Село Косово е разположено на изключително живописно място, в централния

Село Косово е ситуирано на извънредно картинно място, в централния дял на Родопите (Чернатица), на 5 км. от Нареченски бани. То е едно от дребното, запазили съвсем изцяло образа си от 17-18 век – пример на типичната родопска архитектура. В него има десетки монументи на културата, като пет от тях са с национално значение. Две от постройките са дело на фамозния занаятчия Хаджи Георги Станчовски, построил и къщите на Коюмджиоглу и Димитър Георгиади в Стария Пловдив. Това са църквата „ Успение Богородично “ от 1851 година и личната му къща („ Хаджийската “) от 1853 година Изключително забавни са остарялото учебно заведение (1889 г.), параклисите „ Св. Неделя “ и „ Св. Петър “, воденицата, ковачницата, както и множеството остарели къщи в селото. Първите заселници тук идват през 18 век от село Старо село, до манастира Бяла Черква. По-късно към тях се причисляват няколко фамилии от село Мергиле, а най-после и от село Селце. Така се е образувало днешното Косово. Поминъкът на популацията бил скотовъдство, земеделие, кираджийство и зидарство.

 Според исторически източници „ Моралът на локалните е бил строго защитаван – всеки живеел в семейство ”. Макар че множеството хора били необразовани. А колкото грамотни е имало, те са се учили да пишат и да четат по гръцки. Българският език почнал да се учи след Освобождението. Разцветът на Косово настава към края на 19 век. Оттогава са и множеството останали до наши дни къщи.

 Селото се радва на мек климат през всички годишни сезони. През зимата има доста слънчеви дни, а през лятото гъстите дъбови и борови гори обезпечават хладина. Птичите песни са незабравими напролет, както и багрите на дърветата през есента. През 2004 година са реставрирани едни от най-емблематичните къщи в Косово от майстори, натрупали богат опит в съживяването на фамозни родопски монументи на културата, като Агушевите конаци (с. Могилица) и част от къщите в с. Широка лъка. Когато жителите решили да вършат черква, отишли при Тъмръшлията, само че той заповядал да е параклис. Събрало се тогава цялото село и се решило една баба да гледа всички деца, а възрастните да работят. Почнали да носят при свлачището камъни и за 3 месеца построяват постройката. Идва Тъмръшлията да види какво са създали и вижда, че не са го послушали, а са съградили храм. И споделя: „ Да ви се не види и дяволското село! ” А на турски тази хула звучи като „ шейтан кьой ”. Дяволско село.

 Това е тогавашното наименование на родопско селце, преименувано през 1934 година То е на 22 км. от общинския си център Асеновград, а град Лъки е на 32 км., Нареченски бани е на разстояние 5 км., а на 8 км. са се сгушили селата Павелско и Хвойна, към второто от които през местността Гергина, води и пешеходна пътека. Ако се движите по пътя Асеновград-Пампорово, след Юговското ханче има отбивка от пътя вдясно, а километрите нагоре са единствено три. Там, където и до през днешния ден пеят доста косове – повода селото да носи настоящето си име Косово.

 Местният краевед Христо Родопски твърди, че историята на Косово се губи в безкрая на историята. И че в миналото тук, както край всяко родопско населено място, е съществувала цитадела, чието име било „ Косевис ”, т.е. Гората на косовете. Край нея последователно се оформя поселение, само че по-късно жителите се реалокират насреща, в местността Бяла църква, наоколо до римския път, свързващ Филипополис с Ксанти и Беломорието. Днешните косовци назовават тогавашното място Старо село, с уточнението, че там е било колибарник. Едната от махалите на селото през днешния ден е именуваната Центъра, - там, където е площада на Косово. А край нея пораждат и още, и още: Средна махала /наричана и Филиповската/, Калино бърце, Турска махала, Гъбатовска, Кузмина махала, Парцал махала. Името на последната буди усмивка, само че тя е приютявала по-бедните – в най-високата част на селото, дето няма и вода.

 Впрочем къщите тук са неповторими – освен със своята 200-300 годишна история. Правени са от дъбов материал. Дърветата са се секли на месечинка, като изгрее. В избран интервал се е сечало, в различен се е дялало, в трети се е сушило – в това е тайната на здравината и на архитектурата им. А тя е типично косовска. Ако за Родопите са присъщи еркерите и ъгловите издатини, то тук тях ги няма. Градежите са с каменна зидария, примесена с дърво, покривът е с тикли, по средата има балконче, а комините са каменни. Къща до къща, с цел да могат жителите на селото да се пазят и да си оказват помощ при потребност. Оформили са домовете си край четирите рекички – Леденица, Катраница, Динковица и Чепиндолска. Прегръдката им малко по-надолу, край тези 850-900 метра надморска височина, е в река Чая, и оттова – в Марица, бързаща към Бяло море.

 Турският подтисник решил да ислямизира през 1620 година огромна част от родопското население. Нахлул той и в тези лимити, само че жителите на Старото село се скрили надолу – там, където е настоящето село Косово. Намерили горе насилниците четиридесетина индивида, всред които няколко дребни деца, избили ги, а едно момче взели за еничар. Битува към момента локален спомен, че това израснало в близкото обграждане на султана и издействал от него ферман – Шейтан кьой да е предпазено село и в него да не влизат и да не живеят други етноси, т.е. нито роми, нито турци. Според една от версиите, това е мотив да го нарекат Дяволското село – в него не е юридически опит за помохамеданчване. Вероятно това е и повода тук в никакъв случай да не е издигана джамия, при все това в някакъв интервал е имало турски кмет и няколко заптиета... Поробителите наредили църквата да не се издига на повече от 2 м. над земята. Градена е църквата през 1851 година от занаятчия Хаджи Георги Станчовски и носи името „ Успение Богородично ”. Каменна плоча над входа й напомня, че основатели за строителството й са Георги Мирчов, Цвятко Станчевски, Петър Паунковски и Стою Бимбашийски. А вътрешността й крие неповторими фрески, хубав иконостас, чудна звучност...

 През 1920 година в двора на църквата е издигнат войнишки монумент, на който са изписани имената на починалите през войните 1913 година и 1916-1918 година локални поданици. В дъното е костницата, приютила тленните остатъци на свидните жертви при опита за потурчване. От по-ново време съществува и различен монумент, на площада, почитащ герои и от 1944 година Той е на метри от кръчмата, наречена „ Безгрижен живот ”. Възможно е да е бил подобен животът тук, когато жителите са били към 1500, допреди 50-на години. Сега са девет, най-вече възрастни, помнещи, че къщата с чардака насреща е тогавашното начално учебно заведение „ Христо Ботев ”, в което учениците са били към 180. Училището е закрито преди 40 година, а собствеността му през днешния ден принадлежи на локален краевед. Любопитното е, че школото е част от декора на две серии от кино лентата за капитан Петко челник, снимани тук. Време, в което 63 от възрожденските къщи на Косово са оповестени за монументи на културата.