Барчовски: Понякога се чувствам уморен, но си пляскам два шамара и продължавам напред
Селекционерът на мъжкия ни народен тим по баскетбол Росен Барчовски гостува в предаването " Код Спорт " по RING. За експерта няма и ден отмора, тъй като лятото е изпълнено с задължения. Още при започване на август той ще събере " лъвовете " на лагер в Панагюрище, следва присъединяване на интернационален шампионат в Чехия, старт на предварителните квалификации за Евробаскет 2025 и най-голямото тестване - шампионатът на Стария континент през септември. Форум, на който България се завръща след 11-годишна пауза. Ето някои акценти от изявлението с Барчовски:
- Свидетел си на израстването на Алекс Везенков. Според теб подготвен ли е той за НБА?
- Абсолютно! С очите си го видях. Аз за първи път съм му треньор, до момента единствено съм го гледал. Сега беше на подготовка, той промени цялата подготовка. Изведнъж всичко става на доста високо равнище - друга класа, със страхотна скорост, друга мотивация, със страхотни решения. Буквално за две-три тренировки подвига другите играчи. Убеден съм, че може, тъй като и физически е израснал. А баскетболното му IQ е неповторимо! Абсолютно съм уверен, че към този момент е подготвен. Преди година-две, като почна да се приказва малко по-усилено, мисля, че не... А в този момент и самочувствието му е пристигнало, има убийствена пукотевица. Там е 50 см по-дълго, което е нищо. Буквално за седмица-две-три се нагажда. Друга тематика е каква роля ще му дадат в тима, тъй като там е доста комплицирана работа. Тук треньорът има почитание към него, той е растял в Кипър, в " Арис " (Солун), владее гръцки език, почитателите го обичат. А там ще отиде като един от всички и би трябвало българинът Сашо Везенков да се наложи в меката на баскетбола. Много тежка работа. Изключително значимо е дали треньорът ще му даде повечко роля и той да си я отбрани. Не знам какво ще реши. Аз мисля, че към момента избира. Не съм уверен, че ще отиде.
- Колко време ще им би трябвало още на младите играчи в тима, с цел да не се употребява оправданието, че те са още млади?
- Аз изобщо не смятам, че са млади. Емил става на 20 години, Коцето Костадинов става на 19, Данчо Минчев става на 23. Те би трябвало да играят към този момент. Проблемът е, че и двамата, които са в Испания - Емил Стоилов и Коцето Костадинов са в тимове, в които не играят. Коцето малко повече, само че тимът му изпадна от Втора дивизия. Ниско равнище тим с никаква организация - не ми е неловко да го кажа. Емил е в доста добър тим - Естудиантес, обаче няма игрово време. Не знам подготвителният развой какъв е. Ако още този сезон проявят разсъдък сътрудниците им, тъй като те имат доста въздействие върху тях, и те самите, несъмнено, тъй като си зависи от играча какво желае, те би трябвало да намерят тим, който има водеща роля, само че и сериозен подготвителен развой. Това са две неща, които би трябвало да са водещи при тях при взимането на избор. Има време и в по-силни тимове да играят, и пари да взимат... Ако продължат да седят на пейката или да са в слаби тимове, нещата не са положителни и противоположното - доста бързо ще стане, една година да го получат това нещо, тъй като имат доста качества.
Барчовски: Имаме сделка с Везенков и Бост да вземат участие на Евробаскет 2022
Ето какво сподели
- Каква цел си е сложил Росен Барчовски за най-големия конгрес през тази година - европейското състезание?
- Естествено, като класиране да излезем от групата. Това по-скоро е в областта на фантазиите, само че не е невероятно. Трябва да сме всички, да сме здрави, обаче и да създадем доста сериозна подготовка. Нашият тим би трябвало да е квалифициран физически по-добре от съперниците. Това е отвън всякакво подозрение. Не може да стане с почесване, а става с доста яка работа. Август месец, който има упоритости да е в тим, който се е показал добре на европейско състезание, би трябвало да го осъзнае това нещо. Сега имаме двайсет и недостатък дни отмора. Те отново би трябвало да се готвят. Това съм им го споделил и в този момент го дублирам - това се случва един път. Европейските шампионати станаха на четири години, не на две. Има някои спортове, които всяка година имат европейско, международно, Световна купа, Купа на международните шампионати, на нациите... Ние имаме на четири години като на олимпиада. И като пропуснеш едно състезание, поколението отива. Играчите би трябвало да осъзнаят, че това се случва веднъж и би трябвало да сме ужасно годни физически, да запазим атмосферата и духа, които има. Аз като треньор и щабът ми да се опитаме да вкараме някои неща, които са ни попречили до този миг. Много неща са, не едно или две. Постижимо е. Не мисля, че тимовете толкоз доста ни превъзхождат.
- Какво най-вече те боли, когато гледаш мачовете от българския шампионат?
- Аз ги виждам на драго сърце, само че и професионално. Гледам главно българските играчи и ме боли, когато те не играят добре, когато не са в положително положение, когато не играят. Често се подлагат на критика треньорите, само че няма подобен треньор, който да държи на пейката добър състезател. Ако има някакъв спор, да, това се случва. Често пробват да търсят оправдания в треньорите. Боли ме, когато те не са в положително положение и назад - като играят добре, това ме радва. Иначе равнището от време на време ме тормози, тъй като е ниско, само че не постоянно. Когато залите са празни, също.
- Не се ли умори от обичания ти спорт? Няма подозрение, че той ти е дал доста, само че и ти не си му останал задължен?
- Има моменти, в които се усещам изтощен, позагубил упоритост и единствено като го усетя този миг, си шляпам два шамара, взимам един леден душ и си споделям: " Не! До дупка! Това ти е животът! Спреш ли, приключваш като персона!. "
- Свидетел си на израстването на Алекс Везенков. Според теб подготвен ли е той за НБА?
- Абсолютно! С очите си го видях. Аз за първи път съм му треньор, до момента единствено съм го гледал. Сега беше на подготовка, той промени цялата подготовка. Изведнъж всичко става на доста високо равнище - друга класа, със страхотна скорост, друга мотивация, със страхотни решения. Буквално за две-три тренировки подвига другите играчи. Убеден съм, че може, тъй като и физически е израснал. А баскетболното му IQ е неповторимо! Абсолютно съм уверен, че към този момент е подготвен. Преди година-две, като почна да се приказва малко по-усилено, мисля, че не... А в този момент и самочувствието му е пристигнало, има убийствена пукотевица. Там е 50 см по-дълго, което е нищо. Буквално за седмица-две-три се нагажда. Друга тематика е каква роля ще му дадат в тима, тъй като там е доста комплицирана работа. Тук треньорът има почитание към него, той е растял в Кипър, в " Арис " (Солун), владее гръцки език, почитателите го обичат. А там ще отиде като един от всички и би трябвало българинът Сашо Везенков да се наложи в меката на баскетбола. Много тежка работа. Изключително значимо е дали треньорът ще му даде повечко роля и той да си я отбрани. Не знам какво ще реши. Аз мисля, че към момента избира. Не съм уверен, че ще отиде.
- Колко време ще им би трябвало още на младите играчи в тима, с цел да не се употребява оправданието, че те са още млади?
- Аз изобщо не смятам, че са млади. Емил става на 20 години, Коцето Костадинов става на 19, Данчо Минчев става на 23. Те би трябвало да играят към този момент. Проблемът е, че и двамата, които са в Испания - Емил Стоилов и Коцето Костадинов са в тимове, в които не играят. Коцето малко повече, само че тимът му изпадна от Втора дивизия. Ниско равнище тим с никаква организация - не ми е неловко да го кажа. Емил е в доста добър тим - Естудиантес, обаче няма игрово време. Не знам подготвителният развой какъв е. Ако още този сезон проявят разсъдък сътрудниците им, тъй като те имат доста въздействие върху тях, и те самите, несъмнено, тъй като си зависи от играча какво желае, те би трябвало да намерят тим, който има водеща роля, само че и сериозен подготвителен развой. Това са две неща, които би трябвало да са водещи при тях при взимането на избор. Има време и в по-силни тимове да играят, и пари да взимат... Ако продължат да седят на пейката или да са в слаби тимове, нещата не са положителни и противоположното - доста бързо ще стане, една година да го получат това нещо, тъй като имат доста качества.
Барчовски: Имаме сделка с Везенков и Бост да вземат участие на Евробаскет 2022
Ето какво сподели
- Каква цел си е сложил Росен Барчовски за най-големия конгрес през тази година - европейското състезание?
- Естествено, като класиране да излезем от групата. Това по-скоро е в областта на фантазиите, само че не е невероятно. Трябва да сме всички, да сме здрави, обаче и да създадем доста сериозна подготовка. Нашият тим би трябвало да е квалифициран физически по-добре от съперниците. Това е отвън всякакво подозрение. Не може да стане с почесване, а става с доста яка работа. Август месец, който има упоритости да е в тим, който се е показал добре на европейско състезание, би трябвало да го осъзнае това нещо. Сега имаме двайсет и недостатък дни отмора. Те отново би трябвало да се готвят. Това съм им го споделил и в този момент го дублирам - това се случва един път. Европейските шампионати станаха на четири години, не на две. Има някои спортове, които всяка година имат европейско, международно, Световна купа, Купа на международните шампионати, на нациите... Ние имаме на четири години като на олимпиада. И като пропуснеш едно състезание, поколението отива. Играчите би трябвало да осъзнаят, че това се случва веднъж и би трябвало да сме ужасно годни физически, да запазим атмосферата и духа, които има. Аз като треньор и щабът ми да се опитаме да вкараме някои неща, които са ни попречили до този миг. Много неща са, не едно или две. Постижимо е. Не мисля, че тимовете толкоз доста ни превъзхождат.
- Какво най-вече те боли, когато гледаш мачовете от българския шампионат?
- Аз ги виждам на драго сърце, само че и професионално. Гледам главно българските играчи и ме боли, когато те не играят добре, когато не са в положително положение, когато не играят. Често се подлагат на критика треньорите, само че няма подобен треньор, който да държи на пейката добър състезател. Ако има някакъв спор, да, това се случва. Често пробват да търсят оправдания в треньорите. Боли ме, когато те не са в положително положение и назад - като играят добре, това ме радва. Иначе равнището от време на време ме тормози, тъй като е ниско, само че не постоянно. Когато залите са празни, също.
- Не се ли умори от обичания ти спорт? Няма подозрение, че той ти е дал доста, само че и ти не си му останал задължен?
- Има моменти, в които се усещам изтощен, позагубил упоритост и единствено като го усетя този миг, си шляпам два шамара, взимам един леден душ и си споделям: " Не! До дупка! Това ти е животът! Спреш ли, приключваш като персона!. "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ