секи гражданин на ЕС може да заведе дело срещу Фейсбук

секи жител на Европейски Съюз може да заведе дело против Facebook пред съдилищата в родната си страна, само че не може искът да е групов. Това следва от произнасянето на Съда на Европейския съюз по питане на Върховния съд на Австрия. Казусът поражда поради дело, заведено от Максимилиан Шремс, който живее в страната. Той подава иск против Facebook във Виена, като твърди, че компанията е нарушила редица разпореждания за отбраната на данни по отношение на персоналния му профил и на още седем други ползватели, които са му трансферирали правата си за задачите на този развой. В следствие 25 000 консуматори на обществената мрежа от целия свят също му трансферират правата си. Шремс желае австрийските съдилища да разгласят някои договорни клаузи за недействителни и да осъдят Facebook да прекрати потреблението на противоречивите данни за свои цели или за задачите на трети лица, както и да заплати обезщетение. От компанията обаче възразяват, че австрийските съдилища нямат интернационална подготвеност и сочат, че Шремс няма право да се позове на нормата от правото на Европейски Съюз, която дава опция на потребителите да предявят иск против задграничен съдоговорител пред съдилищата по тяхното местоживеене, така наречен съд на потребителя. Освен това се акцентира, че Шремс употребява Facebook и за професионални цели (чрез страница в обществената мрежа той осведомява за дейностите си против обществената мрежа) и по тази причина не може да бъде считан за консуматор. С днешното си решение съдът в Люксембург дава значимо обяснение – ползвателят на персонален профил във Facebook не губи качеството „ консуматор “, когато разгласява книги, чете лекции, ръководи интернет уеб сайтове, събира дарения и многочислени консуматори му трансферират правата си, с цел да ги предяви той по правосъден ред. Но показва: „ Не може обаче да се базира на подсъдността при каузи по потребителски контракти консуматор, който предявява с иск пред съда по местоживеенето си освен личните си права, само че и права, трансферирани му от други консуматори с местоживеене в същата страна членка, в други страни членки или в трети страни “. Съдът отбелязва, че подсъдността при каузи по потребителски контракти по принцип намира приложение единствено когато задачата на подписания сред страните контракт е потребление на съответната стока или услуга, което не е комерсиално или професионално. Що се отнася до трансферираните права Съдът на Европейски Съюз напомня, че подсъдността при каузи по потребителски контракти е била открита, с цел да се отбрани потребителят като страна по съответния контракт. „ Следователно потребителят е предпазен единствено доколкото е персонално просител или ответник в обещано произвеждане. Ето за какво ищецът, който самичък не е страна по съответния потребителски контракт, не може да се употребява от тази подсъдност. Това се отнася и за потребителя, на който са трансферирани права на други консуматори “, стимулират се магистратите.