Трагедията на една ромка: Уринираха в лицето ми пред детето ми!
Селим Й. и брачната половинка му Мирса са изтощени и обезверени - от седмици не са спали обикновено. Страхуват се, че служителите на реда ще дойдат и ще ги отведат. Преди три дни фамилията е научило, че могат да ги върнат в Северна Македония. Засега още са в Германия, само че не знаят какво ги чака. Селим е македонец, само че брачната половинка му е македонска ромка - респективно и децата са роми. Поради това в родината фамилията е застрашено от дискриминация и расистки офанзиви. За трагичната орис на ромската фамилия споделя " Дойче Веле ".
Семейството живее в подслон за бежанци в Брауншвайг, много натясно. Мирса в началото отхвърля да приказва с публицисти, тъй като се срами и опасява по едно и също време – от своите насилници. В последна сметка се съгласява, само че единствено при изискване, че имената бъдат изменени. „ Преди няколко дни даже нямах сили да сготвя или да се погрижа за децата. Мъжът ми пое работата. ", споделя тя.
Мирса е излязла от психиатрията единствено преди няколко седмици - била е там поради диагностицираната тежка меланхолия и посттравматичен стрес.
Когато споделя какво ѝ се е случило, Мирса не плаче, крие страстите си – за разлика от нейния брачен партньор. Тя наподобява тъжна, само че и примирена. Взима лекарства против депресията.
Ромката споделя по какъв начин злодеите нахлули в къщата ѝ. Съпругът ѝ не бил там. Нападателите я пребили, уринирали в лицето ѝ, пробвали се да я изнасилят. Всичко това пред очите на 4-годишната ѝ щерка Ясмина и 7-годишния ѝ наследник Йонуз. Виковете на Мирса се чували от улицата. Съседите пристигнали и предотвратили изнасилването.
Селим и Мирса отишли в полицията. Познавали нападателите, те били от техния квартал. Дотогава нееднократно били обиждали Мирса, наричайки я „ циганка ". Селим и Мирса желали да подадат тъжба, само че полицията отказала да я одобри. Вместо да им помогне, полицията уведомила нападателите.
След това двамата решили да не остават повече в къщата - отишли при родственици. Чак по-късно, към този момент в Германия, Мирса щяла да научи, че същите нападатели 10 дни по-късно са запалили и изгорили къщата им. Селим още веднъж ходил в полицията, само че тя още веднъж не подхванала нищо. Дотогава Мирса към този момент била направила три опита за самоубийство. Селим продал последното останало имущество на фамилията - колата, извадил нови документи за идентичност и всички отпътували за Германия.
Ясмина няма мемоари от случая, само че Йонуз изпитва боязън и до през днешния ден. Мрежата за травматизирани бежанци в Долна Саксония е диагностицирала и при него посттравматичен стрес. Бащата също страда от тежко физическо натоварване и пристъпи на боязън.
Административният съд в Оснабрюк, който би трябвало да се произнесе по настояването на фамилията за леговище, установи, че достъпът до здравно обслужване в Северна Македония е безпроблемен. Мирса обаче знае, че това не е по този начин. „ През целия ми живот са се отнасяли към мен като човек второкласен - защото съм ромка. " Така се държали с нея и лекарите още като дете. За нея няма нищо изненадващо в това, че полицията не реагира на закононарушенията против роми. В учебно заведение обиждали и биели децата ѝ, а учителите не правели нищо. Ромското население съвсем няма късмет да си откри работа, споделя тя.
Семейство Й. на път към краткотрайния им дом в Брауншвайг, Германия
Въпреки това Северна Македония е избрана като „ сигурна страна на генезис ". Това съответно значи следното: тежката дискриминация по отношение на ромското население не се признава, а молбите за леговище по предписание се отхвърлят. Въпреки това семейство Й. се пробва да потвърди дискриминирането. Но северномакедонската полиция по този начин и не е почнала следствие, заради което доказателства няма. Семейството е посочило имената на причинителите, показало е фотоси и видеоматериали от опожарената къща. Административният съд в Оснабрюк обаче отвръща, че при тези фотоси не може да се дефинира нито къде, нито по кое време са направени.
Дружеството „ Ромски център-Гьотинген " и политическата група „ No Lager " оказват поддръжка на фамилията. Те показват отчети за дискриминирането на ромското население в Северна Македония. Въпреки това съдът взема решение, че даже нападенията против Мирса да дават отговор на истината, не става дума за редовно гонене, а за незаконна неправда. Това, че полицията не е реагирала, било индивидуален случай.
Сформираната от федералното държавно управление самостоятелна комисия „ Антициганизъм " демонстрира, че казусът на Мирса не е индивидуален. В своите отчети комисията отбелязва, че ромите в страните от някогашна Югославия са подложени на „ огромна расова дискриминация и на произлизащите от нея обществена и икономическа изолираност ".
Мирса споделя най-сериозно, че завръщането в родината не е алтернатива - щяла да се самоубие, в случай че я екстрадират. Радва я единствено това, че в Германия синът ѝ върви на учебно заведение и учителките са доста благи с него, даже му поднесли подарък за рождения ден. „ Беше толкоз благополучен в този ден. Децата ми би трябвало да бъдат щастливи, би трябвало да са добре ", споделя тя.
Семейството живее в подслон за бежанци в Брауншвайг, много натясно. Мирса в началото отхвърля да приказва с публицисти, тъй като се срами и опасява по едно и също време – от своите насилници. В последна сметка се съгласява, само че единствено при изискване, че имената бъдат изменени. „ Преди няколко дни даже нямах сили да сготвя или да се погрижа за децата. Мъжът ми пое работата. ", споделя тя.
Мирса е излязла от психиатрията единствено преди няколко седмици - била е там поради диагностицираната тежка меланхолия и посттравматичен стрес.
Когато споделя какво ѝ се е случило, Мирса не плаче, крие страстите си – за разлика от нейния брачен партньор. Тя наподобява тъжна, само че и примирена. Взима лекарства против депресията.
Ромката споделя по какъв начин злодеите нахлули в къщата ѝ. Съпругът ѝ не бил там. Нападателите я пребили, уринирали в лицето ѝ, пробвали се да я изнасилят. Всичко това пред очите на 4-годишната ѝ щерка Ясмина и 7-годишния ѝ наследник Йонуз. Виковете на Мирса се чували от улицата. Съседите пристигнали и предотвратили изнасилването.
Селим и Мирса отишли в полицията. Познавали нападателите, те били от техния квартал. Дотогава нееднократно били обиждали Мирса, наричайки я „ циганка ". Селим и Мирса желали да подадат тъжба, само че полицията отказала да я одобри. Вместо да им помогне, полицията уведомила нападателите.
След това двамата решили да не остават повече в къщата - отишли при родственици. Чак по-късно, към този момент в Германия, Мирса щяла да научи, че същите нападатели 10 дни по-късно са запалили и изгорили къщата им. Селим още веднъж ходил в полицията, само че тя още веднъж не подхванала нищо. Дотогава Мирса към този момент била направила три опита за самоубийство. Селим продал последното останало имущество на фамилията - колата, извадил нови документи за идентичност и всички отпътували за Германия.
Ясмина няма мемоари от случая, само че Йонуз изпитва боязън и до през днешния ден. Мрежата за травматизирани бежанци в Долна Саксония е диагностицирала и при него посттравматичен стрес. Бащата също страда от тежко физическо натоварване и пристъпи на боязън.
Административният съд в Оснабрюк, който би трябвало да се произнесе по настояването на фамилията за леговище, установи, че достъпът до здравно обслужване в Северна Македония е безпроблемен. Мирса обаче знае, че това не е по този начин. „ През целия ми живот са се отнасяли към мен като човек второкласен - защото съм ромка. " Така се държали с нея и лекарите още като дете. За нея няма нищо изненадващо в това, че полицията не реагира на закононарушенията против роми. В учебно заведение обиждали и биели децата ѝ, а учителите не правели нищо. Ромското население съвсем няма късмет да си откри работа, споделя тя.
Семейство Й. на път към краткотрайния им дом в Брауншвайг, Германия
Въпреки това Северна Македония е избрана като „ сигурна страна на генезис ". Това съответно значи следното: тежката дискриминация по отношение на ромското население не се признава, а молбите за леговище по предписание се отхвърлят. Въпреки това семейство Й. се пробва да потвърди дискриминирането. Но северномакедонската полиция по този начин и не е почнала следствие, заради което доказателства няма. Семейството е посочило имената на причинителите, показало е фотоси и видеоматериали от опожарената къща. Административният съд в Оснабрюк обаче отвръща, че при тези фотоси не може да се дефинира нито къде, нито по кое време са направени.
Дружеството „ Ромски център-Гьотинген " и политическата група „ No Lager " оказват поддръжка на фамилията. Те показват отчети за дискриминирането на ромското население в Северна Македония. Въпреки това съдът взема решение, че даже нападенията против Мирса да дават отговор на истината, не става дума за редовно гонене, а за незаконна неправда. Това, че полицията не е реагирала, било индивидуален случай.
Сформираната от федералното държавно управление самостоятелна комисия „ Антициганизъм " демонстрира, че казусът на Мирса не е индивидуален. В своите отчети комисията отбелязва, че ромите в страните от някогашна Югославия са подложени на „ огромна расова дискриминация и на произлизащите от нея обществена и икономическа изолираност ".
Мирса споделя най-сериозно, че завръщането в родината не е алтернатива - щяла да се самоубие, в случай че я екстрадират. Радва я единствено това, че в Германия синът ѝ върви на учебно заведение и учителките са доста благи с него, даже му поднесли подарък за рождения ден. „ Беше толкоз благополучен в този ден. Децата ми би трябвало да бъдат щастливи, би трябвало да са добре ", споделя тя.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ