Малка случка, която моментално връща вярата в доброто! Санданчанин разплака семейство от Абланица с доблестната си постъпка
Семейство от хаджидимовското село Абланица описа със сълзи на очи преживелица, която мигновено връща вярата в положителното и човещината. Едно момче от Сандански стана образец за почтеност с доблестната си постъпка. Смятаме, че за такива хора като Стоян Аврамов, за положителния образец, би трябвало да се приказва. Ето какво написахаЕмрие и Юсеин Газиеви от с. Абланица, обл. Благоевград, публикуваме без интервенция:
" Искам да изкажа своята " Голяма Благодарност " към едно момче, което със своята доблестна постъпка, ме накара да допускам, че в действителност съществуват почтени хора.
На 31 Юли 2024 година с моя брачен партньор се разхождахме в Национален парк " Пирин ".
Към 22, 00 часа седнахме на една скамейка, да се насладим на фонтана пред нас и да подишаме от чистия въздух, който ни предлага този прелестен парк.
На потегляне към Санаториума, на който сме пациенти за една седмица, си забравих телефона на една от пейките.
Час и половина след идване в Санаториума се сетих, че телефона ми го няма и единственото място, където бяхме е парка.
Моят брачен партньор реши да звънне от неговия телефон.
За секунди някой отвори телефона и първите думи бяха:
" допускам за телефона звъните, в парка го намерихме на пейката, таман щяхме да го занесем в полицията, ще ви изчакаме да дойдете да си го вземете ".
Не можахме да повярваме, незабавно тръгнахме и какво да забележим, група младежи девойки и момчета, седнали на пейките, ни посрещнаха и едно момче от групата се изправи и със своята чаровна усмивка и добрина, които бяха изписани на лицето му, ни сервира телефона.
Аз със сълзи на очи от все сърце му Благодарих.
Поискахме да му се отблагодарим по някакъв метод, изрично отхвърли.
Телефона е единствено една движимост, губиш я, купуваш друга.
За мене беше доста прочувствен този миг, да видя на куп група младежи, един от тях е намерил движимост и дружно с другите чакат известно време, до момента в който се обади притежателя на телефона.
И видяхме с какво задоволство ни посрещнаха и по какъв начин им грееха усмивките при връщането на телефона.
И по този начин нашият воин, който ми откри телефона се споделя СТОЯН АВРАМОВ от гр. Сандански.
Повече нищо не знаем за него.
Да е жив и здрав, пожелаваме му доста шанс в живота.
Доброто, което направи, да му се връща и умножава х доста.
Това е един от образците: направи положително, то ти се връща удвоено.
С огромно почитание и благодарност:
Емрие и Юсеин Газиеви от с. Абланица, обл. Благоевград
