The National Interest: Израел и САЩ отново се отдалечават един от друг
Сегашната политическа бездна, която разделя Съединените щати и Израел, няма да заплаши връзките днес; само че в случай че продължи и се разшири, може да го направи в бъдеще.
По-рано тази седмица израелският министър председател Бенямин Нетаняху получи покана от Белия дом да се срещне „ евентуално “ с президента Джо Байдън някъде преди края на годината. Междувременно Ицхак Херцог, безпартиен президент на Израел, който има лимитирана власт, прекара вторника в среща с Байдън в Овалния кабинет, преди да приказва на взаимна сесия на Конгреса в сряда, с цел да означи седемдесет и петата годишнина на Израел.
Поканата на Херцог за Вашингтон, идваща преди поканата за Нетаняху, би трябвало да се преглежда от Ерусалим като отражение на дълбокия ангажимент на Съединените щати към Израел, само че като самопризнание, че сегашната им политика не е в синхрон с тази на Вашингтон.
Да има друга политика е несъмнено суверенно право на Израел и на Нетаняху като негов водач. Но в случай че тези разлики станат общоприети, това може да заплаши да промени трайно естеството на връзката.
Правилният метод към Иран, да вземем за пример, постоянно преобладаващата външнополитическа грижа за Ерусалим, продължава да разделя Израел и Съединените щати; макар че мощната двустранна връзка и смисленото съдействие по тематиката помогнаха за намаляване на публичните различия, както се случи през 2015 година по отношение на Съвместния изчерпателен проект за деяние.
Но даже отличната връзка е малко евентуално да смекчи обществената и гневна израелска реакция, в случай че администрацията на Байдън се съгласи даже на лимитирано съглашение с Техеран.
Тъй като връзката се усъвършенства във връзка с Иран, наподобява противоположното, че е намаляла, когато става въпрос за други огромни провокации във външната политика. Предложеното разширение на заселническите селища и насилието сред заселници и палестинци забавят темпото на прогрес сред членовете на Авраамическите съглашения, неотдавна демонстрирано от решението на Мароко да анулира последния конгрес в Негев.
Споразуменията обаче са нещо, на което Съединените щати придават огромна тежест; преди малко беше основана нова позиция в Държавния департамент, отдадена на въпроса.
По-нататък, решението на Нетаняху да посети Китай по-късно тази година е първокачествен фактор за усложняване на несъгласуваността, защото наподобява, че става въпрос по-малко за същински двустранни китайско-израелски връзки, а повече за метод да бъдат притиснати Съединените щати и да бъдат принудени да усилят районното си присъединяване.
Но Израел не е нито Саудитска Арабия, нито ОАЕ, като и двете се пробват да употребяват тактика за хеджиране сред Съединените щати и Китай.
Както Марк Дубовиц, дълготраен съдружник на израелската десница и основен изпълнителен шеф на Фондацията за отбрана на демокрациите, сподели в Twitter:
„ Ако Нетаняху счита, че може... да изиграе Съединени американски щати и Китай, по-добре да се надява Израел да стане главен производител на нефт, да върне 38 милиарда $ военна помощ на Съединени американски щати и повече да не се нуждае от американска поддръжка в Организация на обединените нации. “
Съобщението по отношение на решението на Нетаняху да посети Пекин следва разочарованието на Съединени американски щати от израелския водач за отхвърли му предходната зима да даде на Украйна противовъздушни ракети HAWK, които сега се намират на склад. Израел от дълго време е угрижен, че даването на оръжия на Украйна може да ги накара да попаднат в несъответствуващи ръце и да бъдат създадени назад, застрашавайки сигурността на Израел.
Освен това Ерусалим беше угрижен, че прехвърлянето им в Украйна ще накара Русия да попречи на свободата на деяние на Израел да нанася удари по цели на Иран и Хизбула в Сирия, където Русия към момента работи.
Но като отхвърли настояването, Нетаняху всъщност отхвърли незабавно най-големия кратковременен световен приоритет на Съединените щати в подмяна на вярата, че съветският президент Владимир Путин няма да се намеси против ударите на Израел за забрана; до момента в който военните връзки на Русия с Иран се сближават.
И в самия Израел гражданските безредици евентуално ще доближат своя връх през идващите две седмици, защото законодателството за ограничение на пълномощията на израелския Върховен съд като самостоятелна инспекция на напредъка на законодателната власт.
Случайно съм в Израел тази седмица за конференция. В събота вечерта се скитах от хотела си надолу към улица Каплан, с цел да следя персонално митингите за правосъдната промяна.
Това, което видях, бяха десетки хиляди извънредно разнообразни, патриотични и уплашени израелци, страхуващи се, че правосъдните промени ще подкопаят фундаментално, съгласно тях, израелската народна власт.
Докато мощните връзки сред Съединени американски щати и Израел ще продължат и би трябвало да продължат, без значение какво се случва със законодателството, няма метод да се минимизира или избегне това, че демокрацията е споделен, главен и основен принцип на връзките сред Съединени американски щати и Израел; даже и двете ни страни да са несъвършени в процеса на работа.
Съединените щати се ангажират и имат мощни връзки с доста страни, които не споделят техния етос за народна власт и независимост. Но всички тези взаимоотношения идват с незабележим таван.
Във вторник Байдън сподели на колумниста на New York Times Том Фридман, че има потребност „ да се търси допустимо най-широк консенсус “, когато става въпрос за правосъдните реформи; следващи дейности след мненията му през март, когато сподели, че е нужен „ компромис “.
Още през март Нетаняху отговори на тези мнения с видимо неспокойствие, като означи, че Израел е „ суверенна страна “ и отхвърля „ натиска от чужбина “. Но президентът тогава, както и в този момент, не се опитваше да се намесва във вътрешната политика на Израел.
По-скоро той имплицитно отразява личния си ционизъм; съвсем несъмнено е угрижен, че в случай че Израел към този момент не споделя свястно главния принцип на демокрацията, с течение на времето връзките сред Съединени американски щати и Израел ще се трансформират от такива с малко ограничавания в доста по-тесни такива, с таван.
И това е предизвикването на несъответствието като цяло. Съюзниците постоянно могат да се съгласят да не са съгласни с политиките.
Но когато стартират да не са синхронизирани в прекалено много от тях, това може да заплаши да промени контурите на по-широката връзка, без значение какъв брой мощна е тя. Такава политическа бездна няма да заплаши връзките сред Съединени американски щати и Израел днес; само че в случай че продължи и се разшири, може да го направи в бъдеще.
В някакъв миг тази година Байдън евентуално ще се срещне с премиера Нетаняху. Как ще се развие срещата, ще зависи от това дали Съединени американски щати и Израел са по-добре свързани и настроени.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
По-рано тази седмица израелският министър председател Бенямин Нетаняху получи покана от Белия дом да се срещне „ евентуално “ с президента Джо Байдън някъде преди края на годината. Междувременно Ицхак Херцог, безпартиен президент на Израел, който има лимитирана власт, прекара вторника в среща с Байдън в Овалния кабинет, преди да приказва на взаимна сесия на Конгреса в сряда, с цел да означи седемдесет и петата годишнина на Израел.
Поканата на Херцог за Вашингтон, идваща преди поканата за Нетаняху, би трябвало да се преглежда от Ерусалим като отражение на дълбокия ангажимент на Съединените щати към Израел, само че като самопризнание, че сегашната им политика не е в синхрон с тази на Вашингтон.
Да има друга политика е несъмнено суверенно право на Израел и на Нетаняху като негов водач. Но в случай че тези разлики станат общоприети, това може да заплаши да промени трайно естеството на връзката.
Правилният метод към Иран, да вземем за пример, постоянно преобладаващата външнополитическа грижа за Ерусалим, продължава да разделя Израел и Съединените щати; макар че мощната двустранна връзка и смисленото съдействие по тематиката помогнаха за намаляване на публичните различия, както се случи през 2015 година по отношение на Съвместния изчерпателен проект за деяние.
Но даже отличната връзка е малко евентуално да смекчи обществената и гневна израелска реакция, в случай че администрацията на Байдън се съгласи даже на лимитирано съглашение с Техеран.
Тъй като връзката се усъвършенства във връзка с Иран, наподобява противоположното, че е намаляла, когато става въпрос за други огромни провокации във външната политика. Предложеното разширение на заселническите селища и насилието сред заселници и палестинци забавят темпото на прогрес сред членовете на Авраамическите съглашения, неотдавна демонстрирано от решението на Мароко да анулира последния конгрес в Негев.
Споразуменията обаче са нещо, на което Съединените щати придават огромна тежест; преди малко беше основана нова позиция в Държавния департамент, отдадена на въпроса.
По-нататък, решението на Нетаняху да посети Китай по-късно тази година е първокачествен фактор за усложняване на несъгласуваността, защото наподобява, че става въпрос по-малко за същински двустранни китайско-израелски връзки, а повече за метод да бъдат притиснати Съединените щати и да бъдат принудени да усилят районното си присъединяване.
Но Израел не е нито Саудитска Арабия, нито ОАЕ, като и двете се пробват да употребяват тактика за хеджиране сред Съединените щати и Китай.
Както Марк Дубовиц, дълготраен съдружник на израелската десница и основен изпълнителен шеф на Фондацията за отбрана на демокрациите, сподели в Twitter:
„ Ако Нетаняху счита, че може... да изиграе Съединени американски щати и Китай, по-добре да се надява Израел да стане главен производител на нефт, да върне 38 милиарда $ военна помощ на Съединени американски щати и повече да не се нуждае от американска поддръжка в Организация на обединените нации. “
Съобщението по отношение на решението на Нетаняху да посети Пекин следва разочарованието на Съединени американски щати от израелския водач за отхвърли му предходната зима да даде на Украйна противовъздушни ракети HAWK, които сега се намират на склад. Израел от дълго време е угрижен, че даването на оръжия на Украйна може да ги накара да попаднат в несъответствуващи ръце и да бъдат създадени назад, застрашавайки сигурността на Израел.
Освен това Ерусалим беше угрижен, че прехвърлянето им в Украйна ще накара Русия да попречи на свободата на деяние на Израел да нанася удари по цели на Иран и Хизбула в Сирия, където Русия към момента работи.
Но като отхвърли настояването, Нетаняху всъщност отхвърли незабавно най-големия кратковременен световен приоритет на Съединените щати в подмяна на вярата, че съветският президент Владимир Путин няма да се намеси против ударите на Израел за забрана; до момента в който военните връзки на Русия с Иран се сближават.
И в самия Израел гражданските безредици евентуално ще доближат своя връх през идващите две седмици, защото законодателството за ограничение на пълномощията на израелския Върховен съд като самостоятелна инспекция на напредъка на законодателната власт.
Случайно съм в Израел тази седмица за конференция. В събота вечерта се скитах от хотела си надолу към улица Каплан, с цел да следя персонално митингите за правосъдната промяна.
Това, което видях, бяха десетки хиляди извънредно разнообразни, патриотични и уплашени израелци, страхуващи се, че правосъдните промени ще подкопаят фундаментално, съгласно тях, израелската народна власт.
Докато мощните връзки сред Съединени американски щати и Израел ще продължат и би трябвало да продължат, без значение какво се случва със законодателството, няма метод да се минимизира или избегне това, че демокрацията е споделен, главен и основен принцип на връзките сред Съединени американски щати и Израел; даже и двете ни страни да са несъвършени в процеса на работа.
Съединените щати се ангажират и имат мощни връзки с доста страни, които не споделят техния етос за народна власт и независимост. Но всички тези взаимоотношения идват с незабележим таван.
Във вторник Байдън сподели на колумниста на New York Times Том Фридман, че има потребност „ да се търси допустимо най-широк консенсус “, когато става въпрос за правосъдните реформи; следващи дейности след мненията му през март, когато сподели, че е нужен „ компромис “.
Още през март Нетаняху отговори на тези мнения с видимо неспокойствие, като означи, че Израел е „ суверенна страна “ и отхвърля „ натиска от чужбина “. Но президентът тогава, както и в този момент, не се опитваше да се намесва във вътрешната политика на Израел.
По-скоро той имплицитно отразява личния си ционизъм; съвсем несъмнено е угрижен, че в случай че Израел към този момент не споделя свястно главния принцип на демокрацията, с течение на времето връзките сред Съединени американски щати и Израел ще се трансформират от такива с малко ограничавания в доста по-тесни такива, с таван.
И това е предизвикването на несъответствието като цяло. Съюзниците постоянно могат да се съгласят да не са съгласни с политиките.
Но когато стартират да не са синхронизирани в прекалено много от тях, това може да заплаши да промени контурите на по-широката връзка, без значение какъв брой мощна е тя. Такава политическа бездна няма да заплаши връзките сред Съединени американски щати и Израел днес; само че в случай че продължи и се разшири, може да го направи в бъдеще.
В някакъв миг тази година Байдън евентуално ще се срещне с премиера Нетаняху. Как ще се развие срещата, ще зависи от това дали Съединени американски щати и Израел са по-добре свързани и настроени.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ