България и кризата: краят на светлото бъдеще
Сергей Станишев не видя рецесията да идва, а Бойко Борисов я трансформира в комфортно опрощение.
© Анелия Николова Част от тематиката Изгубеното десетилетие
Децата на рецесията
Какво мислят за десетилетието след рецесията тези, които пораснаха по време на нея
Още по тематиката
Децата на рецесията
Какво мислят за десетилетието след рецесията тези, които пораснаха по време на нея
8 сеп 2017
Какво научихме 10 години след рецесията, за какво 13 милиарда лева стоят по касите на българските фирм и...
...и още няколко забавни тематики от новия брой на " Капитал "
7 сеп 2017
След края на рецесията
" Анатомия на рецесията " търси разбулването на някои легенди за стопанската система на България
26 дек 2015
Милиарди с гриф " Секретно "
Кабинетът " Станишев " и Българска народна банка са допускали секрети интервенции с фискалния запас
6 ное 2009
Българските политици постоянно са несъответстващи, само че съумяват да го прикрият. Не и Сергей Станишев на онази паметна конференция през октомври 2008 година, след която остана в историята с изявлението си, че " хората би трябвало да са спокойни за своите пари и своето бъдеще " и " няма учредения да се счита, че икономическият растеж в България ще се срине ". Неговият кабинет заложи в бюджета за 2009 година растеж от 5%.
Още до момента в който даваше този брифинг, държавното управление на тройната коалиция беше почнало да поддържа финансово банките в страната - с 1.1 милиарда лв. от запаса. Това щеше да остане загадка цяла година - до октомври 2009 година, когато на власт за пръв път пристигнаха Бойко Борисов и ГЕРБ. Но нямаше по какъв начин да бъде прикрит ударът по стопанската система, която, засилена от влизането в Европейски Съюз и годините на бърз растеж, се срещна челно с най-голямата международна рецесия от десетилетия.
Още на идната година Брутният вътрешен продукт се сви с 3.6% и щяха да минат пет години, преди да стартира още веднъж да пораства със скорост над 2%. Чуждестранните вложения, достигнали 9 милиарда евро през 2007 година, се изпариха сходно на очакванията, че влизането в Европейски Съюз ще значи бързо повдигане на приходите и качеството на живот. Голяма част от тези вложения бяха просто генератор на кредитен и заможен балон, който се пукна ненадейно и банките в страната и до момента се оправят с последствията от него. В балансите им стоят 9.5 милиарда лева необслужвани заеми (13.7% от всички) и още парцели, добити като обезпечения за над 2 милиарда лева Банковият бранш по този начин и в никакъв случай не регистрира загуба, само че за огромни елементи от него това се дължеше на полузатворените очи на надзора. Тези притворени очи станаха причина за колапса на четвъртата по величина КТБ и суматохата на вложителите, прекъсната с държавна помощ за третата ПИБ в средата на 2014 година Ефектът от рецесията беше, че цяло десетилетие мина в съвсем замръзнало кредитиране. Едва в последните една-две години при импортираните от ЕЦБ рекордно ниски лихви се вижда оживление.
Ако оставим настрани финансовия бранш, областите, които понесоха най-тежко удара, бяха строителството, услугите, търговията. Потреблението спадна внезапно и остана на ниски равнища години наред. Заради това всички, свързани най-вече с вътрешния пазар, имаха много тежки няколко години. Безработицата се подвигна два пъти - от 200 хиляди на 400 хиляди души, и остана на такива равнища през целия първи кабинет " Борисов ".
Ако гледаме единствено данните, рецесията в страната наподобява завършила. Износът се възвърне най-бързо и през 2016 година към този момент е 46 милиарда лева - двойно над най-слабата 2009 година Всъщност в последните години на напредък в еврозоната и в България мъчно се намира макроикономически индикатор на равнища под предкризисните равнища. Чуждите вложения и кредитирането, въпреки и по-скромни, станаха по-устойчиви и ориентирани в индустриални браншове и основани на бизнес проекти и предстоящи парични потоци, а не на обезпечения. А банките поетапно изплатиха финансирането от централите си и се финансират съвсем извънредно от локалния депозитен пазар, като Българска народна банка сполучливо пресече и заплахата от болест от гръцката рецесия (около 20% от бранша беше благосъстоятелност на основани в Атина институции, като след продажбата на ОББ това число е свито наполовина).
Ударът беше тежък, само че надалеч не можеше да се съпоставя с тези, които страната беше понесла предходното десетилетие. " Без всякакво подозрение рецесиите от 1990-те бяха по тежки, както като краткосрочна загуба на витален стандарт, по този начин и като увреждане на самия пиедестал за предстоящ напредък на стопанството. И през 1989-1993, и през 1996-1997 става въпрос за дословен срив, в размер на десетки проценти, на настоящия действителен народен приход и на още по-голям срив в образуването на нов индустриален потенциал до степен на ясно очевидно декапитализиране на стопанската система. И в двата случая спешните процеси продължаваха съвсем непрестанно най-малко няколко тримесечия подред ", напомня икономистът Георги Ганев.
Тоест, ударът беше тежък, само че влизането в Европейския съюз, което стана малко преди идването на рецесията, оказа помощ на стопанската система да понесе по-леко клатенето. Но оттатък цифрите по-важният удар сякаш не беше стопански, а психически. Това влизане беше кулминационната точка на очакване, траяло десетилетие - от най-ниската точка на посткомунистическа България при рухването на Жан Виденов. За българите встъпването в този брак беше несъмнено по сметка - те желаеха непоклатимост и богато бъдеще. Парадоксално, най-тежките удари за съюза пристигнаха малко откакто България стана член - гръцката рецесия, новата криза, вътрешните разногласия. Вместо бърза стълба нагоре Европейски Съюз стана по-скоро избавителна ограда от нещо по-лошо - да вземем за пример ориста на Западните Балкани. Това промени мирогледа, споделя политологът Иван Кръстев. " България не беше измежду най-засегнатите от рецесията, тъй като не беше от най-интегрираните страни в международната стопанска система. Но влизането в Европейски Съюз се виждаше като завършек на този свят, в който постоянно е рецесия. Съвпадането със международните проблеми накара хората освен да имат песимистична настройка към света, само че и сътвори един боязън от бъдещето. Тук то не се мисли като опция, а като риск ", споделя Кръстев.
Така цяло потомство порасна с концепцията, че заемите са нещо неприятно, стопанската система е нестабилна идея, а естественото положение на живота е неустановеност. За политическите и икономическите резултати от това е рано да приказваме, макар че част от тях са забележими - да вземем за пример в гласуването за " непоклатимост ". В едно проучване на младежи в Съединени американски щати от 2009 година е открито, че възрастта, на която хората са най-чувствителни към макроикономическите условия, е 18 - 25 години. Ако те изпитат криза в този си интервал, това поврежда личната им религия в възможностите в живота и ги прави по-песимистични. Или, в случай че употребяваме обобщението на писателя Георги Господинов, което той направи през 2013 година в " Капитал ", има привършване на запасите от бъдеще, тъй като то носи единствено нови рецесии, а не обещания. Това разследване на рецесията ще отнеме повече от 10 години, с цел да бъде преодоляно.
Виж отговорите на " Децата на рецесията " в България.
© Анелия Николова Част от тематиката Изгубеното десетилетие
Децата на рецесията
Какво мислят за десетилетието след рецесията тези, които пораснаха по време на нея
Още по тематиката
Децата на рецесията
Какво мислят за десетилетието след рецесията тези, които пораснаха по време на нея
8 сеп 2017
Какво научихме 10 години след рецесията, за какво 13 милиарда лева стоят по касите на българските фирм и...
...и още няколко забавни тематики от новия брой на " Капитал "
7 сеп 2017
След края на рецесията
" Анатомия на рецесията " търси разбулването на някои легенди за стопанската система на България
26 дек 2015
Милиарди с гриф " Секретно "
Кабинетът " Станишев " и Българска народна банка са допускали секрети интервенции с фискалния запас
6 ное 2009
Българските политици постоянно са несъответстващи, само че съумяват да го прикрият. Не и Сергей Станишев на онази паметна конференция през октомври 2008 година, след която остана в историята с изявлението си, че " хората би трябвало да са спокойни за своите пари и своето бъдеще " и " няма учредения да се счита, че икономическият растеж в България ще се срине ". Неговият кабинет заложи в бюджета за 2009 година растеж от 5%.
Още до момента в който даваше този брифинг, държавното управление на тройната коалиция беше почнало да поддържа финансово банките в страната - с 1.1 милиарда лв. от запаса. Това щеше да остане загадка цяла година - до октомври 2009 година, когато на власт за пръв път пристигнаха Бойко Борисов и ГЕРБ. Но нямаше по какъв начин да бъде прикрит ударът по стопанската система, която, засилена от влизането в Европейски Съюз и годините на бърз растеж, се срещна челно с най-голямата международна рецесия от десетилетия.
Още на идната година Брутният вътрешен продукт се сви с 3.6% и щяха да минат пет години, преди да стартира още веднъж да пораства със скорост над 2%. Чуждестранните вложения, достигнали 9 милиарда евро през 2007 година, се изпариха сходно на очакванията, че влизането в Европейски Съюз ще значи бързо повдигане на приходите и качеството на живот. Голяма част от тези вложения бяха просто генератор на кредитен и заможен балон, който се пукна ненадейно и банките в страната и до момента се оправят с последствията от него. В балансите им стоят 9.5 милиарда лева необслужвани заеми (13.7% от всички) и още парцели, добити като обезпечения за над 2 милиарда лева Банковият бранш по този начин и в никакъв случай не регистрира загуба, само че за огромни елементи от него това се дължеше на полузатворените очи на надзора. Тези притворени очи станаха причина за колапса на четвъртата по величина КТБ и суматохата на вложителите, прекъсната с държавна помощ за третата ПИБ в средата на 2014 година Ефектът от рецесията беше, че цяло десетилетие мина в съвсем замръзнало кредитиране. Едва в последните една-две години при импортираните от ЕЦБ рекордно ниски лихви се вижда оживление.
Ако оставим настрани финансовия бранш, областите, които понесоха най-тежко удара, бяха строителството, услугите, търговията. Потреблението спадна внезапно и остана на ниски равнища години наред. Заради това всички, свързани най-вече с вътрешния пазар, имаха много тежки няколко години. Безработицата се подвигна два пъти - от 200 хиляди на 400 хиляди души, и остана на такива равнища през целия първи кабинет " Борисов ".
Ако гледаме единствено данните, рецесията в страната наподобява завършила. Износът се възвърне най-бързо и през 2016 година към този момент е 46 милиарда лева - двойно над най-слабата 2009 година Всъщност в последните години на напредък в еврозоната и в България мъчно се намира макроикономически индикатор на равнища под предкризисните равнища. Чуждите вложения и кредитирането, въпреки и по-скромни, станаха по-устойчиви и ориентирани в индустриални браншове и основани на бизнес проекти и предстоящи парични потоци, а не на обезпечения. А банките поетапно изплатиха финансирането от централите си и се финансират съвсем извънредно от локалния депозитен пазар, като Българска народна банка сполучливо пресече и заплахата от болест от гръцката рецесия (около 20% от бранша беше благосъстоятелност на основани в Атина институции, като след продажбата на ОББ това число е свито наполовина).
Ударът беше тежък, само че надалеч не можеше да се съпоставя с тези, които страната беше понесла предходното десетилетие. " Без всякакво подозрение рецесиите от 1990-те бяха по тежки, както като краткосрочна загуба на витален стандарт, по този начин и като увреждане на самия пиедестал за предстоящ напредък на стопанството. И през 1989-1993, и през 1996-1997 става въпрос за дословен срив, в размер на десетки проценти, на настоящия действителен народен приход и на още по-голям срив в образуването на нов индустриален потенциал до степен на ясно очевидно декапитализиране на стопанската система. И в двата случая спешните процеси продължаваха съвсем непрестанно най-малко няколко тримесечия подред ", напомня икономистът Георги Ганев.
Тоест, ударът беше тежък, само че влизането в Европейския съюз, което стана малко преди идването на рецесията, оказа помощ на стопанската система да понесе по-леко клатенето. Но оттатък цифрите по-важният удар сякаш не беше стопански, а психически. Това влизане беше кулминационната точка на очакване, траяло десетилетие - от най-ниската точка на посткомунистическа България при рухването на Жан Виденов. За българите встъпването в този брак беше несъмнено по сметка - те желаеха непоклатимост и богато бъдеще. Парадоксално, най-тежките удари за съюза пристигнаха малко откакто България стана член - гръцката рецесия, новата криза, вътрешните разногласия. Вместо бърза стълба нагоре Европейски Съюз стана по-скоро избавителна ограда от нещо по-лошо - да вземем за пример ориста на Западните Балкани. Това промени мирогледа, споделя политологът Иван Кръстев. " България не беше измежду най-засегнатите от рецесията, тъй като не беше от най-интегрираните страни в международната стопанска система. Но влизането в Европейски Съюз се виждаше като завършек на този свят, в който постоянно е рецесия. Съвпадането със международните проблеми накара хората освен да имат песимистична настройка към света, само че и сътвори един боязън от бъдещето. Тук то не се мисли като опция, а като риск ", споделя Кръстев.
Така цяло потомство порасна с концепцията, че заемите са нещо неприятно, стопанската система е нестабилна идея, а естественото положение на живота е неустановеност. За политическите и икономическите резултати от това е рано да приказваме, макар че част от тях са забележими - да вземем за пример в гласуването за " непоклатимост ". В едно проучване на младежи в Съединени американски щати от 2009 година е открито, че възрастта, на която хората са най-чувствителни към макроикономическите условия, е 18 - 25 години. Ако те изпитат криза в този си интервал, това поврежда личната им религия в възможностите в живота и ги прави по-песимистични. Или, в случай че употребяваме обобщението на писателя Георги Господинов, което той направи през 2013 година в " Капитал ", има привършване на запасите от бъдеще, тъй като то носи единствено нови рецесии, а не обещания. Това разследване на рецесията ще отнеме повече от 10 години, с цел да бъде преодоляно.
Виж отговорите на " Децата на рецесията " в България.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ