Село Бегово още е потресено от трагедията с младата майка

Село Бегово още е потресено от нещастието с младата майка Красимира Куковска, която се самоуби и остави две дребни дечица сирачета. Близките и приятелите тъгуват за 21-годишното лъчезарно момиче и не могат да повярват, че него към този момент го няма. Спекулациите за гибелта на Краси ще не престават, само че надали в миналото ще стане ясно за какво момичето е взело съдбовното решение. Едно писмо обаче, написано от младата майка до нейния татко, ни подсказва невероятната празнина, която е чувствала тя след гибелта му. Предлагаме ви го без редакторска интервенция: Здравей, тате! Как си? Предполагам, че при теб е топло и не усещаш мраз. Сигурно си добре, имаш си добра компания. На всички доста им липсваш! Постоянно приказват за теб, все хубави неща. Повярвай ми, оставил си отпечатък в тях вечно. А аз, към момента те чувствам покрай мен. Чудя се какво би ми споделил в този момент, дали се гордееш с дребното ти момиченце, което се трансформира в жена. Аз пребивавам за теб, даже и да не си до мен. Правя всичко, което би направил ти и ходя по твоите стъпки. Но събудя ли се заран чувствам, че домът е запустял и сивотата е на всички места. Още помня деня, в който ти ми беше лишен и викът ми, раздиращ тишината. Сълзите ми, проливен дъжд бяха. Аз от време на време изгубвам вяра, само че се пробвам да бъда мощна. Но кажи ми по какъв начин? Когато имам проблеми, си представям, че си до мен и всичко отминава. Тази мисъл ме кара да не преставам да се боря с пречките пред мен. Ти беше популярен човек, прекомерно добър за този свят. Понякога ми е мъчно да вдишвам, ходя без посока в тъмнината. Усещам загубата ти и всяка мисъл с теб е обвързвана. Болят ме очите, боли ме и сърцето. Имам отворена рана, която в никакъв случай няма да заздравее. Но зная, че един ден ще те видя още веднъж и пъзелът ще се подреди. Щом зърна усмивката ти и усетя огромното ти сърце, животът в мен ще се появи. Животът е подобен... всеки губи. Съдба ли, не зная... Когато се погледна в огледалото, виждам теб, като две капки вода, ти живееш в мен. Бих направила всичко, с цел да се върнеш, да бъда отново дребното ти момиченце. Изгубих съня си. Татко, ела си! Обичам те! – Това бих желала да ти кажа. Но по какъв начин да пребивавам, когато толкоз доста хора ни напуснаха? Усещам, че книгата на живота ми изгаря, страница по страница.
Спомените постоянно ще вардя и ти ще останеш в моето сърце! Където и да съм, ти ще бъдеш с мен, ти ще ме пазиш, зная това. Зная, че всичките неща, които имам да ти споделям, един ден ще ти споделя. Дотогава не забравяй, че те обичам! Благодаря ти, че ми сподели по какъв начин да обръщам болката в моя мощ! Благодаря ти, че ме научи да бъда мощно момиче! Благодаря ти, че постоянно ми показваш пътя! Благодаря ти, че ме направи човек, че ме научи на положително. Благодаря ти за всичко, баща! Липсваш ми!