Сергей Станишев публикува наскоро патетичен коментар във връзка с годишнината

Сергей Станишев разгласява неотдавна сантиментален коментар по отношение на годишнината на участието на България в Европейски Съюз, озаглавен: «Критикуваме Европейски Съюз? С ръка на сърцето – къде щяхме да бъдем, в случай че не бяхме в Европейски Съюз?!» Целта му е да покаже, че участието в Европейски Съюз ни е осигурило благополучие и че в случай че не бяха ни приели там щяхме да живеем в дълбока бедност.
Вярно ли е това? Не е ли обидно, че ръководителят на ПЕС не вижда жестоките истини на нашето престояване в Европейския съюз? Или и в неговия случай се удостоверява една желязна житейска истина: битието дефинира съзнанието.Нека се обърнем към обстоятелствата. Защото, когато те заговорят и шефът на ПЕС е задължен да се замисли и даже да се поклони пред тях!

Преди 10 години бях и в този момент към момента съм за присъединяване в Европейски Съюз, само че не в актуалната подигравка на интеграционна общественост. Защото под прикритието на интеграция, от националните управнически институции на страните членки се лишават съвсем всички значими и не изключително значими управнически функционалности и се концентрират в централните органи на общността, и изключително в Европейската комисия.
Така се основава една свръхдържава – Европейски съединени щати, която се трансформира в институция, обслужваща от ден на ден европейския и международния финансов капитал и все по-малко – народите на европейските страни.

В тази институция най-важните решения се приготвят и вземат де факто от неизбрани, никому незнайни и никому подотчетни високо платени служители, а не от демократично определените национални парламенти, президенти и държавни управления. Дори не и от Европейския парламент, който е избирателен орган, с всичките му условности. Националните институции се трансформират в административни области (подобни на нашите 29 области) – механични реализатори на взетите в Брюксел решения от най-висшите служители. Сегашните ръководители на Европейски Съюз го тласкат тъкмо в тази посока. И назовават това подсилване на интеграцията.

Ако им се разреши да продължат по този път какъв е смисълът в страните членки да се организират избори за парламенти и президенти? Какъв е смисълът разнообразни политически обединения да се състезават с леви, десни или центристки стратегии за доверието на народа? От тях в бъдеще нищо няма да дависи. Всичко ще се взема решение от висшите админи в Брюксел и националните институции ще бъдат единствено послушни реализатори на техните решения. И в този момент демокрацията в Европейски Съюз е значително алегорична, само че тогава и тази залъгалка ще изчезне. Това ли е светлото политическо бъдеще, което ни приготвят партийните вождове в Брюксел в този момент?С ръка на сърцето мога да отговоря на господин Станишев: Ако не бяхме член на Европейски Съюз в най-лошия случай щяхме да сме като Сърбия. Макар и бомбардирана от самолетите на НАТО и изгубила една от своите провинции – Косово, отнета й от въоръжените сили на същия НАТО. От скромната информация с която разполагам, не мисля, че жителите на Сърбия, въпреки и отвън Европейски Съюз, в този момент живеят по-лошо от нас и пътуват по-малко от нас, макар бомбардировките, изолацията, масирания недодялан напън, упражняван върху тази страна в продължение на години, Хагския съд и претърпените многочислени унижения и ограничения, налагани на сръбския народ от глобите на Запада.

А има и различен вид, отчасти покриващ се със сръбския. Можехме да поддържаме естествени, нищо повече, с изключение на естествени връзки с Русия, каквито имаха множеството страни от Европейски Съюз, преди да пристъпят към стопански и други наказания преди 2-3 години под натиска на Съединени американски щати. Тези страни имаха естествени търговско-икономически връзки с Русия, измервани със стотици милиарди евро. И ще продължат да ги имат и да ги уголемяват.

На тази основа можехме да продължим да поддържаме деен търговско-икономически продан с Русия след 1990 година Щяхме да си доставяме от тях нефт, газ, въглища, други първични материали, разнообразни типове машини и уреди и т. н.

Ние пък щяхме да доставяме техния пазар със стотици хиляди тона аграрни хранителни артикули в прясно и модифицирано положение, както правехме до 1989 година В 1988 година 63% от нашия експорт беше за Съюз на съветските социалистически републики. През тези години нашият общ експорт на яйца е достигал до 365 млн. броя, на пресни зеленчуци до 158 хиляди тона, на пресни плодове 164 хиляди тона, на стерилизирани зеленчукови консерви 276 хиляди т., на трапезни виновност 211 млн. л. и така нататък По-голямата част от тях са били за Съветския съюз. Потенциалът за производството и износа на тези артикули у нас в този момент е погубен по безчовечен метод.

Така щяхме да предотвратим разрухата на нашето селско стопанство, да осигурим претовареност на стотици хиляди хора в производството, преработката, превоза, съхраняването, експорта на пресни и модифицирани аграрни артикули. Щяхме да осигурим огромни приходи и положително качество на живота на стотици хиляди хора, а също и огромни доходи от директни и косвени налози в бюджета и големи валутни приходи. Можехме да поддържаме уравновесен бюджет и уравновесен платежен баланс. Нямаше да се постанова тези стотици хиляди хора в този момент обезверено да търсят прехранване в чужбина, заради замрялата българска стопанска система и липса на работа у нас.Щяхме да запазим най-малко част от индустриалното коопериране сред нашата и съветската промишленост, а също и производството на огромно количество промишлени артикули за естествен експорт. Общият експорт на някои приблизително и умерено комплицирани артикули през тези години е достигал: за електромотори – до 1,3 млн. броя; електронни калкулатори – 102 хиляди броя; електрокари – 45 хиляди броя; мотокари 36 хиляди бр.; телефонни апарати – 627 хиляди броя; радиотелефони 121 хиляди бр.; пишещи машини 151 хиляди бр.; трактори 4678 бр.; калцинирана сода – 1,1 млн. т.; азотни торове – 421 хиляди тона и така нататък Между 60 и 65% от този експорт беше за Съюз на съветските социалистически републики. На тази основа можехме да осигурим претовареност за доста десетки, а може би и стотици хиляди хора, приходи за тях и техните фамилии, приходи в бюджета и валутни доходи. Нямаше да се постанова и тези стотици хиляди хора да търсят в този момент прехранване в чужбина и да оставят децата си на 60-70 годишни немощни баби и дядовци, които не смогват да се грижат за тях. Изоставени и забравени непредпазливо от родителите си, те не могат да се учат пълноценно, а част от тях се трансформират в нарушители, когато порастнат. Потенциалът за производството и износа и на тези артикули у нас в този момент също е погубен.

Щяхме да запазим от прибързано закриване четирите нуклеарни блока в Козлодуй или най-малко третия и четвъртия с обща мощ 880 мегавата с всички удобни стопански и обществени последици. Щяхме към този момент да сме построили първия стадий на АЕЦ Белене и да сме пред довеждане докрай на газопровода «Южен поток» с всички удобни настоящи и бъдещи резултати от производството, износа, директните такси, данъчни и валутни доходи, спомагателна претовареност и така нататък Десетки хиляди хора щяха да вземат участие в построяването, поддържането и употребата на тези обекти, вместо да търсят в този момент работа в чужбина. България щеше да стане в действителност енергиен център на Балканите, а не да ни заобикалят всички магистрални енергийни далекопроводи, както е в този момент.

Вчера вечер ме беше позор да виждам по националната телевизия по какъв начин някогашният член на Европейския парламент Джефри ван Орден, някогашният президент Първанов, някогашният основен договарящ по присъединението Кунева ни обясняваха, че най-малко трети и четвърти блок на АЕЦ са могли да бъдат непокътнати, защото били в положително положение. Спомената беше и достойната за жалост ослужлива на Запада роля на Симеон Сакс Кобургготски. Браво че са се сетили да прозрат нещо, въпреки и с 10 годишно забавяне и без никакво възприятие за виновност. А българската прокуратура продължава своя латентен сън и по това голямо закононарушение. За такива закононарушения у нас не пращат на съответното място зад решетките, а покачват в министерски и вице премиерски постове.

Щяхме да създадем спомагателна материална база за морски, планински, балнео, селски, културен и различен туризъм и да одобряваме не половин милион, както е в този момент, а 1,5-2 и повече милиона съветски туристи. Нужно ли е да изяснявам какви облаги би донесло това директно от туризма, а също и по линия на обвързваните с него браншове и действия, за заетостта, приходите, приходите в бюджета от налози, валутните доходи. Особено при неспокойната за туризъм конюнктура в множеството прилежащи ни туристически страни – наши съперници. И тук доста десятки хиляди хора щяха да си намерят работа директно в туризма и в обвързваните с него браншове и действия, вместо да я търсят в този момент немили недраги в Гърция, Турция, Италия, Испания, Германия, Франция, Англия, Америка и други страни.

Десетки хиляди българи биха могли да се завърнат на работа по строителните обекти в Русия, както беше до 1989 година с огромната българска строителна компания там – Сов Болгар Строй. Това също би основало спомагателна претовареност, приходи, бюджетни доходи, валутни приходи и така нататък Нашето място там в този момент е заето от турски строителни компании и доста хиляди турски служащи и експерти.

Цитираните нагоре данни за износа на България преди 1989 година, т.е. преди ощастливяването ни с евроатлантическите полезности, са от Национален статистически институт. Статистически указател 1989, сс. 202-203. От себе си не съм добавил нито една цифра.

Мога да отида и в по-големи детайлности за големия капацитет за търговско-икономически продан сред двете страни в енергетиката, индустрията, строителството, превоза, земеделието, образованието, науката, културата, туризма и други браншове, само че и казаното е задоволително.

Повече или по-малко детайли на такива търговско-икономически връзки с Русия през последните 27 години, както загатнах нагоре, имаха доста европейски страни членки на Европейски Съюз и/или НАТО, като да вземем за пример: Германия, Франция, Англия, Италия, Испания, Полша, Финландия, Белгия, Холандия, Дания, Норвегия, Австрия, Унгария, Словакия, Чехия, Словения, Гърция, Кипър, Португалия, Турция, Македония. Да не приказваме за дейните връзки сред Сърбия и Русия. Мащабите на тези връзки се мерят с доста стотици милиарди евро. Смущения в тази търговия внесоха глобите на Европейски Съюз против Русия през последните години, само че те ще бъдат анулирани неотдавна. С васалното държание на своите управници България беше най-ортодоксалната в резервираността си да търгува с Русия, а също и в сервилната си поддръжка на глобите против нея и загуби огромните си пазари на нейна територия.

Търговско-икономическите връзки, несъмнено, допускат и естествени политически и други връзки, а не политическа борба против Русия, на която бяхме очевидци през по-голямата част от последния четвърт век и изключително през 1990те и в последно време по времето на някогашния комсомолски секретар от Гоце Делчев – най-големия антируски ястреб сред високопоставените политици в Източна Европа.

Между изгодите ни от участието в Европейски Съюз г.н Станишев загатва и поддръжката на Брюксел за нас, по отношение на миграционните потоци. Не зная каква поддръжка има той поради, тъй като моите изследвания и изявления по тази тематика демонстрират, че ние единствено пострадахме от цялостния неуспех на управлението на Европейската комисия да се оправи с този проблем.

Нима не му е известно, че нашите месечни разноски по издръжката на един мигрант, пребиваващ у нас са сред 660 и 1200 лв., до момента в който междинната месечна пенсия на един български пенсионер е 330 лв.. А нашите пенсионери са 2,18 млн. души. Нима не знае, че дадените ни от Европейската комисия през лятото и есента на 2016 година към 160 млн. евро са основно за консолидираното на имигрантите в България, а не толкоз за дотъкмяване на заграждението с Турция и за възстановяване на неговото поддържане. С други думи – за превръщането на България през идващите години в голям бежански лагер и за ограничение на миграционните потоци от Турция през България към Централна и Западна Европа.

Очевидно господин Станишев повече се е сближил освен битово, само че и по мислене с хора като Мартин Шулц и други високопоставени функционери от разнообразни партии в Брюксел и много се е отдалечил от милионите бедстващи българи и жестоките български действителности в изискванията на участието ни в Европейски Съюз и НАТО, веднага като ни задава подобен обикновен въпрос – къде щяхме да сме, в случай че не беше Европейският съюз?. Като че ли с изключение на Европейски Съюз няма нищо друго под небето, сякаш Европейски Съюз е пъпът на света. Под нивото на приблизително образован човек е да задава подобен първичен въпрос.

След като се пробвах да дам къс отговор на неговия въпрос, бих желал да помоля господин Станишев за коментар по моята вчерашна публикация в Епицентър и изключително по трите таблици за разгрома на българската стопанска система (производство и износ) и за мизерното ползване на българските семейства.

И апелирам да ми отговори на въпроса: щеше ли да се случи този социално-икономически разгром над България в случай че не бяхме в НАТО, Европейски Съюз СТО и други западни институции? Ако бяхме страна с по-достойна национално виновна политика и същински държавници на нейното кормило!

Що се касае до описания нагоре различен вид – естествени двустранни връзки с Русия, а не безусловно нов политически съюз или присъединяване в Евроазийски или други интеграционни общности, с горните редове потвърждавам, че сходен погром нямаше да се случи при съществуването на по-мъдра политика на българските политици през миналите 27 години. Вместо да се погрижат за опазване на естествени взаимно преференциални връзки с Русия, наред със доближаването със Запада, наши политици се заканваха от трибуната на Народното събрание да съдят Съветския съюз. За мъдрите политици поддържането на естествени междудържавни връзки по едно и също време с източни и западни страни не се изключват взаимно. За страдание, България не е талантлива с такива политици!

Аз съм склонен с огромна част от казаното от господин Станишев по непосредствените удобни битови и персонални резултати от участието ни в Европейски Съюз: свободни безвизови пътувания, благоприятни условия за обучение, за работа, финансови помощи посредством еврофондовете и така нататък Той обаче не споделя нищо в коментара си с ръка на сърцето, за надалеч по-важните и трайни резултати от присъединението: за наложеното ни предварително закриване на 4 нуклеарни блока в АЕЦ Козлодуй; за наложената ни възбрана да строим АЕЦ Белене; за блокирането на газопровода „ Южен поток ”; за тоталната съсипия на индустриалния ни капацитет и свързаната с това пропиляна подготовка на стотици хиляди наши фрагменти с висше инженерно и приблизително особено и друго образование; за тоталния срив на експортния ни капацитет и изгубените външни пазари; за голямата за нашите мащаби емиграция на към 1,5-2,0 млн. българи по света и произлизащите от това многочислени човешки трагедии; за огромното демографско плячкосване на към 1,0-1,5 млн. индивида (чрез приключване на стотици хиляди мозъци и необратима загуба на голям генетичен потенциал), което задълбочава в допълнение заплахата от демографска катастрофа; за заплащания годишен членски импорт в Европейски Съюз, който за десетте години доближи към 8,0 милиарда лв..

Смята ли той за естествена голямата, унищожителна цена, която нашият народ е заставен да заплаща за битовите добрини, които получихме с присъединението? Трябваше ли да разрушим всичко основано до 1989 година, с цел да можем в този момент да пътуваме без визи да учим и работим в Европа!

Ако би трябвало да създадем систематизирана равносметка за изгодите и загубите (разходите) от присъединението, поддаващи се на количествена оценка, изравняването сред тях ще стане някъде към 2040-2050 година. Засега сме на огромен минус от присъединяване си в Европейски Съюз.

Ако в равносметката включим и мъчно поддаващите се на количествена оценка изгоди (свободни пътувания, обучение, работа, по-добро битово доставяне, ускорено създаване на инфраструктурни обекти и др.) и загуби (тотално опустошен индустриален капацитет на приблизително развита промишлено-аграрна стопанска система, каквато бяхме ние; опустошен експортен капацитет и изгубени създадени външни пазари; прахосан голям човешки капитал (около 1 млн. фрагменти с висше и приблизително особено и филантропично образование); почнало в огромни мащаби преди 27 години, продължаващо и в този момент голямо демографско плячкосване (изтичане на мозъци и на генетичен капацитет за 1,0-1,5 млн. души), в преобладаващата си част младежи, които ще раждат деца в непознати страни, огромната част от тях в никакъв случай няма да се завърнат в България и с това ще изострят още повече така и така огромната ни демографска рецесия и така нататък, сме на още по-голям минус. Изравняването тук сред изгоди и загуби от присъединението към Европейски Съюз се отсрочва за още по-далечното бъдеще. Ако въобще в миналото се случи!

Автор: Проф. д.и.н. Иван Ангелов

Инфо: Бгспомен