Руският петролен износ, ключов за финансирането на войната в Украйна, е под най-сериозната заплаха от три години насам. Западът затяга примката около „сенчестия флот“ – армада от стари танкери, които заобикалят санкциите чрез рисковани маневри в открито море.
Според експерти от Windward AI, случаите на манипулация на GPS сигнали са скочили с над 500% от началото на 2025 г. Корабите фалшифицират позициите си, за да прехвърлят петрол на несанкционирани плавателни съдове далеч от радарите. „Никога не сме виждали подобно ниво на измама“, коментира Мишел Бокман от компанията.
Основни дестинации за руския петрол днес са Индия, Китай и Турция – радикална промяна спрямо 2021 г., когато Европа и САЩ бяха сред водещите купувачи. Ценовият таван от 60 долара за барел, въведен през 2022 г., вече е снижен до под 48 долара, но Москва го игнорира с помощта на флота извън западните застраховки.
Великобритания и ЕС са санкционирали над 500 кораба всяка, а САЩ – близо 200. Американските мерки се оказват най-ефективни: използването на засегнатите танкери спада с 74% в рамките на месеци. „Доларът диктува правилата“, обясняват анализатори от Kpler.
Критичен момент настъпва на 21 ноември, когато влизат в сила санкциите срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ – двете компании осигуряват половината руски износ. САЩ заплашват с вторични санкции срещу банки, които обработват плащанията. Индийски рафинерии вече спират покупките.
Глобалното свръхпредлагане на петрол дава на Вашингтон увереност. „Можем да премахнем половината руски износ и пазарът ще остане стабилен“, заяви миналата седмица американският енергиен министър Крис Райт.
За България това означава по-нисък риск от скок в цените на горивата, но и засилен натиск върху „Лукойл Нефтохим“ – единствената рафинерия у нас, която все още преработва руски суровини под специално дерогация до края на 2025 г.
