Дугин: Либерализмът зае мястото на религията и дори западният антирасизъм е расистки
Сергей Мардан беседва с философа Александър Дугин по отношение на това по какъв начин Западът претърпява ерата на залез на господството си.
Сергей Мардан: Бившият английски министър председател Тони Блеър – си е същият, застарял, несъмнено, само че към момента различим. Той сподели, че ерата на западното международно владичество е към края си. Вие от дълго време говорите за това. Удивителното е, че те също стартират да осъзнават това?
Александър Дугин : Това в действителност е сложен въпрос. Ако погледнем изказванията на най-блестящите мислители и философи на Запада, както и публични и политически фигури, тогава през последните 100 години се оказва, че колкото по-отговорен е мислителят, колкото по-дълбок и по-смислен е той, толкоз по-катастрофални са бъдещето и сегашното, които той вижда за Запада. Тук можем да си напомним Шпенглер, Хайдегер, философи от немската традиция, само че и доста американски, френски и британски мислители.
А. Тойнби, да вземем за пример, който учи разнообразни цивилизации, като британски родолюбец и говорейки за Запада, твърди, че западните страни вървят към доста пагубно положение.
Колкото по-отговорни са тези мислители, колкото по-критична и песимистична оценка дават на западната цивилизация, толкоз по-катастрофални са прогнозите им за нея. И това също е традиция на Запада - да бъдем песимисти, да разбираме заканите, да виждаме, че западното владичество в света завършва, че е належащо да осъзнаем какъв брой доста неточности и закононарушения е направил Западът в историята и в редом с това предизвиква (това също е изумителен момент) оптимистичен глобализъм, игнорирайки цялата трагична тоналност, цялата пагубна линия, всички симфонични опуси на критиците на западната цивилизация от самата западна цивилизация.
И политиците и мислителите на Запада, които въобще не са врагове на Запада, споделят: падаме, в злополука сме, пропуснахме и международно владичество, и водачество, а сами изградихме антицивилизация.
Някои споделят, до момента в който други - като че ли не чуват нищо, изцяло се изолират от рецензията към личните си гении, както и личните си ярки хора (Тони Блеър, да вземем за пример, е много ослепителен политик). И те споделят: ние ще продължим да управляваме, ще ви покажем новия американски век, новото западно владичество, ние ще поправяме и към този момент сме коригирали грешките и сме подготвени да стартираме още веднъж нов кръг на глобализация, ние ще затегнем разпоредбите на нашето държание още повече, ние ще имаме работа единствено с тези, които изцяло споделят нашата нова красива ценностна система.
И това е един тип дисонанс. Изглежда, че едната половина от западния мозък сериозно и реалистично прави оценка обстановката си, пробва се да откри излаз, до момента в който другата половина като че ли живее по друга стратегия и не чува безусловно нищо. Понякога те съжителстват в едно и също схващане.
Нека погледнем Джордж Сорос. В половината от творбите си той споделя какъв брой ужасни са тоталитарните режими, какъв брой е значимо да се предизвиква демокрацията, отвореното общество, по какъв начин да се извърши процесът на демократизация в международен мащаб, да се финансират цветни революции, да се смъкват неугодни държавни управления - т.е. той прави чудесна работа за подсилване на позициите на Запада. И в това време другата половина на съзнанието му твърди: Западът се разпадна, Америка се трансформира в тоталитаризъм и към този момент не е в положение да ръководи света, демократичната икономическа система се срина, избухна. И всичко това е казано от еднакъв човек.
Ако разбирате, че всичко е неприятно, тогава би трябвало да потърсите някакъв излаз, да се отворите към други критици, да влезете в разговор. Но тук е противоположното. Може би това е диагноза.
Не изключвам това да е някаква цивилизационна шизофрения. Имаме работа, по този начин да се каже, с два гласа. Там, на Запад, има два изцяло паралелни гласа, които не се слушат. Някои споделят, че всичко е изчезнало. Други споделят: в този момент ще ви покажем!
Сергей Мардан: В удостоверение на тази теза бих желал да обърна внимание на вчерашното изказване на Борел. В същия ден се разгласява изявление с Блеър, който декларира, че Упадъкът на Запада се случва, а не в подтекста на „ всичко е изгубено! “, а формулира това като тип световен проблем, който западното общество би трябвало по някакъв метод да стартира да се бори или да се научи да живее, с цел да осъзнае себе си в този нов свят. И тогава се появява Борел, един от основните европейски чиновници, който, затваряйки очи, просто декларира:
„ Ще запазим глобите до дъно, те несъмнено ще работят, би трябвало да имаме самообладание ". Впечатлението е, че този човек обитава в напълно друг подтекст.
Александър Дугин : Тази двоякост, този дуализъм или цивилизационна шизофрения се прояви ясно в самото начало на 90-те години. Тогава се появиха два плана - " Краят на историята " на Фукуяма и " Сблъсъкът на цивилизациите " на Хънтингтън.
Хънтингтън сподели: международното владичество на Запада към този момент няма да се уголемява след рухването на Съветския съюз, Западът няма да завладее и подчини целия свят, а ще остане цивилизация измежду другите цивилизации. Напълно изтрезнял, верен разбор, който приготвя всички - както западни, по този начин и незападни играчи да навлязат в многополюсен свят. Тридесет години инспекция на действителността демонстрира, че Хънтингтън е бил прав.
И тогава се появява Фукуяма, който споделя: „ Не, нищо сходно, в този момент ние победихме последния фиктивен зложелател в лицето на международната комунистическа система и в света ще има една преобладаваща идеология – либерализмът. Всички нации ще му се подчиняват, тъй като никой не предлага опция. Всъщност краят на историята ще настъпи, нашите съперници няма да имат нито един мотив, настава ерата на единния световен западен демократичен международен ред, наименуван глобализация. "
Два плана. Вижте, изберете, изслушайте аргументацията, направете инспекция на действителността. Потвърдено ли е казаното от Фукуяма? Нищо не е доказано от 90-те години на предишния век. А през 2000-те всичко просто стартира да експлодира, като хранилища за муниции.
Всякакви тези на Ф. Фукуяма, изразени през 90-те години (въпреки че по-късно той се опита да ги коригира), през днешния ден се разрушават. Последната му концепция беше, че Путин оспорва демократичния международен ред, международния ред на правила и правила, които в този момент са в заплаха и би трябвало да бъдат предпазени.
Каквато и да е тезата на Фукуяма и тези, които са на неговата вълна през последните тридесет години – всичко е минало. Всичко неверно. Каквото и да твърди, всичко се опровергава от живота.
Въпреки това, някои параноични детайли от западната еднаквост, в това число фанатици като Борел, не престават да упорстват за повече наказания против Русия, да упорстват за човешките права, за ЛГБТ хората.
Саудитците, най-близките сътрудници, към този момент им загатват, че, както споделят те, в случай че Западът се занимава единствено с тези, които мислят по еднакъв метод по всички въпроси, тогава Западът ще бъде в границите извънредно на НАТО и като цяло ще загуби целия свят, в това число редица съдружници в ислямския свят. Но все пак западната параноя продължава... Това е като фикс идея - да продължиш, каквото и да става.
В същото време, в случай че вземем С. Хънтингтън с неговия " Сблъсък на цивилизации ", тогава, в противен случай, всичко, което този мъдрец сподели преди тридесет години, се извършва. Тридесет години удостоверение на половината от тезата на този западен дуализъм.
Между другото, английският министър-председател Тони Блеър един път разви концепцията за " трети път ", вярвайки, че класическият капитализъм се е изродил. А Блеър не е по никакъв начин стеснен човек и е много забавен мъдрец. Не съм му изключително огромен почитател и неговият " трети път " ми се коства изцяло неплатежоспособен, само че, по този начин или другояче, той се опита да мисли някак сериозно, различно.
И по този начин се оказва, че линията на Хънтингтън е изцяло доказана, а линията на Фукуяма е провалена. И какво произтече от това? А най-малко прът на главата.
Поддръжниците на края на историята, огромното нулиране, всички тези „ Швабове “, „ конгреси в Давос “, „ Сорос “ повтарят едно и също:
„ Повече наказания, наложете наказания на Китай, демонизирайте Русия, строго предупреждавайте ислямския свят, поставете Ердоган на място, потопете Иран в изолираност, разположете военни уреди против Северна Корея. "
И всичко си е както преди, като че ли нищо не се случва. И като че ли Хънтингтън в никакъв случай не е съществувал. И най-важното е чувството, че никой не прави инспекция на действителността, никой не съпоставя по какъв път вървим. Но за всички здравомислещи хора на Запад е явно, че светът следва линията на Хънтингтън.
Сергей Мардан: Хрумна ми една концепция. А какво, в случай че тази тяхна непримиримост, неотклоняването им от определения път е някаква особена квазирелигиозност? Изглежда, че са я надживели изцяло, като че ли я няма, само че въпреки това Европа си остана същата, каквато беше в епохата на Тридесетгодишната война, Стогодишната война, кръстоносните походи. Яростни, непримирими... Континент от кръстоносци, подготвени да колят и свои, и непознати в името на една концепция.
Александър Дугин: Знаете ли, може би е по този начин. Ако се вгледаме, в действителност ще открием фанатизъм, фикс идея и религиозна религия в либерализма и напредъка. Въпреки обстоятелството, че тези модели не работят, Нобеловите награди се раздават надясно и наляво на създателите на концепциите за напредък на международната демократична стопанска система експоненциално.
Няколко години след такива Нобелови награди всичко се оказва тъкмо противоположното, всички индикатори падат. И въпреки всичко Нобеловите лауреати минават, само че религията остава. Либерална и в прочут смисъл сатанинска вяра...
Сергей Мардан: Западът е захласнат, Западът е религиозно вманиачен. Въпреки обстоятелството, че те хвърлиха религията на бунището на историята.
Александър Дугин: Всъщност либерализмът зае мястото на религията. Догмите на демократичното схващане: напредък, човек, субект – това в действителност е един тип теология. Тя няма божествено измерение, само че също като средновековната теология упорства за тези канони, правила и правила.
В същото време е забавно, че Западът към този момент намерено се бори със личния си расизъм. Той декларира: ние сме расисти и би трябвало да се отървем от това.
Но Западът ще се отърве от своя расизъм точно като расист. Той декларира: ние се бием - и вие се биете. Извиняваме се за нашите неточности - и вие би трябвало. И тогава всички би трябвало да одобряват това опрощение като безспорна доктрина. И всички нации, изключително незападните, изключително изостаналите, второразредните, както те считат, би трябвало да одобряват това като единна платформа.
Дори западният антирасизъм става напряко расистки. И антифашизмът става фашистки. Либерализмът става тоталитарен. Ядрото му остава непроменено.
Това в действителност е един тип етноцентризъм, където центърът е Западът, неговата лична история. Около периферията, върху която хвърля властта си, в този момент икономическа, осведомителна, софтуерна. Всички би трябвало прецизно да му се подчиняват. Дори в случай че изисква от всички да се разкаят за своя колониален опит. Това е абсурд, това е Оруел.
Според мен всички се опасяваха, че Оруел ще пристигна, имам поради „ 1984 “, ще пристигна от Източна Европа, от социалистическите страни. Този феномен на " 1984 " не пристигна оттова, където се очакваше. Живеем в безусловно тоталитарен демократичен свят, с изцяло фанатична расистка, нацистка идеология, която също като Оруел прогласява: любовта е ненавист, войната е мир, бедността е благосъстояние, благосъстоянието е беднотия.
И тези идеологически парадокси ги натрапват на всички със страшни способи. Ако не мислите по този начин, тогава ние ще ви " отменим ". Оттук и културата на анулация. Която през днешния ден е станала повсеместна.
И хората на Запада, които към момента резервират разсъдъка си, са ужасени от това, в какво се е трансформирала тяхната лична просвета, тяхната цивилизация. Те бяха изцяло откъснати от цялата действителност, изпаднаха в изключително фанатично, маниакално положение.
Виждайки, че всичко се разрушава за тях, те споделят: „ Не, не се разрушава, само че става още по-здраво. “ Виждайки, че губят, те споделят: " ние печелим ". И ние го виждаме в Украйна. Западът научи Украйна да не побеждава, да не води война, да не пази ползите си, а я научи да бълнува. И това е доста ефикасна мрежова нелепост.
Когато губиш територии, казваш, както споделят украинците: „ Нищо, нашите войски стоят покрай Ростов, Белгород и Москва скоро ще бъдат завладяни. Минск в действителност е наш ".
И колкото по-малко триумфи, колкото повече провали, колкото повече загуби, толкоз повече нарастват тези упования. Това е някаква форма на психологично групово разстройство. Но тя не е единствено украинка. Смятаме, че това е казусът в Украйна. Но по този начин е в цяла Европа.
Драги в Италия декларира, че напуща, Матарела му дава отговор, че не може да напусне, макар обстоятелството, че той просто е изпъден. Населението в действителност не поддържа Макрон, „ жълтите жилетки “ се бориха с него няколко години, а той твърди: „ Аз съм най-успешният водач “. Същото и с Шолц.
Тези владетели оферират на своите нации да подхващат невероятни ограничения. Те просто се провалиха. Трябваше да се приказва съществено с Русия през цялото време. Но никой не го видя напряко. И в този момент илюзията замества действителността.
Сергей Мардан: Ще предложа това пояснение за какво се държат по този метод. Може би това в действителност не е фанатизъм, а тип рационализъм? Те съществуват през последните четиристотин години в идея, в която „ златният милиард “ ръководи целия свят (сега е един милиард, преди беше доста по-малко).
Европоцентричен свят. Европа е заобиколена от външна страна, колонии, тя ги изсмуква. И всичко това, което се образува, някак си се промени. Но кардинално нищо не се е трансформирало. Центърът се реалокира от Англия в Ню Йорк, във Вашингтон. А в този момент всичко е счупено.
Доларовата система се разпада, международната стопанска система се разпада като феномен, който е предопределен да ги храни, да изяде този „ златен милиард “ на три гърла и всичко това се разпада. И не са подготвени да го одобряват, тъй като в новия свят, в един неевроцентричен, ще бъде доста тъжно. Те просто отхвърлят да одобряват действителността, това е всичко.
Александър Дугин : Вие сте безусловно прав. Освен това визията им се разрушава. Някога беше расистка визия, че има " бели ", които се възприемат като " първа класа ", " жълти " - " втора класа ", " черни " - " трета класа ". Чист расизъм. Още от 19 век. Впрочем тя се изповядваше най-вече от либералите.
Английският, английският демократизъм беше просто расистки до край. Понякога се счита, че расизмът е пристигнал в Европа с Хитлер. Но расизмът пристигна в самата Германия от Англия, от демократичната Англия, посредством писанията на Чембърлейн. Германците не са били расисти, до момента в който това злокачествено, чудовищно въздействие на британските либерали не пристигна върху тях. Либерализмът е расистко събитие в своите корени.
И тогава се появи концепция: бели, след това жълти, след това черни. Разбира се, това е изоставено през 20 век. Но какво имаме през днешния ден? Център, полупериферия, външна страна. Богат север, междинна зона, безпаричен юг. Цивилизация, безчовечие, простотия. Всички тези таксономии, всички тези йерархии са останали непроменени.
В центъра - Западът, в близост - тези, които следват Запада, лигата на демокрациите, а в периферията - всички страни " разбойници ". Същият модел. И по този начин рухва. И в действителност към този момент не работи. Защото това не удовлетворява никого. Без колонии, без съперници на Запада, без другари на Запада. Просто към този момент не дава отговор на действителността.
И тук поражда това необичайно чувство, когато светът към този момент е напълно друг и върху него се ползват всички тези расистки модели. Това е обезсърчение. Ясно е, че животът на Запад ще бъде малко по-лош. Но за това и Западът, би трябвало да се приспособяват, да намерят някакъв излаз, да изградят нов модел.
Те също по този начин имат вяра, че са доста гъвкави, изобретателни, мозъци са откраднати от всички краища на света. И по този начин, накарайте тези мозъци да обосноват по какъв начин Западът може да оцелее в един многополюсен свят. Може би ще се откри път без колонизация, без този изцяло тоталитарен демократизъм.
Между другото, по отношение на Тръмп. Когато пристигна Тръмп, самата Америка потегли в тази посока. Постави се въпросът по какъв начин да останем велика мощ в изискванията, когато има други полюси. Това е, върху което би трябвало да помислите. Това е реалистично. Трябва да мислите за това, събуждайки се, идвайки на себе си.
Здравословният метод е по какъв начин да се откри място на Запада, на западната цивилизация в подтекста на други искрено възкръснали, одобрени цивилизации – съветска, китайска, индийска, ислямска. Как би трябвало да се оправи Западът с тези цивилизации, по какъв начин да се нарежда, по какъв начин да развива стопанската система си, по какъв начин да построява връзки? Не е лесна задача, само че мисля, че е изпълнима.
Но с цел да го разрешите, би трябвало да го поставите. И тук виждаме Борел, тук виждаме Байдън, виждаме Сорос, виждаме Шваб. Пред нас - просто фанатици. Те са остарели дори не и единствено с възрастта си, остарели са и в съзнанието си. Те желаят да запазят западното владичество непременно. Въпреки че тж няма, те към момента приказват за него. Това са старешки нелепости.
Хората от дълго време са пенсионери, само че не престават да се маскират и всяка заран излизат на стълбището и дават на някого задания. Виждал съм нещо сходно през 80-те години: имахме подобен комшия. Отначало беше огромен водач, по-късно се отдръпна и последователно полудя. И всеки ден, когато ходех на работа, той викаше. Той стоеше на стълбището и крещеше на подчинените си. Не беше смешно, беше злокобно.
Байдън ми припомня тъкмо за един подобен късносъветски водач, който се е побъркал, който вика на празно място. Никой не го чува, единствено жена му от време на време, когато й стане жалост, го връща назад в стаята.
Сергей Мардан: Да му дадат хапче.
Александър Дугин : Западът е тъкмо в такова положение. Той се занимава със свят, който не съществува. Западът е нечовечен пациент. В същото време той има нуклеарни оръжия, той към момента може да постанова наказания, той доставя оръжия с огромен обхват на украински фанатици, той отглежда фанатици, които му имат вяра.
Млади, здрави, естествени народи пред очите ни, под въздействието на това старческо мракобесие, се трансформират в чудовища. Всичко е демократизъм. Либерализмът е болест. Той в действителност нервира хората. На човек се споделя: всичко е разрешено, ти си субект, нямаш групова еднаквост. И индивидът има вяра, води се по това. И той губи цялото си човешко положение, трансформира се в същия фанатик като тази западна част от човечеството.
Но мисля, че избавлението на Запада ще пристигна от самия него.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Сергей Мардан: Бившият английски министър председател Тони Блеър – си е същият, застарял, несъмнено, само че към момента различим. Той сподели, че ерата на западното международно владичество е към края си. Вие от дълго време говорите за това. Удивителното е, че те също стартират да осъзнават това?
Александър Дугин : Това в действителност е сложен въпрос. Ако погледнем изказванията на най-блестящите мислители и философи на Запада, както и публични и политически фигури, тогава през последните 100 години се оказва, че колкото по-отговорен е мислителят, колкото по-дълбок и по-смислен е той, толкоз по-катастрофални са бъдещето и сегашното, които той вижда за Запада. Тук можем да си напомним Шпенглер, Хайдегер, философи от немската традиция, само че и доста американски, френски и британски мислители.
А. Тойнби, да вземем за пример, който учи разнообразни цивилизации, като британски родолюбец и говорейки за Запада, твърди, че западните страни вървят към доста пагубно положение.
Колкото по-отговорни са тези мислители, колкото по-критична и песимистична оценка дават на западната цивилизация, толкоз по-катастрофални са прогнозите им за нея. И това също е традиция на Запада - да бъдем песимисти, да разбираме заканите, да виждаме, че западното владичество в света завършва, че е належащо да осъзнаем какъв брой доста неточности и закононарушения е направил Западът в историята и в редом с това предизвиква (това също е изумителен момент) оптимистичен глобализъм, игнорирайки цялата трагична тоналност, цялата пагубна линия, всички симфонични опуси на критиците на западната цивилизация от самата западна цивилизация.
И политиците и мислителите на Запада, които въобще не са врагове на Запада, споделят: падаме, в злополука сме, пропуснахме и международно владичество, и водачество, а сами изградихме антицивилизация.
Някои споделят, до момента в който други - като че ли не чуват нищо, изцяло се изолират от рецензията към личните си гении, както и личните си ярки хора (Тони Блеър, да вземем за пример, е много ослепителен политик). И те споделят: ние ще продължим да управляваме, ще ви покажем новия американски век, новото западно владичество, ние ще поправяме и към този момент сме коригирали грешките и сме подготвени да стартираме още веднъж нов кръг на глобализация, ние ще затегнем разпоредбите на нашето държание още повече, ние ще имаме работа единствено с тези, които изцяло споделят нашата нова красива ценностна система.
И това е един тип дисонанс. Изглежда, че едната половина от западния мозък сериозно и реалистично прави оценка обстановката си, пробва се да откри излаз, до момента в който другата половина като че ли живее по друга стратегия и не чува безусловно нищо. Понякога те съжителстват в едно и също схващане.
Нека погледнем Джордж Сорос. В половината от творбите си той споделя какъв брой ужасни са тоталитарните режими, какъв брой е значимо да се предизвиква демокрацията, отвореното общество, по какъв начин да се извърши процесът на демократизация в международен мащаб, да се финансират цветни революции, да се смъкват неугодни държавни управления - т.е. той прави чудесна работа за подсилване на позициите на Запада. И в това време другата половина на съзнанието му твърди: Западът се разпадна, Америка се трансформира в тоталитаризъм и към този момент не е в положение да ръководи света, демократичната икономическа система се срина, избухна. И всичко това е казано от еднакъв човек.
Ако разбирате, че всичко е неприятно, тогава би трябвало да потърсите някакъв излаз, да се отворите към други критици, да влезете в разговор. Но тук е противоположното. Може би това е диагноза.
Не изключвам това да е някаква цивилизационна шизофрения. Имаме работа, по този начин да се каже, с два гласа. Там, на Запад, има два изцяло паралелни гласа, които не се слушат. Някои споделят, че всичко е изчезнало. Други споделят: в този момент ще ви покажем!
Сергей Мардан: В удостоверение на тази теза бих желал да обърна внимание на вчерашното изказване на Борел. В същия ден се разгласява изявление с Блеър, който декларира, че Упадъкът на Запада се случва, а не в подтекста на „ всичко е изгубено! “, а формулира това като тип световен проблем, който западното общество би трябвало по някакъв метод да стартира да се бори или да се научи да живее, с цел да осъзнае себе си в този нов свят. И тогава се появява Борел, един от основните европейски чиновници, който, затваряйки очи, просто декларира:
„ Ще запазим глобите до дъно, те несъмнено ще работят, би трябвало да имаме самообладание ". Впечатлението е, че този човек обитава в напълно друг подтекст.
Александър Дугин : Тази двоякост, този дуализъм или цивилизационна шизофрения се прояви ясно в самото начало на 90-те години. Тогава се появиха два плана - " Краят на историята " на Фукуяма и " Сблъсъкът на цивилизациите " на Хънтингтън.
Хънтингтън сподели: международното владичество на Запада към този момент няма да се уголемява след рухването на Съветския съюз, Западът няма да завладее и подчини целия свят, а ще остане цивилизация измежду другите цивилизации. Напълно изтрезнял, верен разбор, който приготвя всички - както западни, по този начин и незападни играчи да навлязат в многополюсен свят. Тридесет години инспекция на действителността демонстрира, че Хънтингтън е бил прав.
И тогава се появява Фукуяма, който споделя: „ Не, нищо сходно, в този момент ние победихме последния фиктивен зложелател в лицето на международната комунистическа система и в света ще има една преобладаваща идеология – либерализмът. Всички нации ще му се подчиняват, тъй като никой не предлага опция. Всъщност краят на историята ще настъпи, нашите съперници няма да имат нито един мотив, настава ерата на единния световен западен демократичен международен ред, наименуван глобализация. "
Два плана. Вижте, изберете, изслушайте аргументацията, направете инспекция на действителността. Потвърдено ли е казаното от Фукуяма? Нищо не е доказано от 90-те години на предишния век. А през 2000-те всичко просто стартира да експлодира, като хранилища за муниции.
Всякакви тези на Ф. Фукуяма, изразени през 90-те години (въпреки че по-късно той се опита да ги коригира), през днешния ден се разрушават. Последната му концепция беше, че Путин оспорва демократичния международен ред, международния ред на правила и правила, които в този момент са в заплаха и би трябвало да бъдат предпазени.
Каквато и да е тезата на Фукуяма и тези, които са на неговата вълна през последните тридесет години – всичко е минало. Всичко неверно. Каквото и да твърди, всичко се опровергава от живота.
Въпреки това, някои параноични детайли от западната еднаквост, в това число фанатици като Борел, не престават да упорстват за повече наказания против Русия, да упорстват за човешките права, за ЛГБТ хората.
Саудитците, най-близките сътрудници, към този момент им загатват, че, както споделят те, в случай че Западът се занимава единствено с тези, които мислят по еднакъв метод по всички въпроси, тогава Западът ще бъде в границите извънредно на НАТО и като цяло ще загуби целия свят, в това число редица съдружници в ислямския свят. Но все пак западната параноя продължава... Това е като фикс идея - да продължиш, каквото и да става.
В същото време, в случай че вземем С. Хънтингтън с неговия " Сблъсък на цивилизации ", тогава, в противен случай, всичко, което този мъдрец сподели преди тридесет години, се извършва. Тридесет години удостоверение на половината от тезата на този западен дуализъм.
Между другото, английският министър-председател Тони Блеър един път разви концепцията за " трети път ", вярвайки, че класическият капитализъм се е изродил. А Блеър не е по никакъв начин стеснен човек и е много забавен мъдрец. Не съм му изключително огромен почитател и неговият " трети път " ми се коства изцяло неплатежоспособен, само че, по този начин или другояче, той се опита да мисли някак сериозно, различно.
И по този начин се оказва, че линията на Хънтингтън е изцяло доказана, а линията на Фукуяма е провалена. И какво произтече от това? А най-малко прът на главата.
Поддръжниците на края на историята, огромното нулиране, всички тези „ Швабове “, „ конгреси в Давос “, „ Сорос “ повтарят едно и също:
„ Повече наказания, наложете наказания на Китай, демонизирайте Русия, строго предупреждавайте ислямския свят, поставете Ердоган на място, потопете Иран в изолираност, разположете военни уреди против Северна Корея. "
И всичко си е както преди, като че ли нищо не се случва. И като че ли Хънтингтън в никакъв случай не е съществувал. И най-важното е чувството, че никой не прави инспекция на действителността, никой не съпоставя по какъв път вървим. Но за всички здравомислещи хора на Запад е явно, че светът следва линията на Хънтингтън.
Сергей Мардан: Хрумна ми една концепция. А какво, в случай че тази тяхна непримиримост, неотклоняването им от определения път е някаква особена квазирелигиозност? Изглежда, че са я надживели изцяло, като че ли я няма, само че въпреки това Европа си остана същата, каквато беше в епохата на Тридесетгодишната война, Стогодишната война, кръстоносните походи. Яростни, непримирими... Континент от кръстоносци, подготвени да колят и свои, и непознати в името на една концепция.
Александър Дугин: Знаете ли, може би е по този начин. Ако се вгледаме, в действителност ще открием фанатизъм, фикс идея и религиозна религия в либерализма и напредъка. Въпреки обстоятелството, че тези модели не работят, Нобеловите награди се раздават надясно и наляво на създателите на концепциите за напредък на международната демократична стопанска система експоненциално.
Няколко години след такива Нобелови награди всичко се оказва тъкмо противоположното, всички индикатори падат. И въпреки всичко Нобеловите лауреати минават, само че религията остава. Либерална и в прочут смисъл сатанинска вяра...
Сергей Мардан: Западът е захласнат, Западът е религиозно вманиачен. Въпреки обстоятелството, че те хвърлиха религията на бунището на историята.
Александър Дугин: Всъщност либерализмът зае мястото на религията. Догмите на демократичното схващане: напредък, човек, субект – това в действителност е един тип теология. Тя няма божествено измерение, само че също като средновековната теология упорства за тези канони, правила и правила.
В същото време е забавно, че Западът към този момент намерено се бори със личния си расизъм. Той декларира: ние сме расисти и би трябвало да се отървем от това.
Но Западът ще се отърве от своя расизъм точно като расист. Той декларира: ние се бием - и вие се биете. Извиняваме се за нашите неточности - и вие би трябвало. И тогава всички би трябвало да одобряват това опрощение като безспорна доктрина. И всички нации, изключително незападните, изключително изостаналите, второразредните, както те считат, би трябвало да одобряват това като единна платформа.
Дори западният антирасизъм става напряко расистки. И антифашизмът става фашистки. Либерализмът става тоталитарен. Ядрото му остава непроменено.
Това в действителност е един тип етноцентризъм, където центърът е Западът, неговата лична история. Около периферията, върху която хвърля властта си, в този момент икономическа, осведомителна, софтуерна. Всички би трябвало прецизно да му се подчиняват. Дори в случай че изисква от всички да се разкаят за своя колониален опит. Това е абсурд, това е Оруел.
Според мен всички се опасяваха, че Оруел ще пристигна, имам поради „ 1984 “, ще пристигна от Източна Европа, от социалистическите страни. Този феномен на " 1984 " не пристигна оттова, където се очакваше. Живеем в безусловно тоталитарен демократичен свят, с изцяло фанатична расистка, нацистка идеология, която също като Оруел прогласява: любовта е ненавист, войната е мир, бедността е благосъстояние, благосъстоянието е беднотия.
И тези идеологически парадокси ги натрапват на всички със страшни способи. Ако не мислите по този начин, тогава ние ще ви " отменим ". Оттук и културата на анулация. Която през днешния ден е станала повсеместна.
И хората на Запада, които към момента резервират разсъдъка си, са ужасени от това, в какво се е трансформирала тяхната лична просвета, тяхната цивилизация. Те бяха изцяло откъснати от цялата действителност, изпаднаха в изключително фанатично, маниакално положение.
Виждайки, че всичко се разрушава за тях, те споделят: „ Не, не се разрушава, само че става още по-здраво. “ Виждайки, че губят, те споделят: " ние печелим ". И ние го виждаме в Украйна. Западът научи Украйна да не побеждава, да не води война, да не пази ползите си, а я научи да бълнува. И това е доста ефикасна мрежова нелепост.
Когато губиш територии, казваш, както споделят украинците: „ Нищо, нашите войски стоят покрай Ростов, Белгород и Москва скоро ще бъдат завладяни. Минск в действителност е наш ".
И колкото по-малко триумфи, колкото повече провали, колкото повече загуби, толкоз повече нарастват тези упования. Това е някаква форма на психологично групово разстройство. Но тя не е единствено украинка. Смятаме, че това е казусът в Украйна. Но по този начин е в цяла Европа.
Драги в Италия декларира, че напуща, Матарела му дава отговор, че не може да напусне, макар обстоятелството, че той просто е изпъден. Населението в действителност не поддържа Макрон, „ жълтите жилетки “ се бориха с него няколко години, а той твърди: „ Аз съм най-успешният водач “. Същото и с Шолц.
Тези владетели оферират на своите нации да подхващат невероятни ограничения. Те просто се провалиха. Трябваше да се приказва съществено с Русия през цялото време. Но никой не го видя напряко. И в този момент илюзията замества действителността.
Сергей Мардан: Ще предложа това пояснение за какво се държат по този метод. Може би това в действителност не е фанатизъм, а тип рационализъм? Те съществуват през последните четиристотин години в идея, в която „ златният милиард “ ръководи целия свят (сега е един милиард, преди беше доста по-малко).
Европоцентричен свят. Европа е заобиколена от външна страна, колонии, тя ги изсмуква. И всичко това, което се образува, някак си се промени. Но кардинално нищо не се е трансформирало. Центърът се реалокира от Англия в Ню Йорк, във Вашингтон. А в този момент всичко е счупено.
Доларовата система се разпада, международната стопанска система се разпада като феномен, който е предопределен да ги храни, да изяде този „ златен милиард “ на три гърла и всичко това се разпада. И не са подготвени да го одобряват, тъй като в новия свят, в един неевроцентричен, ще бъде доста тъжно. Те просто отхвърлят да одобряват действителността, това е всичко.
Александър Дугин : Вие сте безусловно прав. Освен това визията им се разрушава. Някога беше расистка визия, че има " бели ", които се възприемат като " първа класа ", " жълти " - " втора класа ", " черни " - " трета класа ". Чист расизъм. Още от 19 век. Впрочем тя се изповядваше най-вече от либералите.
Английският, английският демократизъм беше просто расистки до край. Понякога се счита, че расизмът е пристигнал в Европа с Хитлер. Но расизмът пристигна в самата Германия от Англия, от демократичната Англия, посредством писанията на Чембърлейн. Германците не са били расисти, до момента в който това злокачествено, чудовищно въздействие на британските либерали не пристигна върху тях. Либерализмът е расистко събитие в своите корени.
И тогава се появи концепция: бели, след това жълти, след това черни. Разбира се, това е изоставено през 20 век. Но какво имаме през днешния ден? Център, полупериферия, външна страна. Богат север, междинна зона, безпаричен юг. Цивилизация, безчовечие, простотия. Всички тези таксономии, всички тези йерархии са останали непроменени.
В центъра - Западът, в близост - тези, които следват Запада, лигата на демокрациите, а в периферията - всички страни " разбойници ". Същият модел. И по този начин рухва. И в действителност към този момент не работи. Защото това не удовлетворява никого. Без колонии, без съперници на Запада, без другари на Запада. Просто към този момент не дава отговор на действителността.
И тук поражда това необичайно чувство, когато светът към този момент е напълно друг и върху него се ползват всички тези расистки модели. Това е обезсърчение. Ясно е, че животът на Запад ще бъде малко по-лош. Но за това и Западът, би трябвало да се приспособяват, да намерят някакъв излаз, да изградят нов модел.
Те също по този начин имат вяра, че са доста гъвкави, изобретателни, мозъци са откраднати от всички краища на света. И по този начин, накарайте тези мозъци да обосноват по какъв начин Западът може да оцелее в един многополюсен свят. Може би ще се откри път без колонизация, без този изцяло тоталитарен демократизъм.
Между другото, по отношение на Тръмп. Когато пристигна Тръмп, самата Америка потегли в тази посока. Постави се въпросът по какъв начин да останем велика мощ в изискванията, когато има други полюси. Това е, върху което би трябвало да помислите. Това е реалистично. Трябва да мислите за това, събуждайки се, идвайки на себе си.
Здравословният метод е по какъв начин да се откри място на Запада, на западната цивилизация в подтекста на други искрено възкръснали, одобрени цивилизации – съветска, китайска, индийска, ислямска. Как би трябвало да се оправи Западът с тези цивилизации, по какъв начин да се нарежда, по какъв начин да развива стопанската система си, по какъв начин да построява връзки? Не е лесна задача, само че мисля, че е изпълнима.
Но с цел да го разрешите, би трябвало да го поставите. И тук виждаме Борел, тук виждаме Байдън, виждаме Сорос, виждаме Шваб. Пред нас - просто фанатици. Те са остарели дори не и единствено с възрастта си, остарели са и в съзнанието си. Те желаят да запазят западното владичество непременно. Въпреки че тж няма, те към момента приказват за него. Това са старешки нелепости.
Хората от дълго време са пенсионери, само че не престават да се маскират и всяка заран излизат на стълбището и дават на някого задания. Виждал съм нещо сходно през 80-те години: имахме подобен комшия. Отначало беше огромен водач, по-късно се отдръпна и последователно полудя. И всеки ден, когато ходех на работа, той викаше. Той стоеше на стълбището и крещеше на подчинените си. Не беше смешно, беше злокобно.
Байдън ми припомня тъкмо за един подобен късносъветски водач, който се е побъркал, който вика на празно място. Никой не го чува, единствено жена му от време на време, когато й стане жалост, го връща назад в стаята.
Сергей Мардан: Да му дадат хапче.
Александър Дугин : Западът е тъкмо в такова положение. Той се занимава със свят, който не съществува. Западът е нечовечен пациент. В същото време той има нуклеарни оръжия, той към момента може да постанова наказания, той доставя оръжия с огромен обхват на украински фанатици, той отглежда фанатици, които му имат вяра.
Млади, здрави, естествени народи пред очите ни, под въздействието на това старческо мракобесие, се трансформират в чудовища. Всичко е демократизъм. Либерализмът е болест. Той в действителност нервира хората. На човек се споделя: всичко е разрешено, ти си субект, нямаш групова еднаквост. И индивидът има вяра, води се по това. И той губи цялото си човешко положение, трансформира се в същия фанатик като тази западна част от човечеството.
Но мисля, че избавлението на Запада ще пристигна от самия него.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ