Тази майка разкри истината на своя син. Ето цялата разтърсваща история
Семейството е нещото, което човек не може да си избере. Ние се раждаме в несъмнено семейство и това са хората, които са с нас непрекъснато, изключително при започване на живота ни. Често в фамилиите има проблеми, само че хората съумяват да ги преодолеят. Понякога обаче в живота се случва по този начин, че сред децата и родителите се случва нещо и връзките им се скапват вечно. В такива случаи за жалост, няма мощ, която да промени обстановката. Днес ще ви представим една история, която демонстрира, че от време на време децата са прекомерно крайни към своите родители. Тя доста бързо обходи обществените мрежи и несъмнено може да разчувства всеки. Ето и цялата история:
„ Мразех я и ме беше позор от нея! Тя работеше като готвачка в моето учебно заведение. Един ден майка ми влезе в класната стая, с цел да ме поздрави. По-късно съучениците ми се подиграваха, беше ми неловко. Само дето не потънах в земята от позор! Исках майка ми просто да изчезне. Когато повтороно я видях ѝ споделих, че ме е засрамила, и че е по-добре да почине! Майка ми нищо не ми отговои, единствено ме гледаше. Не се стопирах нито за миг, с цел да помисля за това което ѝ споделих, бях доста сърдит. Бях безразличен за възприятията си… Исках единствено да си отиде вкъщи и в никакъв случай да не се върне! По-късно получих опция да отида в Сингапур на изследвания. Там се ожених, купих къща и имам деца. Бях благополучен и удовлетворен от живота си. Но един ден майка ми пристигна да ме посети. Не се бяхме виждали от години и в никакъв случай не беше виждала своите внуци. Появи се на вратата. Моите деца започнаха да ѝ се смеят… Аз извиках към нея: „ Как се осмеляваш да идваш в къщата ми и да ми плашиш децата! Просто по този начин си се появила неканена! Иди си от тук незабавно! “ Майка ми просто безшумно отговори: „ Извинявайте, би трябвало да съм сбъркала къщата “ – и изчезна.
След няколко дни получих писмо.
Поканен съм на годишнина от довеждане докрай на учебното заведение. След тържеството се върнах до родния дом. Когато ме видяха локалните поданици ми споделиха, че майка ми е умряла. Нито една сълза не пуснах. Предадоха ми единствено едно писмо, което ми споделиха, че е от нея. В него пишеше:
„ Скъпи мой сине, мислех за теб от самото начало. Прости, че пристигнах до твоя дом и уплаших децата ти. Беше ми прелестно, когато чух, че си съумял в живота, скърбя, че постоянно ти бях на тежест и те червих, само че виждаш ли, когато беше дете, се случи случай, в който ти загуби окото си. Като майка, не можех да понеса да израснеш без едно око. Лекарите те прегледаха и споделиха, че в никакъв случай няма да можеш да виждаш. Аз ти дадох своето око… Бях горда, когато знаех, че синът ми ще може да гледа света с това око.
С обич, постоянно с теб твоята майка. “ „
