Европейските лидери се пазарят за Украйна
Сегашната позиция на Европа от вътрешната страна и извън е такава, че започването на договаряния за приемане на Украйна или Молдова в Европейски Съюз към този момент не може да ы навреди съществено. Въпреки това, поради незначителния брой карти, с които разполага „ обединена Европа “, даже подобен нежен запас може да се преглежда от ръководителите на водещите страни като дребен външнополитически актив.
Следователно срещата на високо ниво на Европейския съюз, планувана за 14-15 декември, може да вземе всевъзможни решения. Така или другояче тя ще бъде част от връзките на Европейски Съюз с главните му сътрудници на интернационалната сцена – Съединени американски щати, Русия или Китай, само че по никакъв метод не визира личното му развиване в интерес на жителите. Последното, строго видяно, от дълго време към този момент не е цел на европейските политици, за които персоналните вероятности нямат огромна връзка с бъдещето на ръководените от тях страни.
В дневния ред на полемиката сред водачите на страните от Европейски Съюз ще бъдат два съществени въпроса, свързани с военно-политическата рецесия към Украйна. Първо, утвърждението на стратегия за разпределяне на средства на Киев в размер на към 50 милиарда евро макрофинансова помощ, които ще бъдат употребявани за военни и други разноски. Второ, началото на договарянията за присъединение към Европейския съюз с управляващите в Киев и Кишинев. Официално и по двата въпроса главната съпротива на позитивните решения е Унгария. В реалност всичко е доста по-сложно и главният събеседник на Европа тук са нейните съдружници в Съединени американски щати. Защото за самите европейци отпущането на средства на Киев или започването на договаряния с него за присъединение към Европейски Съюз не е огромен проблем.
Явно би трябвало да стартираме с това, че 50 милиарда евро не са толкоз колосална сума, че сама по себе си да е мотив за полемика. Например: това е 12 пъти по-малко от първата заявена част от фонда на Европейски Съюз, основан през 2020 година в поддръжка на тези страни и стопански браншове, които бяха най-засегнати от пандемията от ковид.
Знаем доста добре по какъв начин Европейски Съюз знае по какъв начин да харчи парите си и няма подозрение, че средствата, които не отиват за военни разноски, ще бъдат разграничени сред европейски компании и разнообразни консултантски услуги, обслужващи украинското държавно управление. Самата украинска стопанска система ще получи доста малко, в случай че се отделят средства. Освен това се предлага всичко да бъде разпределено в продължение на няколко години, което ще даде опция да се спрат разноските, в случай че се трансформират политическите условия.
Ето за какво главният въпрос за страните от Европейски Съюз е какво ще дадат или няма да дадат американците на украинските управляващи. В Европа с право възприемат спора с Русия за Украйна като дело на Съединени американски щати. Германските или френските управляващи са подготвени да оказват помощ на Киев с оръжия и пари, само че не си вършат илюзии за това накъде са лоялни. В Берлин, Париж или Рим схващат, че европейските залози в Украйна от дълго време са изгубени и би трябвало да заплащат за режим, който служи на ползите на Съединени американски щати и в по-малка степен на Англия.
Сега в Съединените щати обстановката е несигурна: пламва битка сред главните политически сили. Съдбата на мащаба на бъдещата помощ за украинските управляващи зависи от вътрешнополитическите условия, в центъра на които е подготовката за президентските избори през 2024 година Затова на напред във времето излизат въпроси от вътрешно значение, на първо място имиграционната политика.
Пътуванията на емисари от Киев до Вашингтон не им донесоха осезаеми резултати: става все по-очевидно какъв брой надалеч са техните проблеми от това, което в действителност тревожи американския естаблишмънт. И в случай че за Киев това значи съществено отчаяние след всички обещания, които му бяха дадени по-рано, то за Европа забавянето на американската помощ значи опция за пазарлък с Вашингтон.
Въпреки обстоятелството, че антируските настроения са преобладаващи в европейските политически кръгове, никой в Европейски Съюз, с изключение на Полша и някогашните руски балтийски републики, не гледа на спора с Русия като на персонален въпрос. И до момента в който Съединените щати не могат да вземат решение за по-нататъшна помощ на Киев, най-големите страни от Европейския съюз нямат причина да бързат с решения за изпращане на лични средства в Украйна. Разбира се, никой в Германия или Франция няма да приказва за това намерено. В този смисъл наличието на страна като Унгария в Европейския съюз единствено им оказва помощ: всичко може да се припише на непримиримостта на Будапеща.
Има всички учредения да считаме, че европейците ще забавят вземането на съответни решения, до момента в който Съединените щати не вземат решение за бъдещото си държание. В краен случай на срещата на Европейския съюз ще потвърдят уговорката си за поддръжка на режима в Киев, а съответните параметри на финансовата помощ ще бъдат оставени за в допълнение координиране.
Въпросът за започване на договаряния с Киев и Кишинев за присъединение към Европейски Съюз също наподобява извън като предмет на яростен спор. В същото време позицията на множеството западноевропейски страни се основава на обстоятелството, че започването на договаряния не значи безусловно тяхното привършване в обозримо бъдеще. Европейският съюз има опит в безкрайния развой на подготовка за присъединението на Турция, който продължава към този момент няколко десетилетия. Следователно в Германия или Франция оповестяването на началото на преговорния развой също може да се смята за изцяло необвързващо решение. Но там може да се преглежда точно в подтекста на връзките със Съединени американски щати, Русия и Китай.
Ако приказваме за първия случай, тогава Брюксел и европейските столици ще показват позитивното си решение като значима стъпка към желанията на Вашингтон. За връзките с Москва изказването за договаряния с Киев и Кишинев също се преглежда в Европа извънредно от политическа позиция: то може, както имат вяра в Европа, да даде на Европейския съюз козове за бъдещи пазарлъци. От Европейски Съюз също считат, че това ще покаже сериозността на желанията им пред Китай, който следи деликатно развиването на спора в Източна Европа. Във всеки случай въпросът за бъдещето на Украйна и Молдова тук е от второстепенно значение. Присъединяването към Европейския съюз от дълго време към този момент не е гаранция за приемане на преимуществата, на които се радват неговите съществени страни.
И като цяло никой не знае относително тъкмо по какъв начин ще наподобява „ обединена Европа ” през идващите 20-30 години. Европейските политици от дълго време са разбрали нуждата да помислят за способи да запазят своя съюз в изменящата се интернационална среда. Но те не са в положение да създадат това съществено: има прекалено много неустановеност в самите страни от Европейски Съюз, а вероятностите за икономическото му развиване и връзките със Съединени американски щати са неразбираеми. Европейската интеграция, която познаваме от достиженията от 1990-2000 година, е от дълго време в предишното. Какво ще го размени в този момент не е ясно даже в общи линии. Мнозина в Европа са подготвени да я видят толкоз разхлабена и политически фрагментирана, че даже формалното участие на Украйна и Молдова няма да съставлява необикновен проблем.
Най-важното е, че европейските държавници към този момент като цяло не могат да вземат осведомени решения от стратегически темперамент. Преминаването на връзките с Русия към военно-техническата фаза и преустройството на целия международен ред ги лишават от тази дарба – остават единствено тактически решения.
Европейският съюз е основан в извънредно оранжерийните условия на Студената война и се развива изключително интензивно след нейния край, когато изискванията са най-благоприятни за него. В момента нищо не е останало от това. Единственото, което остава на ръководещите кръгове, е да лавират, да се пазарят с външни сътрудници и въобще да не мислят за бъдещето.
Превод: В. Сергеев
Следователно срещата на високо ниво на Европейския съюз, планувана за 14-15 декември, може да вземе всевъзможни решения. Така или другояче тя ще бъде част от връзките на Европейски Съюз с главните му сътрудници на интернационалната сцена – Съединени американски щати, Русия или Китай, само че по никакъв метод не визира личното му развиване в интерес на жителите. Последното, строго видяно, от дълго време към този момент не е цел на европейските политици, за които персоналните вероятности нямат огромна връзка с бъдещето на ръководените от тях страни.
В дневния ред на полемиката сред водачите на страните от Европейски Съюз ще бъдат два съществени въпроса, свързани с военно-политическата рецесия към Украйна. Първо, утвърждението на стратегия за разпределяне на средства на Киев в размер на към 50 милиарда евро макрофинансова помощ, които ще бъдат употребявани за военни и други разноски. Второ, началото на договарянията за присъединение към Европейския съюз с управляващите в Киев и Кишинев. Официално и по двата въпроса главната съпротива на позитивните решения е Унгария. В реалност всичко е доста по-сложно и главният събеседник на Европа тук са нейните съдружници в Съединени американски щати. Защото за самите европейци отпущането на средства на Киев или започването на договаряния с него за присъединение към Европейски Съюз не е огромен проблем.
Явно би трябвало да стартираме с това, че 50 милиарда евро не са толкоз колосална сума, че сама по себе си да е мотив за полемика. Например: това е 12 пъти по-малко от първата заявена част от фонда на Европейски Съюз, основан през 2020 година в поддръжка на тези страни и стопански браншове, които бяха най-засегнати от пандемията от ковид.
Знаем доста добре по какъв начин Европейски Съюз знае по какъв начин да харчи парите си и няма подозрение, че средствата, които не отиват за военни разноски, ще бъдат разграничени сред европейски компании и разнообразни консултантски услуги, обслужващи украинското държавно управление. Самата украинска стопанска система ще получи доста малко, в случай че се отделят средства. Освен това се предлага всичко да бъде разпределено в продължение на няколко години, което ще даде опция да се спрат разноските, в случай че се трансформират политическите условия.
Ето за какво главният въпрос за страните от Европейски Съюз е какво ще дадат или няма да дадат американците на украинските управляващи. В Европа с право възприемат спора с Русия за Украйна като дело на Съединени американски щати. Германските или френските управляващи са подготвени да оказват помощ на Киев с оръжия и пари, само че не си вършат илюзии за това накъде са лоялни. В Берлин, Париж или Рим схващат, че европейските залози в Украйна от дълго време са изгубени и би трябвало да заплащат за режим, който служи на ползите на Съединени американски щати и в по-малка степен на Англия.
Сега в Съединените щати обстановката е несигурна: пламва битка сред главните политически сили. Съдбата на мащаба на бъдещата помощ за украинските управляващи зависи от вътрешнополитическите условия, в центъра на които е подготовката за президентските избори през 2024 година Затова на напред във времето излизат въпроси от вътрешно значение, на първо място имиграционната политика.
Пътуванията на емисари от Киев до Вашингтон не им донесоха осезаеми резултати: става все по-очевидно какъв брой надалеч са техните проблеми от това, което в действителност тревожи американския естаблишмънт. И в случай че за Киев това значи съществено отчаяние след всички обещания, които му бяха дадени по-рано, то за Европа забавянето на американската помощ значи опция за пазарлък с Вашингтон.
Въпреки обстоятелството, че антируските настроения са преобладаващи в европейските политически кръгове, никой в Европейски Съюз, с изключение на Полша и някогашните руски балтийски републики, не гледа на спора с Русия като на персонален въпрос. И до момента в който Съединените щати не могат да вземат решение за по-нататъшна помощ на Киев, най-големите страни от Европейския съюз нямат причина да бързат с решения за изпращане на лични средства в Украйна. Разбира се, никой в Германия или Франция няма да приказва за това намерено. В този смисъл наличието на страна като Унгария в Европейския съюз единствено им оказва помощ: всичко може да се припише на непримиримостта на Будапеща.
Има всички учредения да считаме, че европейците ще забавят вземането на съответни решения, до момента в който Съединените щати не вземат решение за бъдещото си държание. В краен случай на срещата на Европейския съюз ще потвърдят уговорката си за поддръжка на режима в Киев, а съответните параметри на финансовата помощ ще бъдат оставени за в допълнение координиране.
Въпросът за започване на договаряния с Киев и Кишинев за присъединение към Европейски Съюз също наподобява извън като предмет на яростен спор. В същото време позицията на множеството западноевропейски страни се основава на обстоятелството, че започването на договаряния не значи безусловно тяхното привършване в обозримо бъдеще. Европейският съюз има опит в безкрайния развой на подготовка за присъединението на Турция, който продължава към този момент няколко десетилетия. Следователно в Германия или Франция оповестяването на началото на преговорния развой също може да се смята за изцяло необвързващо решение. Но там може да се преглежда точно в подтекста на връзките със Съединени американски щати, Русия и Китай.
Ако приказваме за първия случай, тогава Брюксел и европейските столици ще показват позитивното си решение като значима стъпка към желанията на Вашингтон. За връзките с Москва изказването за договаряния с Киев и Кишинев също се преглежда в Европа извънредно от политическа позиция: то може, както имат вяра в Европа, да даде на Европейския съюз козове за бъдещи пазарлъци. От Европейски Съюз също считат, че това ще покаже сериозността на желанията им пред Китай, който следи деликатно развиването на спора в Източна Европа. Във всеки случай въпросът за бъдещето на Украйна и Молдова тук е от второстепенно значение. Присъединяването към Европейския съюз от дълго време към този момент не е гаранция за приемане на преимуществата, на които се радват неговите съществени страни.
И като цяло никой не знае относително тъкмо по какъв начин ще наподобява „ обединена Европа ” през идващите 20-30 години. Европейските политици от дълго време са разбрали нуждата да помислят за способи да запазят своя съюз в изменящата се интернационална среда. Но те не са в положение да създадат това съществено: има прекалено много неустановеност в самите страни от Европейски Съюз, а вероятностите за икономическото му развиване и връзките със Съединени американски щати са неразбираеми. Европейската интеграция, която познаваме от достиженията от 1990-2000 година, е от дълго време в предишното. Какво ще го размени в този момент не е ясно даже в общи линии. Мнозина в Европа са подготвени да я видят толкоз разхлабена и политически фрагментирана, че даже формалното участие на Украйна и Молдова няма да съставлява необикновен проблем.
Най-важното е, че европейските държавници към този момент като цяло не могат да вземат осведомени решения от стратегически темперамент. Преминаването на връзките с Русия към военно-техническата фаза и преустройството на целия международен ред ги лишават от тази дарба – остават единствено тактически решения.
Европейският съюз е основан в извънредно оранжерийните условия на Студената война и се развива изключително интензивно след нейния край, когато изискванията са най-благоприятни за него. В момента нищо не е останало от това. Единственото, което остава на ръководещите кръгове, е да лавират, да се пазарят с външни сътрудници и въобще да не мислят за бъдещето.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ