Историята на българите преди Атила и след него /Част 7/
Сега към този момент император Могер без закъснение решил да се разплати с обидите, нанесени му от ромеите. Още през 565 година той се уговорил с краля на алан-кубарите благодарение на българската императорска армия да завземе и подчини Алтъйнбаш на Велика България. През 568 година по команда на Могер 100 хиляди аланкубари и 90 хиляди бойци от армията на Джик по Баръйнския път навлезли в Алтъйнбаш и го завладяли с пердах. Могер предал остарялата област на алан-кубарите на аварите, а на Алъйп-Боян дал титула крал на Алтъйнбаш. В същото време хакан Боян разгромил Буляр-Джалмат (Илирик) и не разрешил на ромеите да изпратят армия в помощ на Алтъйнбаш. Като научили за потресаващите победи на българското оръжие, българските худци (вестготи) в Андалус изпратили при император Могер свои велики посланици и още веднъж се подчинили на Велика България. Римската империя останала напълно сама, признала господството на Велика България и още веднъж почнала да ѝ заплаща налог.
Могер съвсем не обръщал внимание на Изток, казвайки: " Какво може да ни създадат на нас чулахите? Да ни завладеят няколко ливади?! " През 563 година той заповядал на Боян-Челбир и Сарос официално да признаят властта на чулахите, само че с нищо не им оказал помощ... Когато чулахите поискали помощ от тях, Боян-Челбир отпътувал за Чулман (Кама), а Сарос в непристъпните планински замъци и тогава чулахите не получили от тях никакъв налог. Когато наместник на западните чулахски земи станал Ермин-Аскал, настъпил краткотраен мир, а Боян-Челбир и Сарос се върнали в равнините
Синът на Боян-Челбир Тубджак воювал на страната на аварите с Рум и подчинените на румците улчийци (българи-уличи). В това време, когато аварите безпощадно убивали улчийците, българският балтавар ги пощадил и извел от Рум в своите владения към двеста хиляди от тях. Тези български улчийци почнали да ги назовават анчийци (анчилар), т.е. „ погранични”, „ украйни”, защото били поселени на северния завършек на бекството Кара-Българ - в Учули и на Бури-чай (Днепър). Хаканът на аварите първоначално се подразнил от това, само че когато по заповед на Тубджак анчийците изработили няколко стотин лодки и сполучливо воювали с тях против румците, той се смекчил и ги оставил на мира...
През 569 година починал великият български император Могер, който преди да склопи очи, споделил: " Аз възвърнах властта на Велика България над целия Кермек и по тази причина напущам своя български народ с възприятието на изпълнен дълг! " След него императори на Велика България били: неговият наследник Тамта - 32 години (569-601), синът на Тамта, Бершуд - 21 години (601-622).
През 605 година балтаварът Тубджак, откакто князувал 15 години, починал и оставил в завещание на своя първороден наследник Бу-Юрган обстойно бекство от Учули до река Аксу и от Кук Куянтау до Джалда. А на новия балтавар на кара-българите не му провървяло. Хаканът на аварите обсадил един румски град и както постоянно, първи в офанзива тръгнали анчийците, а след тях българите. Когато хаканът решил, че силите на бранителите били сломени, той заповядал на българите да правят отстъпка позициите си на неговите авари. Но румците разрушили аварите и хаканът от гняв обвинил за провалянето Бу-Юрган и заповядал да слагат на балтаварския престол на кара-българите по-малкия наследник на Тубджак, Албури. Сваленият от трона Бу-Юрган отпътувал с част от българите в румската част на Джалда и се наел на работа при тамошните румци. Той се отличавал с такава невероятна мощ, че бил наименуван Ар-Буга. Самият балтавар чергарувал сред реките Бурат и Буга-идел, а столицата му била зала Кашан. Големият наследник на Албури – Курбат (Кубрат) в същото време чергарувал сред сакланските аули Аскал (Искел - Киев) на река Бури-чай и зала Харка (Харков) на река Аксу. А столица му бил зала Балтавар (Полтава)...
В 601 година след гибелта на Тамта, възстанала част от анчийския корпус, която била подкупена от ромеите и чулахите. Метежниците, към 120 хиляди, запалили Къй-Уба, завзели Таш-Балъйн (Киевска област) и се пробвали да я причислят към ИРИ. Император Бершуд избягал от Къй-Уба в Кара-Българ или Караджар (Чернигов) и го оповестил за новата столица на Велика България. Сюбашият на анчийците Урангас едвам съумял да изпрати на улугбека на Бъйрман Албури (593-602 г.) 30 хиляди правилни анчийци и самият Урангас и синът му Бургас били ранени от метежниците. Император Бершуд извикал на помощ аварската армия. Тя още не била пристигнала, когато към метежниците наближил откъм Бъйрман (Одеса) Албури и им споделил да се извинят, да предадат изменниците и основателите на протеста и да се разотидат по своите местостоянки. Когато Албури приключил своето слово, метежниците се замислили, само че таман в този миг пристигнала аварската армия и настанала суматоха. В паниката Албури не съумял да се качи на коня и бил стъпкан от разбягалите се метежници.
Новият улугбек на Бъйрман Телес-Юрган дошъл да проверява случилото се и взел да отглежда фамилията на Албури, дамата на починалия била негова сестра. Големият наследник на Албури Курбат, Юрган изпратил да се учи в ИРИ. Там той се изучил и известно време служил при ромеите в региона на река Кубрат (Ефрат) и по-късно на север в Буляр-Джалмат. Ако от първата си работа от името на реката той приел своето име Кубрат, на второто място неговото име Кубрат във формата " Хорват " било признато от живущите там българи-галиджийци (хорвати), както и на тяхната земя - Хорватия (днес Хърватска). Ромейските учители подло внушили на Курбат, че Бершуд е бил отговорен за гибелта на татко му и зародили в неговото сърце желанието да стане император на Велика България.
Хакан на чулахите Кара-Джура, наследник на Истан, който управлявал 17 години (587-604), желал да вземе присъединяване във войните против Урум, само че неговото състояние ненадейно се раздрусало поради метежа на телесците, или огузите. През 604 година измъченият от битките с метежниците Кара-Джура се скрил в Туганския ил на Велика България, чийто център бил Къйзйъл-Джар (Петропавловск). Границата минавала по река Терса и някогашната столица на Истан, наричана " Истан ", или " Акмолла " (Астана). Няколко години телесците пълнили Кашан (Югоизточен Казахстан) с разбойници, до момента в който хакан Шегер не ги усмирил през 611 година Шегер, който управлявал чулахците при поддръжката на баджанаците 611- 618 година и неговия брат Тан-джабгу, който управлявал благодарение на куманите 618-630 година, били другари на Велика България. Възползвайки се от това успокоение на изток кан-и балтаварът (император) Бершуд се опитал да ликвидира Урум и да причисли Агил към Велика България. Аварският хакан Сабан (606-616, 618-629, 636-643 г.), на който император Бершуд поръчал да реши тази задача се бил като лъв, само че не съумял да превземе Истанбул. Раздразненият Сабан обвинил за несполуките си аварския наместник на Улаг (Влахия) Бу-Юрган в сговор с врага. Между другото Бу-Юрган избавил от крах отстъпващите от Истанбул аварски армии благодарение на Кубрат, който когато бил държател на Курбат иле (Хърватия), обезпечил преправите през Сула, които завладял от румийските сарбийци. Това било толкоз явно, че бил оневинен от аварския съд. Обиденият Юрган се отправил на работа при Бершуд и незабавно го уговорил да сътвори за " укрепването на имперския престол " боен корпус от " сак-алъйпи " ( " български герои " ), или " саклаубии " - " охранители ". Когато този 300-хиляден корпус, състоящ се единствено от българи улчии, бил основан, неговите воини били наречени в арабския свят " саклаби " или " сакалиби ". Тази дума превеждат доста постоянно като " славяни ", без сред дях да има каквато и да е смислова връзка. Тъй като при българите-улчии вторият им език след трек-българския език бил новоагилския ( " славянски " ), някои арабски създатели почнали да популяризират названието на известните по целия свят българи-сакалъйпи или саклаубии за огромната, само че малко позната маса сарбийци ( " праславяни " ).
В 618 година аварският хакан оглупял от нахлуване на анчийците над аварите, повикал при себе си Албури, сякаш на договаряния и вероломно го умъртвил в своя лагер. Когато вестта за убийството пристигнала до българите, през 619 година Бу-Юрган отпътувал за Рум и споделил там, че българите късат всякаква връзка с аварите и е подготвен да подписа съюз с Рум против аварите и приел гръцката религия (кряшенството). Зарадван румският цар незабавно признал бека за самостоятелен балтавар на Кара-Българ и сключил с него съюз. Когато Ар-Буга се върнал при своя народ, то биите незабавно поискали да го възкачат на българския престол. Но Бу-Юрган ценил повече званието бояр, в сравнение с канската купа и споделил на хората: „ Народът, несъмнено, е свободен самичък да избира своите ръководещи, само че не от цифрата на боярите, които самият Тангра ги назначава.”
Сюбаши на сакалъйпския български корпус бил Бу-Юрган, само че през 619 година поканил на работа в сакалъйпския корпус със званието ак-булюкбаши (бригаден генерал) своя племенник Курбат, по прякор Бащу, и му заречен бързо кариерно израстване, в случай че той се откаже от християнството. Независимо, че Курбат бил приел християнството на 10-годишна възраст, той решил публично да се откаже от кряшенството и да направи кариера във Велика България. Отказът му от притежание в ИРИ и неговата вяра поради кариера във Велика България, демонстрира че тя е била славна страна, чийто престиж превишавал този на Ромейската страна. С връщането си към Джима (тенгрианството) Курбат се оказва доста потребен за своя народ, като променял своята вяра за сполучливи проекти в политиката си.
Император Бершуд Менгер заповядал сакалъйпският корпус да се разположи в Бъйрман, Арджан и Ташил (деснобрежен Днепър). Бу-Юрган определил за своя столица Бъйрман (Одеса), Курбат - Българ-Балтавар (Полтава) в Арджан (Полтавщина), Шамбат, братът на Курбат, идвайки на работа при Бершуд, дружно с него получил руините на Къй-Уба (Киев). Курбат тогава като ак-булюкбаши командвал 100 хиляди бойци, а Шамбат - туменбаши (командир на дивизия) - 10 хиляди бойци. По заповед на Курбат, неговият по-малък брат Шамбат в 620 година възстановил крепостта Къй-Уба, поради което получил почетното име " Къй ", издигнал на мястото на зала Аскал на хълмовете Куянтау град Бащу (Киев) и от него тръгнал на поход отпред на многочислен отряд българи, анчийци и саклани-руси против врага. Той съумял бързо да разгроми аварите и да завладее тяхната страна (Авар-Суба, или Банджар - Панония). В това му помагали и локалните улчийци, също и башкортите, които наричали себе си „ хантурчи” (хантурчийци) и били недоволни от ръководството на аварския хакан. Но след успеха Шамбат се провъзгласил за самостоятелен държател, а страната си нарекъл Дулоба, т.е. „ Страна на конете Дуло”. Курбат като схванал за това, заповядал на брат си да се върне на работа при него, само че оня отказал и заради това получил от Бащу прякора „ Кий” (”Отцепник”), като трансформирал смисъла на " Къй ", когато се завърнал.
Шамбат управлявал в Дулоба (В западноевропейските източници тази страна била известна като Само. Това в действителност е името на Шамбат, фонетично променено) 33 години и си спечелил голяма популярност с победи над фарангите и алеманците. Да служат под знамената му прииждали артанци (прибалти), байлакци (поляци), галиджийци (готи от Закарпатието), аварски улчийци (уличи от Войводина, Чехословакия, Полша), саклани (белоруси, украинци) и хонтурчийци. Но въпреки всичко в края на краищата бил разрушен от фарангите и се върнал на работа при брат си Курбат. Балтаварът заповядал на Шамбат да заеме предходния си пост, губернатор на Бащу. Жителите на града толкоз го обичали, че посочили цитаделата Бащу на неговото име „ Шамбат”, а целият град нарекли на неговия прякор „ Кий”. И в този момент анчийците назовават града Бащу „ Кий” (Киев).
Балтаварът (цар) се местил сред град Банджа на Азакско (Азовско) море и основния му град Хоръйсдан, който наричали още Батавъйл (Путивл), т.е. " Княжеския град "... Когато се прибирал хаканът (император) безусловно минавал през основните градове Тиганак и Балтавар (Полтава) и намиращата се от тях на един ден път гробница на Бу-Юрган. Майката на този популярен бояр била от юрганския жанр на хонското племе хот или хотраг. След разгрома на хоните от чинците, тюрките и сербийците при кан Тиган по название Хин-Батъйр, хотите и утигите се разбягали в разнообразни страни. Хотите се заселили на река Соб или Собол, с десен приток Байгул и с леви притоци Сасъй-Идел и Тора-су. Собол се влива в Чулманско море. Кар дингезе и Кара дингез се явяват единствено заливи на това голямо море. Името на великата река Собол са дали потомците на хотите, които се заселили в нейната област отпред с удрям Туб и дружно с кара-оймеките се влели в страната при ръководството на Колъйн и сина му Анбал. И тъй като от тук снабдявали с най-хубавите в света кожи от белка, то те от нас получили името си „ собол” (самур).
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
Могер съвсем не обръщал внимание на Изток, казвайки: " Какво може да ни създадат на нас чулахите? Да ни завладеят няколко ливади?! " През 563 година той заповядал на Боян-Челбир и Сарос официално да признаят властта на чулахите, само че с нищо не им оказал помощ... Когато чулахите поискали помощ от тях, Боян-Челбир отпътувал за Чулман (Кама), а Сарос в непристъпните планински замъци и тогава чулахите не получили от тях никакъв налог. Когато наместник на западните чулахски земи станал Ермин-Аскал, настъпил краткотраен мир, а Боян-Челбир и Сарос се върнали в равнините
Синът на Боян-Челбир Тубджак воювал на страната на аварите с Рум и подчинените на румците улчийци (българи-уличи). В това време, когато аварите безпощадно убивали улчийците, българският балтавар ги пощадил и извел от Рум в своите владения към двеста хиляди от тях. Тези български улчийци почнали да ги назовават анчийци (анчилар), т.е. „ погранични”, „ украйни”, защото били поселени на северния завършек на бекството Кара-Българ - в Учули и на Бури-чай (Днепър). Хаканът на аварите първоначално се подразнил от това, само че когато по заповед на Тубджак анчийците изработили няколко стотин лодки и сполучливо воювали с тях против румците, той се смекчил и ги оставил на мира...
През 569 година починал великият български император Могер, който преди да склопи очи, споделил: " Аз възвърнах властта на Велика България над целия Кермек и по тази причина напущам своя български народ с възприятието на изпълнен дълг! " След него императори на Велика България били: неговият наследник Тамта - 32 години (569-601), синът на Тамта, Бершуд - 21 години (601-622).
През 605 година балтаварът Тубджак, откакто князувал 15 години, починал и оставил в завещание на своя първороден наследник Бу-Юрган обстойно бекство от Учули до река Аксу и от Кук Куянтау до Джалда. А на новия балтавар на кара-българите не му провървяло. Хаканът на аварите обсадил един румски град и както постоянно, първи в офанзива тръгнали анчийците, а след тях българите. Когато хаканът решил, че силите на бранителите били сломени, той заповядал на българите да правят отстъпка позициите си на неговите авари. Но румците разрушили аварите и хаканът от гняв обвинил за провалянето Бу-Юрган и заповядал да слагат на балтаварския престол на кара-българите по-малкия наследник на Тубджак, Албури. Сваленият от трона Бу-Юрган отпътувал с част от българите в румската част на Джалда и се наел на работа при тамошните румци. Той се отличавал с такава невероятна мощ, че бил наименуван Ар-Буга. Самият балтавар чергарувал сред реките Бурат и Буга-идел, а столицата му била зала Кашан. Големият наследник на Албури – Курбат (Кубрат) в същото време чергарувал сред сакланските аули Аскал (Искел - Киев) на река Бури-чай и зала Харка (Харков) на река Аксу. А столица му бил зала Балтавар (Полтава)...
В 601 година след гибелта на Тамта, възстанала част от анчийския корпус, която била подкупена от ромеите и чулахите. Метежниците, към 120 хиляди, запалили Къй-Уба, завзели Таш-Балъйн (Киевска област) и се пробвали да я причислят към ИРИ. Император Бершуд избягал от Къй-Уба в Кара-Българ или Караджар (Чернигов) и го оповестил за новата столица на Велика България. Сюбашият на анчийците Урангас едвам съумял да изпрати на улугбека на Бъйрман Албури (593-602 г.) 30 хиляди правилни анчийци и самият Урангас и синът му Бургас били ранени от метежниците. Император Бершуд извикал на помощ аварската армия. Тя още не била пристигнала, когато към метежниците наближил откъм Бъйрман (Одеса) Албури и им споделил да се извинят, да предадат изменниците и основателите на протеста и да се разотидат по своите местостоянки. Когато Албури приключил своето слово, метежниците се замислили, само че таман в този миг пристигнала аварската армия и настанала суматоха. В паниката Албури не съумял да се качи на коня и бил стъпкан от разбягалите се метежници.
Новият улугбек на Бъйрман Телес-Юрган дошъл да проверява случилото се и взел да отглежда фамилията на Албури, дамата на починалия била негова сестра. Големият наследник на Албури Курбат, Юрган изпратил да се учи в ИРИ. Там той се изучил и известно време служил при ромеите в региона на река Кубрат (Ефрат) и по-късно на север в Буляр-Джалмат. Ако от първата си работа от името на реката той приел своето име Кубрат, на второто място неговото име Кубрат във формата " Хорват " било признато от живущите там българи-галиджийци (хорвати), както и на тяхната земя - Хорватия (днес Хърватска). Ромейските учители подло внушили на Курбат, че Бершуд е бил отговорен за гибелта на татко му и зародили в неговото сърце желанието да стане император на Велика България.
Хакан на чулахите Кара-Джура, наследник на Истан, който управлявал 17 години (587-604), желал да вземе присъединяване във войните против Урум, само че неговото състояние ненадейно се раздрусало поради метежа на телесците, или огузите. През 604 година измъченият от битките с метежниците Кара-Джура се скрил в Туганския ил на Велика България, чийто център бил Къйзйъл-Джар (Петропавловск). Границата минавала по река Терса и някогашната столица на Истан, наричана " Истан ", или " Акмолла " (Астана). Няколко години телесците пълнили Кашан (Югоизточен Казахстан) с разбойници, до момента в който хакан Шегер не ги усмирил през 611 година Шегер, който управлявал чулахците при поддръжката на баджанаците 611- 618 година и неговия брат Тан-джабгу, който управлявал благодарение на куманите 618-630 година, били другари на Велика България. Възползвайки се от това успокоение на изток кан-и балтаварът (император) Бершуд се опитал да ликвидира Урум и да причисли Агил към Велика България. Аварският хакан Сабан (606-616, 618-629, 636-643 г.), на който император Бершуд поръчал да реши тази задача се бил като лъв, само че не съумял да превземе Истанбул. Раздразненият Сабан обвинил за несполуките си аварския наместник на Улаг (Влахия) Бу-Юрган в сговор с врага. Между другото Бу-Юрган избавил от крах отстъпващите от Истанбул аварски армии благодарение на Кубрат, който когато бил държател на Курбат иле (Хърватия), обезпечил преправите през Сула, които завладял от румийските сарбийци. Това било толкоз явно, че бил оневинен от аварския съд. Обиденият Юрган се отправил на работа при Бершуд и незабавно го уговорил да сътвори за " укрепването на имперския престол " боен корпус от " сак-алъйпи " ( " български герои " ), или " саклаубии " - " охранители ". Когато този 300-хиляден корпус, състоящ се единствено от българи улчии, бил основан, неговите воини били наречени в арабския свят " саклаби " или " сакалиби ". Тази дума превеждат доста постоянно като " славяни ", без сред дях да има каквато и да е смислова връзка. Тъй като при българите-улчии вторият им език след трек-българския език бил новоагилския ( " славянски " ), някои арабски създатели почнали да популяризират названието на известните по целия свят българи-сакалъйпи или саклаубии за огромната, само че малко позната маса сарбийци ( " праславяни " ).
В 618 година аварският хакан оглупял от нахлуване на анчийците над аварите, повикал при себе си Албури, сякаш на договаряния и вероломно го умъртвил в своя лагер. Когато вестта за убийството пристигнала до българите, през 619 година Бу-Юрган отпътувал за Рум и споделил там, че българите късат всякаква връзка с аварите и е подготвен да подписа съюз с Рум против аварите и приел гръцката религия (кряшенството). Зарадван румският цар незабавно признал бека за самостоятелен балтавар на Кара-Българ и сключил с него съюз. Когато Ар-Буга се върнал при своя народ, то биите незабавно поискали да го възкачат на българския престол. Но Бу-Юрган ценил повече званието бояр, в сравнение с канската купа и споделил на хората: „ Народът, несъмнено, е свободен самичък да избира своите ръководещи, само че не от цифрата на боярите, които самият Тангра ги назначава.”
Сюбаши на сакалъйпския български корпус бил Бу-Юрган, само че през 619 година поканил на работа в сакалъйпския корпус със званието ак-булюкбаши (бригаден генерал) своя племенник Курбат, по прякор Бащу, и му заречен бързо кариерно израстване, в случай че той се откаже от християнството. Независимо, че Курбат бил приел християнството на 10-годишна възраст, той решил публично да се откаже от кряшенството и да направи кариера във Велика България. Отказът му от притежание в ИРИ и неговата вяра поради кариера във Велика България, демонстрира че тя е била славна страна, чийто престиж превишавал този на Ромейската страна. С връщането си към Джима (тенгрианството) Курбат се оказва доста потребен за своя народ, като променял своята вяра за сполучливи проекти в политиката си.
Император Бершуд Менгер заповядал сакалъйпският корпус да се разположи в Бъйрман, Арджан и Ташил (деснобрежен Днепър). Бу-Юрган определил за своя столица Бъйрман (Одеса), Курбат - Българ-Балтавар (Полтава) в Арджан (Полтавщина), Шамбат, братът на Курбат, идвайки на работа при Бершуд, дружно с него получил руините на Къй-Уба (Киев). Курбат тогава като ак-булюкбаши командвал 100 хиляди бойци, а Шамбат - туменбаши (командир на дивизия) - 10 хиляди бойци. По заповед на Курбат, неговият по-малък брат Шамбат в 620 година възстановил крепостта Къй-Уба, поради което получил почетното име " Къй ", издигнал на мястото на зала Аскал на хълмовете Куянтау град Бащу (Киев) и от него тръгнал на поход отпред на многочислен отряд българи, анчийци и саклани-руси против врага. Той съумял бързо да разгроми аварите и да завладее тяхната страна (Авар-Суба, или Банджар - Панония). В това му помагали и локалните улчийци, също и башкортите, които наричали себе си „ хантурчи” (хантурчийци) и били недоволни от ръководството на аварския хакан. Но след успеха Шамбат се провъзгласил за самостоятелен държател, а страната си нарекъл Дулоба, т.е. „ Страна на конете Дуло”. Курбат като схванал за това, заповядал на брат си да се върне на работа при него, само че оня отказал и заради това получил от Бащу прякора „ Кий” (”Отцепник”), като трансформирал смисъла на " Къй ", когато се завърнал.
Шамбат управлявал в Дулоба (В западноевропейските източници тази страна била известна като Само. Това в действителност е името на Шамбат, фонетично променено) 33 години и си спечелил голяма популярност с победи над фарангите и алеманците. Да служат под знамената му прииждали артанци (прибалти), байлакци (поляци), галиджийци (готи от Закарпатието), аварски улчийци (уличи от Войводина, Чехословакия, Полша), саклани (белоруси, украинци) и хонтурчийци. Но въпреки всичко в края на краищата бил разрушен от фарангите и се върнал на работа при брат си Курбат. Балтаварът заповядал на Шамбат да заеме предходния си пост, губернатор на Бащу. Жителите на града толкоз го обичали, че посочили цитаделата Бащу на неговото име „ Шамбат”, а целият град нарекли на неговия прякор „ Кий”. И в този момент анчийците назовават града Бащу „ Кий” (Киев).
Балтаварът (цар) се местил сред град Банджа на Азакско (Азовско) море и основния му град Хоръйсдан, който наричали още Батавъйл (Путивл), т.е. " Княжеския град "... Когато се прибирал хаканът (император) безусловно минавал през основните градове Тиганак и Балтавар (Полтава) и намиращата се от тях на един ден път гробница на Бу-Юрган. Майката на този популярен бояр била от юрганския жанр на хонското племе хот или хотраг. След разгрома на хоните от чинците, тюрките и сербийците при кан Тиган по название Хин-Батъйр, хотите и утигите се разбягали в разнообразни страни. Хотите се заселили на река Соб или Собол, с десен приток Байгул и с леви притоци Сасъй-Идел и Тора-су. Собол се влива в Чулманско море. Кар дингезе и Кара дингез се явяват единствено заливи на това голямо море. Името на великата река Собол са дали потомците на хотите, които се заселили в нейната област отпред с удрям Туб и дружно с кара-оймеките се влели в страната при ръководството на Колъйн и сина му Анбал. И тъй като от тук снабдявали с най-хубавите в света кожи от белка, то те от нас получили името си „ собол” (самур).
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ