Линдзи Дънкан е радост в Dear Octopus в Националния театър, Лондон — рецензия
Семейната драма се завръща и по какъв начин. Последните две седмици видяхме The Hills of California на Джез Бътъруърт и Till the Stars Come Down на Бет Стийл, показани на сцената в Лондон. Към тях в този момент се причислява това рядко възобновление на пиесата на Доди Смит от 1938 година „ Скъпи октопод “ (в Националния спектакъл „ Лителтън “), сложена на златна годишнина от сватбата и водена от превъзходната Линдзи Дънкан.
И какво ненадейно лекуване е. В красиво модулираната продукция на Емили Бърнс е като да откриете фотоалбум в къщата на баба си и ненадейно да попаднете в предишното в цялата му топла, дишаща, разхвърляна действителност. Намираме се в проветрива остаряла купчина в провинцията (леко се олющва в прочувствения дизайн на Франки Брадшоу), където разнообразни възрастни братя и сестри се събират, с цел да отпразнуват удивително дългия брак на родителите си Дора и Чарлз и да се ровят в мемоари и недоволства.
Първоначално всичко наподобява непоправимо старомодно, разхождайки се, до момента в който героите се суетят с...
Прочетете целия текст »
