Сегашните управляващи не бяха избрани, за да продължи все същото,

Сегашните ръководещи не бяха определени, с цел да продължи все същото, а с цел да го трансформират радикално. Ще съумеят ли те да наложат нова, съвременна просвета върху заварената, или остарялата ще ги „ опитоми “? Коментар на Евгений Дайнов:

Премиерът Кирил Петков и финансовият министър Асен Василев

Има исторически моменти, в които е напълно ясно какви задания би трябвало да взема решение една страна. Украинците, да вземем за пример, сега вземат решение задачата за това дали въобще да ги бъде. У нас, има да свърши две огромни – исторически по мярка – задания. Първата е да възвърне контрола на страната върху цялата територия на страната, както и върху нейните граници. За тази задача ще пиша някой различен път.

Втората задача е да промени корпоративната просвета, генерации наред формираща държанието на другите администрации на страната. Ще рече: да промени метода, по който служителите виждат света и да промени тяхното държание в него. Тази задача е сравнима единствено със задачата, решена от ръководството на, а точно – държанието на участващите в стопанската система да се промени от социалистическо към пазарно такова.

Ако Костов не беше решил тази задача, България щеше да остане в сиромашкото положение, особено за днешните полусъветски стопански системи, като беларуската, да вземем за пример. Ако през днешния ден не се реши въпросът с мисленето и държанието на държавното чиновничество, България ще обитава в перманентна неустановеност и непрекъснат риск от инсталирането на популистки и тиранични режими, обслужващи враждебни непознати ползи.

В тресавището на заварената просвета
Редакцията предлага
Именно за този неуреден въпрос иде тирада в нестихващата дискусия във връзка реториката (не приказваме тук за дейностите, засега) на висши държавни чиновници, в чиито ръце е поверено оправянето с.

Всеки културен антрополог ще ви каже, че когато става дума за това, едно просветено малцинство (в случая – правителството) да постанова нова, по-модерна просвета върху заварената такава, съществува рискът заварената просвета да „ опитоми “ реформаторите. Вместо да наложат своята просвета, те затъват в тресавището на заварената такава. И в последна сметка не заварената просвета се трансформира, а в противен случай: един път погълнала реформаторските импулси, тя самата стартира да приказва посредством реформаторите. Обикновено това е сигнал, че съпротивата против смяната може да успее. Този сигнал, на собствен ред, окуражава всички тези, които не желаят смяна.

Сблъсък на две несъвместими култури

В момента на територията на българската администрация се сблъскват две култури: културата на европейската цивилизация от една страна; и от друга – културата, присъща за нецивилизованите страни, като днешните евразийски страни или като. Тези култури си противостоят във всичко и компромис сред тях не е вероятен.

В европейката просвета, никой жител няма стопанин на главата си, който да му казва какво да прави. Следователно всеки самичък избира какво да прави. Следователно всеки е свободен в идентична мяра: никой не е задължен да се подчинява никому и никой никому няма правото да заповядва. 

След като хората са свободни в идентична мяра, те са равни. Тази формулировка на равенството е изведена още от Аристотел. Две хилядолетия по-късно Кант прибавя още едно значимо съображение за равенството сред хората. Когато от всеки човек махнеш неговите разнообразни характерни характерности, като вяра, раса, пол, етнос и прочие, написа Кант, това, което остава, е индивидът като подобен. Онова, което характеризира този човек-като-такъв е неговата дарба да прави (за разлика от животните) морални съждения. Да формулира кое е положително и кое е зло – и да прави това по този начин, че мярката за положително и зло да важи за всички хора, във всички обстановки.

Равни в своята независимост и в способността си за морални съждения – този вид хора съграждат характерни политически общности (държави). Тези общности са учредени върху спазването на свободата и равенството на обособените хора – независимост при вземането на решения и избор на житейски път, тъждество във връзка с законовия ред.

Квинтесенцията на този метод на живот чуваме в Химна на Европа: „ братя всички люде стават “. Това приятелство през днешния ден назоваваме „ взаимност “: в такива общества хората си оказват помощ, грижат се един за различен, и особено за изпадналите в неволя. Тази взаимност е стъпила върху това, което назовават „ “, т.е. способността да си представиш, че индивидът насреща – това не е непознато или враждебно създание, а че това си ти. Днес той е изпаднал в неволя и ти му помагаш. Утре ти ще го закъсаш и той ще оказва помощ на теб.

В такава страна администрацията служи на жителите. Тя е техен инструмент, който ги освобождава от ред грижи, с цел да могат те да реализират задачите в живота си. Армията пази границите. Полицията пази жителите от безчинства. Чиновниците пазят жителите от беззаконие и от лишаване на достолепие. А съдът пази жителите освен от разбойници, само че и от самата страна тогава, когато тя загърби правилото на братството.

Каква просвета желаеме?

Антиевропейската просвета е тъкмо противоположната и ние виждаме това при всеки наш контакт с български институции.

Април 2022: Кирил Петков и Асен Василев при учредяването на " Продължаваме промяната "

При тази просвета няма нито приятелство, нито тъждество. Приема се, че хората се ненавиждат един другиго и, с цел да има някакъв мир, те би трябвало да се подчиняват на някакви началници. Няма независимост и, затова, няма тъждество. Всеки си има някакъв шеф на главата, комуто е задължен да се подчинява. Законът не пази жителите, защото неговата цел не е техният добър живот. Неговата цел, както и задачата на правоналагащите органи, е да пази властта от претенциите на жителите. А откакто това е ситуацията със закона, то правда няма. Правото е на мощния. Колкото си по-силен, толкоз си по-прав. Колкото си по-слаб, толкоз по-малко права имаш.

Както са казвали в древността: „ Силните вършат, каквото си искат; слабите изстрадват това, което са длъжни “. Човек за индивида е вълк, всеки се стреми да смачка някого, с цел да стане мощен и да прави, каквото си желае. И, несъмнено, никой никому не оказва помощ, защото всеки дебне всекиго. Другият е зложелател, защото по формулировка крои проекти, по какъв начин да те подчини, та да стане по-силен.

Това е административната просвета, в която живеем от няколко генерации. Тя приема, че жителите, бидейки по-слаби от всяка държавна институция, са длъжни да страдат.

Всеки, който се е оказвал в обстановка на принудител и жертва, знае, че инстинктивната реакция на българската полиция, да вземем за пример, е да заеме страната на насилника – на мощния. Всеки, който се е навеждал пред гише на служител, е разбирал, че това негово навеждане има за цел да го сложи в позицията на по-слаб от съответния служител. Въпреки (или може би поради) това навеждане, всеки е чувал чиновнически вик по собствен адрес.

Не проличава да напредваме

Та, задача на това държавно управление е да промени тази варварска реалност по този начин, че да я замести с цивилизованата такава, присъща за европейските земи. И тук се натъкваме на грозния факт, че от държавно-чиновническото говорене по въпроса с украинските бежанци въобще не проличава да има някакъв прогрес.

 Цялостното обръщение в (т.е. преди нейното измъчено извинение) е издържано в сходен жанр. Виждаме облика на мощния човек, който е свободен да стопира със личната си воля държавната политика на интеграция („ аз няма да позволя… аз спирам… “). Виждаме отношението на мощния към най-слабия в посланието, което сащиса украинците: откакто толкоз се глезите, ще ви вкарам в лагери.

Професор Евгений Дайнов

Съвсем закономерно виждаме и безусловно недоумение на въпроса с правата: „ Закрилата е право, а не обвързване. " Тази режисура още веднъж е вид на това, че мощните вършат каквото си желаят. В рамките на европейската просвета нещата стоят по различен метод. Правото на един образува задължението у всички останали – и най-много у държавните институции – да съблюдават това право. Моето, да вземем за пример, право на живот образува обвързване у всички останали да не ме убиват, както си вървя по улицата. Накрая, имаме стоварване на отговорността върху слабите: „ Развитието на обстановката от този миг нататък е в ръцете на украинската общественост в България ".

Това не е рецензия персонално към Константинова. Това е констатация, че вместо тя да трансформира заварената просвета, точно тази просвета заприказва посредством нея.

Започнало ли е към този момент " опитомяването " на новите?

Същото се случи и при опита на премиера Петков да се намеси в обстановката. „ Все отново това са бежанци “, проговори посредством него заварената просвета. Заговори точно тя, защото тя е дискриминационна по своята природа, ще рече – дели хората на разнообразни групи, които след това подрежда в подчиненост на неравноправие по оста сила-слабост. Няма особена разлика сред „ въпреки всичко това са бежанци “ и, да речем, „ бай Васил е добър човек, само че въпреки всичко е ром ".

Въпросът е ръководещите да отчетат, че към този момент се намират в развой на „ опитомяване “ – че вместо заварената просвета да стартира да приказва като тях, тя приказва посредством тях. Има индикации, че те схващат това. Има, обаче, и противоположни индикации.

Ето ви вест от медиите: „ Областният шеф на София-град публично вкара възбрана за снимане на местата за настаняване на територията на София-град ". Това няма нищо общо с европейската административна просвета, която е отворена и транспарантна за всякаква информация, защото е на страната на слабите. Затварянето на информация е особено за варварските държавни формирания, защото информацията би дала мощ на слабите, а тяхно обвързване е да изстрадват това, което решат да стоварят върху им мощните.

Сегашните ръководещи не бяха определени, с цел да продължи все същото. Те бяха определени да го трансформират радикално. Засега резултатът е, в най-хубавия случай, неоснователен.

* Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.