Италианските компании залагат на САЩ въпреки митата на Тръмп
Серджо Домпе, фабрикант от италианската област Ломбардия, е уверен, че бъдещето на неговата компания ще се написа в Съединени американски щати при ръководството на президента Доналд Тръмп, който в този момент постанова 15-процентни мита на европейските експортьори: „ Европейският съюз контролира прекомерно доста и подценява нововъведенията “, твърди предприемачът.
Домпе е президент на едноименната фармацевтична група с централа в Милано и търговски офис в американския щат Калифорния. Групата е осъществила оборот от 1,2 милиарда евро през 2024 година и възнамерява да влага в Съединени американски щати минимум 1,5 милиарда евро през идните три или четири години. „ Американските мита върху новаторските медикаменти дадоха още една причина да се върви в тази посока “, изяснява Домпе пред френския вестник „ Монд “.
За Италия, втората промишлена мощ в Европа след Германия, идването на Тръмп в Белия дом бележи повратна точка – от фармацевтичния бранш до металорежещите машини, през текстилния и агрохранителния бранш. Италия е изнесла през 2024 година артикули на стойност 70 милиарда евро за Съединени американски щати, вторият по величина търговски сътрудник. Затова реакцията на Рим на митата е значим тест за Европейски Съюз.
С оглед на компликациите да се намерят различни пазари настроението на италианските бизнесмени мина от приемане по насила към нерешителен възторг, тъй като те смятат икономическата политика на Тръмп удобна за растежа, отбелязва италианското издание „ Интернационале “.
При всички случаи за тях е немислимо да извърнат тил на водещата международна икономическа мощ. Статистическите данни сочат, че от януари до септември 2025 година износът на Италия за Съединени американски щати е повишен с 9,5 на 100. Част от този растеж се изяснява с насъбраните ресурси преди въвеждането на митата, само че и по-късно не е имало никакъв срив.
Примерът с „ Домпе “ (Dompé) демонстрира какъв брой значими са Съединени американски щати за Италия. През 2012 година фармацевтичната компания закупи американски стартъп в региона на биотехнологиите, профилиран в нервния растежен фактор - протеин, който разрешава новаторски офталмологични препарати. Цената на лекарството не е общоизвестна, само че съгласно американските медии то се продава в Съединени американски щати на цена от към 100 000 $ (86 000 евро) за осемседмичен курс на лекуване.
За седем години оборотът на групата се е нараснал седем пъти, като три четвърти от растежа е осъществен в Съединени американски щати. Бъдещето наподобява обещаващо: Агенцията за храни и медикаменти на Съединени американски щати (Food and Drug Administration) е разрешила на „ Домпе “ да редуцира продължителността на някои клинични проучвания, с помощта на целта, даден от американската администрация на разпространяването на новаторски медикаменти.
„ Съединени американски щати са страната на нововъведенията, не виждам тази сила в Европа “, твърди Домпе. „ Гордея се, че съм италианец и европеец, само че би трябвало да мисля на първо място за моята компания и моето семейство. Аз съм бизнесмен и би трябвало да си дам сметка накъде върви светът, не планувам огромно бъдеще за Европейски Съюз. Във всеки случай без незабавна реакция ще бъде прекомерно късно “, твърди Домпе.
Той е наследил компанията сходно на доста италиански бизнесмени, за които фамилният модел остава пример. Такъв е и казусът с Джузепе Пазини, президент на „ Фералпи “ (Feralpi) - стоманодобивната група, учредена от татко му. Той е отпред и на индустриалното лоби „ Конфиндустрия “ (Confindustria) в Ломбардия. „ Ако на масата има десетима бизнесмени от Ломбардия, осем от тях биха споделили, че са подготвени да влагат в Съединени американски щати “, твърди той.
Според Филипо Тадеи, икономист от капиталовата банка „ Голдман Сакс “ (Goldman Sachs), растежът на брутния вътрешен артикул (БВП) ще се забави с сред 0,4 и 0,6 процентни пункта за три години заради структурни фактори. Това са обилни числа за страна, чиято стопанска система през 2025 година не се чака да е повишена с повече от 0,6 на 100 и държавните разноски са лимитирани от тежки задължения: „ Ситуацията би била доста деликатна, в случай че не бяха проектът на Европейски Съюз за поощряване на икономическото възобновяване след пандемията и оповестяването на проекта за възобновяване на Германия “, твърди той.
След въвеждането на митата Никола Левони, президент на едноименна компания за салами, учредена от прародител му през 1911 година, се среща благодарение на американска адвокатска адвокатска фирма с няколко конгресмени във Вашингтон, с цел да отбрани ползите на италианските производители на свинско месо. „ Има хора, които са подготвени да ни изслушат, изключително измежду парламентаристите от италианско-американски генезис “, акцентира той.
Залагайки на покупателната дарба на американците, „ Левони “ (Levoni) открива през 2024 година в Ню Джърси център за нарязване и пакетиране на салами, създадени в Италия. Компанията би желала да се разшири, само че високоспециализираните машини, които употребява, се създават единствено в Европа и износът им е безценен заради митата. Проблемът обаче е да се разбере тъкмо с какъв брой се отразяват митата върху цената на стоките: 15 на 100 или 50 на 100 - цифрата, която се ползва за стоманата и алуминия, употребявани в машините? Отговорът остава неразбираем.
„ Никой не знае тъкмо по какъв начин да пресметна митата върху продуктите, които съдържат стомана и алуминий. Малките и междинните предприятия не разполагат със профилиран личен състав, който да го направи. Но ще би трябвало да се съобразяваме с тази действителност “, изяснява Барбара Чимино, вицепрезидент на „ Конфиндустрия “ за експорт и привличане на вложения.
Клаудио Стефани Джусти създава оцет балсамико в Модена, като секторът изнася 92 на 100 от продукцията си, която е доста търсена в Съединени американски щати. Дейността на семейство Джусти датира от 1605 година и попада в категорията „ италиански артикули с високо качество”, които държавното управление на премиерката Джорджа Мелони желае да разпространява.
Компанията осъществя 12 на 100 от оборота си в Съединени американски щати и има търговски офис в Ню Йорк. „ Във връзка с митата трябваше да увеличим цените си с 5 на 100, а скоро те ще се покачат с 8 на 100 “, афишира Стефани в съвършено поддържаната градина на остарялата плантация, където се обитава компанията. От стогодишните бъчви, в които отлежава оцетът, се носят опияняващи аромати. Най-скъпите бутилки, от 100 мл, се продават по 129 евро всяка.
За 20 години Стефани е нараснал оборота си петнадесет пъти. „ Не можем да спрем вложенията в Съединени американски щати. Каквото и да се случи, този пазар ще бъде от главно значение “, изяснява тя.
Въпреки че италианските експортьори не престават да имат вяра в Съединени американски щати, част от тях са принудени да забавят темпа заради митата. Компанията „ Туинсет “ (Twinset), която създава първокласно облекло, е имала огромни проекти за Съединени американски щати, написа френското издание. Нейният президент Алесандро Вариско е възнамерявал да отвори магазини в приблизително огромни градове оттатък океана. „ Засега инвестицията е спряна, тъй като се нуждаем от непоклатимост, само че в никакъв случай няма да се откажем от американския пазар “, споделя той.
Бившият президент на „ Конфиндустрия “ Ема Марчегаля отива още по-далеч: тя разказва бъдеще, белязано от фрагментиране на интернационалната търговия на огромни географски блокове, с отдалечаване на Европейски Съюз и Съединени американски щати. Консорциумът „ Марчегаля “ (Marcegaglia), ръководен от нея, е мултинационална компания за преправка на стомана със 7800 чиновници. Това е секторът, който е най-силно обиден от митата: Тръмп наложи мита от 25 на 100 върху стоманата още по време на първия си мандат, а през юни тази година ги усили до 50 на 100. Оттогава се задейства протекционистки механизъм.
Европейският съюз отговори с сходни ограничения. „ Марчегаля “ трябваше да се приспособява: до наскоро компанията внасяше стомана най-вече от Азия, с цел да я преработва в своите фабрики. Митата обаче направиха тази система неактуална, по тази причина компанията е принудена да закупува от металургични фабрики във Англия и Франция: „ Ще се сблъскаме с по-малка конкуренция и чакаме покачване на цените. В дълготраен проект всички ще станат по-бедни “, сподели някогашният президент на „ Конфиндустрия “.
Италианското външно министерство разгласи при започване на тази година, че Съединени американски щати приготвят понижаване на митата върху пастата, което се дефинира като триумф за италианската комерсиална дипломация. Системата „ Произведено в Италия “ регистрира позитивен резултат, откакто Вашингтон доста ревизира надолу препоръчаните антидъмпингови мита върху италианската паста преди окончателното привършване на следствието,
Съобщението на италианското външно министерство идва на фона на решение на Съединени американски щати да отсрочат въвеждането на нови нараствания на митата и за други индустриални браншове, в това число мебелната промишленост.
Домпе е президент на едноименната фармацевтична група с централа в Милано и търговски офис в американския щат Калифорния. Групата е осъществила оборот от 1,2 милиарда евро през 2024 година и възнамерява да влага в Съединени американски щати минимум 1,5 милиарда евро през идните три или четири години. „ Американските мита върху новаторските медикаменти дадоха още една причина да се върви в тази посока “, изяснява Домпе пред френския вестник „ Монд “.
За Италия, втората промишлена мощ в Европа след Германия, идването на Тръмп в Белия дом бележи повратна точка – от фармацевтичния бранш до металорежещите машини, през текстилния и агрохранителния бранш. Италия е изнесла през 2024 година артикули на стойност 70 милиарда евро за Съединени американски щати, вторият по величина търговски сътрудник. Затова реакцията на Рим на митата е значим тест за Европейски Съюз.
С оглед на компликациите да се намерят различни пазари настроението на италианските бизнесмени мина от приемане по насила към нерешителен възторг, тъй като те смятат икономическата политика на Тръмп удобна за растежа, отбелязва италианското издание „ Интернационале “.
При всички случаи за тях е немислимо да извърнат тил на водещата международна икономическа мощ. Статистическите данни сочат, че от януари до септември 2025 година износът на Италия за Съединени американски щати е повишен с 9,5 на 100. Част от този растеж се изяснява с насъбраните ресурси преди въвеждането на митата, само че и по-късно не е имало никакъв срив.
Примерът с „ Домпе “ (Dompé) демонстрира какъв брой значими са Съединени американски щати за Италия. През 2012 година фармацевтичната компания закупи американски стартъп в региона на биотехнологиите, профилиран в нервния растежен фактор - протеин, който разрешава новаторски офталмологични препарати. Цената на лекарството не е общоизвестна, само че съгласно американските медии то се продава в Съединени американски щати на цена от към 100 000 $ (86 000 евро) за осемседмичен курс на лекуване.
За седем години оборотът на групата се е нараснал седем пъти, като три четвърти от растежа е осъществен в Съединени американски щати. Бъдещето наподобява обещаващо: Агенцията за храни и медикаменти на Съединени американски щати (Food and Drug Administration) е разрешила на „ Домпе “ да редуцира продължителността на някои клинични проучвания, с помощта на целта, даден от американската администрация на разпространяването на новаторски медикаменти.
„ Съединени американски щати са страната на нововъведенията, не виждам тази сила в Европа “, твърди Домпе. „ Гордея се, че съм италианец и европеец, само че би трябвало да мисля на първо място за моята компания и моето семейство. Аз съм бизнесмен и би трябвало да си дам сметка накъде върви светът, не планувам огромно бъдеще за Европейски Съюз. Във всеки случай без незабавна реакция ще бъде прекомерно късно “, твърди Домпе.
Той е наследил компанията сходно на доста италиански бизнесмени, за които фамилният модел остава пример. Такъв е и казусът с Джузепе Пазини, президент на „ Фералпи “ (Feralpi) - стоманодобивната група, учредена от татко му. Той е отпред и на индустриалното лоби „ Конфиндустрия “ (Confindustria) в Ломбардия. „ Ако на масата има десетима бизнесмени от Ломбардия, осем от тях биха споделили, че са подготвени да влагат в Съединени американски щати “, твърди той.
Според Филипо Тадеи, икономист от капиталовата банка „ Голдман Сакс “ (Goldman Sachs), растежът на брутния вътрешен артикул (БВП) ще се забави с сред 0,4 и 0,6 процентни пункта за три години заради структурни фактори. Това са обилни числа за страна, чиято стопанска система през 2025 година не се чака да е повишена с повече от 0,6 на 100 и държавните разноски са лимитирани от тежки задължения: „ Ситуацията би била доста деликатна, в случай че не бяха проектът на Европейски Съюз за поощряване на икономическото възобновяване след пандемията и оповестяването на проекта за възобновяване на Германия “, твърди той.
След въвеждането на митата Никола Левони, президент на едноименна компания за салами, учредена от прародител му през 1911 година, се среща благодарение на американска адвокатска адвокатска фирма с няколко конгресмени във Вашингтон, с цел да отбрани ползите на италианските производители на свинско месо. „ Има хора, които са подготвени да ни изслушат, изключително измежду парламентаристите от италианско-американски генезис “, акцентира той.
Залагайки на покупателната дарба на американците, „ Левони “ (Levoni) открива през 2024 година в Ню Джърси център за нарязване и пакетиране на салами, създадени в Италия. Компанията би желала да се разшири, само че високоспециализираните машини, които употребява, се създават единствено в Европа и износът им е безценен заради митата. Проблемът обаче е да се разбере тъкмо с какъв брой се отразяват митата върху цената на стоките: 15 на 100 или 50 на 100 - цифрата, която се ползва за стоманата и алуминия, употребявани в машините? Отговорът остава неразбираем.
„ Никой не знае тъкмо по какъв начин да пресметна митата върху продуктите, които съдържат стомана и алуминий. Малките и междинните предприятия не разполагат със профилиран личен състав, който да го направи. Но ще би трябвало да се съобразяваме с тази действителност “, изяснява Барбара Чимино, вицепрезидент на „ Конфиндустрия “ за експорт и привличане на вложения.
Клаудио Стефани Джусти създава оцет балсамико в Модена, като секторът изнася 92 на 100 от продукцията си, която е доста търсена в Съединени американски щати. Дейността на семейство Джусти датира от 1605 година и попада в категорията „ италиански артикули с високо качество”, които държавното управление на премиерката Джорджа Мелони желае да разпространява.
Компанията осъществя 12 на 100 от оборота си в Съединени американски щати и има търговски офис в Ню Йорк. „ Във връзка с митата трябваше да увеличим цените си с 5 на 100, а скоро те ще се покачат с 8 на 100 “, афишира Стефани в съвършено поддържаната градина на остарялата плантация, където се обитава компанията. От стогодишните бъчви, в които отлежава оцетът, се носят опияняващи аромати. Най-скъпите бутилки, от 100 мл, се продават по 129 евро всяка.
За 20 години Стефани е нараснал оборота си петнадесет пъти. „ Не можем да спрем вложенията в Съединени американски щати. Каквото и да се случи, този пазар ще бъде от главно значение “, изяснява тя.
Въпреки че италианските експортьори не престават да имат вяра в Съединени американски щати, част от тях са принудени да забавят темпа заради митата. Компанията „ Туинсет “ (Twinset), която създава първокласно облекло, е имала огромни проекти за Съединени американски щати, написа френското издание. Нейният президент Алесандро Вариско е възнамерявал да отвори магазини в приблизително огромни градове оттатък океана. „ Засега инвестицията е спряна, тъй като се нуждаем от непоклатимост, само че в никакъв случай няма да се откажем от американския пазар “, споделя той.
Бившият президент на „ Конфиндустрия “ Ема Марчегаля отива още по-далеч: тя разказва бъдеще, белязано от фрагментиране на интернационалната търговия на огромни географски блокове, с отдалечаване на Европейски Съюз и Съединени американски щати. Консорциумът „ Марчегаля “ (Marcegaglia), ръководен от нея, е мултинационална компания за преправка на стомана със 7800 чиновници. Това е секторът, който е най-силно обиден от митата: Тръмп наложи мита от 25 на 100 върху стоманата още по време на първия си мандат, а през юни тази година ги усили до 50 на 100. Оттогава се задейства протекционистки механизъм.
Европейският съюз отговори с сходни ограничения. „ Марчегаля “ трябваше да се приспособява: до наскоро компанията внасяше стомана най-вече от Азия, с цел да я преработва в своите фабрики. Митата обаче направиха тази система неактуална, по тази причина компанията е принудена да закупува от металургични фабрики във Англия и Франция: „ Ще се сблъскаме с по-малка конкуренция и чакаме покачване на цените. В дълготраен проект всички ще станат по-бедни “, сподели някогашният президент на „ Конфиндустрия “.
Италианското външно министерство разгласи при започване на тази година, че Съединени американски щати приготвят понижаване на митата върху пастата, което се дефинира като триумф за италианската комерсиална дипломация. Системата „ Произведено в Италия “ регистрира позитивен резултат, откакто Вашингтон доста ревизира надолу препоръчаните антидъмпингови мита върху италианската паста преди окончателното привършване на следствието,
Съобщението на италианското външно министерство идва на фона на решение на Съединени американски щати да отсрочат въвеждането на нови нараствания на митата и за други индустриални браншове, в това число мебелната промишленост.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ