„Сега се намирам тук. Американски гражданин. Преподавам руски и тям

„ Сега се намирам тук. Американски жител. Преподавам съветски и тям сходни във Вандалския колеж”, показва се Тимофей Пнин на незабравим откъм акцент и симпатични неточности британски език.Този господин на 50+ години е измежду обичаните герои на Владимир Набоков и в романа си „ Пнин” гениалният публицист влага някои автобиографични нотки в облика на разсеяния професор. Не във връзка с британския, тъй като Набоков проговаря първо на този език, а след това научава съветски, а тъй като е руснак, избягал от болшевишката гражданска война. Както основателя си Владимир Набоков, по този начин и Тимофей Павлович на първо време намира леговище в Германия и Франция, а след това и в Съединени американски щати. Пнин е представител таман на първата вълна емигранти оттатък океана. С този разказ Набоков пробива измежду американските читатели и през 1958 година получава първата си номинация за National Book Award за литература. Преди броени дни у нас излезе второто му издание с превода на Пенка Кънева от съветски отпреди 22 години, само че в нова редакция, корица на Люба Халева и с логото на „ Лист”.За разлика от своя основател, Пнин не съумява да се впише в непознатата среда. Прокуден от Родината, той я носи в сърцето си. Животът го запраща все в неправилния трен и той минава през него с трогателна безпомощност. Въпреки това проф. Пнин не губи своето достолепие и правилно сърце.