Дойде ли часът на „червените дяволи“?
Селекционерът на Белгия Роберто Мартинес е наясно, че мощните клубни тимове са по-добри от националните. Все отново те играят доста по-често и футболистите им са привикнали един с различен. Ако нямат човек за дадена позиция, постоянно могат да си купят, до момента в който представителният отбор би трябвало да се оправя с това, което има. „ А и напрежението в клубните шампионати не може да се съпоставя с това в националния тим “, прибавя той.
Може би по тази причина „ алените дяволи “ на Мартинес са отборът, който най-вече се приближава до клубен тим на международното състезание в Русия. Голямата част от играчите от така наречен „ златно потомство “ на белгийския футбол се познават още от гарнитурите за подрастващи. Десетина от тях са с по над 60 интернационалните мача. И са наясно, че мондиалът е техният късмет за нещо огромно.
Звездите са почнали футболния си път по време, когато играта в Белгия изживява тежка рецесия. От дребни бягат на открито – Еден Азар като младеж играе във френския „ Лил “, Ромелу Лукаку – в британските „ Евертън “ и „ Челси “, а още няколко момчета минават през холандския „ Аякс “. Още тогава дебютират в националния отбор и претърпяват не една и две унизителни загуби.
„ Докато бях треньор във Висшата лига, всеки искаше да вземе в тима си белгиец – споделя Мартинес. – Те се приспособиха доста елементарно към съблекалнята, нямаше езикова преграда, а също така желаеха бързо да станат значима част от отбора. “
Като доста клубни тимове, освен на Острова, британският е работният език в белгийския народен тим. Това разрешава на Мартинес да заеме неутрална позиция сред двата публични езика в страната. Между играчите на процедура няма проблеми. „ Направо не мога да допускам какъв брой задружни са и по какъв начин се грижат един за различен “, споделя Мартинес.
Повечето от „ златното потомство “ са в идеалната футболна възраст – всички титуляри са от 24 до 31 годишни. Единствено Томас Вермаелен и капитанът Венсан Компани са минали зенита на кариерите си, само че към момента наподобяват в задоволително добра форма. За разлика от предходното огромно белгийско потомство от 80-е години, настоящето играе прелестен футбол. Мартинес с лекост може да сменя тактическите схеми, а играчите се намират със затворени очи. Азар и Кевин де Бройне са способни да извършват най-различни функции в офанзива, което усети на гърба си японският отбор при популярния поврат на осминафиналите. А Мартинес обича офанзивата и има вяра, че в случай че допуснеш два гола, би трябвало да вкараш три. Всъщонст до момента на мондиала „ алените дяволи “ са отбелязали 12, съвсем всичките от игра след майсторски комбинации.
Друг коз е скромността – Белгия не се счита за любимец за купа. „ Най-важното е да не забравяме, че би трябвало да се забавляваме – споделя Лукаку. – Животът е прекомерно къс, с цел да го прекарваме в стрес. “
Но след недотам тежки противници като Панама, Тунис, запасите на Англия и Япония, в този момент наред е колосът Бразилия. Мартинес е подготвен да извади от ръкава нова тактичност, с която да шокира „ кариоките “. „ Схема 3-4-3 против Бразилия? Защо не… “, споделя легендата Марк Вилмотс, който водеше отбора преди испанеца. Може би най-накрая е блъснал часът на „ алените дяволи “…
Може би по тази причина „ алените дяволи “ на Мартинес са отборът, който най-вече се приближава до клубен тим на международното състезание в Русия. Голямата част от играчите от така наречен „ златно потомство “ на белгийския футбол се познават още от гарнитурите за подрастващи. Десетина от тях са с по над 60 интернационалните мача. И са наясно, че мондиалът е техният късмет за нещо огромно.
Звездите са почнали футболния си път по време, когато играта в Белгия изживява тежка рецесия. От дребни бягат на открито – Еден Азар като младеж играе във френския „ Лил “, Ромелу Лукаку – в британските „ Евертън “ и „ Челси “, а още няколко момчета минават през холандския „ Аякс “. Още тогава дебютират в националния отбор и претърпяват не една и две унизителни загуби.
„ Докато бях треньор във Висшата лига, всеки искаше да вземе в тима си белгиец – споделя Мартинес. – Те се приспособиха доста елементарно към съблекалнята, нямаше езикова преграда, а също така желаеха бързо да станат значима част от отбора. “
Като доста клубни тимове, освен на Острова, британският е работният език в белгийския народен тим. Това разрешава на Мартинес да заеме неутрална позиция сред двата публични езика в страната. Между играчите на процедура няма проблеми. „ Направо не мога да допускам какъв брой задружни са и по какъв начин се грижат един за различен “, споделя Мартинес.
Повечето от „ златното потомство “ са в идеалната футболна възраст – всички титуляри са от 24 до 31 годишни. Единствено Томас Вермаелен и капитанът Венсан Компани са минали зенита на кариерите си, само че към момента наподобяват в задоволително добра форма. За разлика от предходното огромно белгийско потомство от 80-е години, настоящето играе прелестен футбол. Мартинес с лекост може да сменя тактическите схеми, а играчите се намират със затворени очи. Азар и Кевин де Бройне са способни да извършват най-различни функции в офанзива, което усети на гърба си японският отбор при популярния поврат на осминафиналите. А Мартинес обича офанзивата и има вяра, че в случай че допуснеш два гола, би трябвало да вкараш три. Всъщонст до момента на мондиала „ алените дяволи “ са отбелязали 12, съвсем всичките от игра след майсторски комбинации.
Друг коз е скромността – Белгия не се счита за любимец за купа. „ Най-важното е да не забравяме, че би трябвало да се забавляваме – споделя Лукаку. – Животът е прекомерно къс, с цел да го прекарваме в стрес. “
Но след недотам тежки противници като Панама, Тунис, запасите на Англия и Япония, в този момент наред е колосът Бразилия. Мартинес е подготвен да извади от ръкава нова тактичност, с която да шокира „ кариоките “. „ Схема 3-4-3 против Бразилия? Защо не… “, споделя легендата Марк Вилмотс, който водеше отбора преди испанеца. Може би най-накрая е блъснал часът на „ алените дяволи “…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ