“Септември си отиде. И вали. Една тъга пресича хоризонта. Небето се завива

“Септември си отиде. И вали.
Една горест пресича хоризонта.
Небето се завива със мъгли
и крие някаква несподелима болежка.
Дърветата не плачат. Но мълчат,
откакто птиците им отлетяха.
И мъртвите им есенни листа
политат и угасват на асфалта.
А вятърът е единствено послепис,
след който безусловно идва краят.
И всичко ми припомня на обич,
която някой към този момент не желае... ”