Серафим е бездомник, който десет години събира пари, за да

Серафим е скитник, който 10 години събира пари, с цел да си купи ново палто. В последна сметка дълго защитаваните банкноти отиват, с цел да оказват помощ на безнадеждно болен мъж да оздравее. Мнозина си спомнят чудесния роман на Йордан Йовков за неукия нашенски аристократ. Екранизиран, той доближи до седемдесетото юбилейно издание на фестивала в Кан. Вълнуващото пътешестване на режисьорката Ваня Донева и нейните кино герои наподобява малко като баснословен разказ: „ Серафим ” е моя дипломна работа, с която опазих магистърска степен по кино и телевизионна постановка в Нов български университет. Художествен началник на кино лентата е професор Георги Дюлгеров. - Как стигнахте до Кан? - Изпратих да го видят и ми дадоха отговор, че го вземат във видеобиблиотеката си, а от 22 до 28 май ще го покажат в Short Film Corner. Добавиха, че ще получа акредитация. Голяма наслада беше и пренастройка на бюджета. Добре че и Нов български университет като коопродуцент оказа помощ доста. Така и Йордан Йовков стигна до Кан. Акредитацията в действителност дава право да гледаш единствено филмите в твоята категория. Не можеш да каниш посетители. В залата са единствено участниците режисьори и публицистите. - Днес герои са момчетата, които стрелят по улиците, бягат от полицията и нощуват в леглото на някоя хубавица. Не се ли страхувахте, че с екранизацията на Йовков поемате огромен риск? - И други смятаха, че класикът ще звучи архаично, само че тематиката за взаимопомощта е настояща и през днешния ден. Между нас още има Йовкови герои. Човекът си остава човек. Режисьорката Ваня Донева на аления килим в Кан - Как се съгласиха артисти като професор Ивайло Христов, Васил Банов, татко на министър на културата, младата Полин Лалова да играят в петнадесетминутен филм на млада режисьорка дебютантка. С пари ли ги купихте? - Завършила съм актьорско майсторство във ВИТИЗ. С Ивайло Христов не се познавахме персонално. Обадих му се по телефона, споделих му, че ще фотографирам студентски дипломен филм и че го виждам в ролята на Серафим. Той отвърна: Прекрасно познавам описа на Йовков, одобрявам да играя. Други ангажименти е нямало. Той не взе за работата си нито една стотинка. Беше доста ангажиран, само че отдели два дни, в които заснехме кино лентата, на другата заран потегли за Русия, където бе ръководител на журито на Московския кинофестивал. Намахме време за подготовки. Уточнихме всичко единствено в един диалог. Същото се повтаря и с Васил Банов. Тогава той се снимаше в „ Откраднат живот”, само че откри време да пристигна и също не взе пари, както и Полин. Нещо повече актьорите пътуваха със личните си коли. Бюджетът ни не позволяваше ненужно разсипничество. Лентата бе снета в село Долен, Гоцеделчевско, там, където професор Дюлгеров е правил в миналото своя дебютен филм „ Изпит”. Неговият художник Георги Тодоров стана и мой. Той предложи мястото. - Успяхте ли да минете по аления килим в Кан? - Да. Режисьорът Стефан Командарев ми даде покана за прожекцията на неговия филм „ Посоки” и с помощта на това се разходих по килима. Разбира се, след екипа му. На прожекцията имаше доста хора. Командарев приказва на британски и български и сподели нещо доста впечатляващо: „ България е страна на оптимистите, тъй като песимистите към този момент от дълго време са я напуснали”. - Кои от международните звезди видяхте? - Бях в тълпата фенове и ловци на подписи, когато с една голяма черна лимузина дойде София Копола, с цел да показа своя филм. До нея бяха извънредно красивата Никол Кидман, също Колин Фарел, Ел Фанинг и Кирстен Дънст, която 16- годишна се снима в дебюта на София Копола “The Virgin Suicides” и от този момент са неразделни. Щастлива съм, че точно София Копола взе „ Златната палма” за постановка, тъй като това приказва, че към този момент се обръща внимание на дамите режисьори. Ивайло Христов в ролята на Серафим - Каква е атмосферата в Кан през тези дни? - Има доста хора от целия свят. Седят, чакат за подписи или гледат на големи екрани по улицата конференциите, интервютата на режисьорите и актьорите, рекламите за новите филми. Привечер малко преди седем или 10 вечерта по улиците внезапно плъзват красиви дами с вечерни рокли и мъже със смокинги и папионки. Това са хора с предложения, които отиват на кино. В Кан билети не се продават. Всички прожекции са с предложения. И както тази елегантна навалица се е наредила на опашка и чака да влезе в залата, фотографите току-виж забелязали някоя звезда на приблизително равнище и се хвърлят да я снимат. Тя пък завчас стартира да театралничи, да се усмихва. Въобще Кан по никакъв начин не е лишен от суетност. За упълномощените има и някаква лотария, която се тегли всеки ден. На печелившия по имейла оповестяват, че печели покана за някоя от огромните прожекции. Аз за жалост през четирите дни, в които бях там, нямах този късмет. - Случва ли се да срещнете някоя от огромните звезди на улицата? Възможно ли е това? - Може, в случай че имаш шанс. Една вечер в един от заведенията за хранене пристигна ръководителят на журито, огромният испански режисьор Педро Алмодовар. Цялото заведение стартира да ръкопляска в символ на почитание. Не знам по какъв начин се случи, само че в този миг аз влизах в залата и внезапно се оказахме на 50 сантиметра един против различен. Стиснахме си ръцете. Аз му споделих, че доста го почитам, той ми кимна и ме погали по косата. Бях доста разчувствана. Това за мен бе съдбовна среща. Втори път сходно нещо не ми се случи. Въобще задоволителни са няколко дни в Кан и животът ти се насища с прекарвания. Чувстваш се на седмото небе и мечтаеш единствено едно: отново да се върнеш. Исак ГОЗЕС