Сенатът на Испания вчера гласува задействането на член 155 от

Сенатът на Испания през вчерашния ден гласоподава задействането на член 155 от Конституцията, който дава правото за прекъсване на автономията на Каталуния, откакто държавното управление на богатата област утвърди предлагането за оповестяване на самостоятелност.

Ето и петте въпроса, свързани с едностранната декларация за самостоятелност:

-Какво съставлява този документ?

Известен със съкращението "UDI", терминът е въведен за първи път през 1965 година, когато държавно управление на някогашната Родезия афишира едностранна самостоятелност от английското колониално ръководство. Самият развой се случва, когато в съществуваща страна се сътвори нова, която се афишира за суверенна и самостоятелна без единодушието на субекта, от който се отделя.

-Има ли право Каталуния да заявява самоуправление?

"Всеки индивид има право да заявява своята самостоятелност. Но с цел да стане обособена страна, несъмнено, се изисква територия, население и лични власти", показва Жан-Клод Пирис, съветник по интернационално право в Брюксел и някогашен шеф на юридическите служби на Европейски Съюз.

"Най-важно обаче е признанието от интернационалната общност", сподели той. "Всеки има право да издаде декларация за самостоятелност, само че това единствено по себе си няма кой знае какви последствия и интернационален статут".

Пирис споделя, че доста малко страни ще признаят Каталуния.

„ И подсигурявам, че никой няма да я признае в Европейски Съюз “, добавя той.

По неговите думи, става въпрос за една „ празна “ празна декларация: региона няма да бъде показана в интернационалните организации, няма да членув в Европейски Съюз, няма да може да направи нищо сама и затова законно ще остане част от Испания.

-Има ли декларацията на Каталония легален статут пред Мадрид?

Това е комплициран въпрос и две значими правни констатации могат да оказват помощ да се дефинира отговора, споделят специалистите. Първият е консултативното мнение от 2010 година на най-висшия арбитражен съд на Организация на обединените нации, Международния съд, по отношение на оповестяването на независимостта на Косово от Сърбия. Второто е мнението на канадския Върховен съд от 1998 година След като беше поискано от Общото заседание на Организация на обединените нации да се произнесе по този въпрос, Министерски съвет заключи, че декларацията на Косово "не нарушава интернационалното право" или резолюциите на Съвета за сигурност. В документално мнение пред съда Испания твърди, че декларацията на Косово е "несъответстваща на интернационалното право", заявявайки, че е пренебрегнала "правото на Сърбия на суверенитет и териториална цялост".

-Допирни точки с Квебек?

В случая с Квебек, канадският Върховен съд декларира през 1998 година, че териториите имат право да се отделят, единствено когато са жертви на колонизация, подтисничество и употреба или им е отхвърлен достъп до федерално държавно управление.

"Това в действителност е непокътнато право за потиснатите хора, които нямат достъп до народна власт, които са зле третирани, само че това въобще не е по този начин за Каталуния, която се употребява с демократични права", споделя Пирис, като отбелязва, че каталунците работят отвън испанската конституционна рамка.

"Не мога да си показва някакъв интернационален арбитражен съд, който да каже, че правото на самоопределяне се отнася за каталунците. Това е невъобразимо", счита той.

-Какво ще стане по-нататък?

"Това, което е значимо в този момент, е какво ще се случи на национално ниво и по улиците", отбелязва специалистът.

"Ще има ли демонстрации, барикади? Ще се предадат ли хората, ще се стигне ли до принуждение? “, пита той.

Според Нарин Идриз, откривател в института Asser, основан в Хага, в случай че Каталуния стане самостоятелна страна, последствията "не могат да бъдат подценявани".

"Всички страни членки на Европейския съюз ценят териториалната си целокупност и няма да желаят да им се случи същото. Затова ще бъде доста мъчно да се откри някаква подкрепа", сподели тя. /АФП