Секторът за съхранение на енергия е на ръба на нова

Секторът за предпазване на сила е на ръба на нова гражданска война. Докато водещите стопански системи по света се надпреварват да конфигурират от ден на ден и повече индустриални мощности за възобновима сила, природата на нашия енергиен пейзаж се трансформира и мрежата ще се нуждае от забележителен прогрес и инфраструктурна поддръжка, с цел да бъде в крайник с новите условия. Една от тези основни опори е съхранението на сила, което може да ръководи и изравнява изменчивия поток от възобновима сила към и от мрежата. Поради централната си роля в енергийната сигурност в един все по-декарбонизиран свят, секторът на енергийната сигурност може да се удвои по мярка през 2024 година, разяснява изданието OilPrice.com. По-голямата част от съхранението на сила сега се реализира с потреблението на литиево-йонни акумулатори, само че има няколко казуса с широкомащабното потребление на тази технология. Първо, литият е мощно издирван стеснен запас, който оказва все по-отрицателно влияние върху околната среда и здравето на местата, където се добива. Освен това, той е главен съставен елемент на батериите за електрически транспортни средства и фотоволтаичните слънчеви панели, което значи, че конкуренцията за литиеви запаси към този момент е яростна и се разгаря. Още по тематиката ВЕИ 2 апр 2024 ВЕИ 14 март 2024 6 фев 2024 Доклад от 2023 година на Popular Mechanics пресмята, че „ една електрифицирана стопанска система през 2030 година евентуално ще се нуждае от 250 000 до 450 000 тона литий “. За информация, „ през 2021 година светът е създал единствено 105, а не 105 000 тона “. Но може би най-важното е, че литиево-йонните акумулатори просто не са положителни за предпазване на сила. Те могат да задържат непотребното произвеждане на възобновима сила единствено за няколко часа, когато това, от което секторът в действителност се нуждае, е месеци или даже години потенциал за предпазване. Поради това има голяма празнота – и затова голяма опция – на пазара за предпазване на сила и откриватели по целия свят се стремят да я запълнят.            Въпреки че развиването на съхранението на сила към момента е в ранен стадий, то се обрисува да бъде извънредно доходоносна промишленост и се популяризира като „ технологията, която ще осребри чековете, изписани от промишлеността за възобновима сила “, съгласно адвокатската адвокатска фирма Morgan Lewis. Тъй като секторът на възобновимата сила пораства, компанията чака, че потенциалът за предпазване на сила ще нарасне с коефициент 15 до 2030 година Съответно доста долари за научноизследователска и развойна активност сега се изливат в откриването на бъдещето на дълготрайното предпазване на сила като доста елегантни и новаторски решения към този момент са препоръчани. Но до момента никой не е постигнал работа в търговски мащаб обаче. Решенията за дълготрайно предпазване на сила, които се появяват сега, съставляват необятен набор от технологии, от футуристични схеми за зелен водород до някои от най-простите и най-праисторически принадлежности: макари, тежести и гравитация. Появява се и нова технология на хоризонта - термичните акумулатори са най-горещата иновация при стартъпите за предпазване на сила. Топлината към този момент обезпечава над 50% от общите енергийни потребности на промишлеността, само че е относително подценявана като опция за предпазване на сила. Но внедряването на сходни уреди може да бъде относително бързо и елементарно, защото зависи не от редкоземни метали, а от относително налични и изобилни запаси като сол, въздух и тухли, всички от които са отлични за задържане на топлинна сила. „ Съхранението на топлинна сила има капацитета да способства доста за декарбонизирането на световната топлинна и електроенергийна промишленост, като в същото време оказва помощ да се подсигурява, че енергийната система работи налично, надеждно и дейно “, се показва в отчет за 2022 година от консултантската компания за световно ръководство.  Факторът досегаемост е голям. McKinsey пресмята, че експлоатационната цена на термопомпа с термично предпазване е единствено $15-$25 за мегаватчас. За съпоставяне, съхранението на сила посредством произвеждане на парна топлота от водород коства $65-$100 на мегаватчас, а газът с хващане и предпазване на въглерод коства $45-$55. Най-голямото предизвикателство пред съхранението на топлинна сила е неналичието на гласност на пренаселения и разнороден пазар. Докладът на McKinsey разпознава повишението на осведомеността измежду водачите в промишлеността като основно затруднение за внедряването на предпазване на топлинна сила в промишлен мащаб. Много започващи компании към този момент сполучливо съхраняват сила в разтопена сол, сбит въздух и тухли – това са все технологии, които могат да бъдат възприети на практика на всички места и когато и да е. Най-важното е, че съхранението на топлинна сила „ може да бъде измежду най-рентабилните способи за декарбонизация на отоплението, в случай че се ползва в мащаб, като в същото време обезпечава непоклатимост и резистентност за топлинните и енергийните браншове при прекосяването им към беземисионна стопанска система “.