Любим водещ потъна в скръб, загуби баща си
Семейна покруса е сполетяла водещият Павел Владимиров. Във фейсбук той показа за загубата на непосредствен човек, видя Plovdiv24.bg:
През последните близо 5 години, откогато диагнозата-присъда ни зашлеви с отвратителната си решителност, стотици пъти съм се сбогувал с баща в мислите си. И ето, че този миг най-накрая пристигна, а аз не съм подготвен да го пусна... Макар заболяването да го унищожи методично и безпощадно, и по всякакъв начин се опита да замъгли загатна за това какъв бе преди, аз желая да го помня по този начин, както на тази обичана фотография от едно турне във Франция.
Никога не съм бил необикновен последовател на изнасянето на толкоз персонални неща на показ, само че пиша този статус най-отговорно, тъй като желая да знаете, че макар татуираните убийци, политическите мекерета и посланиците на чалгата, които заливат мрежата през последните месеци, макар девалвацията на мъжествеността, към нас към момента има почтени мъже, въпреки и към този момент с един по-малко.
Мъже, които не страдат от непотребни заболели упоритости, не ламтят за пари и власт, на които им стига децата им да са здрави, жена, която да ги обича, една градинка, 10 кошера с пчели и да поплуват в морето. Мъже, които стават в 5 за работа, след това копаят в градината, а вечерта поставят блейзера и отиват на спектакъл, галерия или типичен концерт.
Довиждане мой създателю, мой най-хубави приятелю от 43 години, мой консилиери, мой изповеднико, мой първи учителю по плуване и художествено слово! Не довиждане, а сбогом, тъй като все в миналото ще се забележим, с цел да попеем дружно в небесния хор...
Благодаря ти за безкрайната бащинска безрезервност, за философските диалози, за мръсните песни и вицове, за питателните режими, за музиката и киното - за Чаплин, Тодор Колев, Истууд, Франко Неро, Павароти, Челентано, Кърк Дъглас и Джони Кеш! Новогодишните концерти на Виенската филхармония в никакъв случай няма да са същите без твоята компания!
Част от мен си отиде с теб, само че се веселя, че имах шанса и достойнството да те познавам, и назовавам мой татко!
P.S. Благодаря на майка ми, която мина през пъкъла, само че до последно не се съобщи да се бори за баща!
P.S.1. Благодаря за отношението на лекарите в Александровска болница, сътрудниците на баща от УМБАЛ Тота Венкова в Габрово и болница Иван Рилски в града, както и на всички, които го уважиха през днешния ден!
През последните близо 5 години, откогато диагнозата-присъда ни зашлеви с отвратителната си решителност, стотици пъти съм се сбогувал с баща в мислите си. И ето, че този миг най-накрая пристигна, а аз не съм подготвен да го пусна... Макар заболяването да го унищожи методично и безпощадно, и по всякакъв начин се опита да замъгли загатна за това какъв бе преди, аз желая да го помня по този начин, както на тази обичана фотография от едно турне във Франция.
Никога не съм бил необикновен последовател на изнасянето на толкоз персонални неща на показ, само че пиша този статус най-отговорно, тъй като желая да знаете, че макар татуираните убийци, политическите мекерета и посланиците на чалгата, които заливат мрежата през последните месеци, макар девалвацията на мъжествеността, към нас към момента има почтени мъже, въпреки и към този момент с един по-малко.
Мъже, които не страдат от непотребни заболели упоритости, не ламтят за пари и власт, на които им стига децата им да са здрави, жена, която да ги обича, една градинка, 10 кошера с пчели и да поплуват в морето. Мъже, които стават в 5 за работа, след това копаят в градината, а вечерта поставят блейзера и отиват на спектакъл, галерия или типичен концерт.
Довиждане мой създателю, мой най-хубави приятелю от 43 години, мой консилиери, мой изповеднико, мой първи учителю по плуване и художествено слово! Не довиждане, а сбогом, тъй като все в миналото ще се забележим, с цел да попеем дружно в небесния хор...
Благодаря ти за безкрайната бащинска безрезервност, за философските диалози, за мръсните песни и вицове, за питателните режими, за музиката и киното - за Чаплин, Тодор Колев, Истууд, Франко Неро, Павароти, Челентано, Кърк Дъглас и Джони Кеш! Новогодишните концерти на Виенската филхармония в никакъв случай няма да са същите без твоята компания!
Част от мен си отиде с теб, само че се веселя, че имах шанса и достойнството да те познавам, и назовавам мой татко!
P.S. Благодаря на майка ми, която мина през пъкъла, само че до последно не се съобщи да се бори за баща!
P.S.1. Благодаря за отношението на лекарите в Александровска болница, сътрудниците на баща от УМБАЛ Тота Венкова в Габрово и болница Иван Рилски в града, както и на всички, които го уважиха през днешния ден!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ