Пламен Константинов: Пречупихме се в първия гейм, публиката ни е европейският шампион
Селекционерът на българския народен тим по волейбол - Пламен Константинов, направи дълъг разбор на представянето на България след отпадането от Европейското състезание. Нашите стигнаха до осминафинал, където изгубиха от Франция с 0:3 гейма.
„ Пречупихме се в първия гейм, когато водихме с 2-3 точки. Изпуснахме самодейността и то в хубави обстановки, когато към момента бяхме с положително посрещане, изпуснахме обстановки да си задържим разликата. След това те ни натиснаха, направиха една серия, с която минаха напред и може би моментът с нелепа съдийска неточност – отсъдиха една неточност при 21 точка изравнявахме с аса. Това беше вторият миг. Първият гейм на процедура продължи до 8:1 във втория гейм, чак тогава тръгнахме да играем. Но преживявахме още първия гейм, играейки втория, което е огромна неточност. В такива мачове би трябвало незабавно да превключиш на нова вълна, незабавно за затвориш страницата от предишния гейм, не го направихме и започнахме да играем откакто беше 8:1 за Франция.
Имаше моменти, в които се приближихме втория гейм, въпреки всичко върнахме някаква игра, само че когато ни пречупиха в края на втория гейм, третият ни натежа повече, ситуацията може би, усещайки, че към този момент става сериозно. Истината е, че даже и цифрите демонстрират, че не можеш да спечелиш един осминафинал против олимпийски първенец с 35 % офанзива на тима. Просто това е нереално.
Истината е, че на това домашно Европейско състезание първенецът е публиката. Тя е фантастична във всеки един мач. При такава аудитория е наслаждение, само че истината е, че тимът ни не е подготвен да играе пред такава аудитория, не е привикнал. Мисля, че тези упования, тази атмосфера, повече ни пречеха, в сравнение с ни помагаха в игра. Аз чаках, че това напрежение може да е в самото начало, тъй като знам, че на подготовка демонстрират неща, които обаче не се виждат в мач, към този момент. Има капацитет, само че би трябвало да се научим, че на огромното равнище най-важното е да го покажеш този капацитет и да го разкриеш в мач, а не на подготовка.
Може би дългият интервал, в който тимът губи от огромните тимове, пък и от съперници, които са от приблизително европейското равнище, се отразява и се основава един пораженски нрав, който би трябвало да бъде пречупен, в случай че желаеме да се върнем и да се приближим към топ тимовете. В момента сме един тим от приблизително европейско равнище с капацитет, само че към момента непоказващ действително този капацитет по време на мач. Ако покажем действителния си капацитет, можем да се приближим до огромните и да сме малко над приблизително европейското равнище. На това домашно състезание не успяхме да си разкрием действителния капацитет. Двата мача с топ тимовете демонстрираха, че мястото ни към момента действително не е там, ние сме под тях.
Олимпийската подготовка е част от този цикъл. Генерални заключения в този момент да се вършат съгласно мен е безсмислено. Нито ще донесе някаква изгода на някои от по-младите състезатели, внезапно да бъдат включвани и да се върви с тях на Олимпийска подготовка, съгласно мен няма смисъл от чак толкоз доста промени. Козметични промени ще има. Да се зачертава всичко – няма смисъл. Шансовете са единствено в бъдеще. Трябва дълготрайна тактика и дълготрайно обмисляне с подмладен тим, който да набира опит и самичък да стартира да написа своята история. Всичко би трябвало да бъде планувано на Олимпийски цикли. Завършва, не се класираме – от тук на сетне единствено бъдеще – млад, подмладен тим и без най-опитните ни състезатели, които каквото са могли са дали.
Не съм разговарял по тази тематика с Теодор Салпаров. Разчитам на тези хора, които имаме сега. Не можем да произведем за седмица, месец, два заместници на някои постове. Емоционално след такива мачове, съгласно мен, могат да се вземат и прибързани решения. За мен Теодор Салпаров може да помогне да се опитаме да вземе максимума от тази подготовка, колкото и да са дребни тези шансове. Честно споделям не знам дали няма да играем по-добре, в сравнение с домашното европейско състезание, аз имам подобен нюх.
Безспорно сме новобранци, там има любимци, които последните четири години са в медалите на огромни шампионати, само че аз го споделям от позиция на това напрежение, което някои състезатели не са подготвени да го носят. Особено домашното напрежение. Дали то няма да отсъства там, да ги освободи, да си демонстрират действително опциите. Нека другите тимове да бъдат по-силни, само че сигурно не са толкоз по-силни, както беше разликата в третия гейм. Такива сривове, такава разлика не е действителна. Реалната разлика можем да кажем, че е в първия гейм. “
„ Пречупихме се в първия гейм, когато водихме с 2-3 точки. Изпуснахме самодейността и то в хубави обстановки, когато към момента бяхме с положително посрещане, изпуснахме обстановки да си задържим разликата. След това те ни натиснаха, направиха една серия, с която минаха напред и може би моментът с нелепа съдийска неточност – отсъдиха една неточност при 21 точка изравнявахме с аса. Това беше вторият миг. Първият гейм на процедура продължи до 8:1 във втория гейм, чак тогава тръгнахме да играем. Но преживявахме още първия гейм, играейки втория, което е огромна неточност. В такива мачове би трябвало незабавно да превключиш на нова вълна, незабавно за затвориш страницата от предишния гейм, не го направихме и започнахме да играем откакто беше 8:1 за Франция.
Имаше моменти, в които се приближихме втория гейм, въпреки всичко върнахме някаква игра, само че когато ни пречупиха в края на втория гейм, третият ни натежа повече, ситуацията може би, усещайки, че към този момент става сериозно. Истината е, че даже и цифрите демонстрират, че не можеш да спечелиш един осминафинал против олимпийски първенец с 35 % офанзива на тима. Просто това е нереално.
Истината е, че на това домашно Европейско състезание първенецът е публиката. Тя е фантастична във всеки един мач. При такава аудитория е наслаждение, само че истината е, че тимът ни не е подготвен да играе пред такава аудитория, не е привикнал. Мисля, че тези упования, тази атмосфера, повече ни пречеха, в сравнение с ни помагаха в игра. Аз чаках, че това напрежение може да е в самото начало, тъй като знам, че на подготовка демонстрират неща, които обаче не се виждат в мач, към този момент. Има капацитет, само че би трябвало да се научим, че на огромното равнище най-важното е да го покажеш този капацитет и да го разкриеш в мач, а не на подготовка.
Може би дългият интервал, в който тимът губи от огромните тимове, пък и от съперници, които са от приблизително европейското равнище, се отразява и се основава един пораженски нрав, който би трябвало да бъде пречупен, в случай че желаеме да се върнем и да се приближим към топ тимовете. В момента сме един тим от приблизително европейско равнище с капацитет, само че към момента непоказващ действително този капацитет по време на мач. Ако покажем действителния си капацитет, можем да се приближим до огромните и да сме малко над приблизително европейското равнище. На това домашно състезание не успяхме да си разкрием действителния капацитет. Двата мача с топ тимовете демонстрираха, че мястото ни към момента действително не е там, ние сме под тях.
Олимпийската подготовка е част от този цикъл. Генерални заключения в този момент да се вършат съгласно мен е безсмислено. Нито ще донесе някаква изгода на някои от по-младите състезатели, внезапно да бъдат включвани и да се върви с тях на Олимпийска подготовка, съгласно мен няма смисъл от чак толкоз доста промени. Козметични промени ще има. Да се зачертава всичко – няма смисъл. Шансовете са единствено в бъдеще. Трябва дълготрайна тактика и дълготрайно обмисляне с подмладен тим, който да набира опит и самичък да стартира да написа своята история. Всичко би трябвало да бъде планувано на Олимпийски цикли. Завършва, не се класираме – от тук на сетне единствено бъдеще – млад, подмладен тим и без най-опитните ни състезатели, които каквото са могли са дали.
Не съм разговарял по тази тематика с Теодор Салпаров. Разчитам на тези хора, които имаме сега. Не можем да произведем за седмица, месец, два заместници на някои постове. Емоционално след такива мачове, съгласно мен, могат да се вземат и прибързани решения. За мен Теодор Салпаров може да помогне да се опитаме да вземе максимума от тази подготовка, колкото и да са дребни тези шансове. Честно споделям не знам дали няма да играем по-добре, в сравнение с домашното европейско състезание, аз имам подобен нюх.
Безспорно сме новобранци, там има любимци, които последните четири години са в медалите на огромни шампионати, само че аз го споделям от позиция на това напрежение, което някои състезатели не са подготвени да го носят. Особено домашното напрежение. Дали то няма да отсъства там, да ги освободи, да си демонстрират действително опциите. Нека другите тимове да бъдат по-силни, само че сигурно не са толкоз по-силни, както беше разликата в третия гейм. Такива сривове, такава разлика не е действителна. Реалната разлика можем да кажем, че е в първия гейм. “
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ