Сергей Караганов е един от най-влиятелните политолози в Русия. Роден

Сергей Караганов е един от най-влиятелните политолози в Русия. Роден е през 1952 година в Москва. Доктор по история, почетен ръководител на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика.
Беше непосредствен помощник на Евгений Примаков и консултант на президента Борис Елцин, в този момент на Владимир Путин. Смята се,че е непосредствен и с Путин, и с външния министър Сергей Лавров.

На 25 септември известният съветски геополитик Сергей Караганов разгласява публикация в съветското издание „ Россия в глобальной политике “, която е отговор на разгърналата се полемика, откакто няколко месеца преди този момент той написа много провокативен материал по отношение на нуклеарното въздържане в актуалните условия.

„ Епицентър “ срещна на 3 юли своите читатели с българския превод на първата публикация и в този момент ви предлага продължението на аргументацията на създателя й. Подчертаваме, че самият създател категорично декларира, че „ тя е покана за размисъл “. Публикуваме разбора му в две елементи.

Сергей Караганов
Втора част

Основни закани

А в този момент за най-важното предизвикателство. Кризата към Украйна е един от признаците на доста по-опасна болест на международната система. Много години писах за възходящата опасност от Третата и, явно, последната международна война за човешката цивилизация. Заплахата нарастваше и без украинската рецесия, която я изостри и приближи, само че е способна, в случай че бъде победоносно приключена от нас, да я отблъсне и даже да я ликвидира.

Основните източници на опасност са моралната, политическата, интелектуалната, обществената, икономическата многостепенна рецесия на преобладаващата част от „ груповия Запад “, който господства и постанова своите ползи и порядки през последните пет века.

Реализира се най-мощното в историята като активност и скорост преразпределение на международните сили. Западът влезе в обезверена „ последна борба “, с цел да резервира господстващата си позиция, което му разреши да ограби останалата част от човечеството и да потисне други цивилизации.

Започна и се разраства световно геоклиматично, геостратегическо, геоикономическо земетресение. Нови континенти се издигат, световните проблеми се задълбочават.

Трусовете ще продължат дълго време, даже в случай че и когато е допустимо да се спре нападателната опозиция на Запада и той бъде заставен да стартира да взема решение вътрешните си проблеми, без да употребява за това външни експанзии.

Появата на нови източници на търкания и спорове е неизбежна. Сега е належащо да се сложи политическа и психическа преграда по пътя на ескалирането им до военно равнище, да се възвърне страхът от нуклеарна война, който в интервала на интензивно съревнование избави света по време на Студената война. Структурата на съперничеството в един многополюсен свят, а той ще бъде и нуклеарен многополюсен, ще бъде доста по-сложна. Трябва да сложим предпазители в тези системи в този момент. И главното е страхът от нуклеарния Армагедон, който сдържа и цивилизова елита.

Засега ние, без да желаеме, не пречим на развиването на международната обстановка в най-лошата посока. Ние в Украйна най-сетне дадохме борба на САЩ/Запада. Но към този момент му предоставяме самодейността в ескалацията. И той непрестанно уголемява и задълбочава своята експанзия, доставяйки все по-смъртоносни и рискови оръжия. Засега го оставяме да се убеди, че ескалацията не е наказуема. Те са агресорите. Но без да им слагаме твърда граница, ние им угаждаме.

В продължение на четвърт век, заради изтощение или сладки очаквания за реализиране на съглашение, ние не поставяхме твърда граница на разширението на НАТО, което неизбежно докара до война. Предупреждавал съм за това през всичките тези години. Не желая прогнозите ми да се осъществен и този път.

Ситуацията се утежнява от очевидната деградация на западните елити. Дори Хенри Кисинджър – плът от този хайлайф и родолюбец на Съединени американски щати – призна тази деградация и би паника в неотдавнашната си книга „ За водачеството “ [4].

Ще повторя казаното в предходната публикация - в обозримо бъдеще ще става единствено по-зле. Всеки нов апел на западните водачи е по-глупав, необмислен и идеологизиран от предходния и това ги прави още по-опасни за света. Те умишлено предизвикват разпадането на своите общества, като предизвикват античовешки полезности. Възстановяването, в случай че и когато се случи, е оттатък хоризонта и най-вероятно ще се случи след катарзис.

Все още не виждам опция да се реализира това, без да бъде събудено у Запада, само че и у международните елити, възприятието за самозапазване, с изключение на по пътя на увеличение на нуклеарната опасност. Надявам се без тя да бъде осъществена до дъно. Но врагът би трябвало да знае за безусловната подготвеност на нашето управление и общество да предприеме тази стъпка при положение на последна нужда. Трябва да върнем вярата в пъкъла на тези, които са я изгубили. Отрезвяването на елитите и обществата на Запад от настоящето им положение ще бъде потребно за болшинството от неговите жители, които са зашеметени, корумпирани и в последна сметка са подкарвани към кланицата от транснационалните глобалистки елити, полудели от своя неуспех.

Вече писах, че политически Западът се движи решително към нов фашизъм и даже, евентуално, тоталитаризъм - към този момент „ демократичен “. А точно Западът е източникът на двете тоталитарни идеологии: брутално антихуманния немски нацизъм и по-хуманния, който прокламираше равенството на всички, само че струваше скъпо на нашия и на редица други нации – комунизма. Всички европейски (западни) фантазии – утопии, идеални общества – бяха тоталитарни[5].

Обективно приближаването към огромна война се задвижи от излязлата на повърхността през 2008 година систематична рецесия на актуалния глобалистки капитализъм, който е изгубил своите морални основи и се основава на безкрайния напредък на потреблението, почнало да унищожава планетата. Говори се доста за произлизащото от това привършване на редица запаси, замърсяване на околната среда, промени в климата, възходящо обществено неравноправие и ерозия на междинната класа, както и възходяща дисфункция на политическите системи в развитите страни, само че на процедура нищо не се прави и не може да се направи, намирайки се в границите на догмите на демократичния демократизъм и глобализъм. А напрежението пораства пред очите ни. И става все по-трудно да се отклони вниманието от неразрешимите проблеми с Ковид, налагането на неприязън към другите (за всичко са отговорни властническите руснаци или тоталитарните китайци), разпалването на релативно районни войни (Украйна). Циреите набъбват пред очите ни.

Опасността от огромна война се изостря от развиването на военните технологии, още по-смъртоносните системи, от ден на ден следени от изкуствен интелект. Добре е, че поехме водеща роля в хиперзвука, би трябвало да работим още. Но скоро те ще ни настигнат и доста страни, в това число нуклеарните, ще имат опция съвсем незабавно да ударят. Нервността, вероятността от неточности и подозрителността ще се усилят.

Започва нова военно-техническа гражданска война. Колко коства всеобщото произвеждане на относително евтини дронове? Само преди пет години, през 2018 година, офанзивите с дронове против петролни уреди в Саудитска Арабия изглеждаха екзотични. Сега това е нещо всекидневно. Но с изключение на всичко друго, те са съвсем идеални за терористични актове, в това число потреблението на оръжия за всеобщо заличаване, което на фона на всеобщото съмнение, в случай че не и на омразата, елементарно може да провокира огромна война.

А взаимното сатанизиране – реципрочно от наша страна – смъква моралните бариери, които пречат на силовите решения. Вече стотици и стотици хиляди украинци биват изпращани на кръвопролитие, с цел да се бият с омразните руснаци. Очевидно доста повече умират от колапса на инфраструктурата и медицината. Тези жертви въобще не се помнят или се минимизират по всевъзможен метод. Ясно е, че самите сатанизирани руснаци са третирани още по-зле. Русофобията доближи съвсем невиждани в историята мащаби, може би сравними с отношението на нацистите към славяните и евреите. А у нас най-малкото пораства непоносимо пренебрежение освен към водачите, само че и към жителите на западните страни.

Бързо се основава предвоенна обстановка в морално и психическо отношение. Ние не виждаме естествени хора. Или виждаме излъгани. А пък те несъмнено не ни възприемат за естествени.

Съвременните осведомителни технологии и Интернет доведоха не толкоз до повишение на образованието на масите, както се надяваха, а до увеличение на опциите за манипулиране и, наподобява, до всеобща интелектуална деградация. И сигурно на равнището на публичните елити, които следим.

Общият резултат е съвсем невиждано равнище на съмнение и съмнение сред великите сили, което се трансформира в намерено съревнование. При това на фона на разрушена система за разговор, срив на системата за ограничение на въоръженията, която и в предишното не беше изключително потребна, а от време на време даже нездравословна, само че най-малко осигуряваше канали за връзка сред водещите военни сили.

И най-после, дублирам, най-очевидното е, че има невиждано бързо преразпределение на международните сили в историята - от Запада към Световното болшинство с военно-политическо ядро, което историята дефинира за Русия.

Човечеството е изправено пред екзистенциална задача - да предотврати непреклонно приближаващата се към хоризонта на идващото десетилетие злополука - Третата международна война - принуждавайки Запада, на първо място Съединени американски щати, да отстъпи и да се приспособява към новата действителност. А за това му е належащо да принуди своята „ дълбока страна “ да обнови, доколкото е допустимо, водещите елити, чиято идеологизация, безнаказаност, обвързаност към обективно отминаващата ера на глобалистко-либералната народна власт и, най-важното, ниското им качество не подхождат на провокациите пред човечеството. Сриващият се Запад може да повлече всички със себе си, в това число и „ дълбоката страна “.

Надигащият се популярен Китай, явно, към момента не е подготвен да реши сходна задача. Все още има малко опит в световната дипломация, в това число военната дипломация. Така че „ кой различен с изключение на нас? “

Изглежда, че точно в предотвратяването на международната война, наред с освобождението на страните и народите от хегемонията и от хегемоните, в отбраната на държавния суверенитет, човешкото в индивида и Бога в него, е актуалната световно-историческа задача на нашия многонационален народ, което е външният съставен елемент на националната и държавната културна политика, „ съветската идея-мечта “, която или към момента търсим, или се опасяваме да формулираме за себе си и за света.

Ако световната злополука може да бъде избегната, след две десетилетия светът ще откри нов баланс на силите и доста по-справедлива многоцветна и мултикултурна интернационална система. Ако не, може освен да се провалим, изтощени в борбата със Запада на полето на Украйна, само че и най-после да получим дружно с всички останали международна война.

Но даже в един като цяло евентуално доста по-справедлив свят, към момента ще има потребност от подсилване на „ предпазителя “, разчитайки за това на нуклеарно въздържане. Нови колоси ще се появят на сцената и неизбежно ще се състезават. Активирането на нуклеарния фактор с ужаса, който вдъхва, е належащо, с цел да се предотврати прерастването на неизбежното съревнование във война. Следователно, в случай че би трябвало да се употребява нуклеарно оръжие (не дай Боже!), ударът би трябвало да бъде много масиран. По-специално, това е повода, заради която загатнах „ групово потребление “ в предходната публикация.

Ако се употребяват нуклеарни оръжия в най-малък мащаб и с мощ от няколко килотона, тогава войната може да бъде извоювана, само че ужасът от тях, който е поддържал условен мир в продължение на три четвърти век, ще бъде погубен. Ядрените оръжия ще станат „ използваеми “. Знам, че освен аз, само че и някои сътрудници на Запад се опасяваха от стеснен продан на нуклеарни удари сред Индия и Пакистан в този подтекст. Светът нямаше да рухне, и свещеният боязън от нуклеарните оръжия щеше да изчезне. Използването му в Европа, поради към момента основната й роля в световния медиен дневен ред, би възстановило този боязън. Но дублирам: не дай Боже.

Някои на практика стъпки

Не виждам различен метод за попречване на световна война, а преди този момент и на изтощително скъпа военна интервенция в Украйна, в случай че не разчитаме интензивно на нуклеарното възпиране-сплашване-отрезвяване и, евентуално, освен посредством опасността от ответни дейности против територията на съдружниците на Съединени американски щати, само че също по този начин, в случай че е належащо, и против американски бази (ние съвсем нямаме бази в чужбина).

Вашингтонските ястреби и обществеността би трябвало да знаят, че възмездието за тяхната неразумно нападателна политика е неизбежно. И за това е належащо, първо, бързо намаление в нашата теория на повърхностно, в случай че не и неразумно повишения предел за потребление на нуклеарни оръжия и, второ, деликатно, само че уверено придвижване нагоре по стълбата на ескалация-сдържане-сплашване, убеждавайки освен това себе си и съперника в нашата подготвеност, че в случай че не се получи и западът не отстъпи и не преразгледа политиката си, ще има групово потребление на нуклеарно оръжие против редица страни в Европа, които са най-агресивно ангажирани в поддръжка на киевската хунта. Още един път дублирам - морално това е ужасяващ избор и се апелирам на Бог да не се постанова да го вършим. Но алтернативата е безнадеждно по-лоша.

Подходяща, въпреки и закъсняла стъпка по „ стълбата ” (на ограничение на ескалацията - бел. прев.) би била най-сетне да се уточни какво е НАТО. Родена като организация за угнетяване на дисидентите - тогава комунистите, като единствената воюваща мощ в предалата се на Хитлер Европа и с огромни шансове да пристигна на власт в редица страни с помощта на извоювания от това престиж - НАТО се трансформира във боен съюз с помощта на Ким Ир Сен, който отприщи Корейската война, и И.В. Сталин, който дава зелена светлина за това. Преди това НАТО нямаше военно командване, нямаше теория и въоръжени сили.

До 1999 година това беше защитителен съюз, който генерираше неприязън и живееше от нея, само че към момента беше защитителен съюз. След като почувства през 1990 година безотговорност, той се развихри - извърши групово военно-политическо обезчестяване на остатъците от Югославия.

Поглъщайки източноевропейците с техните исторически комплекси, стана още по-войнствен. През 2003 година голямото болшинство от неговите членове направиха непровокирана експанзия против Ирак, убивайки близо милион души и дестабилизирайки големия район. През 2011 година беше експанзията против Либия, която унищожи тази страна и подкопа стабилността в Сахел.

А по-късно блокът приготви и води война против Русия, употребявайки украинското „ пушечно месо “. По някаква причина не споделяме, че член 5 от Северноатлантическия контракт е блъф и не планува автоматизирани гаранции. Проучвайки документите, прочетох с удивление по какъв начин американските сенатори в края на 40-те години на ХХ в. са отстоявали и са постигнали отсъствието на автоматизирани гаранции. Присъединявайки се към НАТО, страните се причисляват към незаконна организация, която е направила поредност от експанзии, затова са морално нелегитимни, и по този начин се трансформират в първокласни цели за нуклеарен удар.

Мисля, че в случай че бяхме почнали да приказваме за това по-рано, ръководещите кръгове на Финландия или Швеция щяха да се замислят, преди да подхващат стъпка, граничеща с евентуално самоубийство. Повишеното разчитане на нуклеарни оръжия би трябвало да служи на неработещата в този момент функционалност на въздържане - премахване на безмозъчни авантюристи от лидерските кръгове на нуклеарните страни.

Придвижването нагоре по стълбата за ограничение на ескалацията ще провокира агитационен вик. Той отеква и през днешния ден. Но придвижването ще промени салдото на силите, в това число за възможни договаряния.
Скоро западняците ще предложат и даже ще наложат помирение, с цел да завоюват време за политическо прикритие за превъоръжаване на киевските марионетки, поощряване на военно-промишления им комплекс и продължение на изтощаването на Русия.

Вероятно ще би трябвало да преговаряме. Не знам нашите действителни военно-икономически благоприятни условия, само че мога да предположа, че ще би трябвало да сключим някакво помирение. В същото време е ясно, че тази война, както и надвисналата зад нея международна война, могат да бъдат прекъснати или предотвратени единствено посредством налагане на стратегическо оттегляне на Запада. Почетно, в случай че е допустимо. Едно срамно бягство може да породи реваншизъм.

Те ще предложат договаряния за ограничение на оръжията, с цел да прикрият своите политики и да легитимират стратегиите за превъоръжаване. Те ще бъдат подкрепяни от интернационална клика от професионални деятели за разоръжаване, носталгични за значимостта си от времето на последната Студена война. Преговорите и преди този момент в най-хубавия случай бяха с лимитирана изгода, а в този момент ще са изцяло безсмислени и даже нездравословни във връзка с крайните резултати.

Съществуващият и бъдещият набор от оръжия на практика изключва опцията за реализиране на обилни съглашения: не е ясно какво против какво да се трансформира. А осведомителната битка към тях в подтекста на западното предимство в медийната сфера може да легитимира западните стратегии за превъоръжаване или да ни показа в неподходяща светлина.

Но в средносрочен проект, като част от постигането на нов баланс, в случай че Западът разбере самоубийствения за него темперамент на сегашната политика (това води или до срамно проваляне на бойното поле за него и неговите марионетки, или, не дай Боже, до нуклеарен удар, проваляне и погром на Европа) и стартира да развива нов modus operandi, договаряния за „ разоръжаване “ могат да се окажат потребни за продан на информация и възобновяване на изгубения табиет за разговор и съдействие.

А към този момент – през идващите година-две - настъпателна тактика в Украйна (войните не се печелят със защита), интензивна работа вътре в страната - посредством актуализиране и модернизиране на мисленето на елита, ускорено преформатиране на стопанската система, налагане на нови и остарели полезности върху себе си, пренасяне на центъра на развиване към Урал и Сибир, подсилване на страната и преобразяване на обществото в народ. СВО, както бе упоменато нагоре, оказва помощ за това. Но не можем да допуснем прекомерно дълга, изтощителна война с големи загуби от наша страна и отмалялост от нея.

Вътрешнополитическата ни работа също би трябвало да способства за подсилване на възпирането и попречване на обща световна злополука – хората би трябвало да са наясно с действителните провокации и да са подготвени да поддържат държавното управление, в случай че е насила да предприеме крайни ограничения. Само тази подготвеност ще увеличи доверието в нуклеарното въздържане и ще послужи като мощен фактор за попречване на нуклеарна и изключително световна война.

Няма да встъпвам прекомерно надълбоко в по-нататъшно изложение на стълбата ескалация-сдържане-възпиране. Темата е деликатна. Предложих някои стъпки по нея. Друга, която се разисква необятно както в откритата преса, по този начин и зад кулисите, е демонстрационен нуклеарен гърмеж. Преди това имаше отдръпване от Договора за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити (CTBT), който Съединените щати по този начин и не ратифицираха. Не съм сигурен в уместността на неотдавнашното изказване на нашето външно министерство, че ще се въздържим от обновяване на тестванията, в случай че Съединени американски щати не ги възобновят. Това наподобява като рецидив на една отбранителна политика, която не докара до нищо положително, а ни връзваше ръцете. Но главното са съответните старания във военно-техническата област, които не се разискват, само че като предписание са най-убедителните съответни стъпки. Имайки поради чудовищното качество на водачеството в Съединени американски щати, има потребност от активизация на системите за ранно предизвестие и очевидно повишение на готовността на силите за стратегическо въздържане.

Ясно е, че не е моя работа - нямам задоволително информация за нашите сили, опциите на нашите съперници, в това число евентуални - да разисквам съответни сюжети за потребление на нуклеарни оръжия. Но посоката за мен е явна - при продължение на масирана военна поддръжка за Киев, се отговоря след съответните сигнали, с самодейно и превантивно потребление на нуклеарно оръжие против цели в редица европейски страни. Разбира се, редом с тези закани си коства да предложите оттегляне без срам или ескалация. Трябва да създадем всичко допустимо и рационално, с цел да не използваме „ Божието оръжие ” даже против тези, които по този начин безочливо подценяват заповедите и елементарния човешки морал и здрав разсъдък. Да се надяваме, че Той ще им върне разсъдъка. Но „ доверете се на Бог и сами не правете неточности “. Изправени сме пред извънредно предизвикателство. Ние отново ли ще продължим да не отговаряме с нуклеарни оръжия, а ще водим престрелки и ще протестираме. Разбира се, не би трябвало да има автоматизирана реакция, даже в случай че е нужен ответен удар.

Високият нуклеарен предел отваря пътя за потребление на кибер оръжия, нови типове биологични и генетични оръжия, чиято доставка става все по-евтина и по-достъпна. И Съединени американски щати, както и в този момент, след разобличаването на десетки биологични лаборатории, явно се готвят за сходни войни. Противникът би трябвало да знае, че неговите нападателни дейности ще бъдат посрещнати със пагубен, даже диспропорционален удар.
На доктрина това се назовава позитивна стратегическа двоякост, която ускорява възпирането и оказва помощ за попречване освен на нуклеарна война, само че и на войната като цяло.

След като доведохме опцията за потребление на нуклеарни оръжия до недопустимо висок предел, ние освен разчистихме пътя за огромни неядрени войни и нови големи човешки жертви, само че и отчасти обезсилихме нашите великански вложения в нуклеарен капацитет. Той единствено с цел да предотвратим малко евентуален солиден нуклеарен удар по наша територия ли ни би трябвало? Не бъркаме ли тежко пред предходните генерации наши сънародници, които живяха мизерно, гладуваха всеобщо и умираха от радиация в заводите за обогатяване на уран, с цел да основат нуклеарен щит на родината си? Но подобен щит е неправилен, в случай че нямате меч в ръцете си и предпочитание да го употребявате, с цел да спасите своя народ и човечеството от международна злополука.

В прозиращата все по-интензивната конкуренция сред великите сили в бъдеще и размиването на границите - в двата им края - сред стандартните оръжия и оръжията за всеобщо заличаване, изключително на оръжия, главната задача към този момент е не просто предотвратяването на нуклеарна война, а на войната като цяло, изключително сред огромните нуклеарни сили, каквито сили ще има все повече[6].

Ако, както някои високопоставени западни специалисти блъфирайки заплашват (и техните причини се повтарят от нашите), че САЩ/Западът ще нанесе удар по съветските въоръжени сили, врагът би трябвало да бъде по едно и също време както конфиденциално - посредством подобаващи ограничения от военно-техническо естество - по този начин и обществено предизвестен, че ще има отговор с втора вълна от нуклеарни удари по територията на европейските страни. Ако на американците, както считат някои от нашите специалисти, може да им пука за съдружниците и продължат експанзията, тогава Вашингтон би трябвало да бъде предизвестен, че ще последват нуклеарни офанзиви против американски бази в Европа със гибелта на десетки хиляди американски бойци. Американците, с техните бази, разпръснати по целия свят, са в два порядъка по-уязвими от нас. И те би трябвало да схванат, че знаем за това. Подобни удари би трябвало публично или импровизирано да станат част от нашата теория за нуклеарно сдържане-сплашване-отрезвяване на изгубили мозъка си съперници. Нека европейските елити, които въвлякоха страните си в НАТО и го позволиха да деградира до директен агресор, дават отговор пред народите си. Да се надяваме на прозрението на последните.

Ако удари - каквито и да било - бъдат осъществени по наша или на Република Беларус територия, американците и техните съдружници би трябвало да знаят, че, несъмнено, ще последват лимитирани ответни удари на територията по Съединените щати и тези страни, които се осмелят да нападат. Но, дублирам, казаното нееднократно, в това число и в предходната публикация. Само вманиачен, който седи в Белия дом и ненавижда страната си, с военни, които ще пристъпят към осъществяването на такава заповед (което значи, че и те ненавиждат и родината си), би рискувал да хвърли условната Филаделфия, Бостън или Лос Анджелис в нуклеарен огън, с цел да бъде доказан блъфът за „ гаранциите за сигурност “ на условните Познан, Клайпеда, Франкфурт или Букурещ. Надявам се, че към момента няма луди в Париж и Лондон. Но тогава какво имат поради техните специалисти, като заплашват с масиран удар по съветските въоръжени сили?
Като се има поради векторът на развиване на западните елити, можем да чакаме такива безумци. Този вектор би трябвало да бъде пресечен в близко бъдеще – до момента в който не стане прекомерно късно и човечеството попадне в Третата международна война.

Движението по стълбата на ескалация, с цел да бъде спрян пожара в зародиш и да се предотврати разпространяването му в международна злополука, може да бъде съпоставено със основаването на противопожарни полоси и в случай че те не съумеят да спрат огъня, може да се наложи да се сътвори противопожар. Тази трансформация е още по-актуална в този момент, когато горски пожари започнаха да пламват по цялата планета, в това число и заради вредите, породени от актуалния безконтролен и жесток капитализъм, учреден на безграничен напредък на потреблението.
Естествено, паралелно с укрепването на доверието в нуклеарното въздържане, с твърди ограничения за подсилване на сигурността, е належащо да се предложи мирна опция. Да бъде препоръчано непозорно за Съединени американски щати решение на „ украинския въпрос “. Но това решение би трябвало да дава отговор напълно на нашите ползи. На територията на днешна Украйна не би трябвало да остават враждебни към нас държавни формирования. В противоположен случай е неизбежно връщането към военни дейности и към въпроса, който раздира обществото: защо се борихме, защо умряха нашите момчета?

Трябва най-сетне да прокараме и разпространяваме привлекателната за нас и свята съветска идея-мечта - да изградим в действителност Велика Евразия, в която ще има място за доста европейски страни, в случай че и когато се разсънят от глобалистката „ либералнодемократична “ химера или антиутопия, която ги е довела до задънена улица. Развитието на БРИКС+ би трябвало да стане основа за модернизацията на Организация на обединените нации. Все още не сме почнали да създаваме все по-спешната опция на закъсалия съвременен глобалистичен западен капитализъм, лишен от морални основи и учреден на култа към безграничното ползване, което унищожава както индивида, по този начин и самата природа. Има голям брой належащи, духовно извисяващи мирни задания. Трябва да помислим и то още в този момент по какъв начин да стигнем до свободен за страните и народите нов постоянен баланс на силите, до един разноцветен и мултикултурен предстоящ международен ред. Но още по-неотложна задача е да се употребяват строги ограничения, в това число препоръчаните и подразбиращи се в тази и предходните публикации, с цел да се подсигурява, че това бъдеще идва и че светът няма да бъде замесен в тотална война.

И след една-две стъпки, в случай че и когато се опомнят, ще може да се споразумеем за преференциален за всички международен ред, който да включва Запада и не му се опълчва.

Превод от съветски език: Валентин Радомирски

Линк към първата част на публикацията: https://epicenter.bg/article/Sergey-Karaganov--Treta-svetovna-e-neizbezhna--ako-ne-se-varne-strahat-ot-yadrena-voyna-/328391/11/0

Бележки под линия

[4] Кисинджър Х. Лидерство: Шест проучвания върху международната тактика. Обединено кралство: Penguin Books Limited. 2022. PP. 195-409.
[5] За това ослепително написа изключителният съветски феодален ситаист, политически мъдрец и писател-фантаст В.М. Рибаков. Виж Рибаков В. Издълбаване на идеала: есе. Санкт Петербург, 2018. 544 с. Особено с. 249–287.
[6] За ново схващане на стратегическата непоклатимост като „ интернационална стратегическа непоклатимост “, ориентирана към попречване на всяка, а освен на нуклеарна война, вижте С.A. Караганов, Д.В. Суслов. Ново схващане и способи за подсилване на многостранната стратегическа непоклатимост: отчет. М.: HSE, 2019. 55 с. URL: https://globalaffairs.ru/wp-content/uploads/2020/04/doklad_strategicheskaya-stabilnost.pdf