Село Болярско, 7:30 ч. сутринта. Както всеки ден щъркелът Дъг

Село Болярско, 7:30 ч. сутринта. Както всеки ден щъркелът Дъг слиза от гнездото и чака закуската си пред вратата на семейство Аврамови.

„ В 7:30 – най-късно 8 идва. И следобяд идва към 3 – 3 и половина. Чака до вратата. Ако ни няма, стартира да ни търси “, споделя Донка Аврамова.

„ Всяка година от ноември до март ние го храним, ние си го поддържаме – прибавя Господин Аврамов. – Още като си идваме от работа, незабавно идва до нас и ни чака до вратата, до мрежата. Той ни е нашето обичано момченце “.

Заедно са към този момент четвърта зима. Разказват, че дребното тогава щъркелче не отлетяло с другите. Забелязали, че мъчно подвига едното си крило. Така самотната птица станала Дъг – от първите букви на Донка и Господин.

„ Очите му показват обич – към природата, към нас, към хората. Никога не съм очаквала такова нещо, че ще ни се случи. Той избра нас и може би усети любовта ни към него “, споделя Донка.

Миналата зима Дъг едвам оживял в студа. Слагали му медикаменти в храната, с цел да не се разболее. Когато пролетта пристигнала, посрещнал обичаната си и дали живот на три дребни щъркелчета. Това донесло шанс в селото.

И тази пролет Дъг ще посрещне своите, а след това ще ги изпрати. Защото тук е намерил поддръжка и обич.

Вижте повече във видеото: -->