Големите уроци от една година война в Украйна frognews.bg
Сега към този момент е явно, че съветският президент Владимир Путин е направил неточност, когато е предположил, че Киев не може да окаже сериозна опозиция. Той много неверно е решил съветската военна храброст, украинската устойчивост и способността на Западна Европа да откри различни източници на сила. Но на Запад водачите също позволиха неточности - те не обръщаха внимание на опцията за война с години, преувеличаваха успеваемостта на икономическите наказания и подцениха силата на съветското противоречие с позиционирането на Украйна в западната орбита. В този случай, както и в доста други, войната замъгли нашия взор надалеч преди започването на същинските боеве.
Руската война против Украйна също по този начин ни подсети, че страните в интернационалната система нормално се сплотяват, с цел да се опълчват на нападателни дейности. Това е различен урок, който Путин недооцени - в допълнение към убеждението му, че Киев бързо ще падне, той, наподобява, е считал, че НАТО няма да отговори толкоз твърдо, колкото го направи. Вместо да тръгне против един по-слаб съперник, Москва разпали война против страна, която е подкрепяна от коалиция, чийто общ Брутният вътрешен продукт е близо 20 пъти по-голям от този на Русия. Тази коалиция създава най-усъвършенстваните оръжия в света и стартира да се откъсва от зависимостта си от съветските енергийни доставки. Външната поддръжка не подсигурява украинска победа, само че трансформира това, което Путин смяташе за лесна победа, в несигурна случка. Москва ще бъде доста по-слаба в бъдеще, без значение по какъв начин свърши тази война.
Държавите противостоят на агресорите, тъй като се притесняват, че сполучливите завоеватели ще опитат да завземат още територия. Никъде тази наклонност не се вижда по-ясно, в сравнение с в решението на Швеция и Финландия да изоставят десетилетия неутралитет, с цел да изискат участие в НАТО. Световните водачи, надяващи се да завладеят територия, която сега не управляват, би трябвало да имат поради следното - нападателните дейности е евентуално да накарат други авторитетни страни да се обединят против тях. Ако това стане, тогава даже едни сполучливи военни дейности могат да оставят агресора по-малко предпазен, в сравнение с е бил преди.
Американците обичат да мислят за войната като за временен потрес, който е последван от раздаването на медали. Тази наклонност не е изненадваща поради това, че в последно време съперниците на Съединени американски щати са треторазредни сили и първичната военна фаза е къса и едностранчива. Войните в Ирак и Афганистан в последна сметка се проточиха с години, тъй като Вашингтон реши да вкара широкообхватни политически и обществени промени. Резултатът бе сполучлива бунтовническа активност, която не можеше да бъде съкрушена на една допустима цена.
Войната в Украйна е друга - първичното нахлуване на Русия бе осуетено, а задачите за бърза промяна на ръководството в Киев бяха разрушени. След 12 месеца стандартните сили на двете страни са в застой на бойното поле и търсят нови способи за оказване на напън върху съперника. Путин неверно смяташе, че войната ще бъде бърза и евтина. Когато първоначално съветското нахлуване над Киев се провали, Украйна и нейните поддръжници стигнаха до заключението, че външната поддръжка, украинската увереност и разширените стопански наказания могат да доведат до победа нас Москва. Успешната контраатака, която Киев поде предишното лято, провокира очаквания за връщане на цялата изгубена територия, в това число Крим.
Но Русия въпреки всичко е международна мощ, с огромна военно-индустриална база и основни ресурси от военно съоръжение. Руските водачи виждат войната като основен спор, който би трябвало да завоюват. Действията на въоръжените й сили се усъвършенстваха по отношение на началото на войната, а офанзивите с ракети и дронове по украинските градове и инфраструктура нанесоха обилни провали. Една дълга и изтощителна война не е в интерес на Киев, откъдето идва и решението на Запада да му даде повече оръжия и образование. Но изтласкването на Москва от цялата територия, която сега управлява, може да се окаже невероятно, а също по този начин съществува и заплахата от ескалация, в това число посредством използването на нуклеарно оръжие.
Тъй като залозите са високи, войната е време, в което невъзмутимите и деликатни калкулации би трябвало да бъдат изключително ценени. За страдание постоянно крайните възгледи заглушават по-умерените гласове. В резултат става става по-трудно да се дискутира какъвто и да било компромис, даже когато нито една от двете страни няма явен курс към победа. Мирът може към момента да е прекомерно надалеч, само че мисленето по какъв начин да се реализира е в полза на всички.
Дори реалистите, които акцентират значимостта на огромните структурни сили, признават, че личността на водача от време на време е от значително значение. Въпреки че опозицията против разширението на НАТО, изключително по отношение на Украйна, е необятно публикувана измежду съветските елити, един друг водач в страната можеше да не реши да стартира война преди година. Един американски президент, който е по-комбинативен и по-малко догматичен, можеше да направи повече за охлаждането на идващата рецесия, преди тя да стигне до точка на шупване.
Освен това помислете, по какъв начин щеше да се развие тази война, в случай че Петро Порошенко бе държавен глава на Украйна вместо Володимир Зеленски. Щеше ли Порошенко да успее да сплоти съгражданите си и да завоюва непозната поддръжка толкоз сполучливо, колкото го направи Зеленски? Изглежда малко евентуално.
Или какво щеше да бъде, в случай че в Белия дом беше Доналд Тръмп, а не Джо Байдън?
Структурните сили демонстрират какво могат да реализират страните, само че единствено те не предопределят крайното развиване.
Стивън М. Уолт, колумнист на Foreign Policy
Руската война против Украйна също по този начин ни подсети, че страните в интернационалната система нормално се сплотяват, с цел да се опълчват на нападателни дейности. Това е различен урок, който Путин недооцени - в допълнение към убеждението му, че Киев бързо ще падне, той, наподобява, е считал, че НАТО няма да отговори толкоз твърдо, колкото го направи. Вместо да тръгне против един по-слаб съперник, Москва разпали война против страна, която е подкрепяна от коалиция, чийто общ Брутният вътрешен продукт е близо 20 пъти по-голям от този на Русия. Тази коалиция създава най-усъвършенстваните оръжия в света и стартира да се откъсва от зависимостта си от съветските енергийни доставки. Външната поддръжка не подсигурява украинска победа, само че трансформира това, което Путин смяташе за лесна победа, в несигурна случка. Москва ще бъде доста по-слаба в бъдеще, без значение по какъв начин свърши тази война.
Държавите противостоят на агресорите, тъй като се притесняват, че сполучливите завоеватели ще опитат да завземат още територия. Никъде тази наклонност не се вижда по-ясно, в сравнение с в решението на Швеция и Финландия да изоставят десетилетия неутралитет, с цел да изискат участие в НАТО. Световните водачи, надяващи се да завладеят територия, която сега не управляват, би трябвало да имат поради следното - нападателните дейности е евентуално да накарат други авторитетни страни да се обединят против тях. Ако това стане, тогава даже едни сполучливи военни дейности могат да оставят агресора по-малко предпазен, в сравнение с е бил преди.
Американците обичат да мислят за войната като за временен потрес, който е последван от раздаването на медали. Тази наклонност не е изненадваща поради това, че в последно време съперниците на Съединени американски щати са треторазредни сили и първичната военна фаза е къса и едностранчива. Войните в Ирак и Афганистан в последна сметка се проточиха с години, тъй като Вашингтон реши да вкара широкообхватни политически и обществени промени. Резултатът бе сполучлива бунтовническа активност, която не можеше да бъде съкрушена на една допустима цена.
Войната в Украйна е друга - първичното нахлуване на Русия бе осуетено, а задачите за бърза промяна на ръководството в Киев бяха разрушени. След 12 месеца стандартните сили на двете страни са в застой на бойното поле и търсят нови способи за оказване на напън върху съперника. Путин неверно смяташе, че войната ще бъде бърза и евтина. Когато първоначално съветското нахлуване над Киев се провали, Украйна и нейните поддръжници стигнаха до заключението, че външната поддръжка, украинската увереност и разширените стопански наказания могат да доведат до победа нас Москва. Успешната контраатака, която Киев поде предишното лято, провокира очаквания за връщане на цялата изгубена територия, в това число Крим.
Но Русия въпреки всичко е международна мощ, с огромна военно-индустриална база и основни ресурси от военно съоръжение. Руските водачи виждат войната като основен спор, който би трябвало да завоюват. Действията на въоръжените й сили се усъвършенстваха по отношение на началото на войната, а офанзивите с ракети и дронове по украинските градове и инфраструктура нанесоха обилни провали. Една дълга и изтощителна война не е в интерес на Киев, откъдето идва и решението на Запада да му даде повече оръжия и образование. Но изтласкването на Москва от цялата територия, която сега управлява, може да се окаже невероятно, а също по този начин съществува и заплахата от ескалация, в това число посредством използването на нуклеарно оръжие.
Тъй като залозите са високи, войната е време, в което невъзмутимите и деликатни калкулации би трябвало да бъдат изключително ценени. За страдание постоянно крайните възгледи заглушават по-умерените гласове. В резултат става става по-трудно да се дискутира какъвто и да било компромис, даже когато нито една от двете страни няма явен курс към победа. Мирът може към момента да е прекомерно надалеч, само че мисленето по какъв начин да се реализира е в полза на всички.
Дори реалистите, които акцентират значимостта на огромните структурни сили, признават, че личността на водача от време на време е от значително значение. Въпреки че опозицията против разширението на НАТО, изключително по отношение на Украйна, е необятно публикувана измежду съветските елити, един друг водач в страната можеше да не реши да стартира война преди година. Един американски президент, който е по-комбинативен и по-малко догматичен, можеше да направи повече за охлаждането на идващата рецесия, преди тя да стигне до точка на шупване.
Освен това помислете, по какъв начин щеше да се развие тази война, в случай че Петро Порошенко бе държавен глава на Украйна вместо Володимир Зеленски. Щеше ли Порошенко да успее да сплоти съгражданите си и да завоюва непозната поддръжка толкоз сполучливо, колкото го направи Зеленски? Изглежда малко евентуално.
Или какво щеше да бъде, в случай че в Белия дом беше Доналд Тръмп, а не Джо Байдън?
Структурните сили демонстрират какво могат да реализират страните, само че единствено те не предопределят крайното развиване.
Стивън М. Уолт, колумнист на Foreign Policy
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ