Все повече европейци предпочитат градското селско стопанство
Сега ще въведа един оксиморон - хем градско, хем селско стопанство. Край Брюксел, напълно покрай лъскавите офиси на еврочиновниците, преди няколко години се обособява нещо като учебно заведение за земеделци. Проектът не е глътнал някакви съществени вложения, цената му е близо 3 милиона евро.
Проектът се споделя Boeren Bruxsel Paysans, а цената му е близо 3 милиона евро.
Градско селско стопанство. Звучи спорно. Всъщност това е термин, който Европейският комитет по районите употребява, с цел да опише един от целите си.
Идеята е хора, които живеят в града да имат земи в предградията, с цел да създават екологично чисти плодове и зеленчуци за фамилиите си, а за какво не да станат и земеделци. Граждани в полето.
Натали Вандунабиел - аграрни производител: Преди бях здравна сестра и ме сполетя по този начин нареченият бърн навън - професионално безсилие. И когато се почувствах тотално депресирана, единственото нещо, което ме изкарваше от вкъщи беше градинарството.Оурелиа - аграрни производител: Преди да стана фермер учих " Политически науки ", а след това приключих и магистратура в региона. Докато учех, осъзнах силата на земеделието да задейства публични процеси, смяна в настройките за по-добро.Мартин Рутс - помощник по плана: Това, което се заформя тук, е едно фермерство с богато многообразие, с доста висока икономическа, обществена и екологична стойност.
Край белгийската столица Брюксел тази концепция работи добре. И за стопанската система на района, и за настроението на живелите му.
Натали Вандунабиел е отдала половината от живота си на медицината. Преди 4 години обаче оставя спринцовките и заравя пръстите си в почвата. Защото не устоя на напрежението. За да избяга от депресията, взема решение да стане земеделец.
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Аз съм много стара, на 47 съм в този момент, а тогава бях на 44 и взех решение да изпитам себе си.
За нейн шанс тъкмо тогава започва европейски прокет за градско селско стопанство. Тя е измежду първите участници в плана. Непосредствено след табелата за излаз от Брюксел се построяват по този начин наречените " тeстови ферми ". Те се показват безплатно на кандидат-фермерите за 3 години, с цел да се научат и да спестят пари, с които по-късно започват собствен бизнес. През това време не получават финансова помощ.
Мартин Рутс - помощник по плана: През тези 3 години те влагат доста малко, тъй като цялата инфраструктура, от която имат потребност, им се дава - земя, парници, системи за напояване. Така че те в действителност имат доста дребни разноски. Всеки фермер тук има от 15 до 25 акра, които могат да употребяват в границите на 3 години от тестовия интервал.
Когато стартират собствен бизнес, имат сред половин и един хектар до 1 хектар за 1 фермер.
Мартин Рутс - помощник по плана: Проектът, който виждаме тук, има капацитет да развие близо 100 хиляди евро за хектар. Производство на доста разнообразни типове зеленчуци - към 50 и 100 разнообразни типове зеленчуци на хектар.
Освен това основателите на плана са измислили по какъв начин да създадат място на пазара за продукцията на новите фермери, тъй че да се вметнат сред огромните снабдители. Много е просто и е остаряло - сред производители и консуматори няма медиатори. Няма транспортни компании или супермаркети. Зеленчуците идват не от Перу, а от края на града. И са пресни. Земеделците непосредствено се уговарят със фамилии от града да изкупуват плодовете и зеленчуците им.
Мартин Рутс - помощник по плана: Двете конкурентни преимущества тук са качеството и близостта. Фермите се намират тъкмо до потребителите.
А и цената не е толкоз висока, тъй като разноските за произвеждане са сведени до най-малко. Така биологично чистите артикули не са разкош. Фермерите тук описват, че търсенето на органична храна се повишава и описът на хората в Брюксел, които се абонират да получават такива плодове и зеленчуци е голям.
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Мисля, че доста хора мислят за това. Но по-малко могат да си го разрешат. И по тази причина аз продавам кошници, за които хората могат да ми заплащат авансово. Така знам какъв брой би трябвало да засея и имам закрепена заплата за годината, а и за тях цената не е висока. А и знаят къде и по какъв начин са отгледани зеленчуците им.
Българска национална телевизия: А доходоносно ли е да си земеделец край Брюксел?
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Аз в действителност обичам това, което върша само че в действителност не е доходоносно. От земеделието се печели единствено в случай че мамиш!
Българска национална телевизия: Какво имаш поради?
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Пестициди, експлоатираш почвата до цялостно безсилие, до гибел и повече нищо не пораства там. Защото хората гледат да си купуват допустимо най-евтините плодове и зеленчуци. И това притиска фермерите да създават повече и повече картофи, повече и повече домати, само че цената да е ниска. Но е ниско и качеството на това, което ядеш. Аз считам, че земеделието е, с цел да се храним, а не с цел да забогатяваме. Защото доматите не са акции на финансов пазар. И заслужават доста повече почит поради труда, посредством който се набират.
Натали да вземем за пример в действителност изкарва продукцията си с пот на челото, само че щастлива. И спокойна. Казва, че би трябвало да мислим за това от какъв брой имаме потребност в действителност. Да е задоволително. а не постоянно да желаеме още и още. Натали е доказателство, че европейският план е не просто сполучлив стопански, тъй като се удовлетворяват ползите на консуматор и производител, а е и потребен чисто в обществен проект.
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Живея в града. Кварталът ми е от другата страна на Брюксел. На към 18 километра от тук по поречието на реката. Чак от другата страна.
Българска национална телевизия: Всеки ден ли пътуваш?
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Да, всеки ден пътувам и по тази причина ми се желае да имам земя по-близо до дома ми. Мисля, че доста хора имат тази сантиментална визия за този вид земеделие. Но в действителност би трябвало да ти харесва да си на открито и да живееш измежду природата. Веднъж като си продавах доматите един човек ме попита " По-малко стресово ли е да си градинар? " и аз му споделих " Знаеш ли.. Моят началник е природата. Природата е неуморима, тя просто в никакъв случай не стопира.
Българска национална телевизия: А по какъв начин се чувстваш в този момент?
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Чувствам се ужасно, усещам се в действителност добре, просто се надявам, че могат да ми намерят земя в града и да мога да пускам мой личен бизнес.
Това към този момент е съумял да направи Оурелиа - млад фермер, който се занимава със земеделие от 26-годишен. Сега е на 30. Бил е част от плана дружно със свои другари и са съумели по-късно да се задържат на пазара. Оурелиа опровергава с обсег нашата остаряла приказка " Ако не учиш, ще копаеш ". Завършил е политология. Уви, вместо Европарламента е предпочел полето. Дъждобрана пред вратовръзката.
Оурелиа - земеделец: Живея в града, само че покрай тези земи. Но е малко изморително. Защото да бъдеш фермер изисква сила, а и градът ме изморява. Социалните контакти - да се видиш с другари, да излизаш. Трудно се съчетават тези два вида всекидневие. Но подобен е моят живот - двойнствен. Първата година завоювах 8 хиляди евро. Но поради разноските действителната облага ми беше 1000 евро. Втората година направих 16 хиляди, а предходната година 32 хиляди евро. Така че всяка година удвоявах облагата си. Тази година мисля, че мога да печеля 60 хиляди евро.
Оурелиа не отхвърля, че с това обучение може да си откри по-доходоносна работа. Но той се увлича по по-висша концепция.
Оурелиа - земеделец: Това, което всеки човек прави всеки ден е да яде. И си мислех, в случай че можеш да достигнеш до всеки в дома му, може да стартираме смяна.
Българска национална телевизия: А с какво се занимават родителите ти? Фермери ли са?
Оурелиа - земеделец: Никак не. Майка ми е академик, изследва моретата. Но в моето семейство постоянно е биха поддържана жива концепцията за смяна в обществото.
А смяната, за която младият фермер приказва настойчиво е за връщане към природата. Такива са по-голямата част от участниците в плана - идеалисти. Но има и прагматици.
Мартин Рутс - помощник по плана: Хората, които се включват в плана, са също доста разнородни, с друго минало. Някои идват, тъй като и преди са отглеждали храна за фамилиите си и знаят усета на същинското. Някои идват, тъй като работата им тежи доста, уплашени са и имат потребност да прекарат време измежду природата. Трети, с цел да им излиза по-евтино, като си създават сами. Има доста хора от възрастовата група сред 30 и 40 години, които си търсят ново професионално предизвикателство. Обикновено са дами.
Също по този начин е доста забавно да се види наклонност на нови фермери, които нямат опит в земеделието.
Мартин Рутс - помощник по плана: Градското селско стопанство не е просто произвеждане на храни, само че е и доближаване на хора от разнообразни обществени класове. И е доста по-лесно, когато заварката сред тях е храната, а не политическите хрумвания да вземем за пример.
Основателите на тестовите ферми предизвикват и други огромни европейски градове да последват образеца им. Защото като цяло земеделието в Европа се трансформира в проблематична сфера за сметка на нововъведенията и индустриализацията. И тези земи, близки до центъра на Брюксел, е можело да са застроени, само че вместо това се трансформират в " учебно заведение за фермери ".
Мартин Рутс - помощник по плана: В Европа прави усещане, че междинната възраст на фермерите е към 55 години и това е проблем. Има и огромни разлики сред европейските страни във връзка с цена за земята, което също е предизвикателство. Например в Белгия имаме междинната цена е 50 хиляди евро за хектар, във Франция 5 хиляди, а в Румъния, България е към 1000 / 2 500 за хектар.
Според сътрудници по плана колкото по-възрастни стават фермерите, толкоз повече земя ще се отдава чартърен и ще се концентрира в ръцете на малко на брой. Така дребното фермерство ще замира за сметка на по-масовото произвеждане. Затова са нужни по-стриктни регулации на пазара и повече поощряване на дребните земеделци. Както се получава и край Брюксел.
Така наподобява градското селско стопанство. Само на 1 час път белгийската столица брюкселци намират занимание и занаят. И споделят, че най-сладко е, когато си го произведеш самичък.
Проектът се споделя Boeren Bruxsel Paysans, а цената му е близо 3 милиона евро.
Градско селско стопанство. Звучи спорно. Всъщност това е термин, който Европейският комитет по районите употребява, с цел да опише един от целите си.
Идеята е хора, които живеят в града да имат земи в предградията, с цел да създават екологично чисти плодове и зеленчуци за фамилиите си, а за какво не да станат и земеделци. Граждани в полето.
Натали Вандунабиел - аграрни производител: Преди бях здравна сестра и ме сполетя по този начин нареченият бърн навън - професионално безсилие. И когато се почувствах тотално депресирана, единственото нещо, което ме изкарваше от вкъщи беше градинарството.Оурелиа - аграрни производител: Преди да стана фермер учих " Политически науки ", а след това приключих и магистратура в региона. Докато учех, осъзнах силата на земеделието да задейства публични процеси, смяна в настройките за по-добро.Мартин Рутс - помощник по плана: Това, което се заформя тук, е едно фермерство с богато многообразие, с доста висока икономическа, обществена и екологична стойност.
Край белгийската столица Брюксел тази концепция работи добре. И за стопанската система на района, и за настроението на живелите му.
Натали Вандунабиел е отдала половината от живота си на медицината. Преди 4 години обаче оставя спринцовките и заравя пръстите си в почвата. Защото не устоя на напрежението. За да избяга от депресията, взема решение да стане земеделец.
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Аз съм много стара, на 47 съм в този момент, а тогава бях на 44 и взех решение да изпитам себе си.
За нейн шанс тъкмо тогава започва европейски прокет за градско селско стопанство. Тя е измежду първите участници в плана. Непосредствено след табелата за излаз от Брюксел се построяват по този начин наречените " тeстови ферми ". Те се показват безплатно на кандидат-фермерите за 3 години, с цел да се научат и да спестят пари, с които по-късно започват собствен бизнес. През това време не получават финансова помощ.
Мартин Рутс - помощник по плана: През тези 3 години те влагат доста малко, тъй като цялата инфраструктура, от която имат потребност, им се дава - земя, парници, системи за напояване. Така че те в действителност имат доста дребни разноски. Всеки фермер тук има от 15 до 25 акра, които могат да употребяват в границите на 3 години от тестовия интервал.
Когато стартират собствен бизнес, имат сред половин и един хектар до 1 хектар за 1 фермер.
Мартин Рутс - помощник по плана: Проектът, който виждаме тук, има капацитет да развие близо 100 хиляди евро за хектар. Производство на доста разнообразни типове зеленчуци - към 50 и 100 разнообразни типове зеленчуци на хектар.
Освен това основателите на плана са измислили по какъв начин да създадат място на пазара за продукцията на новите фермери, тъй че да се вметнат сред огромните снабдители. Много е просто и е остаряло - сред производители и консуматори няма медиатори. Няма транспортни компании или супермаркети. Зеленчуците идват не от Перу, а от края на града. И са пресни. Земеделците непосредствено се уговарят със фамилии от града да изкупуват плодовете и зеленчуците им.
Мартин Рутс - помощник по плана: Двете конкурентни преимущества тук са качеството и близостта. Фермите се намират тъкмо до потребителите.
А и цената не е толкоз висока, тъй като разноските за произвеждане са сведени до най-малко. Така биологично чистите артикули не са разкош. Фермерите тук описват, че търсенето на органична храна се повишава и описът на хората в Брюксел, които се абонират да получават такива плодове и зеленчуци е голям.
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Мисля, че доста хора мислят за това. Но по-малко могат да си го разрешат. И по тази причина аз продавам кошници, за които хората могат да ми заплащат авансово. Така знам какъв брой би трябвало да засея и имам закрепена заплата за годината, а и за тях цената не е висока. А и знаят къде и по какъв начин са отгледани зеленчуците им.
Българска национална телевизия: А доходоносно ли е да си земеделец край Брюксел?
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Аз в действителност обичам това, което върша само че в действителност не е доходоносно. От земеделието се печели единствено в случай че мамиш!
Българска национална телевизия: Какво имаш поради?
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Пестициди, експлоатираш почвата до цялостно безсилие, до гибел и повече нищо не пораства там. Защото хората гледат да си купуват допустимо най-евтините плодове и зеленчуци. И това притиска фермерите да създават повече и повече картофи, повече и повече домати, само че цената да е ниска. Но е ниско и качеството на това, което ядеш. Аз считам, че земеделието е, с цел да се храним, а не с цел да забогатяваме. Защото доматите не са акции на финансов пазар. И заслужават доста повече почит поради труда, посредством който се набират.
Натали да вземем за пример в действителност изкарва продукцията си с пот на челото, само че щастлива. И спокойна. Казва, че би трябвало да мислим за това от какъв брой имаме потребност в действителност. Да е задоволително. а не постоянно да желаеме още и още. Натали е доказателство, че европейският план е не просто сполучлив стопански, тъй като се удовлетворяват ползите на консуматор и производител, а е и потребен чисто в обществен проект.
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Живея в града. Кварталът ми е от другата страна на Брюксел. На към 18 километра от тук по поречието на реката. Чак от другата страна.
Българска национална телевизия: Всеки ден ли пътуваш?
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Да, всеки ден пътувам и по тази причина ми се желае да имам земя по-близо до дома ми. Мисля, че доста хора имат тази сантиментална визия за този вид земеделие. Но в действителност би трябвало да ти харесва да си на открито и да живееш измежду природата. Веднъж като си продавах доматите един човек ме попита " По-малко стресово ли е да си градинар? " и аз му споделих " Знаеш ли.. Моят началник е природата. Природата е неуморима, тя просто в никакъв случай не стопира.
Българска национална телевизия: А по какъв начин се чувстваш в този момент?
Натали Вандунабиел - някогашна здравна сестра/ аграрни производител: Чувствам се ужасно, усещам се в действителност добре, просто се надявам, че могат да ми намерят земя в града и да мога да пускам мой личен бизнес.
Това към този момент е съумял да направи Оурелиа - млад фермер, който се занимава със земеделие от 26-годишен. Сега е на 30. Бил е част от плана дружно със свои другари и са съумели по-късно да се задържат на пазара. Оурелиа опровергава с обсег нашата остаряла приказка " Ако не учиш, ще копаеш ". Завършил е политология. Уви, вместо Европарламента е предпочел полето. Дъждобрана пред вратовръзката.
Оурелиа - земеделец: Живея в града, само че покрай тези земи. Но е малко изморително. Защото да бъдеш фермер изисква сила, а и градът ме изморява. Социалните контакти - да се видиш с другари, да излизаш. Трудно се съчетават тези два вида всекидневие. Но подобен е моят живот - двойнствен. Първата година завоювах 8 хиляди евро. Но поради разноските действителната облага ми беше 1000 евро. Втората година направих 16 хиляди, а предходната година 32 хиляди евро. Така че всяка година удвоявах облагата си. Тази година мисля, че мога да печеля 60 хиляди евро.
Оурелиа не отхвърля, че с това обучение може да си откри по-доходоносна работа. Но той се увлича по по-висша концепция.
Оурелиа - земеделец: Това, което всеки човек прави всеки ден е да яде. И си мислех, в случай че можеш да достигнеш до всеки в дома му, може да стартираме смяна.
Българска национална телевизия: А с какво се занимават родителите ти? Фермери ли са?
Оурелиа - земеделец: Никак не. Майка ми е академик, изследва моретата. Но в моето семейство постоянно е биха поддържана жива концепцията за смяна в обществото.
А смяната, за която младият фермер приказва настойчиво е за връщане към природата. Такива са по-голямата част от участниците в плана - идеалисти. Но има и прагматици.
Мартин Рутс - помощник по плана: Хората, които се включват в плана, са също доста разнородни, с друго минало. Някои идват, тъй като и преди са отглеждали храна за фамилиите си и знаят усета на същинското. Някои идват, тъй като работата им тежи доста, уплашени са и имат потребност да прекарат време измежду природата. Трети, с цел да им излиза по-евтино, като си създават сами. Има доста хора от възрастовата група сред 30 и 40 години, които си търсят ново професионално предизвикателство. Обикновено са дами.
Също по този начин е доста забавно да се види наклонност на нови фермери, които нямат опит в земеделието.
Мартин Рутс - помощник по плана: Градското селско стопанство не е просто произвеждане на храни, само че е и доближаване на хора от разнообразни обществени класове. И е доста по-лесно, когато заварката сред тях е храната, а не политическите хрумвания да вземем за пример.
Основателите на тестовите ферми предизвикват и други огромни европейски градове да последват образеца им. Защото като цяло земеделието в Европа се трансформира в проблематична сфера за сметка на нововъведенията и индустриализацията. И тези земи, близки до центъра на Брюксел, е можело да са застроени, само че вместо това се трансформират в " учебно заведение за фермери ".
Мартин Рутс - помощник по плана: В Европа прави усещане, че междинната възраст на фермерите е към 55 години и това е проблем. Има и огромни разлики сред европейските страни във връзка с цена за земята, което също е предизвикателство. Например в Белгия имаме междинната цена е 50 хиляди евро за хектар, във Франция 5 хиляди, а в Румъния, България е към 1000 / 2 500 за хектар.
Според сътрудници по плана колкото по-възрастни стават фермерите, толкоз повече земя ще се отдава чартърен и ще се концентрира в ръцете на малко на брой. Така дребното фермерство ще замира за сметка на по-масовото произвеждане. Затова са нужни по-стриктни регулации на пазара и повече поощряване на дребните земеделци. Както се получава и край Брюксел.
Така наподобява градското селско стопанство. Само на 1 час път белгийската столица брюкселци намират занимание и занаят. И споделят, че най-сладко е, когато си го произведеш самичък.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ