Ключово за израстването на личността. Как законът пречи на разговора за сексуалното
Сексуалността е от тематиките, които най-вече вълнуват подрастващите и учебният психолог предлага предпазена среда, в която могат да приказват за нея. Законът за възбрана на " пропагандата " на " нетрадиционна половост " обаче заплашва това безвредно пространство. Как? Говори един учебен психолог.
Въпросът за половото не е единствено от компетенцията на учителя по биология. Често в учебно заведение експертът, който е най-добре квалифициран да приказва по тази сензитивна тематика, е учебният психолог.
Работата на тези експерти обаче е застрашена след поправките в закона за образованието, които плануват възбрана на така наречен ЛГБТ агитация в учебните заведения. Те бяха признати през август от Народното събрание с огромно болшинство.
„ От трети клас нагоре тази тематика участва измежду децата. Разбира се, не по същия метод, по който приказват за половото възрастните ", споделя пред Свободна Европа Анет Маринова , психоаналитичен терапевт и учебен психолог. " Децата не се интересуват толкоз от половия акт, колкото от своите разбирания за човешката половост. Така че е доста значимо да има място за диалог “.
Темата за сексуалността обаче включва и неконвенционалната полова ориентировка или полова еднаквост. Свободата на специалисти като Маринова да водят професионални диалози за това към този момент е изложена на риск.
Добавените в закона забрани и дефиниции бяха остро подложени на критика от адвокати, специалисти и деятели, тъй като са неразбираеми и могат да доведат до репресии против хора, които в действителност извършват служебните си отговорности.
Всеки закон постоянно има неработещи разпореждания. Тази има капацитета да бъде такава.
„ Смятам, че възбраната от една страна може да затрудни нашата работа и [особено] моята като психолог в учебно заведение. От друга страна, във всеки закон постоянно има неработещи разпореждания. Тази има капацитета да бъде такава ”, споделя Маринова.
И разказва рисковете пред нея и сътрудниците ѝ.
Какво прави учебният психолог
Когато потърси помощта на учебния психолог, ученикът би трябвало да може да сложи своя проблем в едно предпазено пространство и в условия на конфиденциалност. По това тази среща си наподобява с обичайна лечебна конюнктура.
Училищният психолог обаче не предлага тъкмо психотерапия, споделя Маринова. Той оказва помощ, доколкото е допустимо, а при по-сложни случаи препраща детето към външен сътрудник, да вземем за пример психотерапевт.
По думите на специалиста от време на време учениците нямат доверие на учебния психолог, защото считат, че всичко, което споделят с него, ще стигне до родителите и учителите. Но в общия случай психологът е доброжелателен и квалифициран да посрещне всеки вътрешен спор, който ученикът му донесе.
Защо е значимо да се приказва
Училището, в което работи Маринова, включва всички класове – от първи до дванадесети. Темата за половото по нейни думи се демонстрира по друг метод при по-малките и при юношите.
Маринова споделя, че не дели учениците, които търсят помощта ѝ, на ЛГБТ и не-ЛГБТ. „ За мен въобще не е значителен въпрос и не се интересувам дали някой е ЛГБТ, или не е. За мен е значим субектът, който търси, страда, проваля се. Случва се някое дете да споделя “аз съм това или това “ и посредством езика то споделя нещо за себе си, това, което му е допустимо. Аз съм там, с цел да посрещна изявлението на субекта. “
Независимо с какви думи обаче, изговарянето на проблемите, които са довели ученика до кабинета на психолога, е основно за израстването на личността. „ То дава една психическа отдалеченост, която оказва помощ да се подредиш и да намираш отговори на въпроса кой си “, прибавя Маринова. Говоренето поражда „ едно предпочитание да търсиш, което е доста друго от тези директни идентификации, които предлага интернет “.
Разговорите с учебния психолог оказват помощ и на възрастните да схванат по-добре прекарванията на децата. „ Всъщност изключително по тематиката за ЛГБТ, доста повече учители и родители беседват с мен и доста повече въпроси имат те, в сравнение с възпитаници “, споделя Маринова.
Какво споделя науката
Отговорите на доста от въпросите, които изникват в един диалог за половото, към този момент са разказани в многочислени проучвания на някои от най-големите учени и клиницисти през последните близо 150 години.
Д-р Светлозар Василев , психиатър, психоаналитик и учител в Нов български университет, разказва в резюме в собствен текст за изводите, до които са стигнали водещи имена в психоанализата и философията на 20 век, в това число Зигмунд Фройд, Мишел Фуко, Робърт Столър, Люс Иригаре, в свои проучвания по тематиката за сексуалността и половата еднаквост.
„ Сърцевината на психично-здравното обслужване и културните настройки се насочва не към лекуване на хомосексуалността и транссексуалната еднаквост, а към подпомагането на тези мъже и дами, които имат спор във усещането за себе си и са отхвърлени от техните фамилии и общности “, написа Василев.
„ Практиката ми на академични учител и участник в планове в региона на психично-здравното обучение в учебно заведение нито един път не е дала мотив да се усъмня, че информацията за психологичния живот може да навреди на българските възпитаници и студенти “, прибавя той.
Какво ще последва
Поправките в закона за образованието дават мъглява визия по какъв начин може да се приказва по тези тематики и по кое време може да се счита, че законът е нарушен. Още преди текстовете да бъдат гласувани в Народното събрание, от Министерството на образованието споделиха в свое мнение, че неразбираемите дефиниции ще породят проблеми, защото от тях не се схваща какво е възможно и какво - не.
Според поправките се не разрешава „ агитация, разпространение или подстрекателство по какъвто и да е метод, директно или индиректно, на хрумвания и възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка и/или установяване на полова еднаквост, друга от биологичната. "
Маринова споделя, че не е ставала свидетелка на „ ЛГБТ агитация “ в учебно заведение, само че не се знае по какъв начин ще се възприемат елементарните диалози по тематиката в учебна среда.
„ Говоренето е значимо, само че кой по какъв начин ще го интерпретира… [Не се знае] дали няма да има ескалация на тъжби, да вземем за пример от родители “, споделя Маринова.
Тя позволява също, че възбраната може да се окаже неефективна и да не се съблюдава. Според нея обаче самото приемане на този закон би могло да се схване като легитимиране на хомофобската експанзия сред възпитаници.
Някои от най-често срещаните обиди през днешния ден, изключително в прогимназията, са гей, джендър
„ Във всеки случай доста по-трудно ще бъде да се намира място за диалог във връзка нещо, което може да бъде засегнатост сред децата, тъй като някои от най-често срещаните обиди през днешния ден, изключително в прогимназията, са гей, джендър и аутист “, споделя още Маринова.
Поправките в закона в границите на един ден близо два месеца преди идните парламентарни избори в края на октомври. Те бяха препоръчани от проруската партия " Възраждане " и бяха подкрепени от всички парламентарни групи без " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ).
Веднага след приемането на закона близо 800 преподаватели и учени се оповестиха против измененията в обща подписка. Малко по-късно водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов да алармира прокуратурата, защото съгласно него те са „ нарушители “, които „ желаят да прокарват хомосексуална агитация “.
Подобно законодателство от години работи в Русия , където то се употребява за репресии, а от края на 2023 година там към този момент са неразрешени всички действия в отбрана на ЛГБТ общността.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Въпросът за половото не е единствено от компетенцията на учителя по биология. Често в учебно заведение експертът, който е най-добре квалифициран да приказва по тази сензитивна тематика, е учебният психолог.
Работата на тези експерти обаче е застрашена след поправките в закона за образованието, които плануват възбрана на така наречен ЛГБТ агитация в учебните заведения. Те бяха признати през август от Народното събрание с огромно болшинство.
„ От трети клас нагоре тази тематика участва измежду децата. Разбира се, не по същия метод, по който приказват за половото възрастните ", споделя пред Свободна Европа Анет Маринова , психоаналитичен терапевт и учебен психолог. " Децата не се интересуват толкоз от половия акт, колкото от своите разбирания за човешката половост. Така че е доста значимо да има място за диалог “.
Темата за сексуалността обаче включва и неконвенционалната полова ориентировка или полова еднаквост. Свободата на специалисти като Маринова да водят професионални диалози за това към този момент е изложена на риск.
Добавените в закона забрани и дефиниции бяха остро подложени на критика от адвокати, специалисти и деятели, тъй като са неразбираеми и могат да доведат до репресии против хора, които в действителност извършват служебните си отговорности.
Всеки закон постоянно има неработещи разпореждания. Тази има капацитета да бъде такава.
„ Смятам, че възбраната от една страна може да затрудни нашата работа и [особено] моята като психолог в учебно заведение. От друга страна, във всеки закон постоянно има неработещи разпореждания. Тази има капацитета да бъде такава ”, споделя Маринова.
И разказва рисковете пред нея и сътрудниците ѝ.
Какво прави учебният психолог
Когато потърси помощта на учебния психолог, ученикът би трябвало да може да сложи своя проблем в едно предпазено пространство и в условия на конфиденциалност. По това тази среща си наподобява с обичайна лечебна конюнктура.
Училищният психолог обаче не предлага тъкмо психотерапия, споделя Маринова. Той оказва помощ, доколкото е допустимо, а при по-сложни случаи препраща детето към външен сътрудник, да вземем за пример психотерапевт.
По думите на специалиста от време на време учениците нямат доверие на учебния психолог, защото считат, че всичко, което споделят с него, ще стигне до родителите и учителите. Но в общия случай психологът е доброжелателен и квалифициран да посрещне всеки вътрешен спор, който ученикът му донесе.
Защо е значимо да се приказва
Училището, в което работи Маринова, включва всички класове – от първи до дванадесети. Темата за половото по нейни думи се демонстрира по друг метод при по-малките и при юношите.
Маринова споделя, че не дели учениците, които търсят помощта ѝ, на ЛГБТ и не-ЛГБТ. „ За мен въобще не е значителен въпрос и не се интересувам дали някой е ЛГБТ, или не е. За мен е значим субектът, който търси, страда, проваля се. Случва се някое дете да споделя “аз съм това или това “ и посредством езика то споделя нещо за себе си, това, което му е допустимо. Аз съм там, с цел да посрещна изявлението на субекта. “
Независимо с какви думи обаче, изговарянето на проблемите, които са довели ученика до кабинета на психолога, е основно за израстването на личността. „ То дава една психическа отдалеченост, която оказва помощ да се подредиш и да намираш отговори на въпроса кой си “, прибавя Маринова. Говоренето поражда „ едно предпочитание да търсиш, което е доста друго от тези директни идентификации, които предлага интернет “.
Разговорите с учебния психолог оказват помощ и на възрастните да схванат по-добре прекарванията на децата. „ Всъщност изключително по тематиката за ЛГБТ, доста повече учители и родители беседват с мен и доста повече въпроси имат те, в сравнение с възпитаници “, споделя Маринова.
Какво споделя науката
Отговорите на доста от въпросите, които изникват в един диалог за половото, към този момент са разказани в многочислени проучвания на някои от най-големите учени и клиницисти през последните близо 150 години.
Д-р Светлозар Василев , психиатър, психоаналитик и учител в Нов български университет, разказва в резюме в собствен текст за изводите, до които са стигнали водещи имена в психоанализата и философията на 20 век, в това число Зигмунд Фройд, Мишел Фуко, Робърт Столър, Люс Иригаре, в свои проучвания по тематиката за сексуалността и половата еднаквост.
„ Сърцевината на психично-здравното обслужване и културните настройки се насочва не към лекуване на хомосексуалността и транссексуалната еднаквост, а към подпомагането на тези мъже и дами, които имат спор във усещането за себе си и са отхвърлени от техните фамилии и общности “, написа Василев.
„ Практиката ми на академични учител и участник в планове в региона на психично-здравното обучение в учебно заведение нито един път не е дала мотив да се усъмня, че информацията за психологичния живот може да навреди на българските възпитаници и студенти “, прибавя той.
Какво ще последва
Поправките в закона за образованието дават мъглява визия по какъв начин може да се приказва по тези тематики и по кое време може да се счита, че законът е нарушен. Още преди текстовете да бъдат гласувани в Народното събрание, от Министерството на образованието споделиха в свое мнение, че неразбираемите дефиниции ще породят проблеми, защото от тях не се схваща какво е възможно и какво - не.
Според поправките се не разрешава „ агитация, разпространение или подстрекателство по какъвто и да е метод, директно или индиректно, на хрумвания и възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка и/или установяване на полова еднаквост, друга от биологичната. "
Маринова споделя, че не е ставала свидетелка на „ ЛГБТ агитация “ в учебно заведение, само че не се знае по какъв начин ще се възприемат елементарните диалози по тематиката в учебна среда.
„ Говоренето е значимо, само че кой по какъв начин ще го интерпретира… [Не се знае] дали няма да има ескалация на тъжби, да вземем за пример от родители “, споделя Маринова.
Тя позволява също, че възбраната може да се окаже неефективна и да не се съблюдава. Според нея обаче самото приемане на този закон би могло да се схване като легитимиране на хомофобската експанзия сред възпитаници.
Някои от най-често срещаните обиди през днешния ден, изключително в прогимназията, са гей, джендър
„ Във всеки случай доста по-трудно ще бъде да се намира място за диалог във връзка нещо, което може да бъде засегнатост сред децата, тъй като някои от най-често срещаните обиди през днешния ден, изключително в прогимназията, са гей, джендър и аутист “, споделя още Маринова.
Поправките в закона в границите на един ден близо два месеца преди идните парламентарни избори в края на октомври. Те бяха препоръчани от проруската партия " Възраждане " и бяха подкрепени от всички парламентарни групи без " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ).
Веднага след приемането на закона близо 800 преподаватели и учени се оповестиха против измененията в обща подписка. Малко по-късно водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов да алармира прокуратурата, защото съгласно него те са „ нарушители “, които „ желаят да прокарват хомосексуална агитация “.
Подобно законодателство от години работи в Русия , където то се употребява за репресии, а от края на 2023 година там към този момент са неразрешени всички действия в отбрана на ЛГБТ общността.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ