Американският автопилот вече не лети
Сега, след изборния фарс, всичко е съществено: Америка просто ще би трябвало да стартира да придобива нова външна политика. Предишната е изчерпана. Няма повече средства за нея. И същността на събитието е, че и двете половини са съгласни по този въпрос. В края на краищата не партиите, а двете половини на професионалната общественост, където се разисква тематиката „ Съединени американски щати и светът “.
Ясно е, че предизборната проява на американски мускули от двамата претенденти (да слагат ултиматуми на Киев и Москва, да смажат Китай) не беше сериозна. Но приказва доста полемиката на съществени хора по тези тематики, която продължава най-малко година и даже се поддържа от задгранични сътрудници.
Например, има такава не доста известна организация - Загрижени ветерани за Америка ”. Ветераните сформираха елементарен, понятен и сладкодумен документ, който гласи: структурните проблеми на целия външнополитически курс се натрупват от десетилетия (всъщност, да прибавим, тридесет години) и не можете да летите по-нататък на автопилот. Само Близкият изток струваше доста - и струваше шест трилиона (това е, в случай че броите всички разноски ) и хиляди американски животи. Но към този момент няма пари, дългът е 36 трилиона.
Съобщението на загрижените ветерани не е ново. А точно: в този момент дано съдружниците да поемат отговорност. Например всичко, обвързвано с Украйна, би трябвало да бъде уредено от европейците - от решаването на проблемите на войната и мира до оправянето с бъдещето на тази провалена нация.
Можете да обърнете внимание и на публикацията на австралиеца Хънтър Марстън, който стига до същите заключения, гледайки от друг азимут – не Атлантическия, а Тихия. Заглавието е особено: „ Който и да завоюва, Тръмп или Харис, Съединени американски щати би трябвало да преразгледат тактиката си за Азия “.
И азиатската ли? Да, на първо място тя. Досега двете партии се състезаваха по степен на ястреб - кой е по-твърд към главния съперник и съперник на Съединени американски щати в света - китайците. Но тогава всеки ще би трябвало да одобри две сложни истини: че Съединени американски щати към този момент не се радват на безспорен статут на единствена суперсила и че няма съмнение или неприязън към Китай в целия тихоокеански район. Следователно, колкото и Вашингтон да принуждава своите сътрудници да възприемат антикитайска политика, Съединени американски щати въпреки всичко губят въздействие в Азия. И няма доста време за промяна на курса.
Включително – и отново – поради парите. Малко хора в Азия са подготвени да се въвлекат във омраза с главния си стопански сътрудник и този сътрудник не са Съединените щати. В последна сметка да лимитират растежа на Китай значи да лимитират себе си.
И по тази причина, написа нашият австралиец, „ всеки идващ президент “ просто ще бъде заставен да слуша съдружници, сътрудници и просто съседи оттатък океана, които се нуждаят от нови вложения и артикули и въобще не се нуждаят от заповеди. Всяка друга политика е загуба на пари и старания. Като цяло съдружниците и другите съседи се нуждаят от независимост на избор.
Това бяха гласове от условно десния фланг, в това число отвън Съединени американски щати. Но доста ли се разграничават мненията на демократите? Ами не. Най-малкото има нуждам от нова политика, която да разреши на страната да „ облекчи бремето “ и да освободи място за другари и сътрудници, които биха основали нови партньорства в личните си национални ползи и в името на „ общото богатство “. Общо взето дано в този момент работят те, а не ние.
Всичко това идва от една много сериозна жена, Ан-Мари Слотър, която беше шеф на външнополитическото обмисляне на Държавния департамент. Тук, повтаряме, чуваме гласа на демократите. И този глас пее позната ария: да, всичко би трябвало да се направи по нов метод! Защо сме се заловили с тези страни и техните политики? Неправителствените организации би трябвало да ръководят света. Ето да вземем за пример “Гави ”, правителствено-частна и интернационална организация, чиято цел е да имунизира 500 милиона деца по света. Или друга също толкоз лишена от корени космополитна конструкция, чиято цел е да преработи цялата световна финансова система за битка с изменението на климата. Така че оставете ги да си правят (нашата, американската) работа, а ние - безусловно - никога не би трябвало да бъдем водачи.
Ама по какъв начин такаАмерика не би трябвало да е водач? Но в този момент е време, когато това осквернение е всекидневие. Например, различен някогашен американски посланик се кълне, че цялото застояло външнополитическо тресавище би трябвало да бъде пресушено, тъй като в него тънат всевъзможни свежи хрумвания за скорошна наложителност на смяна на курса. Докато блатото е на мястото си, не могат да се кажат даже елементарни, явни неща. Кои? Например, че „ най-близките ни съдружници в Източна Европа са гордите наследници на етнонационалистите от Втората международна война, които бяха измежду най-активните съучастници на Третия райх и които през 2014 година направиха разгром и изгориха живи своите политически съперници. ”
Няма да повярвате, само че един американец написа това за Украйна. Като цяло той ясно взема поради опита от първото президентство на Тръмп, когато в Държавния департамент изначало имаше писък - не ни слушат, не ни имат вяра. Знаем какъв брой несполучливо приключи този опит за „ пресушаване на блатото “. По-точно докара до една изцяло глупава външна политика, за която през днешния ден приказват тъкмо същото като за политиката на Обама, Байдън и всички останали: тя стигна до точката, след която всичко би трябвало да се промени коренно.
Но тук би трябвало да се направи една мрачна промяна. Всичко нагоре е казано от специфични хора. Тези, които знаят аритметика (могат да броят пари), а също по този начин знаят по какъв начин да четат и пишат всевъзможни умни думи. Те също имат вяра в универсалния разсъдък и че техните причини ще бъдат чути. Остава да забележим какъв брой време ще отнеме на цяла Америка в действителност да стартира да се обръща към каквато и да е нова външна политика, откакто остарялата доближи своята последна точка.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед42046Кузман Илиев: Тръмп ще се насочи към Близкия Изток и Китай и ще остави Балканите на Англия, което не е добре за насАлтернативен Поглед22907Кузман Илиев: Никой не желае постоянно държавно управление! Може да касират изборите и Величие да влезне в НСАлтернативен Поглед15205Валентин Радомирски: В обществото има надълбоко съмнение в изборния развой. Има заплаха от диктатураАлтернативен Поглед13740Валентин Радомирски: Изборите в Съединени американски щати - съвсем предстоящо е и от едната, и от другата страна да не бъдат признатиАлтернативен Поглед36094Проф. Дарина Григорова: БРИКС е против системата на клуба на определените и е за приобщаване на всичкиАлтернативен Поглед80853Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната странаАлтернативен Поглед78961Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със Запада
Ясно е, че предизборната проява на американски мускули от двамата претенденти (да слагат ултиматуми на Киев и Москва, да смажат Китай) не беше сериозна. Но приказва доста полемиката на съществени хора по тези тематики, която продължава най-малко година и даже се поддържа от задгранични сътрудници.
Например, има такава не доста известна организация - Загрижени ветерани за Америка ”. Ветераните сформираха елементарен, понятен и сладкодумен документ, който гласи: структурните проблеми на целия външнополитически курс се натрупват от десетилетия (всъщност, да прибавим, тридесет години) и не можете да летите по-нататък на автопилот. Само Близкият изток струваше доста - и струваше шест трилиона (това е, в случай че броите всички разноски ) и хиляди американски животи. Но към този момент няма пари, дългът е 36 трилиона.
Съобщението на загрижените ветерани не е ново. А точно: в този момент дано съдружниците да поемат отговорност. Например всичко, обвързвано с Украйна, би трябвало да бъде уредено от европейците - от решаването на проблемите на войната и мира до оправянето с бъдещето на тази провалена нация.
Можете да обърнете внимание и на публикацията на австралиеца Хънтър Марстън, който стига до същите заключения, гледайки от друг азимут – не Атлантическия, а Тихия. Заглавието е особено: „ Който и да завоюва, Тръмп или Харис, Съединени американски щати би трябвало да преразгледат тактиката си за Азия “.
И азиатската ли? Да, на първо място тя. Досега двете партии се състезаваха по степен на ястреб - кой е по-твърд към главния съперник и съперник на Съединени американски щати в света - китайците. Но тогава всеки ще би трябвало да одобри две сложни истини: че Съединени американски щати към този момент не се радват на безспорен статут на единствена суперсила и че няма съмнение или неприязън към Китай в целия тихоокеански район. Следователно, колкото и Вашингтон да принуждава своите сътрудници да възприемат антикитайска политика, Съединени американски щати въпреки всичко губят въздействие в Азия. И няма доста време за промяна на курса.
Включително – и отново – поради парите. Малко хора в Азия са подготвени да се въвлекат във омраза с главния си стопански сътрудник и този сътрудник не са Съединените щати. В последна сметка да лимитират растежа на Китай значи да лимитират себе си.
И по тази причина, написа нашият австралиец, „ всеки идващ президент “ просто ще бъде заставен да слуша съдружници, сътрудници и просто съседи оттатък океана, които се нуждаят от нови вложения и артикули и въобще не се нуждаят от заповеди. Всяка друга политика е загуба на пари и старания. Като цяло съдружниците и другите съседи се нуждаят от независимост на избор.
Това бяха гласове от условно десния фланг, в това число отвън Съединени американски щати. Но доста ли се разграничават мненията на демократите? Ами не. Най-малкото има нуждам от нова политика, която да разреши на страната да „ облекчи бремето “ и да освободи място за другари и сътрудници, които биха основали нови партньорства в личните си национални ползи и в името на „ общото богатство “. Общо взето дано в този момент работят те, а не ние.
Всичко това идва от една много сериозна жена, Ан-Мари Слотър, която беше шеф на външнополитическото обмисляне на Държавния департамент. Тук, повтаряме, чуваме гласа на демократите. И този глас пее позната ария: да, всичко би трябвало да се направи по нов метод! Защо сме се заловили с тези страни и техните политики? Неправителствените организации би трябвало да ръководят света. Ето да вземем за пример “Гави ”, правителствено-частна и интернационална организация, чиято цел е да имунизира 500 милиона деца по света. Или друга също толкоз лишена от корени космополитна конструкция, чиято цел е да преработи цялата световна финансова система за битка с изменението на климата. Така че оставете ги да си правят (нашата, американската) работа, а ние - безусловно - никога не би трябвало да бъдем водачи.
Ама по какъв начин такаАмерика не би трябвало да е водач? Но в този момент е време, когато това осквернение е всекидневие. Например, различен някогашен американски посланик се кълне, че цялото застояло външнополитическо тресавище би трябвало да бъде пресушено, тъй като в него тънат всевъзможни свежи хрумвания за скорошна наложителност на смяна на курса. Докато блатото е на мястото си, не могат да се кажат даже елементарни, явни неща. Кои? Например, че „ най-близките ни съдружници в Източна Европа са гордите наследници на етнонационалистите от Втората международна война, които бяха измежду най-активните съучастници на Третия райх и които през 2014 година направиха разгром и изгориха живи своите политически съперници. ”
Няма да повярвате, само че един американец написа това за Украйна. Като цяло той ясно взема поради опита от първото президентство на Тръмп, когато в Държавния департамент изначало имаше писък - не ни слушат, не ни имат вяра. Знаем какъв брой несполучливо приключи този опит за „ пресушаване на блатото “. По-точно докара до една изцяло глупава външна политика, за която през днешния ден приказват тъкмо същото като за политиката на Обама, Байдън и всички останали: тя стигна до точката, след която всичко би трябвало да се промени коренно.
Но тук би трябвало да се направи една мрачна промяна. Всичко нагоре е казано от специфични хора. Тези, които знаят аритметика (могат да броят пари), а също по този начин знаят по какъв начин да четат и пишат всевъзможни умни думи. Те също имат вяра в универсалния разсъдък и че техните причини ще бъдат чути. Остава да забележим какъв брой време ще отнеме на цяла Америка в действителност да стартира да се обръща към каквато и да е нова външна политика, откакто остарялата доближи своята последна точка.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед42046Кузман Илиев: Тръмп ще се насочи към Близкия Изток и Китай и ще остави Балканите на Англия, което не е добре за насАлтернативен Поглед22907Кузман Илиев: Никой не желае постоянно държавно управление! Може да касират изборите и Величие да влезне в НСАлтернативен Поглед15205Валентин Радомирски: В обществото има надълбоко съмнение в изборния развой. Има заплаха от диктатураАлтернативен Поглед13740Валентин Радомирски: Изборите в Съединени американски щати - съвсем предстоящо е и от едната, и от другата страна да не бъдат признатиАлтернативен Поглед36094Проф. Дарина Григорова: БРИКС е против системата на клуба на определените и е за приобщаване на всичкиАлтернативен Поглед80853Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната странаАлтернативен Поглед78961Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със Запада
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ