Идва ли краят на евтините нощувки?
Секторът на краткосрочните наеми в България е изправен пред най-голямата си промяна от години насам. С наближаването на 20 май влиза в действие нов правилник на Европейския съюз, който ще промени разпоредбите на играта както за притежателите на парцели, по този начин и за световните платформи като Airbnb и Booking. Големият филтър, който Брюксел постанова, има една ясна цел: да извади бранша напълно от сивата стопанска система и да вкара непоколебим надзор.
Според специалисти от сектора и разбори на водещи стопански издания, резултатът от новите правила ще бъде мълниеносен. Очаква се близо половината от ваканционните парцели в България, които сега се отдават " на мрачно ", да изчезнат автоматизирано от платформите след крайната дата, защото няма да съумеят да покрият новите критерии.
Какво гласи новата европейска рамка?
В основата на регламента стои задължението всеки парцел, предлаган за краткосрочно настаняване, да има неповторим регистрационен номер, публикуван от съответната община. Тази мярка не е изцяло нова за българското законодателство – режимът по Закона за туризма съществува от дълго време, само че досега всеобщо се пренебрегваше заради неналичието на ефикасен надзор.
От 20 май обаче отговорността се трансферира и върху самите цифрови платформи. Airbnb, Booking и техните други възможности ще бъдат законово задължени да изискват този регистрационен номер от домакините и да ревизират неговата годност в Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Всяка публикация, която няма годен номер или съдържа погрешна информация, ще бъде автоматизирано блокирана или сваляна от логаритмите.
Освен това софтуерните колоси ще би трябвало ежемесечно да споделят подробни данни с държавните органи. Тази информация ще включва броя на осъществените нощувки, точните адреси на обектите и броя на отседналите посетители. По този метод опцията за укриване на доходи става на практика оскъдна.
Тежкият избор пред притежателите
За дребните притежатели и бизнесмени в областта на туризма новите правила значат завършек на лесните и безотчетни доходи. За да останат в бизнеса легално, физическите лица би трябвало да преминат през сериозна административна и данъчна въртележка. Това включва:
Плащане на патентен налог (в взаимозависимост от местоположението и размера на имота); Внасяне на наложителен туристически налог за всеки гост; Регистрация по член 97а от ЗДДС (тъй като се употребяват услуги от задгранични платформи); Заплащане на 10% налог върху приходите, а в някои случаи и осигурителни вноски, които могат да доближат до 42% върху осъществения доход.
Този сериозен финансов и административен напън към този момент кара мнозина да се замислят дали си коства да продължат активността си. Повечето анализатори предвиждат, че " секирата " ще удари най-много дребния бизнес и физическите лица, до момента в който юридическите лица, които употребяват преференциалната ставка от 9% Данък добавена стойност за туризма, ще съумеят да се приспособяват по-лесно.
Какво значи това за потребителите и пазара?
Първият и най-видим резултат за туристите ще бъде повишението на цените. Експерти към този момент предвиждат, че в градове като София и по огромните черноморски и планински курорти цените на нощувките в Airbnb ще скочат с най-малко 10% до 15% поради калкулирането на налозите и намалялото предложение на парцели.
От друга страна, регламентът ще докара до по-висока сигурност и по-качествена услуга за гостите. Когато всеки парцел е регистриран и тестван, рискът от измами, подвеждащи фотоси и нерегламентирани практики понижава до най-малко.
Според специалисти от сектора и разбори на водещи стопански издания, резултатът от новите правила ще бъде мълниеносен. Очаква се близо половината от ваканционните парцели в България, които сега се отдават " на мрачно ", да изчезнат автоматизирано от платформите след крайната дата, защото няма да съумеят да покрият новите критерии.
Какво гласи новата европейска рамка?
В основата на регламента стои задължението всеки парцел, предлаган за краткосрочно настаняване, да има неповторим регистрационен номер, публикуван от съответната община. Тази мярка не е изцяло нова за българското законодателство – режимът по Закона за туризма съществува от дълго време, само че досега всеобщо се пренебрегваше заради неналичието на ефикасен надзор.
От 20 май обаче отговорността се трансферира и върху самите цифрови платформи. Airbnb, Booking и техните други възможности ще бъдат законово задължени да изискват този регистрационен номер от домакините и да ревизират неговата годност в Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Всяка публикация, която няма годен номер или съдържа погрешна информация, ще бъде автоматизирано блокирана или сваляна от логаритмите.
Освен това софтуерните колоси ще би трябвало ежемесечно да споделят подробни данни с държавните органи. Тази информация ще включва броя на осъществените нощувки, точните адреси на обектите и броя на отседналите посетители. По този метод опцията за укриване на доходи става на практика оскъдна.
Тежкият избор пред притежателите
За дребните притежатели и бизнесмени в областта на туризма новите правила значат завършек на лесните и безотчетни доходи. За да останат в бизнеса легално, физическите лица би трябвало да преминат през сериозна административна и данъчна въртележка. Това включва:
Плащане на патентен налог (в взаимозависимост от местоположението и размера на имота); Внасяне на наложителен туристически налог за всеки гост; Регистрация по член 97а от ЗДДС (тъй като се употребяват услуги от задгранични платформи); Заплащане на 10% налог върху приходите, а в някои случаи и осигурителни вноски, които могат да доближат до 42% върху осъществения доход.
Този сериозен финансов и административен напън към този момент кара мнозина да се замислят дали си коства да продължат активността си. Повечето анализатори предвиждат, че " секирата " ще удари най-много дребния бизнес и физическите лица, до момента в който юридическите лица, които употребяват преференциалната ставка от 9% Данък добавена стойност за туризма, ще съумеят да се приспособяват по-лесно.
Какво значи това за потребителите и пазара?
Първият и най-видим резултат за туристите ще бъде повишението на цените. Експерти към този момент предвиждат, че в градове като София и по огромните черноморски и планински курорти цените на нощувките в Airbnb ще скочат с най-малко 10% до 15% поради калкулирането на налозите и намалялото предложение на парцели.
От друга страна, регламентът ще докара до по-висока сигурност и по-качествена услуга за гостите. Когато всеки парцел е регистриран и тестван, рискът от измами, подвеждащи фотоси и нерегламентирани практики понижава до най-малко.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ