„Не си бил там, ако не си го постнал“: Как Instagram превзе света...
Селфито като маршрут
От Исландия до Бали, от Санторини до Мачу Пикчу– цели райони се радват на туристически взрив с помощта на едно красиво фото. Популярни хаштагове като #travelgoals, #bucketlist или #wanderlust са се трансформирали в магнит за милиони, които гонят същия ъгъл, същия кадър, същата „ естествена “ усмивка.
Малките градчета с цветни улички, планински върхове с трагичен пейзаж или изоставени храмове в джунглата към този момент не са просто дестинации, те са подиуми. И хората влизат в тях не като гости, а като... основни артисти в личната си обществена продукция.
Забележителностите се трансформират във фотостудиа, а туристите – в артисти, които извършват един и същи сюжет: поза, филтър, хаштаг. В тази действителност, не прекарването е значимо, а доказателството за него.
Опасните селфи-зони
В последните години зачестиха и тревожните случаи на контузии и даже съдбовни произшествия в опит да се щракне съвършеното селфи. Скали без обезопасяване, покриви на здания, релсови линии, дрон-снимки на милиметри от бездна – всичко за „ един лайк повече “.
Според изследване на Journal of Family Medicine and Primary Care, сред 2011 и 2017 година минимум 259 души по света са починали, до момента в който са правили селфи. Реалният брой евентуално е по-голям. Днес даже някои страни като Индия и Русия обособяват „ зони без селфита “ към рискови естествени или урбанистични обекти.
Инстаграмният туризъм = „ подправено прекарване “?
Има и друго измерение – логиката на психиката. Вместо да преживеем момента, го документираме. А след това го филтрираме, ретушираме и сервира по този начин, че да събира злоба, не мемоари.
Гледката не е толкоз значима, колкото реакцията, която ще провокира. Филтрираната действителност основава заблуда за съвършен живот, съвършени места и съвършени пътувания, само че с това покачва тревогата и чувството за малоценност у тези, които гледат в профил.
Какво губим?
Когато преживяването се свежда до фотография, губим магията на пътуването. Местните хора се трансформират в декор, културата в хаштаг, а спонтанността в сюжет. А същинското премеждие? То остава... отвън фрагмента.
Няма нищо неприятно в това да снимаме красивите си мигове. Но когато телефонът е повече справочник от любознанието, може би е време да се запитаме: на кого в действителност е нужно това пътешестване – на нас или на логаритъма?
Констанца Илиева
От Исландия до Бали, от Санторини до Мачу Пикчу– цели райони се радват на туристически взрив с помощта на едно красиво фото. Популярни хаштагове като #travelgoals, #bucketlist или #wanderlust са се трансформирали в магнит за милиони, които гонят същия ъгъл, същия кадър, същата „ естествена “ усмивка.
Малките градчета с цветни улички, планински върхове с трагичен пейзаж или изоставени храмове в джунглата към този момент не са просто дестинации, те са подиуми. И хората влизат в тях не като гости, а като... основни артисти в личната си обществена продукция.
Забележителностите се трансформират във фотостудиа, а туристите – в артисти, които извършват един и същи сюжет: поза, филтър, хаштаг. В тази действителност, не прекарването е значимо, а доказателството за него.
Опасните селфи-зони
В последните години зачестиха и тревожните случаи на контузии и даже съдбовни произшествия в опит да се щракне съвършеното селфи. Скали без обезопасяване, покриви на здания, релсови линии, дрон-снимки на милиметри от бездна – всичко за „ един лайк повече “.
Според изследване на Journal of Family Medicine and Primary Care, сред 2011 и 2017 година минимум 259 души по света са починали, до момента в който са правили селфи. Реалният брой евентуално е по-голям. Днес даже някои страни като Индия и Русия обособяват „ зони без селфита “ към рискови естествени или урбанистични обекти.
Инстаграмният туризъм = „ подправено прекарване “?
Има и друго измерение – логиката на психиката. Вместо да преживеем момента, го документираме. А след това го филтрираме, ретушираме и сервира по този начин, че да събира злоба, не мемоари.
Гледката не е толкоз значима, колкото реакцията, която ще провокира. Филтрираната действителност основава заблуда за съвършен живот, съвършени места и съвършени пътувания, само че с това покачва тревогата и чувството за малоценност у тези, които гледат в профил.
Какво губим?
Когато преживяването се свежда до фотография, губим магията на пътуването. Местните хора се трансформират в декор, културата в хаштаг, а спонтанността в сюжет. А същинското премеждие? То остава... отвън фрагмента.
Няма нищо неприятно в това да снимаме красивите си мигове. Но когато телефонът е повече справочник от любознанието, може би е време да се запитаме: на кого в действителност е нужно това пътешестване – на нас или на логаритъма?
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ