САЩ възродиха легендарния закон за Ленд-Лиз от Втората световна война заради Украйна
Сенатът на Съединени американски щати одобри законопроект за обновяване на програмата от Втората международна война, която разрешава по-ефективно да се изпраща оръжие и други доставки в Украйна, заяви " Политико ", съобщи Сега.
Законът за ленд-лиза за отбрана на демокрацията в Украйна ще форсира изпращането на значимо военно съоръжение, като се заобиколят бюрократичните пречки. На процедура законът разрешава Съединени американски щати да дават чартърен въоръжение, което страната адресат изплаща по-късно.
Смята се, че програмата за ленд-лиза, създадеда през Втората международна война, е помогнала за поврат във войната, защото Съединени американски щати стартират да пращат по-бързо оръжие на съдружниците.
" Сенаторите бързо поддържаха предлагането, защото украинската армия потвърди, че може да даде отпор на съветската войска, която нападна укрански градове от края на февруари. ", оповестява " Политико ".
По-рано през днешния ден президентът на Съединени американски щати Джо Байдън разпореди да се отдели спомагателна военна помощ на Украйна за 100 милиона $. Тя включва артикули за защита, услуги, военно образование и подготовка.
Разликата сред истинския закон и днешния е, че тогава Съединени американски щати са участници във войната.
Програмата „ Заем-наем “ (на британски: Lend-Lease; lend – „ давам на заем, заемам “; lease – „ вземам чартърен, ангажирам " ) е система за помощ, която Съединените американски щати дават безплатно на съдружниците си по време на Втората международна война – муниции, техника, храни, стратегически първични материали и други Подобна стратегия е имала също и Канада. Концепцията на „ Заем-наем “ дава на американския президент компетенции да оказва помощ на всяка страна, чиято защита се счита за жизненоважна за Съединени американски щати. Законът за „ Заем-наем “, признат от Конгреса на Съединени американски щати на 11 март 1941 година, планува: Доставените механически материали (автомобили, военна техника, оръжие, първични материали и т.н.), унищожени, изгубени, само че употребявани по време на войната, не подлежат на възнаграждение (член 5-и). Доставеното по „ Заем-наем “ имущество, което след края на войната е годно за приложимост за цивилен цели, да бъде заплатено изцяло или отчасти въз основата на предоставени от Съединени американски щати безлихвени заеми. Текстовете на „ Заем-наем “ плануват, че след края на войната, ако американската страна е заинтригувана, непокътнатата техника и съоръжение би трябвало да бъдат върнати на Съединени американски щати. Общата стойност на доставките по „ Заем-наем “ възлиза на към 50,1 милиарда тогавашни $, от които 31,4 – на Англия, 11,3 – в Съветския съюз, 3,2 получава Франция и 1,6 – Китай. Обратно са върнати общо 7,8 милиарда $, от които 6,8 от Англия. След края на войната се изричат разнообразни отзиви за ролята на „ Заем-наем “. В Съветския съюз да вземем за пример постоянно се омаловажава ролята на доставките, до момента в който на Запад се подчертава, че без тях Съюз на съветските социалистически републики не би издържал на натиска на Нацистка Германия. В руската историография нормално се твърди, че размерът на помощта по „ Заем-наем “ за Съюз на съветските социалистически републики е прекомерно дребен – до 4% от средствата, изхарчени от Съветите по време на войната, а доставяната военна техника – танкове и самолети, е била формирана от остарели модели. Днес съветската идея е малко по-друга, като се подчертава върху това, че е покривала немалка част от потребностите на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики.. По същия метод се оспорва количеството и качеството на доставяната техника, а и проектите за достъп до нови модели въоръжение и промишлено съоръжение.
С началото на доставките се преценя, че арктическите конвои ще бъдат незадоволителни, заради което се взема решение за британско-съветска окупация на Иран с цел подсигуряването на т.нар. Персийски коридор с построената до 1939 година трансиранска жп транспортна линия, свързваща Персийския залив с Каспийско море.
Стоки и услуги на обща стойност 51,1 милиарда тогавашни $ (около 610 милиарда в съпоставими цени към днешно време), са били изпратени на получателите, както следва:
Държава-получателОбща сума по цени за 1941 – 1945 година, милиарда дол.При цени за 2008 година, милиарда дол.Великобритания31,4~380СССР11,3~140Франция3,2~40Китай1,6~20
Канада също има своя стратегия, аналогична на американската, по която отпуска 4,7 милиарда $, най-вече на Англия и Съюз на съветските социалистически републики.
Значението на „ Заем-наем “ за успеха на антихитлеристката коалиция може да бъде приведено със следната таблица (цените са съотнесени с тези от 1990 година).
История
Вследствие капитулацията на Франция през май 1940 година единствената страна от Европа, която продължава да се бори срещу Германия, е Великобритания. Обединена от общата задача и обвързана със Съединени американски щати, тя се задължава да заплаща всеки транспорт на хранителни запаси и боеприпаси, само че през 1941 година Обединеното кралство покрива толкоз доста разноски, че хазната се изпразва. През този интервал американското държавно управление се приготвя за възможна война. Но Уинстън Чърчил, тогавашният министър-председател на Англия, притиска за помощ президента на САЩ Франклин Рузвелт. Провокиран от положителните взаимоотношения на двете страни, само че и възпрепятстван от рестриктивните мерки по Акта за индиферентност, който не разрешава подкрепяне с муниции на воюващи страни, президентът прави умен трик с концепцията „ Заем-наем “: „ Ако няма практическа опция, то тогава сигурно няма и морална “ (Рузвелт).
Президентът афишира през декември 1940 година, че Съединени американски щати ще бъде „ Арсенал на демокрацията “, и прави оферти за продажба на муниции в Канада и Англия. Опозиционистите са скептично настроени към тази концепция, защото имат вяра, че това ще вкара Съединени американски щати в основата на Европейския спор. По това време се следи доста покачване на броя американци, които виждат опция за покупко-продажби с Обединеното кралство, директно свързани с войната с Германия.
Американската политика за момента е подкрепяне на Англия, само че в същото време отбягване на война. В началото на февруари институтът „ Галъп “ прави анкета, която разкрива, че 54% от американците са безапелационни в интерес на „ Заем-наем “. Други 15% от интервюираните отговорят с „ в случай че това не ни въвлича във война “ или „ в случай че британците ни обезпечават поддръжка, която е сходна на нашата “. Само 22% от тях са срещу предлагането на президента за въвеждането на законопроекта.
Когато участниците във въпросната анкета биват запитани за своите партийни желания, се разкриват известни различия: 69% от демократите са оптимистично настроени по отношение на „ Заем-Наем “, до момента в който единствено 38% от републиканците гласоподават „ за “ законопроекта. Също по този начин се загатва, че 2 пъти повече от интервюираните републиканци са дали отговор по-компетентно на въпроса, за разлика от демократите.
Когато на 9 февруари 1941 година в заседателната зала най-сетне вземат решение за гласоподаване, 238 към 25 от демократите гласоподават „ за “, а 135 към 24 от републиканците „ срещу “, като главният аргумент на републиканците е, че „ тази крачка ще е единствена причина, въвличаща Щатите непосредствено във войната в чужбина “.
Въпросният законопроект е подписан от президента Рузвелт на 11 март 1941 година, което му разрешава „ продажби, трансфер, обмяна, заеми, наеми, или други средства на държавното управление (които президентът реши като жизненоважни за самоотбраната на САЩ) “. Същата политика вкарва през април Китай, по този начин както и Съюз на съветските социалистически републики през октомври. Рузвелт утвърждава заем, възлизащ на 1 милиард $ за Англия към края на октомври 1941 година
Управление
Франклин Д. Рузвелт учредява ръководство за администрация за „ Заем-наем “ през 1941 година отпред с основния изпълнителен шеф Едуард Р. Стетиниъс. През септември 1943 година той е нараснал в заместник-генерален секретар, а шефът на Федералната корпорация за депозити и осигуровки Лео Кроули оглавява Администрацията за задгранични стопански взаимоотношения, която дава отговор основно за законопроекта „ Заем-наем “.
Значимост
„ Заем-наем “ е фактор в превръщане на везните в изгода на Съюзниците през Втората международна Война. През 1943 – 1944 година към четвърт от боеприпасите са обезпечени тъкмо с помощта на въпросния законопроект. Един аероплан (по-специално преносвач) обгръща към четвърт от доставките до Великобритания, състоящи се в хранителни запаси, наземни транспортни средства и други
След помощта в Европа и Тихия океан Съединени американски щати е в разцвета на силите си през 1943 – 1944 година, а въпросният законопроект продължава да е на дневен ред. На този стадий множеството от Съюзниците са уверени на фронта с положителното си снаряжение, включващо танкове и бойни самолети, само че законопроектът дава опция за преструктуриране и възобновяване на някои бойни единици. Предлагането на ефикасно снаряжение от това естество и менажирането на доставки, включващи моторни транспортни средства и железопътно съоръжение, са им в голяма поддръжка.
Въз основа на това преимущество множеството от воюващите сили доста редуцират производството на несъществени и по-маловажни неща, съсредоточавайки силата и капацитета си в произвеждане на оръжия и муниции. Този факт неизбежно основава дефицит на някои артикули, нужни на армията.
Съюз на съветските социалистически републики е извънредно подвластна от железопътния превоз, само че тази процедура безусловно стопира железопътното произвеждане: единствено към 92 локомотива са създадени в Съюз на съветските социалистически републики, а 2000 локомотива и 11 000 вагона са доставени чрез законопроекта. По същия път Съветският съюз се снабдява и с 18 700 самолета, единствено 14% от които са от лично произвеждане.
Въпреки че доста танкове на Червената войска са руско произвеждане, тяхното транспортно съоръжение от Съединени американски щати възлиза на стотици хиляди моторни средства. Близо 2/3 от камионите на Червената войска са американско произвеждане. Превозни средства като Dodge ¾ тона и Studebaker 2½ тона са най-хубавите за този клас и за двете страни на Източния фронт. Доставките от Америка на телефонни кабели, алуминий, дрехи и консервни хранителни запаси също доминират.
Цитати
Франклин Д. Рузвелт има толкоз огромно предпочитание обществото и пресата да поддържат неговото решение за въвеждането на законопроекта „ Заем-наем “, че на конференция споделя: „ Какво би трябвало да направя в тази рецесия? “, и добавя: „ Не споделям... „ Съседе, градинският маркуч ми коства 15 $, дължиш ми 15 $ за него “... Не желая 15 долара – просто си желая маркуча, откакто изгасне пожарът. “
Сенаторът на Охайо Робърт Алфонсо Тафт дава отговор с думите „ Заемането на военно снаряжение е добра оферта, като да заемеш дъвка, която не желаеш назад “.
По време на Техеранската конференция през 1943 година Й. Сталин акцентира значимостта от американското присъединяване: „ Ако не беше американското произвеждане, Обединените народи в никакъв случай нямаше да завоюват войната. “
Възвръщаемост
Действията, които нациите подхващат в подмяна на помощ или в израз на признателност, се състоят в снабдяването на съоръжение и обслужване към Щатите, да вземем за пример английският Austin K2, предопределен за военна кола за спешна помощ. От Канада – моторните лодки Fairmile launches, предопределени за елиминиране на подводници, и Mosquito – разследващите самолети. Нова Зеландия снабдява американската войска с хранителни хранителни запаси в южната част на Тихия океан и издигнатите летища в Нади, Фиджи. През 1945 – 1946 година цената на взаимопомощ, предоставена от Нова Зеландия, надвишава тази, която тя самата е получила. От друга страна през 1942 – 1943 година цената на взаимопомощ, предопределена за Нова Зеландия, е повече от въпросната през 1945 – 1946 година Англия също дава обширна материална помощ на американските военни сили, позиционирани в Европа. Например Военновъздушните сили на Съединени американски щати са снабдени със стотици изтребители Spitfire Mk V и Mk VIII (английско производство).
Сътрудничеството, което е реализирано с Канада е цялост от разнородни детайли и детайлности, които засягат маршрутите земя/въздух до Аляска, също по този начин и плана Канол. Цялостното обслужване и всичките материални средства, които Канада получава посредством този план ценово, възлизат на към 419 500 000 $. Определена концепция от общата сфера на икономическото съдействие може да бъде заимствана от обстоятелството, че от началото на 1942 до 1945 година Канада доставя Съединени американски щати с запаси за защита и обслужване, възлизащи от 1 000 000 000 до 1 250 000 000 $. Въпреки че по-голямата част от построяването на взаимни отбранителни уреди (с изключение на автомагистралата с Аляска и плана Канол) е осъществена от Канада, по-голямата част от първичната цена е за сметка на Съединените щати. Споразумението гласи, че разноските по всяко краткотрайно строителство, предопределено за употреба от американските сили и всички непрекъснати строителни уреди, изисквани от Съединените щати като цяло, биват изплащани от тях, а разноските по други строителства ще бъдат поети от канадското държавно управление. Общата сума, която Канада договаря да заплати според новото съглашение, възлиза на към Щатски долар 76 800 000, което е с към Щатски долар 13 870 000 по-малко, в сравнение с Съединени американски щати заплаща.
Помощта на Канада
Канада не употребява термина „ Заем-наем “, само че дава на Англия дарения, възлизащи на 3,5 милиарда $ през Втората международна война. Парите са употребявани за закупуване на храна и муниции. Канада дава заем на Обединеното кралство, възлизащ на 1,2 милиарда $. Заемът е с дълготрайно погашение, започващо незабавно след края на Втората международна война, който бива изцяло изплатен към края на 2006 година
Поради незабавна потребност от самолети Англия заема нужния капитал, предопределен за военновъздушната база Гандер (построена през 1936 година в Нюфаундленд) от Канада с разсрочено заплащане за интервал от 99 години. През 1949 година заемът става непотребен след провъзгласяването на Нюфаундленд за 10-а провинция на Канада.
Повечето от американската помощ, обвързвана със заемите, се състои от доставки от Съединени американски щати, само че Рузвелт разрешава доставките и от Канада за Англия, Китай и Съюз на съветските социалистически републики.
Изплащане
Разходи по взаимопомощ за „ Заем-наем “ по време на войната няма, само че въпреки всичко американците чакат връщане на някои артикули, предопределени за дълготрайна приложимост. Конгресът не утвърждава доставки на средства под формата на дарове след войната, по тази причина администрацията ги таксува, само че с 90% понижение. Огромни количества недоставени артикули остават във Англия или на път, когато законопроектът „ Заем-наем “ изтича на 2 септември 1945 година Обединеното кралство взема решение да задържи част от това съоръжение за при положение на поредна война.
През 1946 година Обединеното кралство в допълнение задлъжнява към Съединени американски щати със заем, само че определени позиции от него биват изплатени, в частност 10% от номиналната стойност, като в началото заема възлиза на 1075 милиарда паунда. Изплащането му стартира от 1951 година и се реализира в интервал от 50 години на разсрочено заплащане. Последното такова е в размер на 83,3 милиона $ и е направено на 29 декември 2006 година (в последния работен ден в годината). След това секретарят от отдел „ Икономически взаимоотношения “ Ед Балс тържествено благодари на Съединени американски щати за поддръжката и помощта, оказвана през Втората международна война.
Законът за ленд-лиза за отбрана на демокрацията в Украйна ще форсира изпращането на значимо военно съоръжение, като се заобиколят бюрократичните пречки. На процедура законът разрешава Съединени американски щати да дават чартърен въоръжение, което страната адресат изплаща по-късно.
Смята се, че програмата за ленд-лиза, създадеда през Втората международна война, е помогнала за поврат във войната, защото Съединени американски щати стартират да пращат по-бързо оръжие на съдружниците.
" Сенаторите бързо поддържаха предлагането, защото украинската армия потвърди, че може да даде отпор на съветската войска, която нападна укрански градове от края на февруари. ", оповестява " Политико ".
По-рано през днешния ден президентът на Съединени американски щати Джо Байдън разпореди да се отдели спомагателна военна помощ на Украйна за 100 милиона $. Тя включва артикули за защита, услуги, военно образование и подготовка.
Разликата сред истинския закон и днешния е, че тогава Съединени американски щати са участници във войната.
Програмата „ Заем-наем “ (на британски: Lend-Lease; lend – „ давам на заем, заемам “; lease – „ вземам чартърен, ангажирам " ) е система за помощ, която Съединените американски щати дават безплатно на съдружниците си по време на Втората международна война – муниции, техника, храни, стратегически първични материали и други Подобна стратегия е имала също и Канада. Концепцията на „ Заем-наем “ дава на американския президент компетенции да оказва помощ на всяка страна, чиято защита се счита за жизненоважна за Съединени американски щати. Законът за „ Заем-наем “, признат от Конгреса на Съединени американски щати на 11 март 1941 година, планува: Доставените механически материали (автомобили, военна техника, оръжие, първични материали и т.н.), унищожени, изгубени, само че употребявани по време на войната, не подлежат на възнаграждение (член 5-и). Доставеното по „ Заем-наем “ имущество, което след края на войната е годно за приложимост за цивилен цели, да бъде заплатено изцяло или отчасти въз основата на предоставени от Съединени американски щати безлихвени заеми. Текстовете на „ Заем-наем “ плануват, че след края на войната, ако американската страна е заинтригувана, непокътнатата техника и съоръжение би трябвало да бъдат върнати на Съединени американски щати. Общата стойност на доставките по „ Заем-наем “ възлиза на към 50,1 милиарда тогавашни $, от които 31,4 – на Англия, 11,3 – в Съветския съюз, 3,2 получава Франция и 1,6 – Китай. Обратно са върнати общо 7,8 милиарда $, от които 6,8 от Англия. След края на войната се изричат разнообразни отзиви за ролята на „ Заем-наем “. В Съветския съюз да вземем за пример постоянно се омаловажава ролята на доставките, до момента в който на Запад се подчертава, че без тях Съюз на съветските социалистически републики не би издържал на натиска на Нацистка Германия. В руската историография нормално се твърди, че размерът на помощта по „ Заем-наем “ за Съюз на съветските социалистически републики е прекомерно дребен – до 4% от средствата, изхарчени от Съветите по време на войната, а доставяната военна техника – танкове и самолети, е била формирана от остарели модели. Днес съветската идея е малко по-друга, като се подчертава върху това, че е покривала немалка част от потребностите на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики.. По същия метод се оспорва количеството и качеството на доставяната техника, а и проектите за достъп до нови модели въоръжение и промишлено съоръжение.
С началото на доставките се преценя, че арктическите конвои ще бъдат незадоволителни, заради което се взема решение за британско-съветска окупация на Иран с цел подсигуряването на т.нар. Персийски коридор с построената до 1939 година трансиранска жп транспортна линия, свързваща Персийския залив с Каспийско море.
Стоки и услуги на обща стойност 51,1 милиарда тогавашни $ (около 610 милиарда в съпоставими цени към днешно време), са били изпратени на получателите, както следва:
Държава-получателОбща сума по цени за 1941 – 1945 година, милиарда дол.При цени за 2008 година, милиарда дол.Великобритания31,4~380СССР11,3~140Франция3,2~40Китай1,6~20
Канада също има своя стратегия, аналогична на американската, по която отпуска 4,7 милиарда $, най-вече на Англия и Съюз на съветските социалистически републики.
Значението на „ Заем-наем “ за успеха на антихитлеристката коалиция може да бъде приведено със следната таблица (цените са съотнесени с тези от 1990 година).
История
Вследствие капитулацията на Франция през май 1940 година единствената страна от Европа, която продължава да се бори срещу Германия, е Великобритания. Обединена от общата задача и обвързана със Съединени американски щати, тя се задължава да заплаща всеки транспорт на хранителни запаси и боеприпаси, само че през 1941 година Обединеното кралство покрива толкоз доста разноски, че хазната се изпразва. През този интервал американското държавно управление се приготвя за възможна война. Но Уинстън Чърчил, тогавашният министър-председател на Англия, притиска за помощ президента на САЩ Франклин Рузвелт. Провокиран от положителните взаимоотношения на двете страни, само че и възпрепятстван от рестриктивните мерки по Акта за индиферентност, който не разрешава подкрепяне с муниции на воюващи страни, президентът прави умен трик с концепцията „ Заем-наем “: „ Ако няма практическа опция, то тогава сигурно няма и морална “ (Рузвелт).
Президентът афишира през декември 1940 година, че Съединени американски щати ще бъде „ Арсенал на демокрацията “, и прави оферти за продажба на муниции в Канада и Англия. Опозиционистите са скептично настроени към тази концепция, защото имат вяра, че това ще вкара Съединени американски щати в основата на Европейския спор. По това време се следи доста покачване на броя американци, които виждат опция за покупко-продажби с Обединеното кралство, директно свързани с войната с Германия.
Американската политика за момента е подкрепяне на Англия, само че в същото време отбягване на война. В началото на февруари институтът „ Галъп “ прави анкета, която разкрива, че 54% от американците са безапелационни в интерес на „ Заем-наем “. Други 15% от интервюираните отговорят с „ в случай че това не ни въвлича във война “ или „ в случай че британците ни обезпечават поддръжка, която е сходна на нашата “. Само 22% от тях са срещу предлагането на президента за въвеждането на законопроекта.
Когато участниците във въпросната анкета биват запитани за своите партийни желания, се разкриват известни различия: 69% от демократите са оптимистично настроени по отношение на „ Заем-Наем “, до момента в който единствено 38% от републиканците гласоподават „ за “ законопроекта. Също по този начин се загатва, че 2 пъти повече от интервюираните републиканци са дали отговор по-компетентно на въпроса, за разлика от демократите.
Когато на 9 февруари 1941 година в заседателната зала най-сетне вземат решение за гласоподаване, 238 към 25 от демократите гласоподават „ за “, а 135 към 24 от републиканците „ срещу “, като главният аргумент на републиканците е, че „ тази крачка ще е единствена причина, въвличаща Щатите непосредствено във войната в чужбина “.
Въпросният законопроект е подписан от президента Рузвелт на 11 март 1941 година, което му разрешава „ продажби, трансфер, обмяна, заеми, наеми, или други средства на държавното управление (които президентът реши като жизненоважни за самоотбраната на САЩ) “. Същата политика вкарва през април Китай, по този начин както и Съюз на съветските социалистически републики през октомври. Рузвелт утвърждава заем, възлизащ на 1 милиард $ за Англия към края на октомври 1941 година
Управление
Франклин Д. Рузвелт учредява ръководство за администрация за „ Заем-наем “ през 1941 година отпред с основния изпълнителен шеф Едуард Р. Стетиниъс. През септември 1943 година той е нараснал в заместник-генерален секретар, а шефът на Федералната корпорация за депозити и осигуровки Лео Кроули оглавява Администрацията за задгранични стопански взаимоотношения, която дава отговор основно за законопроекта „ Заем-наем “.
Значимост
„ Заем-наем “ е фактор в превръщане на везните в изгода на Съюзниците през Втората международна Война. През 1943 – 1944 година към четвърт от боеприпасите са обезпечени тъкмо с помощта на въпросния законопроект. Един аероплан (по-специално преносвач) обгръща към четвърт от доставките до Великобритания, състоящи се в хранителни запаси, наземни транспортни средства и други
След помощта в Европа и Тихия океан Съединени американски щати е в разцвета на силите си през 1943 – 1944 година, а въпросният законопроект продължава да е на дневен ред. На този стадий множеството от Съюзниците са уверени на фронта с положителното си снаряжение, включващо танкове и бойни самолети, само че законопроектът дава опция за преструктуриране и възобновяване на някои бойни единици. Предлагането на ефикасно снаряжение от това естество и менажирането на доставки, включващи моторни транспортни средства и железопътно съоръжение, са им в голяма поддръжка.
Въз основа на това преимущество множеството от воюващите сили доста редуцират производството на несъществени и по-маловажни неща, съсредоточавайки силата и капацитета си в произвеждане на оръжия и муниции. Този факт неизбежно основава дефицит на някои артикули, нужни на армията.
Съюз на съветските социалистически републики е извънредно подвластна от железопътния превоз, само че тази процедура безусловно стопира железопътното произвеждане: единствено към 92 локомотива са създадени в Съюз на съветските социалистически републики, а 2000 локомотива и 11 000 вагона са доставени чрез законопроекта. По същия път Съветският съюз се снабдява и с 18 700 самолета, единствено 14% от които са от лично произвеждане.
Въпреки че доста танкове на Червената войска са руско произвеждане, тяхното транспортно съоръжение от Съединени американски щати възлиза на стотици хиляди моторни средства. Близо 2/3 от камионите на Червената войска са американско произвеждане. Превозни средства като Dodge ¾ тона и Studebaker 2½ тона са най-хубавите за този клас и за двете страни на Източния фронт. Доставките от Америка на телефонни кабели, алуминий, дрехи и консервни хранителни запаси също доминират.
Цитати
Франклин Д. Рузвелт има толкоз огромно предпочитание обществото и пресата да поддържат неговото решение за въвеждането на законопроекта „ Заем-наем “, че на конференция споделя: „ Какво би трябвало да направя в тази рецесия? “, и добавя: „ Не споделям... „ Съседе, градинският маркуч ми коства 15 $, дължиш ми 15 $ за него “... Не желая 15 долара – просто си желая маркуча, откакто изгасне пожарът. “
Сенаторът на Охайо Робърт Алфонсо Тафт дава отговор с думите „ Заемането на военно снаряжение е добра оферта, като да заемеш дъвка, която не желаеш назад “.
По време на Техеранската конференция през 1943 година Й. Сталин акцентира значимостта от американското присъединяване: „ Ако не беше американското произвеждане, Обединените народи в никакъв случай нямаше да завоюват войната. “
Възвръщаемост
Действията, които нациите подхващат в подмяна на помощ или в израз на признателност, се състоят в снабдяването на съоръжение и обслужване към Щатите, да вземем за пример английският Austin K2, предопределен за военна кола за спешна помощ. От Канада – моторните лодки Fairmile launches, предопределени за елиминиране на подводници, и Mosquito – разследващите самолети. Нова Зеландия снабдява американската войска с хранителни хранителни запаси в южната част на Тихия океан и издигнатите летища в Нади, Фиджи. През 1945 – 1946 година цената на взаимопомощ, предоставена от Нова Зеландия, надвишава тази, която тя самата е получила. От друга страна през 1942 – 1943 година цената на взаимопомощ, предопределена за Нова Зеландия, е повече от въпросната през 1945 – 1946 година Англия също дава обширна материална помощ на американските военни сили, позиционирани в Европа. Например Военновъздушните сили на Съединени американски щати са снабдени със стотици изтребители Spitfire Mk V и Mk VIII (английско производство).
Сътрудничеството, което е реализирано с Канада е цялост от разнородни детайли и детайлности, които засягат маршрутите земя/въздух до Аляска, също по този начин и плана Канол. Цялостното обслужване и всичките материални средства, които Канада получава посредством този план ценово, възлизат на към 419 500 000 $. Определена концепция от общата сфера на икономическото съдействие може да бъде заимствана от обстоятелството, че от началото на 1942 до 1945 година Канада доставя Съединени американски щати с запаси за защита и обслужване, възлизащи от 1 000 000 000 до 1 250 000 000 $. Въпреки че по-голямата част от построяването на взаимни отбранителни уреди (с изключение на автомагистралата с Аляска и плана Канол) е осъществена от Канада, по-голямата част от първичната цена е за сметка на Съединените щати. Споразумението гласи, че разноските по всяко краткотрайно строителство, предопределено за употреба от американските сили и всички непрекъснати строителни уреди, изисквани от Съединените щати като цяло, биват изплащани от тях, а разноските по други строителства ще бъдат поети от канадското държавно управление. Общата сума, която Канада договаря да заплати според новото съглашение, възлиза на към Щатски долар 76 800 000, което е с към Щатски долар 13 870 000 по-малко, в сравнение с Съединени американски щати заплаща.
Помощта на Канада
Канада не употребява термина „ Заем-наем “, само че дава на Англия дарения, възлизащи на 3,5 милиарда $ през Втората международна война. Парите са употребявани за закупуване на храна и муниции. Канада дава заем на Обединеното кралство, възлизащ на 1,2 милиарда $. Заемът е с дълготрайно погашение, започващо незабавно след края на Втората международна война, който бива изцяло изплатен към края на 2006 година
Поради незабавна потребност от самолети Англия заема нужния капитал, предопределен за военновъздушната база Гандер (построена през 1936 година в Нюфаундленд) от Канада с разсрочено заплащане за интервал от 99 години. През 1949 година заемът става непотребен след провъзгласяването на Нюфаундленд за 10-а провинция на Канада.
Повечето от американската помощ, обвързвана със заемите, се състои от доставки от Съединени американски щати, само че Рузвелт разрешава доставките и от Канада за Англия, Китай и Съюз на съветските социалистически републики.
Изплащане
Разходи по взаимопомощ за „ Заем-наем “ по време на войната няма, само че въпреки всичко американците чакат връщане на някои артикули, предопределени за дълготрайна приложимост. Конгресът не утвърждава доставки на средства под формата на дарове след войната, по тази причина администрацията ги таксува, само че с 90% понижение. Огромни количества недоставени артикули остават във Англия или на път, когато законопроектът „ Заем-наем “ изтича на 2 септември 1945 година Обединеното кралство взема решение да задържи част от това съоръжение за при положение на поредна война.
През 1946 година Обединеното кралство в допълнение задлъжнява към Съединени американски щати със заем, само че определени позиции от него биват изплатени, в частност 10% от номиналната стойност, като в началото заема възлиза на 1075 милиарда паунда. Изплащането му стартира от 1951 година и се реализира в интервал от 50 години на разсрочено заплащане. Последното такова е в размер на 83,3 милиона $ и е направено на 29 декември 2006 година (в последния работен ден в годината). След това секретарят от отдел „ Икономически взаимоотношения “ Ед Балс тържествено благодари на Съединени американски щати за поддръжката и помощта, оказвана през Втората международна война.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ