Семейството му се мести в България, когато е на по-малко

Семейството му се мести в България, когато е на по-малко от година. Той приключва образованието си в София, само че когато кандидатства за специализация, се сблъсква с административни спънки, за които даже не е подозирал.

" Имам тапия от българско висше образователно заведение, която важи в цяла Европа. Сега излиза, че тази тапия няма стойност за страната, която я издава. " Ж. Д.* осъзнава това чак откакто получава дипломата си за приключено здравно обучение от Софийския университет " Св. Климент Охридски " и стартира процедура по кандидатстване за специализация. За кандидатстването документи се подават в Министерството на здравеопазването.
Редакцията предлага
Оказва се, че той е в задънена улица, в която не е предполагал, че може да попадне - откакто е приключил главно, приблизително и висше обучение в България на български език, от него се изисква да постави изпит по езика, на който живее, учи и работи през целия си живот. " За всяка просветителна степен, която съм получил, съм кандидатствал наедно с всеки различен български жител. Нямаше по какъв начин да предположа, че ще изпадна в сходна обстановка ”, споделя лекарят.

Затворен кръг, от който излизане няма

Въпреки че живее в страната от повече от 20 години, Ж. Д. няма българско поданство. Младият мъж, който идва в България, когато няма навърша една година, е със статут на непрекъснато пребиваващ в страната. Родителите му живеят в България от 90-те години на предишния век, само че те също не са жители на страната. Причината е, че макар че са получили разрешение за поданство, България изисква от тях да се откажат от сирийското си поданство. “В Сирия няма подобен закон. Не можеш да се откажеш от това да си сирийски жител. И по този начин влизаме в затворен кръг, от който излизане няма ", споделя лекарят.

Той постоянно е имал правата, които и всички останали български жители, по тази причина е привикнал със статута си. Това обаче се трансформира, когато взема решение да продължи здравното си обучение със специализация. " Подадох документи към Министерството на здравеопазването и първият отвод пристигна още когато ми видяха розовата персонална карта (личните документи, които се издават на жители със статут на непрекъснато престояване са розови на цвят - б.а.). При наново подаване на документите от министеството ми цитираха разпоредба 15 от 2005 година (за определяне на владеенето на български език - б.р.) ", споделя Ж. Д.

Оказва се, че съгласно разпоредба 15 Ж. Д. няма право да практикува медицина, в случай че не издържи изпит по български език. В началото това се коства неуместно на младия доктор, който към този момент е работил повече от година в Ковид поделение още преди да приключи образованието си. Освен това е издържал матура по български език. Пред Министерството на здравеопазването обаче той попада в рубрика " чужденец ". “В заповедта има изключение за хората, които са родом от страните от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария. Хората в моето състояние обаче въобще не попадат ”, споделя той.

" Кой сте вие, с цел да вършим изключение за вас? "

Лекарят взема решение, че ще откри метод да позволи този проблем. Започва да търси всички институции, които могат да имат отношение по тематиката - Софийския университет, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването. " Мислех си, че не съм схванал нещо, не си представях, че може да съществува такава разпоредба ", споделя Ж. Д. От университета му споделят, че не могат да му издадат документ за положен изпит по български език, тъй като в никакъв случай не му се е налагало да поставя подобен. От Министерството на образованието и науката също му споделят, че схващат проблема му, само че не могат да му оказват помощ и че би трябвало да се свърже с Министерството на здравеопазването.

Към тях той се обръща с молба да прегледат случая му и да ревизират дали не могат да създадат изключение, в случай че той приложи документи за приключено главно, приблизително, висше обучение - все на български език. “Като им споделих това нещо, те ми споделиха, че ги заставям да нарушават закона и ме питаха кой съм аз, с цел да вършат изключение за мен ”, споделя лекарят.

Накрая на Ж. Д. му остава да приказва с езиковия център, където би трябвало да постави изпита. Опитва се и на тях да изясни, че той владее български съвършено и това може да се потвърди от резултатите от държавните зрелостни изпити в края на междинното му обучение, както и от това, че е приключил медицина на български език по държавна поръчка. " Човекът, с който разговарях очевидно не вникваше в казуса ми и ме третираше като чужденец, който просто се пробва да се измъкне от взимането на този изпит. Обясни ми, че няма по какъв начин да бъде изработен компромис за мен, тъй като би било нелегално ", споделя лекарят.

" Лош закон, само че закон "

Ж. Д. взема решение, че единственият му излаз е да се съветва с юрист. Юристът му изяснява, че това е патова обстановка. Въпреки че той би трябвало да попада в друга рубрика от останалите чужденци, тази разпоредба на Министерството на здравеопазването не допуска изключения.

С изненада, младият доктор открива, че досега никой не се е опитвал да си търси правата по този проблем. " Излиза, че аз съм първият ощетен от тази разпоредба. Съмнявам се да е по този начин ", споделя Ж. Д. Докато той продължава да се пробва да позволи казуса си, юристът му споделя, че за такива случаи римляните казвали: " неприятен закон, само че закон ".

" Не желаех да се примиря с това. Не може през 21 век аз да се откажа, тъй като и неприятните закони са закони ", споделя младият доктор. " Преди да завърша съм работил на всички места, в Ковид поделение даже - никой на никое място не ми е желал увещание, че притежавам български език, в случай, че имам документ, че съм студент в Софийския университет. Защо никой не ме предизвести, че може да се стигне до тук? "

" Не желая сестра ми да попада в същото състояние "

Когато от Министерство на здравеопазването и от езиковия център отхвърлят да създадат компромис, той въпреки всичко взема решение да ревизира по кое време може да се яви на изпита. Оказва се, че е изпуснал последната дата за годината. Това значи, че няма да може да се яви на декемврийска сесия за специализант, а ще би трябвало да чака до май. Това в допълнение обезсърчава младия доктор.

" За този интервал, може би към този момент повече от месец е минал в битка с институциите, не ми останаха доста разновидности. Мислех да отида на място в центъра с всичките си документи и да видя дали не може това да промени нещо. Аз не мисля, че би било нелегално да образува комисия и да преразгледа случая и най-малко да ми дадат по-ранна дата за изпит. Самият изпит не беше проблем, а това, че не би трябвало да се постанова да го поставям ", споделя Ж. Д.

Лекарят споделя, че към този момент не изпитва страстта, която първоначално е изпитвал по отношение на обстановката. След всички премеждия, той се е примирил, че ще би трябвало да съобрази с условието. Не тъй като не счита, че е прав, а тъй като не може да си разреши да изгуби време и средства в търсене на правата си с тъжби, вместо през това време да специализира и да практикува специалността си.

" Идва един миг, когато към този момент си го приказвал толкоз доста, борил си се толкоз, че ти е неприятно даже да обсъждаш тази тематика, искаш просто да завърши. А не желаех да се стига до това, тъй като това значи да се примиря, че не мога да трансформира нищо ”, споделя Ж. Д. Мотивацията му въпреки всичко да опише през какво е минал е най-много това по опция да стане притежание на повече хора, които са в неговото състояние. Лекарят споделя, че в случай че най-малко е знаел за съществуването на тази пречка по-рано, е щял да си спести най-малко чакането и губенето на време. " Сестра ми също записа висшето си обучение със компетентност фармация и попада под юрисдикцията на тази разпоредба. Не желая и тя да е в същата позиция след време ".

*По предпочитание на събеседника изписваме единствено буквите му.

***

Вижте и това видео на Дъждовни води:
“Отворен народ, прелестна природа “: сирийци за България