представители на дребния и междинен бизнес демонстрират интерес към по този начин наречените киберзастраховки. Подобна услуга е позната на пазара от 10 години, само че едвам в този момент търсенето ѝ се усилва, разясняват от сектора. Сред рисковете, които покрива, са възобновяване на цифрови активи, киберизнудване, в това число и кибертероризъм. Сключването на сходна застраховка изисква инспекция на осведомителната сигурност на компанията.
" Водещото е предварителната защита, защото предварителната защита може да отбрани клиента, тъй като в огромна част от случаите застраховката не би могла да бъде задоволителна да резервира бизнеса на клиента ", добавя Господинов.
Експерти дефинират като най-рискови браншове за хакерски атаки комуналните и финансови услуги, пътническите транспорти и онлайн търговията.
Преди няколко месеца един отворен имейл слага на тестване репутацията на дългогодишна адвокатска адвокатска фирма. На пръв взор писмото не будело съмнение - уловката, обаче, била скрита в атачмънта.
" Няколко часа по-късно всички файлове на компютъра ми бяха недостъпни. Хакерите твърдяха, че информацията е открадната и ще я разпространят и всички мои клиенти ще узнаят за това какво се е случило ", споделя пострадалият.
За да бъдат върнати активите, хакерите поискали откуп, който да бъде заплатен в криптовалута. Причината - сходен превод е непроследим при следствие. Това, което избавило адвокатската фирма, бил съветът на IT експерти всеки месец информацията да се архивира.
" На мен ми желаеха сумата от 15 хиляди евро. Загубихме информацията единствено за последните две седмици. Успяхме да възстановим по-голямата част от информацията ", изяснява още пострадалият.
Проучвания демонстрират, че към 70 % от фирмите, които са били хакнати сполучливо, излизат от бизнеса поради загуба на известност и доверие измежду клиентите.
Оказва се, че история като тази не е казус. За 2020-а наклонността демонстрира повишаване на фишинг измамите с над 700 % по отношение на 2019-та.
Хакерите употребяват два съществени метода. Първият - придобиване на цифрови данни от съответна компания. Вторият са всеобщите фишинг офанзиви - това са подправени имейли от името на банкова институция или пък платформа за онлайн търговия.
" За последната една година финансовите загуби разследване на хакерска атака на компании възлизат сред 2 и 3 милиона $. В България таргетираните или целенасочени офанзиви към едрия бизнес в по-голямата си част са причинители от България. За масираните фишинг офанзиви, които се появяват посредством служебна или частна преписка от имейла, отново в по-голямата част недобросъвестни българи седят откъм гърба ", изяснява Александър Господинов, началник на отдел " Киберзастаховане ".
През последната година у нас от ден на ден представители на дребния и междинен бизнес демонстрират интерес към по този начин наречените киберзастраховки. Подобна услуга е позната на пазара от 10 години, само че едвам в този момент търсенето ѝ се усилва, разясняват от сектора. Сред рисковете, които покрива, са възобновяване на цифрови активи, киберизнудване, в това число и кибертероризъм. Сключването на сходна застраховка изисква инспекция на осведомителната сигурност на компанията.
" Водещото е предварителната защита, защото предварителната защита може да отбрани клиента, тъй като в огромна част от случаите застраховката не би могла да бъде задоволителна да резервира бизнеса на клиента ", добавя Господинов.
Експерти дефинират като най-рискови браншове за хакерски атаки комуналните и финансови услуги, пътническите транспорти и онлайн търговията.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ