Хората на свети Костадин
Село Българи, 3 юни, празникът на св. Константин и Елена по остарял жанр. 10 часа сутринта. Пред черквата „ Св. Константин и Елена “ в обрисуван с преградни въжета кръг са струпани дървета, ще ги възпламенят в ранния следобяд и до вечерта от тях ще се получи хубава жарава. В дребните улички в близост скарите към този момент са запалени, пушекът им е обвил селото в ароматна мъгла. Усеща се лека нервност. Нещо ще се случи и хора прииждат да го видят.Българи е посочено като последното нестинарско село у нас, макар че нестинари излизат и от други места в Странджа – Кости, Бродилово. Българи обаче е най-важното. Обредът постоянно се прави на 3 юни. Преди години на два пъти преместили датата, с цел да се падне в празничен ден, само че били осъдени свише. 
Първия път човек, хванал се на нестинарското хоро, се строполил мъртъв на земята. Втория път се извила ужасна стихия и не могли да накладат огъня за танците. Истински фолклорен трилър, „ закононарушение и наказване “ по странджански.Затова в този момент датата се съблюдава строго. Тази година тя се пада в събота и до вечерта стълпотворението ще е невъобразимо. Селото, в което другояче живеят за непрекъснато двайсетина поданици, посреща 16–17, а може би и 20 хиляди души. Няма кой да ги преброи, в случай че не го стори небесният статистик от височайшия си офис. Първото скупчване е към 10,30 пред „ конака “. 
В нестинарския бит това е мястото, където празничните икони се обличат в „ ризи “, ушити от червен плат и обшити със сребърни пари. В конака не се позволяват инцидентни хора, тъй като вътре е Силата. Под ниския му покрив влизат единствено нестинарката на селото Мария, епитропът – церемониалмайсторът на обреда, момчетата, които ще се редуват да носят тежките икони, и още двама-трима души, директно забъркани в обреда. Отпред ги чакат музикантите. Писва гайдата и забумтява свещеният нестинарски барабан. Малко като удар в стомаха е, за момент дъхът ти стопира. Големият странджански гайдар Петко Янгьозов подхваща първата от трите нестинарски мелодии, които се извършват единствено в този ден. В Българи ще ви опишат по какъв начин преди доста години мъж засвирил нестинарската в кръчмата и щерка му едвам не умряла. 
Спасила я тогавашната нестинарка на селото, фамозната баба Злата Даскалова, която нещо „ разхвърляла “, нещо баяла и момичето оживяло. Жътварските песни се пеят по беритба, сватбарските – на женитба, нестинарските мелодии се свирят единствено в деня на свети Костадин, както назовават в Странджа свeтеца. Милият свети Костадин, който закриля фамилията и добитъка, само че и санкционира за нарушаването на пристигналия от дълбините на времето ред.След освещаване на иконите и тъпаните в църквата шествието потегля към язмата на свeти Костадин на петнайсетина минути от селото. Язми в Странджа назовават свещените извори, аязма, с каквито изобилстват покрайнините на тукашните села. Водата на извора, прикрит под дървен похлупак в дребен каменен параклис, този ден е по-лечебна от всеки път и хората си наливат за здраве. Палят свещи, множеството споделя молитвата „ Отче наш “, гайдата на Петко Янгьозов още веднъж свири, тъпанът на свети Костадин бие като сърце, нестинарката целува иконите и очевидно изпада в транс. 
Краката ѝ се подкосяват, присяда на стъпалата на „ одърчето “ – издигната измежду дърветата край аязмото платформа, на която краткотрайно са подредени иконите. Поднасят ѝ кадилница с тамян, тя вдишва надълбоко от дима и се съвзема. Или пък напълно се замайва. В това време хората стартират да сочат към небето – появил се е кръст, завършен от две тънки облачни влакна. Прелита аероплан, който оставя кемтрейлс, несъмнено. Кръстът последователно се разсейва. Кемтрейлс също. Шествието се връща към селото и се разпръсква по посока на скарите. В двора на конака колят агне за курбан. Не гледаме.Най-прочутата част от обреда настава към 21,30 часа, когато към този момент е притъмняло задоволително. Огромното голям брой се осветява от безусловно цялостната луна и два дрона, в ритуалния кръг жаравата е разстлана, въглените проблясват. Хората, които до момента са се карали за места и кой на кого пречи да вижда и снима, съвсем притихват, а тъпанът и гайдата несъмнено подлудяват таралежите и лисиците по цяла Странджа. Край жаравата обикалят музикантите, нестинарите – три дами и трима мъже, и момчетата с иконите. 
Ей в този момент ще се случи, веднага. И след това босите крайници са върху въглените, влизат един, двама, шестима, траекториите на екстаза им просветват в алено. Държат иконите пред себе си с вярата, че свети Костадин ръси вода пред стъпките им и гаси въглените. Истинските нестинари се познават по това, че краката им не горят, ще ви кажат в Българи. Часове, от време на време и дни преди танца крайниците им ставали студени като змия. И трябвало да влязат в огъня, с цел да се стоплят.Шоу ли е всичко? Един свети Костадин знае. Факт е, че след нестинарите в жаравата влязоха и смелчаци от публиката, много се опариха. 
Никой не може да каже сигурно от кое място се е появило нестинарството в Странджа, тук ли се е родило по времето на траките, или е пристигнало с преселници гърци от Персия като отзвук от зороастрийския фетиш към огъня. Според едно поверие от Българи хората помолили Бога да им прати някой, който да ги води. Бог наклал огън и споделил – който го прекоси, той ще е лидер. Само двама се престрашили да влязат – Костадин от мъжете и Елена от дамите. Те станали светци и измолвали от Бога здраве за хората. Проф. Валерия Фол не е толкоз приказна в обясненията си. Според нея светите Константин и Елена са християнският вид на Великата богиня майка и на сина ѝ, който се демонстрира като слънце и огън. Във всеки случай ритуалът в Българи е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание. Да го видят идват хора от целия свят, несъмнено – и японци. Според едно изложение от 1938-а за нестинарските танци в Българи и тогава били пристигнали чужденци, които снимали с „ кино уред “.На 3 юни и тази година в дребното странджанско село нещо беше пристигнало от древността и беше заговорило през тъпана и гайдата. Кръгът се затвори, слънцето беше почетено и щеше да изгрее на идващия ден, а животът щеше да продължи. След уикенда селото още веднъж щеше да опустее, с цел да се възроди след година пред хиляди любителски и няколко професионални камери и под общителния взор на ЮНЕСКО.
Първия път човек, хванал се на нестинарското хоро, се строполил мъртъв на земята. Втория път се извила ужасна стихия и не могли да накладат огъня за танците. Истински фолклорен трилър, „ закононарушение и наказване “ по странджански.Затова в този момент датата се съблюдава строго. Тази година тя се пада в събота и до вечерта стълпотворението ще е невъобразимо. Селото, в което другояче живеят за непрекъснато двайсетина поданици, посреща 16–17, а може би и 20 хиляди души. Няма кой да ги преброи, в случай че не го стори небесният статистик от височайшия си офис. Първото скупчване е към 10,30 пред „ конака “. В нестинарския бит това е мястото, където празничните икони се обличат в „ ризи “, ушити от червен плат и обшити със сребърни пари. В конака не се позволяват инцидентни хора, тъй като вътре е Силата. Под ниския му покрив влизат единствено нестинарката на селото Мария, епитропът – церемониалмайсторът на обреда, момчетата, които ще се редуват да носят тежките икони, и още двама-трима души, директно забъркани в обреда. Отпред ги чакат музикантите. Писва гайдата и забумтява свещеният нестинарски барабан. Малко като удар в стомаха е, за момент дъхът ти стопира. Големият странджански гайдар Петко Янгьозов подхваща първата от трите нестинарски мелодии, които се извършват единствено в този ден. В Българи ще ви опишат по какъв начин преди доста години мъж засвирил нестинарската в кръчмата и щерка му едвам не умряла. Спасила я тогавашната нестинарка на селото, фамозната баба Злата Даскалова, която нещо „ разхвърляла “, нещо баяла и момичето оживяло. Жътварските песни се пеят по беритба, сватбарските – на женитба, нестинарските мелодии се свирят единствено в деня на свети Костадин, както назовават в Странджа свeтеца. Милият свети Костадин, който закриля фамилията и добитъка, само че и санкционира за нарушаването на пристигналия от дълбините на времето ред.След освещаване на иконите и тъпаните в църквата шествието потегля към язмата на свeти Костадин на петнайсетина минути от селото. Язми в Странджа назовават свещените извори, аязма, с каквито изобилстват покрайнините на тукашните села. Водата на извора, прикрит под дървен похлупак в дребен каменен параклис, този ден е по-лечебна от всеки път и хората си наливат за здраве. Палят свещи, множеството споделя молитвата „ Отче наш “, гайдата на Петко Янгьозов още веднъж свири, тъпанът на свети Костадин бие като сърце, нестинарката целува иконите и очевидно изпада в транс. Краката ѝ се подкосяват, присяда на стъпалата на „ одърчето “ – издигната измежду дърветата край аязмото платформа, на която краткотрайно са подредени иконите. Поднасят ѝ кадилница с тамян, тя вдишва надълбоко от дима и се съвзема. Или пък напълно се замайва. В това време хората стартират да сочат към небето – появил се е кръст, завършен от две тънки облачни влакна. Прелита аероплан, който оставя кемтрейлс, несъмнено. Кръстът последователно се разсейва. Кемтрейлс също. Шествието се връща към селото и се разпръсква по посока на скарите. В двора на конака колят агне за курбан. Не гледаме.Най-прочутата част от обреда настава към 21,30 часа, когато към този момент е притъмняло задоволително. Огромното голям брой се осветява от безусловно цялостната луна и два дрона, в ритуалния кръг жаравата е разстлана, въглените проблясват. Хората, които до момента са се карали за места и кой на кого пречи да вижда и снима, съвсем притихват, а тъпанът и гайдата несъмнено подлудяват таралежите и лисиците по цяла Странджа. Край жаравата обикалят музикантите, нестинарите – три дами и трима мъже, и момчетата с иконите. Ей в този момент ще се случи, веднага. И след това босите крайници са върху въглените, влизат един, двама, шестима, траекториите на екстаза им просветват в алено. Държат иконите пред себе си с вярата, че свети Костадин ръси вода пред стъпките им и гаси въглените. Истинските нестинари се познават по това, че краката им не горят, ще ви кажат в Българи. Часове, от време на време и дни преди танца крайниците им ставали студени като змия. И трябвало да влязат в огъня, с цел да се стоплят.Шоу ли е всичко? Един свети Костадин знае. Факт е, че след нестинарите в жаравата влязоха и смелчаци от публиката, много се опариха. Никой не може да каже сигурно от кое място се е появило нестинарството в Странджа, тук ли се е родило по времето на траките, или е пристигнало с преселници гърци от Персия като отзвук от зороастрийския фетиш към огъня. Според едно поверие от Българи хората помолили Бога да им прати някой, който да ги води. Бог наклал огън и споделил – който го прекоси, той ще е лидер. Само двама се престрашили да влязат – Костадин от мъжете и Елена от дамите. Те станали светци и измолвали от Бога здраве за хората. Проф. Валерия Фол не е толкоз приказна в обясненията си. Според нея светите Константин и Елена са християнският вид на Великата богиня майка и на сина ѝ, който се демонстрира като слънце и огън. Във всеки случай ритуалът в Българи е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание. Да го видят идват хора от целия свят, несъмнено – и японци. Според едно изложение от 1938-а за нестинарските танци в Българи и тогава били пристигнали чужденци, които снимали с „ кино уред “.На 3 юни и тази година в дребното странджанско село нещо беше пристигнало от древността и беше заговорило през тъпана и гайдата. Кръгът се затвори, слънцето беше почетено и щеше да изгрее на идващия ден, а животът щеше да продължи. След уикенда селото още веднъж щеше да опустее, с цел да се възроди след година пред хиляди любителски и няколко професионални камери и под общителния взор на ЮНЕСКО. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ