Сергей и Лена са едни от многото бежанци от Украйна,

Сергей и Лена са едни от многото бежанци от Украйна, потърсили заслон и протекция у нас.

Срещам се с тях в офиса на “Грийнпийс ” в центъра на София, където сега се намира съдружие " Мати Украйна ”. Там от заран до вечер доброволци одобряват помощи за украинците. Някои от даренията изпращат в Украйна, а други дават непосредствено на бежанците у нас.

Сергей и Лена идват в България преди пет дни. Двамата имат шанса да избягат от директния конфликт с грозното лице на войната. Разбират за нея, до момента в който са на отмора в Куба. Пристигат у нас с полет през Мадрид и отсядат при собствен прочут.

Нямат къде да се върнат. Дори не са сигурни, че към момента имат дом в Киев и дали всичко, което имат, не е потънало под отломките от разрушенията.

В очите им има сълзи, само че в сърцата им има вяра. Надежда, че войната ще свърши скоро. Надежда, че ще могат да се приберат в своя дом, в своята Украйна.

На чаша топъл чай запитвам Лена има ли близки там, които към момента са там. тя ми споделя, че със Сергей имат две деца и четирима внуци - на 14, 8, 3 и 2 години.

“Децата ни не желаят да изоставен Киев - казва тя. - Крият се в мазето! ”

По думите ѝ семейството не желае да напусне града, тъй като нямат къде да отидат. Всичко, което имат, е Киев - техният дом и живот.

Децата и внуците им също се надяват, че краят на войната скоро ще пристигна и ще могат да се съберат с Лена и Сергей. Да стартират изначало и да съградят всичко това, разрушено от ракетните удари.

Войната слага човешките ориси на кръстопът. За момент животът ти се прекатурва и губи досегашния си смисъл. Не знаеш какво да правиш, какво ще се случи, къде да отидеш, по кое време ще свърши и ще свърши ли въобще.

Лена и Сергей ще останат в България с вярата, че войната е към своя край и някой ден ще се върнат в родния си Киев. Сега те са част от доброволците в “Мати Украйна ” и оказват помощ на своите сънародници, потърсили леговище у нас.

Лена записва украинците, пристигнали в сдружението, и записва от какво имат потребност, какви артикули от първа нужда са получили - храна, топли облекла, медикаменти, санитарни материали. Сергей пък оказва помощ с приемането на даренията, като разтоварва нещата от бусовете.

Това е техният живот в този момент. Посветен на това да подадеш ръка на близък, нуждаещ се от поддръжка. Не знаят какво ще се случи на следващия ден. Не знаят какво ще се случва с живота им оттук насетне. Могат единствено да чакат и да се надяват, че войната ще свърши и ще бъдат дружно с децата и внуците си още веднъж в Киев.