Село Крупник откри паметен знак в чест на бежанците от

Село Крупник откри незабравим знак в чест на бежанците от село Зарово — покъртителен жест на благодарност към историята и ориста на българите, принудени да изоставен родното си място. 

С тържествена гала и в наличието на десетки посетители, потомци и поданици на с. Крупник бе открит незабравим знак, отдаден на бежанците от с. Зарово – българско село, останало през днешния ден отвън границите на България, само че в никакъв случай отвън сърцата на потомците му.

Събитието стартира с чуване на националния химн. 

Местния отец Величко отслужи водосвет, с който освети новооткрития незабравим знак и благослови всички, съдействали за неговото основаване. Венци и цветя бяха положени в символ на благодарност към предците, напуснали село Зарово в тежките години на Междусъюзническата война.

В формалната част прозвуча малко, само че съдържателно историческо слово от доктор Камелия Грънчарова, което върна присъстващите към събитията от началото на ХХ век. С думи на самопризнание и респект се обърнаха кметът на село Крупник - Александър Равначки, представител на заровски фамилен Таня Билева и представител на инициативния комитет Тодор Георгиев.

Гости на събитието бяха шефът на учебното заведение Венцислав Кълбов и заместник-директорът Диана Стефанова, които също са заровски потомци. За реализиране на събитието ефективно присъединяване взеха госпожа Станка Тънова и господин Николай Зулямски, учители в СУ - Крупник.

В късата художествена стратегия присъединяване взеха деца от учебно заведение СУ “Св. Св. Кирил и Методий " - село Крупник Любомира Борисова, Адрияна Деянски потомка от Тъновия жанр, осъществяване на хоро от детско-юношески фолклорен отбор ДЮФА “Македонче " към НЧ " Владимир Маяковски " с живописен началник Анна Крумова. Особено неспокойствие провокира осъществяването на стихове на заровски акцент от потомка на заровски жанр Машеви - Снежанка Аргирова. 

След формалната част, гостите бяха поканени в читалището, където бе подредена етнографска галерия с обичайни носии и обредни движимости – предоставени с любов от потомци на заровци. Празникът приключи с почерпка от домашно приготвени заровски ястия.

Така, в деня на откриването, споменът за Зарово още веднъж оживя – не като страница от историята, а като жива нишка, свързваща предишното с бъдещето.