Семейството е най-важно – то е здрава опора за всички

Семейството е най-важно – то е здрава опора за всички в него. Когато има недоразумение най-вече страда детето. Важни за него са възпитанието, моралните полезности, обичта и разбирането.

Когато доста фактори стартират да обуславят напрегната конюнктура вкъщи, това се отразява пагубно на самото дете. Понякога идва и неизбежното – раздялата на родителите му. Доста от случаите на бракоразвод не приключват умерено. Когато възрастните спорят, детето мълчи. Понякога се свива в ъгъла, различен път се преструва че не чува, а постоянно се пробва да бъде,,миротворецът “ – този, който ще успокои мама и баща. Зад мълчанието се крие дълбока паника.

Родителският спор е една от най-тежките прочувствени рецесии, през които може да премине едно дете. То не просто следи разногласието – то живее в него. Изследвания и професионален опит на психолози демонстрират, че децата, израстващи в нескончаем спор сред родители, постоянно изпитват мощно възприятие за  вина, неустановеност и позор. Те се пробват да „ угодят “ и на двамата, като потискат личните си усеща и потребности. Когато родителите са във съвместен спор – изключително при бракоразвод или разлъка, постоянно гласът на детето остава заглъхнал. Решенията се взимат сякаш,,в името на детето “, само че без действително да се чува неговото мнение,  и прекарвания.

В този подтекст ролята на експертите – психолози, обществени служащи, посредници и правосъдни специалисти е основна за това, детето да получи право на глас, без да бъде поставяно в центъра на спора. Да сложим „ детето в центъра “ не значи то да взема решение ориста на възрастните, а всички решения - от наставнически контракти до правосъдни и обществени ограничения - да се вземат, изхождайки от най-хубавия интерес на детето. Гласът на детето да бъде чут и тълкуван професионално, с грижа. Емоционалната му сигурност да бъде приоритет пред комфорта или упоритостите на възрастните.

Любовта е връзка, която носи вяра и чувство за сигурност. Но когато сред двама души се появи боязън, засегнатост и потребност от надзор, тази обич  постепенно може да се трансформира в борба – за превъзходство, самопризнание, или оцеляване. Когато сътрудниците изгубят чувството за реципрочност, любовта стартира да се изражда в битка за надзор. Корените постоянно са неразрешени контузии в предишното  - боязън от занемаряване, липса на доверие, чувство за малоценност.

Раздялата като развой на осъзнаване е това, през което човек минава през няколко стадия. Първоначално е отричането и шока, яд и обвиняване, болежка и горест. В следствие се минава към схващане, приемане и израстване. В този развой контролът би трябвало да се размени с осъзнато стартиране – да се одобри, че не може да притежаваме другия, че любовта не е взаимозависимост, а независимост. Детето би трябвало да има еднакъв достъп до двамата си родители, тъй като те са значими и са фактор за сигурността му. Независимо от възрастта, на която са децата, те имат потребност от родители, непоклатимост и почитание. Те  трябва да са модел, образец и мотив за горделивост, само че в някои обстановки, когато всичко се обърка, се получава противоположното. За да се усеща детето добре в новосъздадена обстановка на разлъка, то се нуждае от деликатност и обич от двамата. Ролята на никой от тях не може и не трябва да бъде заменяна.

Основното обръщение към възрастните е ясно: детето не би трябвало да избира страна. То има право и на майка, и на баща; на мира, обич и сигурност. Конфликтите сред родителите би трябвало да се вземат решение отвън детския свят, тъй като там всяка дума и всяко напрежение оставят отпечатък. Да сложим детето в центъра значи не просто да го слушаме, а да го разберем. Да му покажем, че неговите усеща са значими, че то има право на своя история – без виновност и без боязън.

детето не би трябвало да бъде инструмент, медиатор или разменна монета;конфликтът може да бъде овладян, когато се огледа през очите на детето;смесените фамилии, новите сътрудници и измененията след раздялата са предизвикателни, само че преодолими;специалистите имат основна роля – освен като експерти, само че и като хора, които оказват помощ на родители да видят оттатък болката си.

Психолозите, обществените служащи и посредниците - това са хората, постоянно подготвени да оказват помощ в тежки обстановки. Те попадат в „ окото на бурята “, тъй като поемат ролята на медиатор сред родители, институции и от време на време сред обезверени и уплашени деца.
Имат своите алтернативи в работата си – по какъв начин се пази индиферентност, когато родителите воюват; по какъв начин се вземат решения сред закона и човещината; по какъв начин самите те се оправят с напрежението и потребността от поддръжка.

Зад професионалната им роля те са хора – с емпатия, отмалялост, само че и с голяма резистентност. Именно експертите постоянно са тези, които трансформират споровете в път към възобновяване. Задължителни от морална, етична и правна позиция, има детайли, които обуславят частния темперамент на всеки обособен случай.

Подходът постоянно би трябвало да е друг - съгласно потребностите и обстановките. Някои детайли, които могат да се вземат поради за оценката на детето: накърнимост, условия, тежестта на влияние върху него, различни способи за справяне със обстановката, насоки към родителите за решение на комплициран проблем сред тях, протекция и сигурност, прочувствена грижа, метод при взимане на решения, правата на детето да изрази възгледите си, механизми за справяне със обстановката.

Помощта би трябвало да пристигна на време, в подобаваща спокойна атмосфера, да вземем за пример стая, в която има уют и приятна тиха среда. Това е ролята на услугата „ Контактен център “, която във Варна се дава само от Фондация „ Владиславово “ в нейните Комплекси за обществени услуги в регион „ Аспарухово “ и регион „ Владиславово “. Мисията на експертите в  е да оказват помощ в случаите на разлъка в фамилии, тъй като, когато родителите се разделят, детето не трябва да страда.

Специалистите от екипа на Фондация „ Владиславово “ знаят по какъв начин да основат доверие у детето. Умеят да са безпристрастни и по едно и също време с това да основат почит и почитание у детето. Знаят по какъв начин посредством специфични техники да оказват помощ на уплашеното дете да се отпусне, с цел да довери страданията си.

Едновременно общественият служащ преценя кой е най-хубавият метод и към родителите му, средата, в която живее. Защото постоянно на експертите им се постанова да работят с родители, които в персоналната си тревога и страхове от раздялата, демонстрират настъпателност и конфликтно държание. Професионалните техники имат мощ единствено в случай че подкрепени от същинско човешко отношение. Нужно е да се отдели  професионалното от персоналното отношение, прочувствената страна да се резервира на равнище на което не му  пречи въздейства.

Въпреки огромното прочувствено напрежение, яд, паника, отчаяние и от време на време  безсилие в дадена обстановка, общественият служащ е задължен да се оправи със своите усеща, с цел да е пълностоен с помощта си и професионалния си опит. Всеки експерт знае по какъв начин и по какъв метод може да си помогне.

Промяната към по-добро минава през родителя, а не през детето. Детето е проводник на техните страсти. Вместо да играе, да се усеща свободно, детето се трансформира в дребен възрастен.

На пръв взор родителят търси помощ, само че за детето това е прочувствена задача за възрастни. Родителите не осъзнават, че посредством държанието си слагат децата в състояние да поемат отговорности за нещо, което не са в положение да управляват. Малките индивиди стартират да се усещат виновни за мира в къщи, настроението на всеки от родителите си, и избягването на спорове. Това води до зоркост и прочувствено безсилие.

Детето се трансформира в психолог, посланик, утешител и логистичен медиатор. Тези функции са присъщи на възрастни.

Когато родителите водят война, децата не трябва да страдат. Децата би трябвало да имат шанса да имат вяра, че любовта е по-силна от раздялата!

Материалът е част от рубриката " Детето в центъра " - поредност на , която насочва вниманието към прекарванията на детето и потребността да бъде чуто и предпазено.

* обява