Значението и създаването на символа на мира
Семафор е устройство, което демонстрира на машинистите по кои релси да карат влака. Военноморските сили също имат сходна сигнална система, само че тя се прави от хора със флагове. В исторически проект живите семафори добиват повече популярност по време на Френската гражданска война, когато улесняват и форсират връзката в цялата страна. В подобен случай е малко иронично, че семафорът играе значима роля в основаването на емблематичения антивоенен знак. Той е основан по концепция на английски дизайнер за съответна идея, само че в последна сметка става известен и повсеместен в целия свят.
Джералд Холтом е роден в Англия по време на Първата международна война, а по-късно ще стане извънреден съперник на Втората международна война. След като приключва Кралския лицей по изкуства, той стартира работа в Министерството на образованието. През 1958 приема задача настрана от постоянната си работа – да създаде лого за нуклеарно разоръжаване, което да се употребява на протестен марш, проведен от новосформираният Комитет за директни дейности против нуклеарната война (Direct Action Committee against Nuclear War – DAC), подсилен от Кампанията за нуклеарно разоръжаване (Campaign for Nuclear Disarmament – CND).
Кадър от митинга
Логото ще бъде отпечатано в 500 бройки за марша, който бъде много дълъг – 80 километра, от площад Трафалгар в Лондон до Британския институт за проучване на атомното оръжие. Този знак ще сплотява хората в първия огромен антиядрен марш по рода. Съответно той се появява на флагове и плакати, само че също по този начин хората го рисуват на лицата си, с цел да припомнят за отговорността на всеки обособен човек да се изправи против войната.
По отношение на семафорния детайл в логото – то в действителност е композиция от знаците с флагчета, които семафорите вършат, с цел да означат буквите „ N “ (в зелено на картинката) и „ D “ (в синьо на картинката), които са първите букви на думите в израза Nuclear Disarmament или в превод от британски език „ нуклеарно разоръжаване “. Тези знаци се стилизират с черти, постановат се един върху различен и се слагат в кръг.
Според Андрю Ригби, професор по мир в Университета Ковънтри във Англия, този знак не е първият опит на Холтом. Преди това той обмисля гълъба, само че обликът на птичката към този момент се употребява от режима на Сталин в работата им по водородната бомба. Холтом обмисля и християнския кръст, само че той може да бъде обвързван с кръстоносците (а в по-близкото минало и със западната нация, която пусна нуклеарни бомби върху Япония). Дизайнерът желае да сътвори нещо, което да бъде универсално възприето, без друга символичния и смислова натовареност.
Той към момента не е сигурен, че това е вярното лого, само че въпреки всичко го рисува на лист хартия, закача го за якето си и не помни за него. Когато една жена в Пощата го попита какво е това, той си спомня: „ Погледнах сюрпризиран и видях, че признакът ND е закачен на ревера ми. Чувствах се много необичайно и обезпокоеното да го нося. „ О, това е новият знак на мира “, й споделих. „ Колко забавно, публикуван ли е? “ „ Не към момента, само че чакам, че скоро ще има много. “
Ранните версии, направени за CND, наподобяват малко на стилизирани хора – когато доближават кръга, линиите се уголемяват, което прави знака да наподобява като глава и тяло с ориентирани напред ръце. Те също са направени от глина и са раздадени с тъмното обръщение: „ В случай на нуклеарна война, това може да ви надживее. “
CND продължи да употребява логото във Англия, само че то се по света и в последна сметка ще стартира да символизира и мира в най-широкия смисъл. В Съединените щати протестиращи пацифисти употребяват и разпространяват признака през 1958 – те го поставят на дребна лодка и я пускат в зона за нуклеарна опити. Няколко години по-късно, пратеник от Американския студентски кротичък съюз (СПУ) се завръща от пътешестване до Англия и убеждава групата си да вземе признака и да го популяризира в университетите.
Логото няма авторски права и с времето известността му продължава да се развива. В разследване на това то е разказано като „ може би най-мощното, запаметяващо се и разпознаваемо изображение, основано в миналото за световна идея “.Холтом обаче се тормози за отрицателния аспект на фигурата, която наподобява на рунически знак за „ гибел “ (инверсия на руната за „ живот “). Но той също и осъзнава нещо – в случай че признакът се обърне, би могъл да наподобява като „ дърво на живота “, представляващо вяра и оптимизъм. От семафорна позиция „ разпънати ръце нагоре “ значат буквата U и дружно с буквата D тази нова обърната фигура може да значи и „ unilateral disarmament “, от англ. „ едностранно разоръжаване “. А това е най-голямата фантазия на Холтом.