Сега за децата и внуците ни има всичко – какви

Сега за децата и внуците ни има всичко – какви ли не дънки, маратонки, от пиле мляко. Децата в учебно заведение вървят с най-скъпи телефони и маркови облекла, каквито техни съученици с по-бедни родители не могат да си разрешат.

В годините на социализма беше мъчно да си купиш първокласни артикули, само че сходно неравноправие не беше познато, най-малко измежду множеството хора в тогавашната Народна република България.
Това разяснява Тодор Стоименов, който е от поколението, чиято младост мина в годините на социализма у нас, написа socbg.com.

Ето какво споделя той, представен от изданието retro.bg (публикуваме без редакторска намеса):

“По времето на социализма да си купиш дънки – знак на западната мода, беше фантазия и същинско събитие за всеки младеж. Работата не беше лесна и постоянно се пускаха “дебели” връзки, с цел да се сдобиеш с дънки „ Рила “. А най-добре беше да си намериш отнякъде долари и да си купиш „ Райфъл “ от „ Кореком”.

Помня, че един път не можах да си намеря истински вносни дънки и трябваше да се задоволя с някаква реплика. В такива случаи върху панталона се работеше в допълнение – избелваше се с разредена белина във ваната и етикетът му се подменяше с подобен на Levis или Wrangler, платен „ на черно “ от по-отворен съученик, чиито родители имат достъп до „ Кореком”.

Същите старания изискваше да се сдобиеш с по този начин модерните маратонки. Майка ми беше продавачка в „ Нармаг” и единствено поради дебелите? връзки съумях да получа лелеяните маратонки „ Ромика “, за които всички съученици след това ми завиждаха. Такива бяха нашите юношески наслади.

Сега за децата и внуците ни има всичко – какви ли не дънки, маратонки, от пиле мляко, само че на непостижимо високи цени. Децата в учебно заведение вървят с най-скъпи телефони и маркови облекла, каквито техни съученици с по-бедни родители не могат да си разрешат. И от дребни се разделят по този нечовечен метод. Питам се кое време е било по-възпитателно – преди демокрацията или в този момент.